Лицемерието е универсално средство за овладяване на човешката душа, в това число и в педагогиката ~ Алис МИЛЪР
Алис Милър е психолог, посветила живота си на проучване корените на насилието. Тя ги открива в осъществявания с принуда начин, по който третираме децата - " за тяхно положително " и в името на определена от нас идеология забраняваме страстите им и злоупотребяваме с тяхната уязвимост, наричайки това " образование ". В края на 70-те години книгата й „ Драмата на надареното дете ” става международен бестселър.
За родителските неточности и спестената любов, споделено от Алис Милър.
Гневът на родителя е разследване на неговите лични проблеми. Но виновността за тях, възрастният стоварва върху детето.
Лошото държание е едно от дребното средства, които детето употребява, с цел да накаже родителя.
Именно това, което крият родителите най-силно вълнува детето.
Травмираните деца остават вечно привързани към родителите си и не доближават прочувствена зрялост.
Човешката душа на практика в никакъв случай не умира, а способността й да възкръсва от пепелта остава до тогава, до момента в който тялото диша.
Човек би трябвало да има право на свои лични усеща и опция да ги показва.
Неспособността да се почувстват личните премеждия води до това, човек да се окаже несхватлив и към страданията на другите.
За болшинството хора мисълта за това, че родителите им не са ги обичали, е просто непоносима. Колкото повече са доказателствата за нелюбов, толкоз повече хората се вкопчват в илюзията, че са били обичани.
Изискването човек „ да се държи добре ” няма нищо общо със самия живот. За доста хора тази разпоредба затваря пътя към свободата.
Когато вътрешното дете на възрастния стане свободно, човек открива източниците на своите витални сили.
Морализаторството единствено отвлича децата от правилния път и им препречва пътя към самопознанието. Тялото, в последна сметка, не схваща моралните заповеди.
На множеството хора им е по-лесно за умрат (буквално или алегорично, посредством убийството на възприятията си), в сравнение с да усетят безпомощността, от която са страдали, когато са били деца.
Лицемерието е универсално средство за преодоляване на човешката душа, включително и в педагогиката.
Лъжецът не може да почита себе си, а оня, който не почита себе си, не почита и останалите.
Тиран – това е травмирано в детството си дете, което родителите са били и унижавали. Ако от дребен на човек е било разрешено да се усеща свободен и мощен, у него не поражда нужда да унижава останалите.
Пълното послушание на волята на възпитателя повлича след себе си готовността на възрастния изцяло да се подчини на непознатата политическа воля.
Всяко образование вреди.
Хората, приучени да мълчат, страдат от това умишлено или по-често неосъзнато.
Отношението на родителите към детето въздейства на отношението на детето към самото себе си.
Възрастните мислят, че живата душа на детето съставлява заплаха за тяхната власт.
Изображения: bloomberg.com, magdolnanadjtorma.com
