[Алма - МД] Публикацията е част от платеното съдържание в

[Алма - МД]
Публикацията е част от платеното наличие в Капитал Light.
Ако човек се запознае с кукла марионетка, незабавно ще забележи, че тя е прикрепена за конци. Щом раздвижи конците ѝ, фигурата стартира да се движи, там накъдето човек я насочи.

Марионетката ще последва автоматизирано жестовете, думите, ролята, които индивидът ѝ зададе.

Може да се каже, че целият живот на фигурата е в ръцете на индивида, тя е тази, която се подчинява, на която ѝ липсва свободата.

Човекът ще си каже: " С всичко това съм наясно ".

Но какво ще си каже във връзка с него самия?

Наясно ли е с това, какво него го движи?

За това, дали е съзнателен?

Подобно на куклата, човек постоянно не осъзнава кой и какво дърпа конците му. Не единствено това, той даже не осъзнава, че има конци, за него те са невидими. От тук се появява и страданието, тъй като индивидът продължава да живее в самозаблуда. Той остава затворен за истината, за живота, за самия себе си.

[Алма - МД]

От къде идва самозаблудата?
През по-голямата част от времето човек живее в мозъка си.

Там той складира познания и това му оказва помощ да проучва, да съпоставя, да е разумен и ефикасен.

Умът също включва цялата информация, която индивидът неумишлено придобива от другите, в това число всички хрумвания, които е натрупал още от доста дребен за това какво е правилно/добро и какво е погрешно/лошо, какъв би трябвало, или не би трябвало да бъде.

Тези несъзнателни хрумвания, вярвания, полезности и предубеждения, които натрупва от другите, вместо от персонален опит, персонално прекарване, са познати още и като причинност (conditioning).

Тази причинност оперира от подсъзнанието и въздейства на живота на човек по толкоз доста способи, за които той въобще не си дава сметка, това е нещото, за което индивидът остава несъзнателен. Това обуславяне са невидимите влакна, които го движат, също както конците, които движат куклата от театъра.

Обуславянето, дефинира метода, по който той вижда и интерпетира нещата и за по-голямата част от това по какъв начин се чувста, за метода, по който реагира и дава отговор на хората и обстановките в живота си.

Повече от 90% от нашето държание е ръководено от подсъзнанието ни.

В множеството случаи човек не обръща кой знае какво внимание на това – просто оставя мозъка си да го поведе, мислейки, че всички тези автоматизирани преценки, отзиви, допускания, реакции и страсти, които просто извират от него, са той, че са негови лични хрумвания и прекарвания.

[Алма - МД]

Как индивидът да се освободи от тези влакна?
Човек би могъл да спре за миг, да отиде пред огледалото и необятно да отвори очите си за действителността.

Да си подсети, че за разлика от куклата в театъра, нищо не го задържа, само невидими влакна, на който той самичък дава власт. Да си подсети, че има опция да вземе живота, назад в личните си ръце.

Да се вгледа деликатно във вътрешният си свят като сложи под въпрос всички познания и вярвания, които е натрупал, цялото обуславяне. Да се усъмни в произхода и смисъла му за неговият личен живот.

Кое поверие е негово прекарване, негова умелост и истина и кое е взето наготово, назаем, от родители, общество, вяра или от някой други

Какво се случва с индивида в една обстановка, във взаимоотношенията, да се разсъни за действителните си мисли и усеща, да ги признае, пред себе си.

Какви са функциите, които продължава да играе от боязън, като отбрана. От какво е нужно да се откаже, с цел да се приближи повече към живота, към това да бъде същински.

Какво тъкмо е осъзнатостта?
Човек може да каже: " Да, аз знам, че имам проблем с това, или това, знам, че нещо ми липсва, знам, че пострадвам, това си го знам, но не мога да се трансформира.

Да знаеш нещо, не значи, да си съзнателен.

Да знаеш нещо е като да имаш спомен, нещо заучено от паметта, нещо което си складирал и в този момент го изваждаш.
Осъзнатостта е моментното наблюдаване на това, което се случва, тъкмо в този момент, тъкмо в този миг, да наблюдаваш, какво виждаш, какво чуваш, какво усещаш. Това е да осъзнаваш какво правиш тъкмо в този момент.

Да си наясно, какво, тъкмо в този момент, се случва в тялото, мислите, страстите ти. Да си наясно с силата, която срещаш извън и тази, която е вътре в теб. Осъзнатостта е отваряне за истината, за действителността.

Да кажеш " Да " на тъкмо това, което е в този момент. Като го преживееш.

Не да четеш книги, не да приказваш единствено или слушаш (за страховете например), а в действителност да си позволиш да ги срещнеш.

А това единствено по себе си може да промени целият ти живот. Качеството ти на живот.Защото да живееш осъзнато значи да присъстваш във всичко, което животът ти поданся, значи да си тотално в живота.

[Алма - МД]

С какво човек замества осъзнатостта и по какъв начин тя ще му донесе независимост?
Осъзнатостта няма общо с това да следваш някакви престижи, морал, да си налагаш ограничавания, да се задължаваш да правиш нещо.

Човек може да си каже: " О, аз не би трябвало да върша това или онова; Аз не би трябвало да бъда такъв; Трябва да откажа това или онова; Не бива да мисля за това. "

Осъзнатостта не е подтискане. Не е да подтиснеш желанията си, като ги осъждаш, осъждайки и себе си.

Осъзнатостта е да започнеш да правиш това, което правиш като го осъзнаваш. Това е да направиш скок в съзнанието си, да се самонаблюдаваш. Това е качество, което е нужно да си напомним, с цел да се събудим в действителност.

Например човек си споделя – " Аз съм в меланхолия ".

Умът евентуално ще желае да подтисне това, ще стартира да го осъжда: " Не би трябвало да се чувстваш по този начин, това е вредно/лошо/срамно. Не би трябвало да го показваш пред никого, или доста си зле и други сходни. Умът евентуално ще желае неотложно да реши казуса, да реши какво да прави, какви дейности да предприеме, по какъв начин да махне тази меланхолия. Умът стартира да влага старания, да споделя НЕ на това което е, да се бори с това, което е. Човекът може да изчете доста книги за депресията, да слуша какво му споделят другите, да отиде на един семинар и още веднъж да си каже: " Пробвах задоволително, подобен съм си, нищо не оказва помощ. "

Друга опция е човек да се вгледа в това, което е нарекъл " меланхолия ", без да се пробва да бяга от нея, или да се пробва непременно да я промени. Вместо това, би могъл с любознание да я изследва, като я преживее осъзнато.

За мен звучи нещо като: " Казвам ти Да, има място за теб сега,с обич мога да те поканя и да схвана какво в действителност разкриваш за мен. "

Когато човек посреща провокациите с сходна настройка на приемане, с подготвеност да преживее това, което животът му сервира, стартира да схваща целият механизъм, по който самичък прави себе си депресиран/тъжен/уплашен/гневен или други

Човекът стартира да вижда всички невидими конци и за какво е продължавал да ги поддържа.

За мен осъзнатостта е най-важният подарък, който човек да даде на себе си. Това не е следващата цел, която да се преследва, не е просто техника, упражнение за 2 часа дневно, не е нещо, за което да четеш и слушаш, не се взима наготово, не е роля, с която да се хвалиш " Вижте ме в този момент съм доста съзнателен ".

От тук стартира не просто лечението, а завръщането на индивида към неговата най-истинска същина.

Повече за Марта от тук:
http://www.martademireva.com/bg/about
Последвай Марта от тук:
https://www.facebook.com/MartaDemirevaTherapy/
Във Facebook групата " Осъзнато с Марта " може да следиш всички идни събития и потребни практики: