Алкохолът е вдъхновение за редица писатели, художници, музиканти и още

Алкохолът е ентусиазъм за редица писатели, художници, музиканти и още доста други известни създатели. Без него Хемингуей в никакъв случай нямаше да завоюва Нобелова премия по литература, Ал Капоне нямаше да се трансформира в един от най-хубавите гангстери и несъмнено доста ирландци щяха да съумеят да се трансфорат в основоположниците на Съединени американски щати още по време на първите вероятни миграции. Алкохолът е доста специфичен детайл и до момента в който някои го трансформират в изкуство, като даже имаме колекционери на вино, които влагат в „ най-хубавата “ годишна продукция. Други страни от дълго време са приели, че без този обществен лубрикант, възможностите да се върви напред остават минимални. Коя е страната, която има най-вече проблеми с алкохола?

Вярвате или не, погледите са ориентирани към Русия и известната водка. Едно скорошно проучване демонстрира, че точно ограничението на алкохола е помогнала за унищожаването на Руската империя. Нека не забравяме, че дълги години в Русия даже и можеше да се употребява безконечно, само че благодарение на статистиката стана ясно, че вредите от безразборното пиянство са помогнали за редуциране на продължителността на живот, въздейства директно на брутния вътрешен артикул и несъмнено, отразява се върху пенсионната система и продължава напред с вредите.

Вярвате или не, опити за съкращаване на алкохолното въздействие са правени преди повече от век, само че както повредата в атомната централа Чернобил помогнаха за свалянето на Съюз на съветските социалистически републики – най-малко по този начин споделя самият Горбачов – прекъсването на алкохола оказва помощ за бързото елиминиране на. Легендата споделя, че към Първата Световна война множеството страни стопират продажбата на алкохол и за изненада на мнозина, точно Русия е първата, която дава този звук. Тази маневра се прави към 5 години, преди да стартира сухият интервал в Съединени американски щати. Забраната за алкохол в Руската империя не идва с указ, а с депеша от цар Николай II, до неговия обичан чичо Константин Константинович Романов. Именно там са написани и съдбовните редове:

„ Реших да забраня търговията на водка вечно в Русия. “

За да осъзнаем какъв брой тъкмо съдбовно е това решение, дано разбираем каква тъкмо е цялата акция на прословутия съветски алкохол. Ясно е, че с изключение на любовта към някои съвършени съветски решения като АК-47, Т-34 и несъмнено – рентгеновите плочи за еднократна приложимост – жителите се радвали точно на алкохола си. Проблемът обаче е, че още от времето на Иван Грозни търговията се държи в прецизен монопол от страната. Имайки поради голямото уважение, империята се стремяла по един доста любезен начин  да се финансира и да държи поданиците си под надзор – въпреки всичко това е главното условие на всеки един алкохол, без значение дали го очаквате или не. Още тогава към 1/3 от хазната се запълва благодарение на водка, това е горивото на една могъща империя и можем да считаме тъкмо тази напитка за победител във Втората Световна война, както и за по-ускореният развой за изпращането на човек в космоса. Звучи прелестно, само че тогава за какво Николай II е решил да промени тази процедура?

И преди е имало придвижвания за  здравословен живот, които като че ли стартират от по-будните млади поданици и постоянно е завършвал с дружна почерпка в близката кръчма – като че ли всеки опит е бил в действителност жертван. Тогава какво се е объркало при тази имперска династия? За задачата дано върнем лентата още малко обратно. През 1904 година Япония взема решение да си върне порт Артур, за който  е водила няколко пъти сражения. Японците желаят да разширят своята територия отвън островите и откакто няколко пъти завладяват тази позиция, руснаците идват, с цел да разположат своите сили.

Същата година избухва добре познатата Японско-руска война. Мнозина чакат, че съветския флот ще успее да се оправи за малко време със страна, която няма чак толкоз осъвременена флота, само че истината е, че по това време стартира модернизацията на страната на изгряващото слънце. Можем да си спомним позорните борби като, а да не забравяме, че тъкмо се е завърнал от своята специализация в чужбина, освен това при морската каруцарка на Европа – Англия. Та в оня миг, когато се чака една от най-великите сили на света да доплава с могъщата флотилия, съветските адмирали  стават за цялостно посмешище. Те даже не са подозирали, че ще бъдат премазани и унижавани неведнъж.

По това време мобилизационните центрове притеглят съветски селяни, с цел да се включат в сражението, само че тъй като множеството не виждали смисъл да се борят, постоянно дошли добре почерпени и подготвени да леят кръв, само че за жал против личните си началници. Едва в по-късните години и по-конкретно през Втората Световна война, комендантите се сетили, че могат да дават на своите бойци от магическата запарка преди борбата. Да се върнем на тази война, съгласно един от съветските вестници, трагичната загуба при Мукден била разказана извънредно комично, когато японските бойци съумели да пленят съветското знаме.

Според тях, съпротивата не била срещана по една доста значима причина – няколкостотин съветски бойци били мъртвопияни и даже не разбрали, че вземат участие в стълкновение. Проблемът е, че японците не възприели това и обяснили, че не се сражавали, а изколили едно забележително количество от съперника си, като разказват целия развой с думите „ кръвопролитие на пияни свине “. През 1905 година изданието Neeue freie Presse ще напише следните редове за въпросния спор:

„ Япония не победи в тази война. Победата е за алкохола. “

Истината обаче е, че ще открием и още доста положителни образци в някои дневници от войната. Един инженер написа на 7 октомври 1905 година, същият по-късно ще изгуби живота си, до момента в който неговият транспортен съд се движи към Цушима, следното:

„ Екипажите и корабите в порт Артур желаеха да излязат по-навътре в морето, с цел да заемат своите бранители позиции. Всички моряци се върнаха пияни. Никой не разбра по какъв начин са намерили алкохол и по какъв начин са изпуснали ситуацията. В градовете беше неразрешена продажбата на корав алкохол и все пак единствено при едно корабоплаване половината не бяха в положение да извършват своите задания. След дълги разсъждения и инспекции стана ясно, че корабите са потърсили съперника в намерено море, нападнали са го и преди да го потопят, са взели на абордаж противниковата лодка, с цел да приберат запасите от бренди. За първи път виждам бойци, които рискуват своя личен живот, с цел да се напият. И запознат съм други, че това е доста честа процедура. “

Истината е, че по време на старта на самата война, съветският монопол покачва цените на твърдия алкохол,  също така се отварят и нови магазини, като по този метод освен не се стопира порочната процедура, само че и се покачва алкохолизма в страната. Истината е, че съветският министър на финансите решил да увеличи цената с вярата, че ще откаже жителите от тази процедура. Единственият му триумф е, че цялостни хазната доста бързо за сметка на още по-висок % алкохолици. През 1904 година с двойни цени, водката носи доходи от близо 500 милиона рубли.

Водка почнала да се предлага на доброволците, които на драго сърце се записвали за едно дълго презокеанско странствуване. Когато доброволецът се запише в армията, той получава стипендия, само че откакто никой не се замисля за дългия път, първата работа е да се изкупи алкохола във всяко едно магазинче. Някои села описват, че са били принудени да затворят по-рано, само че това не попречило на гневните доброволци да разбият магазините, с цел да търсят още – въпреки и алкохолът от дълго време да е изпит. Ето какво описват и някои поданици по мемоари по отношение на подготовката за войната:

„ Селяните, следвайки интензивно новите доброволци, се движеха на тълпи от село в село. Те свиреха на своите акордеони, пееха песни, крещяха, танцуваха и по-късно се биеха за дамите в селото. Никой не може да каже какъв брой тъкмо алкохол изпиха. За доста от нас това беше един сетен танц, с който трябваше да се преглътне обстоятелството, че мнозина отиват на сигурна гибел. “

Един американски публицист добавя цялата картина, като споделя какви хора са били качвани на корабите:

„ По време на мобилизацията, бойците бяха мъртво пияни и трябваше да се влачат от комендантите на влаковете. След като пристигаха на гарата, изтрезнелите – доста скромна част – тръгваха непосредствено към кръчмите. Баровете бяха затворени и със възбрана да продават алкохол, само че постоянно се пречупваха пред могъщата съветска глътка. Най-вероятно и счупените бутилки в главите им бяха виновни за стимулирането на търговията. Горчивият начален опит накара командирите да изискат към 200 боеца на всяка една гара, които да стопират пристигналите да продължат със своя пир. Това ограничаване накара идващите да влизат в гарата и да обръщат всичко с краката нагоре. “

В един миг стартира и една доста дълга ревизия за алкохол, като картината се разказва още по-цветно във вестник Голос:

„ Командирите правеха инспекция на всеки един боец в бараките. Всички имаха водка.  Всяка една беше хвърляна на улицата. В една от торбите на локален селяндур бяха открити към 11 избавени бутилки. При гледката на останалия износен алкохол по земята, неговите очи се изпълниха със сълзи. Един доста замърсен поток от водка се носеше по улицата. Мнозина падаха на колене и продължаваха да пият, плюейки мръсотията. Войниците ги ритаха и гонеха, само че това не помагаше. Накрая забелязах към 4 камиона с натрошено стъкло – най-вероятно бутилки водка – да минава парадно през селото, като беше изпращан още веднъж с насълзени очи. За множеството бойци това беше една велика покруса. “

Тук би трябвало доста ясно да уточним, че това е една доста сериозна и съвсем безконечна процедура в съветския двор. Още Наполеон споделя, че руснаците постоянно прекарвали времето си в целодневно изразходване на алкохол. Немският кайзер Вилхелм II по-късно ще признае, че идната огромна война ще бъде извоювана от армията, която употребява минимум алкохол. Дори не е подозирал какъв брой тъкмо е бил прав, тъй като през идващия световен спор всички са употребявали амфетамини за повдигането на настроението, до момента в който руснаците продължавали със своята обичайната техника. Защо не са употребявали амфетамини? Причината се крие в избиването на цялата интелигенция и никой до този миг не е видял опция да стартира да създава. Така или другояче съумяват да завоюват втория световен спор, доказвайки, че една война се води с доста високи алкохолни градуси.

Русия имала потребност от образец и тъкмо затова Николай II, неговото семейство и даже обичания бохемски чичо, почнали да отхвърлят алкохол. Впрочем даже именитият Григори Разпутин декларира, че нито един цар не би трябвало да взима решения, до момента в който е пийнал. И по този начин след прекъсването на алкохола с вярата, че страната ще може да ускори своите стопански позиции, вместо да натрупа активи, продавайки алкохол, през 1917 година влакът на цар Николай II е спрян и самият държател е похитен. Знаем по какъв начин продължава историята нататък, само че някои историци са на мнение, че точно прекъсването на алкохола съумява да сътвори толкоз раздори.

Разбира се, няма по какъв начин да пропуснем и обстоятелството, че Русия понася големи загуби по време на Първата Световна война, които по един или различен метод се отразяват на аудиторията. След като потоците водка още веднъж стартират да текат, даже министърът ще заяви, че за първи път може да види един доста специфичен и даже голям скок в стопанската система – за него това било знамение и на никое място другаде в Европа не може да се следи толкоз висока интензивност и бързо пълнене на хазната. Малко по-късно ще открием, че даже решенията не са верни в страната. Вместо да се достави храна на гладуващите поданици, анемичната железница давала приоритет на алкохола.

Интересното е, че дори  последователите на Ленин обичали да се черпят крепко, само че идеологът не бил склонен в тази концепция и той самият се считал за трезвеник. Освен това няма по какъв начин да пропуснем и още един факт, той ще е един от първите, които ще спрат съветския монопол над страната. Неговото мнение е, че този монопол го прибирал назад в капитализма, а това била най-голямата неточност на съветския народ. През 1924 година всички опити да се спре алкохолът си отиват и със самия Ленин. Забавно, може би тъжно или трагично, само че не може да си визиите какъв брой души са изпили по едно огромно от наслада, тъга или просто тъй като могат.

Снимки: Wikipedia