В Помпей древните римляни сортирали и рециклирали отпадъците си
Американската изследователка Алисън Емерсън откри, че жителите на затрупания от вулкана Везувий град Помпей са сортирали, рециклирали и по-късно наново употребявали отпадъците си, написа в. "Дейли мейл ".
Емерсън оглави огромен екип, който разкри, че огромните купчини, които били запечатани от лавата при изригването от 79 година гр.Хр в Помпей и близкия Херкулан, в действителност били готови за преработване. Първоначално археолозите бяха на мнение че,боклукът, струпан отвън стените на града, е бил безсистемно изхвърлян, предава Българска телеграфна агенция.
Но при по-обстоен разбор се оказало, че това били площадки за преработване на боклуци, които след това били наново употребявани в строителството като неподвижен материал.
Находка в Помпей приказва за друга дата на гибелта на града
Успяхме да установим, че част от града е била издигната с рециклиран материал. Площадките отвън стените на града са служели за неговото подбиране и депозиране, след което е бил вкарван наново в ПомпейУ, акцентира американската археоложка.
Цялата северна външна стена на обитаемото място е била осеяна с купчини боклуци, достигащи няколко метра височина. Когато в средата на 20 век били осъществени разкопки на местността, археолозите се натъкнали на огромни, високи купчини край самите здания и улици. Впоследствие те били разчистени. Тогава учените предположили, че това са отломките от предходно мощно земетресение, раздрусало региона 17 години преди вулканичното изригване. Но по-внимателният разбор открил, че тези купчини съзнателно били издигани, с цел да послужат след това като рециклиран строителен материал.
Въпросните боклуци не били от разрушени здания или от вулканична пепел. Те носели белезите на типични градски строителен отпадък, формиран от счупени тухли, грънци, гипсови парчета и други
Емерсън и сътрудниците й от университета в Синсинати наблюдавали с научни способи Дпътя на боклукаУ и установили, че той е бил умишлено събиран и подбран от античните римляни. Материалът бил складиран в незастроени пространства в самия Помпей и отвън градските стени, където можел да бъде натрупван за повторна приложимост в огромни количества.
Емерсън оглави огромен екип, който разкри, че огромните купчини, които били запечатани от лавата при изригването от 79 година гр.Хр в Помпей и близкия Херкулан, в действителност били готови за преработване. Първоначално археолозите бяха на мнение че,боклукът, струпан отвън стените на града, е бил безсистемно изхвърлян, предава Българска телеграфна агенция.
Но при по-обстоен разбор се оказало, че това били площадки за преработване на боклуци, които след това били наново употребявани в строителството като неподвижен материал.
Успяхме да установим, че част от града е била издигната с рециклиран материал. Площадките отвън стените на града са служели за неговото подбиране и депозиране, след което е бил вкарван наново в ПомпейУ, акцентира американската археоложка.
Цялата северна външна стена на обитаемото място е била осеяна с купчини боклуци, достигащи няколко метра височина. Когато в средата на 20 век били осъществени разкопки на местността, археолозите се натъкнали на огромни, високи купчини край самите здания и улици. Впоследствие те били разчистени. Тогава учените предположили, че това са отломките от предходно мощно земетресение, раздрусало региона 17 години преди вулканичното изригване. Но по-внимателният разбор открил, че тези купчини съзнателно били издигани, с цел да послужат след това като рециклиран строителен материал.
Въпросните боклуци не били от разрушени здания или от вулканична пепел. Те носели белезите на типични градски строителен отпадък, формиран от счупени тухли, грънци, гипсови парчета и други
Емерсън и сътрудниците й от университета в Синсинати наблюдавали с научни способи Дпътя на боклукаУ и установили, че той е бил умишлено събиран и подбран от античните римляни. Материалът бил складиран в незастроени пространства в самия Помпей и отвън градските стени, където можел да бъде натрупван за повторна приложимост в огромни количества.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ