Нова технология за изучаване химичния състав на Луната
Американски учени започнаха да вършат доста обстоен разбор на лунните скали и почва – атом по атом. Те споделят, че този метод освен им разрешава да намерят неща, които в противоположен случай биха могли да пропуснат, само че също по този начин подсигурява, че ще употребяват добре ограничавания ресурс от скъпи образци от лунна почва, който не е попълван от момента, когато Аполо 17 се върна на Земята през 1972 година
Дженика Гриър и сътрудниците от Field Museum и Чикагския университет ползват техника, наречена томография с атомна сонда (APT), която нормално се употребява от учени, работещи за възстановяване на индустриалните материали и процеси.
„ За първи път лунна проба е изследвана по този метод „, споделя Гриър. „ Използваме техника, за която доста геолози даже не са чували. “
В публикация за списание Meteoritics & Planetary Science откривателите разказват разбора на едно зърно от лунната почва, с широчината почти на човешки косъм. В това зрънце от лунната повърхнина се разпознават артикули от галактическо изветряване, като чисто желязо, вода и хелий, които се образуват при взаимоотношенията на лунната почва с галактическата среда.
За да направи това, техниката първо употребява фокусиран лъч от заредени атоми, с цел да издълбае в повърхността на зърното мъничък, супер изострен отвор. След това в Северозападния университет мострата от лунна почва влиза в атомна сонда, където е затворена с лазер, който събира атомите един по един.
Всеки атом се удря в детекторна плоча, като на по-тежки детайли, като желязо, лишава повече време, с цел да доближат до детектора, в сравнение с по-леките детайли, като водород. Чрез премерване на времето сред лазерното изстрелване и атома, удрящ детектора, инструментът съумява да дефинира типа на атома и неговия заряд.
И най-после, Гриър реконструира данните в три измерения, като употребява цветно кодирана точка за всеки атом и молекула, с цел да направи наноразмерна 3D карта на лунния прахуляк.
Това разрешава на откривателите да видят както типа на атомите, по този начин и точното им местонахождение в лунната почва. И защото проучването на Гриър употребява накрайник с наноразмер, зрънцето от лунен прахуляк към момента е разполагаем за бъдещи опити.
Според откривателите, технологията с APT е изключително скъпа за проучване на галактическото изветряне на почвата, защото разрешава да се търсят разлики сред изветрели повърхности и не изложена лунна почва на галактическо въздействие по метод, който никой различен способ не може да реализира.
Разбирайки типовете процеси, които вършат тези разлики, учените могат по-точно да предскажат какво се намира под повърхността на луни и метеорити, които са прекомерно надалеч, с цел да се донесат образци от тях за анализиране на Земята.
Гриър предизвиква и други „ галактически химици “ да опитат новия метод. „ Той е превъзходен за цялостна характерност на дребни размери от скъпоценни проби “, споделя тя. „ Имаме тези в действителност вълнуващи задачи, като Hayabusa2 и OSIRIS-REx, които се връщат скоро на Земята, галактически кораби, които събират дребни части метеорити. Това е техника, която несъмнено би трябвало да се приложи към това, което те връщат, тъй като употребява толкоз малко материал, само че обезпечава толкоз доста информация. “
Гриър и нейните сътрудници сигурно ще вършат нови разбори. НАСА изиска от тях да прекарат три години, изучавайки разнообразни типове лунен прахуляк с APT, с цел да дефинират по-точно количеството на вода и други аспекти на галактическото изветряне.
