Страшна прогноза за храна и глад в САЩ заради COVID-19, ето какво ще се случи
Американските фермери сигнализират, че коронавирусът ще провокира тектонични промени в производството на храни. И въпросът не е в нарасналото търсене, а в това, че стотици хиляди сезонни служащи поради карантината няма да могат да дойдат в Съединени американски щати и да работят на полето.
Ще могат ли милионите безработни американци да ги заменят? Най-вероятно „ не “ и ето за какво, написа Труд бг.
Масовите разстройства в снабдяването с артикули, от които американците се оплакват през днешния ден, към момента не са съдбовни. С нарастване на доставките, препланиране на логистика и понижен подбор, комерсиалните вериги отчасти се оправят с тях. Но фермерите предизвестяват американците, че през лятото и есента могат да се чакат доста по-сериозни и към този момент структурни проблеми с храните.
По принцип, Америка си самоосигурява храната като се изключи пресните зеленчуци и плодове. Пандемията на ковид обаче слага под въпрос безусловно всички стадии на селскостопанското произвеждане – от сеитбата до прибирането на реколтата.
Традиционно в огромните и дребните стопанства се наемат мигранти като сезонни служащи.
Те са съгласни на минимална заплата и не изискват никакви гаранции. Всичко това доста понижава разноските и разрешава на фермерите да развиват своето произвеждане даже и при сегашните относително ниски цени на храните.
Но карантинния режим, към този момент въведен в доста щати на Съединени американски щати, изключва служащите мигранти от пазара на труда. Консулствата стопираха да дават визи за краткотрайни служащи, а всяка година към 250 000 мигранти влизат в Съединени американски щати по този формален метод.
Обзети от безпокойствие, фермерите сигнализират управляващите за това, че през април и май локалните поданици ще са в самоизолация и този режим през днешния ден е обхванал към 90% от американците. А задграничните служащи няма да могат да влязат заради визовите ограничавания. Въпросът е кой ще работи на американски обработваеми земи и зеленчукови градини.
Изглежда, че икономическата рецесия подсказва естествения отговор на този въпрос. Само за една седмица, 14-21 март, американците са подали 3,28 милиона молби за компенсации за безработица. Следващата седмица това число се удвои. Съединени американски щати не са виждали подобен гневен растеж на нарастване на безработицата даже по време на Голямата меланхолия.
Това отвори очите на американците за първи път, може би за доста години, да излязат от пашкула на виртуалната действителност, основана от локалните медии, и да видят тъжната истина. Години наред се смяташе, че безработицата в Съединените щати е на равнище от 5–7% и в това време към момента някъде спада.
Но до момента в който към момента бе претендент за президент, Доналд Тръмп разгласи една забавна цифра, която по някаква причина не попадна в формалната статистика.
Тогава работоспособното население на Съединени американски щати наброява 159 милиона души. От тях през 2017 година 96 млн. не са се занимавали с трудова активност. В същото време те не са се записали на тържищата на труда и не са получавали компенсации и Бог знае от какво са живеели – незаконен бизнес, престъпност, проституция.
Ако извадим тези хора от трудоспособното население и преброим публично записаните безработни от тези, които остават, тогава действителният % на безработицата в Съединени американски щати наподобява доста по-драматичен. Според Тръмп „ действителните цифри могат да се приближат до 42% “.
Тази обстановка съществува и преди президентството на Тръмп и той не без причина трансформира битката с безработицата в една от главните задания на своя президентски мандат.
Коронавирусът обаче изтри всичките му проекти. Според формалните оценки на Министерството на труда единствено през последните две седмици над 10 млн. души са изгубили работата си в Съединени американски щати.
Изглежда, че локалното селско стопанство е идеално средство за спасението на американските безработни. Винаги има стотици хиляди работни места за тези, които желаят да събират ягоди или да отглеждат царевица.
Проблемът обаче е, че изгубилите своята работа изобретателни мениджъри и стилисти са психически изцяло неподготвени да отидат на полето. Американските управляващи неведнъж са се опитвали да насърчат фермерите да наемат локални, вместо мигранти, за работа на място. И всякога тази самодейност се проваляше.
А и фермерите бяха изцяло неподготвени да наемат хора, несвикнали с тежък физически труд. А и самите градски поданици въобще не желаеха да работят на полето, макар че Щатски долар 10,5 на час не са толкоз неприятна заплата, откакто асистент учителите в началните учебни заведения получават почти същата сума. „ Те просто си взеха всичко и си потеглиха.
Работиха шест часа и незабавно си потеглиха. Около 25 души споделиха, че е прекомерно мъчно “, оплака се Джон Харолд, фермер от Колорадо пред New York Times за първия си опит да наеме локални поданици през 2011 година В Северна Каролина, в разгара на безработицата, обвързвана с Голямата криза през 2008 година, от близо 500 000 безработни в щата, единствено 268 души се съгласиха да отидат да работят в селското стопанство. Останалите избраха да останат на компенсациите.
Подобна обстановка се развива през днешния ден и във Франция. Преди седмица министърът на земеделието прикани французите, изгубили своята работа да отидат на нивите и да оказват помощ на земеделските производители със сезонната работа.
След сеитбата във френската селскостопанска промишленост липсват 200 000 служащи. Всички те трябваше да дойдат от Северна Африка и от Испания, само че поради затворените граници те си останаха у дома. Призивът на министъра обаче не провокира възторг измежду французите. Безработните „ бели якички” си останаха у дома.
Няма подозрение, че в Съединени американски щати офисният планктон ще би трябвало да премине през сложни времена, преди да се реши да отиде „ на картофите “. А тежките времена са тъкмо зад ъгъла. Ако казусът с работната ръка не бъде решен в близко бъдеще, американците ще се сблъскат с дефицит на храна.
А чужбината този път няма да помогне. Пандемията от ковид беше отличен предлог да се затворят границите. По отношение на храната страните всеобщо минаха към самоосигуряване. Организацията на храните и земеделието към Организация на обединените нации публично предизвести за рисковете за интернационалните доставки на артикули, които коронавирусната пандемия носи със себе си. Очевидно е, че държавните управления ще работят съгласно обстановката и когато и да е ще могат да блокират износа на храни.
Така към есента в Съединени американски щати се чака дефицит на вносни плодове и зеленчуци, както и повишение на цените за всичко, което остана по рафтовете. Цените на някои артикули започнаха да порастват и в този момент.
Например американците започнаха всеобщо да купуват яйца и цената им се повиши съвсем 3 пъти. Портокаловият сок съвсем изцяло изчезна от продажба тъй като американците взеха решение по някаква причина, че витамин С ще ги избави от ковид. Когато се появи още веднъж в магазините, той ще коства доста повече.
В обстановка на цялостната непредсказуемост на пазара американските фермери са принудени да решат различен проблем и това какво в действителност през днешния ден ще садят и отглеждат. Ресторантите и кафенетата са затворени, търсенето на скъпа, гурме храна понижава, а на продуктите с дълготрайно предпазване пораства бързо. От една страна, в случай че познаете търсенето през есента, можете да забогатеете, само че при най-малката неточност може да стигнете до банкрут.
Засега в риск са плодовете и ягодите. Събирането им би трябвало да се извърши доста бързо, в границите на 2-3 дни. Земеделските производители се притесняват, че няма да има задоволително работна ръка поради строгото спазване на дистанцията сред хората която да наемат.
Зърнопроизводителите са по-уверени. При тях всичко е механизирано и там от дълго време се наемат доста по-малко хора.
Дефицитът на храна и несигурността автоматизирано ще доведат до по-високи цени на храните. Ясно е, че даже обеднели до прекаленост, хората въпреки всичко ще купуват ориз и фасул – основата на американската диета. И плодовете и ягодите могат да станат първокласни артикули до есента, а потребителите просто няма да имат задоволително пари за тях.
По-бедните американските купувачи към този момент да се оплакват, че в супермаркетите съвсем за минути от рафтовете изчезват всички евтини типове самун и тестени произведения. Само безценен самун и вносните „ пасти “ остават на рафтовете на непоносими цени.
Американските фермери от дълго време се оплакват, че прекомерно ниските цени на храните са унищожили техния бизнес. Може би тази есен избухливите нараствания на цените ще им донесат обилни облаги. Не е ясно по какъв начин милиони техни сънародници, изгубили работа и заплати ще оцелеят в тази рецесия.
Ще могат ли милионите безработни американци да ги заменят? Най-вероятно „ не “ и ето за какво, написа Труд бг.
Масовите разстройства в снабдяването с артикули, от които американците се оплакват през днешния ден, към момента не са съдбовни. С нарастване на доставките, препланиране на логистика и понижен подбор, комерсиалните вериги отчасти се оправят с тях. Но фермерите предизвестяват американците, че през лятото и есента могат да се чакат доста по-сериозни и към този момент структурни проблеми с храните.
По принцип, Америка си самоосигурява храната като се изключи пресните зеленчуци и плодове. Пандемията на ковид обаче слага под въпрос безусловно всички стадии на селскостопанското произвеждане – от сеитбата до прибирането на реколтата.
Традиционно в огромните и дребните стопанства се наемат мигранти като сезонни служащи.
Те са съгласни на минимална заплата и не изискват никакви гаранции. Всичко това доста понижава разноските и разрешава на фермерите да развиват своето произвеждане даже и при сегашните относително ниски цени на храните.
Но карантинния режим, към този момент въведен в доста щати на Съединени американски щати, изключва служащите мигранти от пазара на труда. Консулствата стопираха да дават визи за краткотрайни служащи, а всяка година към 250 000 мигранти влизат в Съединени американски щати по този формален метод.
Обзети от безпокойствие, фермерите сигнализират управляващите за това, че през април и май локалните поданици ще са в самоизолация и този режим през днешния ден е обхванал към 90% от американците. А задграничните служащи няма да могат да влязат заради визовите ограничавания. Въпросът е кой ще работи на американски обработваеми земи и зеленчукови градини.
Изглежда, че икономическата рецесия подсказва естествения отговор на този въпрос. Само за една седмица, 14-21 март, американците са подали 3,28 милиона молби за компенсации за безработица. Следващата седмица това число се удвои. Съединени американски щати не са виждали подобен гневен растеж на нарастване на безработицата даже по време на Голямата меланхолия.
Това отвори очите на американците за първи път, може би за доста години, да излязат от пашкула на виртуалната действителност, основана от локалните медии, и да видят тъжната истина. Години наред се смяташе, че безработицата в Съединените щати е на равнище от 5–7% и в това време към момента някъде спада.
Но до момента в който към момента бе претендент за президент, Доналд Тръмп разгласи една забавна цифра, която по някаква причина не попадна в формалната статистика.
Тогава работоспособното население на Съединени американски щати наброява 159 милиона души. От тях през 2017 година 96 млн. не са се занимавали с трудова активност. В същото време те не са се записали на тържищата на труда и не са получавали компенсации и Бог знае от какво са живеели – незаконен бизнес, престъпност, проституция.
Ако извадим тези хора от трудоспособното население и преброим публично записаните безработни от тези, които остават, тогава действителният % на безработицата в Съединени американски щати наподобява доста по-драматичен. Според Тръмп „ действителните цифри могат да се приближат до 42% “.
Тази обстановка съществува и преди президентството на Тръмп и той не без причина трансформира битката с безработицата в една от главните задания на своя президентски мандат.
Коронавирусът обаче изтри всичките му проекти. Според формалните оценки на Министерството на труда единствено през последните две седмици над 10 млн. души са изгубили работата си в Съединени американски щати.
Изглежда, че локалното селско стопанство е идеално средство за спасението на американските безработни. Винаги има стотици хиляди работни места за тези, които желаят да събират ягоди или да отглеждат царевица.
Проблемът обаче е, че изгубилите своята работа изобретателни мениджъри и стилисти са психически изцяло неподготвени да отидат на полето. Американските управляващи неведнъж са се опитвали да насърчат фермерите да наемат локални, вместо мигранти, за работа на място. И всякога тази самодейност се проваляше.
А и фермерите бяха изцяло неподготвени да наемат хора, несвикнали с тежък физически труд. А и самите градски поданици въобще не желаеха да работят на полето, макар че Щатски долар 10,5 на час не са толкоз неприятна заплата, откакто асистент учителите в началните учебни заведения получават почти същата сума. „ Те просто си взеха всичко и си потеглиха.
Работиха шест часа и незабавно си потеглиха. Около 25 души споделиха, че е прекомерно мъчно “, оплака се Джон Харолд, фермер от Колорадо пред New York Times за първия си опит да наеме локални поданици през 2011 година В Северна Каролина, в разгара на безработицата, обвързвана с Голямата криза през 2008 година, от близо 500 000 безработни в щата, единствено 268 души се съгласиха да отидат да работят в селското стопанство. Останалите избраха да останат на компенсациите.
Подобна обстановка се развива през днешния ден и във Франция. Преди седмица министърът на земеделието прикани французите, изгубили своята работа да отидат на нивите и да оказват помощ на земеделските производители със сезонната работа.
След сеитбата във френската селскостопанска промишленост липсват 200 000 служащи. Всички те трябваше да дойдат от Северна Африка и от Испания, само че поради затворените граници те си останаха у дома. Призивът на министъра обаче не провокира възторг измежду французите. Безработните „ бели якички” си останаха у дома.
Няма подозрение, че в Съединени американски щати офисният планктон ще би трябвало да премине през сложни времена, преди да се реши да отиде „ на картофите “. А тежките времена са тъкмо зад ъгъла. Ако казусът с работната ръка не бъде решен в близко бъдеще, американците ще се сблъскат с дефицит на храна.
А чужбината този път няма да помогне. Пандемията от ковид беше отличен предлог да се затворят границите. По отношение на храната страните всеобщо минаха към самоосигуряване. Организацията на храните и земеделието към Организация на обединените нации публично предизвести за рисковете за интернационалните доставки на артикули, които коронавирусната пандемия носи със себе си. Очевидно е, че държавните управления ще работят съгласно обстановката и когато и да е ще могат да блокират износа на храни.
Така към есента в Съединени американски щати се чака дефицит на вносни плодове и зеленчуци, както и повишение на цените за всичко, което остана по рафтовете. Цените на някои артикули започнаха да порастват и в този момент.
Например американците започнаха всеобщо да купуват яйца и цената им се повиши съвсем 3 пъти. Портокаловият сок съвсем изцяло изчезна от продажба тъй като американците взеха решение по някаква причина, че витамин С ще ги избави от ковид. Когато се появи още веднъж в магазините, той ще коства доста повече.
В обстановка на цялостната непредсказуемост на пазара американските фермери са принудени да решат различен проблем и това какво в действителност през днешния ден ще садят и отглеждат. Ресторантите и кафенетата са затворени, търсенето на скъпа, гурме храна понижава, а на продуктите с дълготрайно предпазване пораства бързо. От една страна, в случай че познаете търсенето през есента, можете да забогатеете, само че при най-малката неточност може да стигнете до банкрут.
Засега в риск са плодовете и ягодите. Събирането им би трябвало да се извърши доста бързо, в границите на 2-3 дни. Земеделските производители се притесняват, че няма да има задоволително работна ръка поради строгото спазване на дистанцията сред хората която да наемат.
Зърнопроизводителите са по-уверени. При тях всичко е механизирано и там от дълго време се наемат доста по-малко хора.
Дефицитът на храна и несигурността автоматизирано ще доведат до по-високи цени на храните. Ясно е, че даже обеднели до прекаленост, хората въпреки всичко ще купуват ориз и фасул – основата на американската диета. И плодовете и ягодите могат да станат първокласни артикули до есента, а потребителите просто няма да имат задоволително пари за тях.
По-бедните американските купувачи към този момент да се оплакват, че в супермаркетите съвсем за минути от рафтовете изчезват всички евтини типове самун и тестени произведения. Само безценен самун и вносните „ пасти “ остават на рафтовете на непоносими цени.
Американските фермери от дълго време се оплакват, че прекомерно ниските цени на храните са унищожили техния бизнес. Може би тази есен избухливите нараствания на цените ще им донесат обилни облаги. Не е ясно по какъв начин милиони техни сънародници, изгубили работа и заплати ще оцелеят в тази рецесия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ