Джордж Фридман: САЩ са все по близо до кризисна трансформация
Американската политическа система се трансформира на всеки 50 година Последната промяна настъпи при ръководството на Роналд Рейгън, а идната ще пристигна на изборите през 2028 година
Проблемите на Китай, способността на Русия да победи Украйна, икономическото положение на Европа и войните в Близкия изток - всички тези тематики са извънредно значими, само че нито една от тях не е толкоз основна, колкото Съединените щати - страната с най-голямата стопанска система в света и с военна мощност, която, в случай че бъде изцяло разгърната, може да има решаваща роля.
Някои от вас може би си спомнят за нашия модел на циклите, който сега алармира за все по-интензивни политически, обществени и стопански проблеми, които ще продължат до изборите през 2028 година, когато ще бъде определен нов президент и без значение от неговите стремежи ще промени трагично посоката на развиване на страната.
Преди няколко месеца смятах, че няма да се наложи да чакаме до 2028 година, а че изборите през 2024 година може да са сигнал за смяната. Това не се случва. Или, по-точно казано, историческият модел на смяна на всеки 50 години продължава. Последният временен миг беше президентството на Рейгън, което стартира преди 43 години.
За да разберем идните промени, е добре да си спомним за последния цикъл през 70-те години на предишния век. Това десетилетие беше белязано от война със доста влияние върху американската стопанска система, съчетана с петролно ембарго. Президентът Ричард Никсън приключи връзката сред $ и златото. Последваха всеобща безработица, трагична инфлация и зашеметяващо високи лихвени проценти. Износът от Япония шокира локалните производители на коли. Гневът против войната във Виетнам докара до обществени спорове в Съединени американски щати, като в края на 60-те години расовите спорове прераснаха в протести в Детройт, а през 1970 година протестите в кампуса в щата Кент станаха смъртоносни, когато студенти бяха убити от Националната армия. В последна сметка Никсън подава оставка, с цел да избегне импийчмънт и вероятно затвор.
Хаосът се разраства през 70-те години на ХХ в., само че повода за него е икономическата обстановка, в която се корени хаосът, а президентът се пробва да употребява модела от предишния цикъл, с цел да реши проблемите. По време на депресията президентът Франклин Рузвелт се опита да усили налозите на богатите и корпорациите и се пробва да насочи парите към бедните. Това, както и Втората международна война и основаните от нея работни места, сложиха завършек на рецесията. Продължаването на този модел през 70-те години на ХХ век обаче сътвори нов проблем: дефицит на капиталов капитал. Единственото решение беше промяна, прекачване на данъчната тежест от инвеститорската класа към междинната и по-ниската класа, което усили продажбите на предприятията и търсенето на служащи. Президентът Джими Картър и Демократическата партия се опълчиха на това превръщане на модела на Рузвелт - което е обикновено за обвързваните с последния цикъл - и през 1980 година президент стана Роналд Рейгън. Той преследва единствената опция: трансформиране на данъчния кодекс. Това проработи добре, само че в този момент този цикъл е завършил. Изминаха съвсем 50 години и преходът към нов модел е неминуем.
Точно както икономическата рецесия доближи своята кулминационна точка през втората половина на 70-те години на ХХ век, дружно с всички останали борби, същото нещо се обрисува в този момент през 2020-те години и ще стане най-интензивно до изборите през 2028 година
Все още не е явен цялостният ред на борбата, като се изключи икономическата рецесия, която се развива вследствие на основаването на непотребни пари от страна на държавното управление и произлизащата от това инфлация. Както и при Картър обаче, тя не е устойчива. Наред с това се следи и зашеметяващото количество студентски задължения, които се вливат в университетите, позволявайки им да реализират планове, които подкопават главната им задача и поддържат расово напрежение. Същественият проблем още веднъж е уместността на данъчната система в една изменяща се действителност, само че системата е единствено външната страна на една доста по-сложна действителност.
Независимо от това кой ще бъде определен за президент, в обществото ще има яд и боязън, както беше през 1980 година, когато гласоподавателите избраха артист, чиито врагове имаха вяра, че е профан. Но в реалност президентът ръководи, а не ръководи. Действителността е тази, която постанова дейностите, а новият президент ще усети натиска и ще реагира. Важно е да не се фокусираме върху самия президент, а върху разбирането на казуса. Докато търсим водачество, нито един от претендентите за президентския пост няма да успокои системата. Това би трябвало да стане по-късно. Говорил съм за това и преди, само че в този момент сме все по-близо до рецесията. /БГНЕС
----------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
