Конго е много богата страна с много бедни хора
Алистър Литхед
Би Би Си
Река Конго е една от най-големите в света. Тя е дълга 4700 км от извора й в самото сърце на Африка до устието й на атлантическото крайбрежие. Тя минава през обширни тропически гори, които по повърхност отстъпват единствено на горите на Амазонка. Реката тече през Демократична република Конго - удивително красива, богата на потребни изкопаеми и в това време надълбоко проблематична страна, която по повърхност е съпоставима със Западна Европа. Някога тя е била една от най-богатите африкански страни. Днес е една от най-бедните. По крайбрежията на реката са ситуирани богати находища на потребни изкопаеми, там населяват и несрещани на никое място другаде типове флора и фауна.
В продължение на милиони години водите на Конго са издълбали дълбока котловина в океанското дъно, която на дълбочина доближава цялостен километър - подводен каньон, който се простира на стотици километри във вътрешността в Атлантическия океан. Водите на Конго могат да генерират двойно повече електричество от най-голямото язовирно оборудване в света " Трите дефилета " в Китай и да доставя с електрическа енергия цяла Африка.
Европейските първопроходци
Португалците първи от европейците са разкрили реката през 1482 година и са изследвали нейното русло от самото крайбрежие на Атлантика. Те са разкрили и Кралство Конго - добре проведена страна, която е била отворена за чужденци и е водила обширна търговия със слонова кост и с плебеи.
Но единствено 100 километра нагоре по течението дълга верига от прагове прави реката непроходима за лодки. Минали са епохи, преди популярният откривател Хенри Стенли да изследва реката от извора до устието й. За 999 дни той минал от източната част до западното крайбрежие на Африка. Пристигането му в пристанището Бома през 1877 година ознаменувало началото на нов живот за Конго. Белгийският крал Леополд II трансформирал страната в персонална колония и наел Стенли за проучване на нейните благосъстояния и строителство на железница, която да заобикаля праговете. Едни от най-пострадалите от владичеството на белгийския крал са станали племената пигмеи, които били принудени да събират каучук в горите край крайбрежията на реката.
Възходът и падението на Мобуту
Обширната област от Централна Африка, трансформирала се през днешния ден в Демократична република Конго, е била експлоатирана епохи наред: от първите европейски откриватели, жестокия белгийския крал, а в годините на независимостта от алчното конгоанско управление. През 1960 година страната, която дълги години се е наричала Белгийско Конго, закупи самостоятелност. Първият министър председател бе Патрис Лумумба. В битката за политически надзор в страната той се обърна за помощ към Съветския съюз. Студената война бе в разгара си, Белгия и Централно разузнавателно управление на САЩ се намесиха и поддържаха военачалник Мобуту Сесе Секо. Той съобщи Лумумба на съперниците му, които го екзекутираха, насякоха тялото му на части и ги разтвориха в киселина. През 1965 година след анемичен прелом Мобуту зае президентския пост и стана христоматиен деспот. Той преследваше своите съперници, практикуваше непотизъм и корупция и натрупа голямо положение за сметка на личната си страна, която преименува на Заир. В отдалеченото градче Гбадолите, където се е родил, Мобуту построи изящен замък и летище за доставки на всевъзможни първокласни артикули от рода на скъпо розово шампанско. Дължината на пистата бе задоволителна за свръхзвуковия " Конкорд ", който той бе наел. Но откакто той бе свален през 1997 година, времето в градчето като че ли спря. А джунглите изядоха остатъците от двореца.
Инфраструктурата в цялата страна, освен в двореца на Мобуту и родния му град, се разпада. Много комплицирано и скъпо е да пътуваш от едно на друго място в тази страна. Река Конго е единствената огромна транспортна артерия на страната, само че голямата мрежа от нейните притоци не се употребява както преди или както би могло да се употребява. Реката е плавателна в сектора от столицата Киншаса до град Кисангани на 1600 км нагоре по течението и по нея тече и главният поток от хора, артикули и товари в страната.
Богата земя
Демократична република Конго е богата на запаси - от тропически гори до скъпи руди. Тук има доста злато, елмази, уран, редки метали, мед и кобалт, които са толкоз нужни за акумулаторите на колите, движещи се на ток. Югоизточната провинция Катанга е център на добивната индустрия. Тук има големи открити кариери и са съсредоточени 60% от международните ресурси на кобалт. Това е нежен метал, добиван от руда със синьо-зеленикав нюанс, който е нужен като стабилизатор в акумулаторите. По-рано той бе непряк артикул за рандеман на мед, само че последните години цената на кобалта доста набъбна. От него има толкоз огромна потребност, че в страната се появиха хиляди дребни предприятия, най-вече незаконни, които добиват кобалт в своите неголеми рудници, където в ужасни условия работят даже дами и деца. Богатите фамилии с връзки, военните и локалните полеви командири трансфораха Катанга в " Дивия Запад " на Конго, с големи пари и неизбежно съпътстващата ги корупция.
" Корупцията е огромен наш проблем, непоносим табиет, завещан с приемането на самостоятелност ", споделя Ламберт Менде Омаланга, министър на връзките и формален представител на Демократична република Конго.
" Не може да се каже, че сме я победили, само че въпреки всичко се опитваме да я спрем. Не може да продължаваме да бъдем доста богата страна, обитаема с доста небогати хора ", споделя той.
Добивът на потребните изкопаеми мъчно се съчетава с защитата на гъстите тропически гори, където живеят последните в света равнинни горили, застрашено от цялостно изгубване.
Безпокойният изток
Последните 20 години войната разоряваше източната част на страната. От спора починаха 5 млн. души. Той стартира, когато границата бе пресечена от руандийската армия, преследваща участниците в геноцида от 1994 година Хвърлили око на естествените благосъстояния на Конго, те в съюз с Уганда смъкнаха президента Мобуту. Но скоро Лоран Кабила, неговият приeмник, който те подкрепяха, се разгласи против наличието на непознати войски в страната. Опитите да бъде свален доведоха до началото на " Великата африканска война ", в която в един миг участваха девет страни.
Крайграничните въоръжени формирования се усилиха, само че и разпадаха на враждуващи фракции, а локалните водачи въоръжаваха своите последователи. Стълкновения не престават до ден сегашен - Киншаса все по този начин не съумява да управлява източната част на страната.
В момента епицентърът на спора е в град Бани, провинция Северно Киву, където група метежници убиват локални поданици, военни и миротворци от Организация на обединените нации, само че дружно с това разрешават на вируса ебола да се популяризира из страната.
Бъдещето
Демократична република Конго е голяма и прелестна страна, чиято история я тегли към дъното, а корупцията я сковава. Колониалното ръководство е било грубо и репресивно, а в годините на самостоятелност управлението на страната си е пълнило джобовете за сметка на елементарните жители.
След рухването на Мобуту през 1997 година страната е разкъсвана от война. Продължаващата политическа неустойчивост всеки миг може да се трансформира в спор, който ще прогони милиони хора от обитаемите им места. Военизираните формирования и локалните командири употребяват етническите несъгласия за политически цели.
Конго е доста бедна страна: по оценки на Организация на обединените нации, от 85 млн. поданици минимум 13 млн. разчитат на задграничната помощ за оцеляването си. Мнозина живеят в безспорна мизерия.
Но в тази млада и цялостна с възторг страна две трети от популацията е под 25 години. Те имат своите очаквания, упоритости и чакат своите благоприятни условия.
Задават се промени. Демократична република Конго има своите шансове още веднъж да се трансформира в " сърцето на Африка ".
Би Би Си
Река Конго е една от най-големите в света. Тя е дълга 4700 км от извора й в самото сърце на Африка до устието й на атлантическото крайбрежие. Тя минава през обширни тропически гори, които по повърхност отстъпват единствено на горите на Амазонка. Реката тече през Демократична република Конго - удивително красива, богата на потребни изкопаеми и в това време надълбоко проблематична страна, която по повърхност е съпоставима със Западна Европа. Някога тя е била една от най-богатите африкански страни. Днес е една от най-бедните. По крайбрежията на реката са ситуирани богати находища на потребни изкопаеми, там населяват и несрещани на никое място другаде типове флора и фауна.
В продължение на милиони години водите на Конго са издълбали дълбока котловина в океанското дъно, която на дълбочина доближава цялостен километър - подводен каньон, който се простира на стотици километри във вътрешността в Атлантическия океан. Водите на Конго могат да генерират двойно повече електричество от най-голямото язовирно оборудване в света " Трите дефилета " в Китай и да доставя с електрическа енергия цяла Африка.
Европейските първопроходци
Португалците първи от европейците са разкрили реката през 1482 година и са изследвали нейното русло от самото крайбрежие на Атлантика. Те са разкрили и Кралство Конго - добре проведена страна, която е била отворена за чужденци и е водила обширна търговия със слонова кост и с плебеи.
Но единствено 100 километра нагоре по течението дълга верига от прагове прави реката непроходима за лодки. Минали са епохи, преди популярният откривател Хенри Стенли да изследва реката от извора до устието й. За 999 дни той минал от източната част до западното крайбрежие на Африка. Пристигането му в пристанището Бома през 1877 година ознаменувало началото на нов живот за Конго. Белгийският крал Леополд II трансформирал страната в персонална колония и наел Стенли за проучване на нейните благосъстояния и строителство на железница, която да заобикаля праговете. Едни от най-пострадалите от владичеството на белгийския крал са станали племената пигмеи, които били принудени да събират каучук в горите край крайбрежията на реката.
Възходът и падението на Мобуту
Обширната област от Централна Африка, трансформирала се през днешния ден в Демократична република Конго, е била експлоатирана епохи наред: от първите европейски откриватели, жестокия белгийския крал, а в годините на независимостта от алчното конгоанско управление. През 1960 година страната, която дълги години се е наричала Белгийско Конго, закупи самостоятелност. Първият министър председател бе Патрис Лумумба. В битката за политически надзор в страната той се обърна за помощ към Съветския съюз. Студената война бе в разгара си, Белгия и Централно разузнавателно управление на САЩ се намесиха и поддържаха военачалник Мобуту Сесе Секо. Той съобщи Лумумба на съперниците му, които го екзекутираха, насякоха тялото му на части и ги разтвориха в киселина. През 1965 година след анемичен прелом Мобуту зае президентския пост и стана христоматиен деспот. Той преследваше своите съперници, практикуваше непотизъм и корупция и натрупа голямо положение за сметка на личната си страна, която преименува на Заир. В отдалеченото градче Гбадолите, където се е родил, Мобуту построи изящен замък и летище за доставки на всевъзможни първокласни артикули от рода на скъпо розово шампанско. Дължината на пистата бе задоволителна за свръхзвуковия " Конкорд ", който той бе наел. Но откакто той бе свален през 1997 година, времето в градчето като че ли спря. А джунглите изядоха остатъците от двореца.
Инфраструктурата в цялата страна, освен в двореца на Мобуту и родния му град, се разпада. Много комплицирано и скъпо е да пътуваш от едно на друго място в тази страна. Река Конго е единствената огромна транспортна артерия на страната, само че голямата мрежа от нейните притоци не се употребява както преди или както би могло да се употребява. Реката е плавателна в сектора от столицата Киншаса до град Кисангани на 1600 км нагоре по течението и по нея тече и главният поток от хора, артикули и товари в страната.
Богата земя
Демократична република Конго е богата на запаси - от тропически гори до скъпи руди. Тук има доста злато, елмази, уран, редки метали, мед и кобалт, които са толкоз нужни за акумулаторите на колите, движещи се на ток. Югоизточната провинция Катанга е център на добивната индустрия. Тук има големи открити кариери и са съсредоточени 60% от международните ресурси на кобалт. Това е нежен метал, добиван от руда със синьо-зеленикав нюанс, който е нужен като стабилизатор в акумулаторите. По-рано той бе непряк артикул за рандеман на мед, само че последните години цената на кобалта доста набъбна. От него има толкоз огромна потребност, че в страната се появиха хиляди дребни предприятия, най-вече незаконни, които добиват кобалт в своите неголеми рудници, където в ужасни условия работят даже дами и деца. Богатите фамилии с връзки, военните и локалните полеви командири трансфораха Катанга в " Дивия Запад " на Конго, с големи пари и неизбежно съпътстващата ги корупция.
" Корупцията е огромен наш проблем, непоносим табиет, завещан с приемането на самостоятелност ", споделя Ламберт Менде Омаланга, министър на връзките и формален представител на Демократична република Конго.
" Не може да се каже, че сме я победили, само че въпреки всичко се опитваме да я спрем. Не може да продължаваме да бъдем доста богата страна, обитаема с доста небогати хора ", споделя той.
Добивът на потребните изкопаеми мъчно се съчетава с защитата на гъстите тропически гори, където живеят последните в света равнинни горили, застрашено от цялостно изгубване.
Безпокойният изток
Последните 20 години войната разоряваше източната част на страната. От спора починаха 5 млн. души. Той стартира, когато границата бе пресечена от руандийската армия, преследваща участниците в геноцида от 1994 година Хвърлили око на естествените благосъстояния на Конго, те в съюз с Уганда смъкнаха президента Мобуту. Но скоро Лоран Кабила, неговият приeмник, който те подкрепяха, се разгласи против наличието на непознати войски в страната. Опитите да бъде свален доведоха до началото на " Великата африканска война ", в която в един миг участваха девет страни.
Крайграничните въоръжени формирования се усилиха, само че и разпадаха на враждуващи фракции, а локалните водачи въоръжаваха своите последователи. Стълкновения не престават до ден сегашен - Киншаса все по този начин не съумява да управлява източната част на страната.
В момента епицентърът на спора е в град Бани, провинция Северно Киву, където група метежници убиват локални поданици, военни и миротворци от Организация на обединените нации, само че дружно с това разрешават на вируса ебола да се популяризира из страната.
Бъдещето
Демократична република Конго е голяма и прелестна страна, чиято история я тегли към дъното, а корупцията я сковава. Колониалното ръководство е било грубо и репресивно, а в годините на самостоятелност управлението на страната си е пълнило джобовете за сметка на елементарните жители.
След рухването на Мобуту през 1997 година страната е разкъсвана от война. Продължаващата политическа неустойчивост всеки миг може да се трансформира в спор, който ще прогони милиони хора от обитаемите им места. Военизираните формирования и локалните командири употребяват етническите несъгласия за политически цели.
Конго е доста бедна страна: по оценки на Организация на обединените нации, от 85 млн. поданици минимум 13 млн. разчитат на задграничната помощ за оцеляването си. Мнозина живеят в безспорна мизерия.
Но в тази млада и цялостна с възторг страна две трети от популацията е под 25 години. Те имат своите очаквания, упоритости и чакат своите благоприятни условия.
Задават се промени. Демократична република Конго има своите шансове още веднъж да се трансформира в " сърцето на Африка ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ