АЛЕКСЕЙ КОЖУХАРОВ: За успеха на едно представление е най-важен човешкият фактор
АЛЕКСЕЙ КОЖУХАРОВ е роден на 30 май 1971 година в Пловдив. Завършва актьорство за трагичен спектакъл и постановка в НАТФИЗ. Работи като артист в държавна такса " Стоян Бъчваров " във Варна. Бил е управител външни продукции в Куклен спектакъл - Сливен. Актьор и създател на графа в " Адрес 4000 " по Българска национална телевизия. Сценарист и артист в комедийния сериал " Морска сол " на Нова телевизия, гл. редактор и сценарист в " Стар Академи ", сценарист и артист в шоуто " Пълна лудница " и " Пълна лудница - Пренареждане ". Сценарист на кино лентата " Бензин " на Асен Блатечки. Играе в сериала " Полицаите от края на града " на Нова телевизия. Щатен артист в държавна такса " Н.О. Масалитинов " - Пловдив.
Кожухаров е създател и режисьор на спектакъла " Брачни безумия " на Театър " Криле ". Скоро той означи своето 50-то зрелище на открита сцена " Сълза и смях ". Следващото е на 8 ноември от 19 ч. Гастроли ще има и в страната - на 29 октомври в Харманли и 30 октомври в Сопот. В репертоара на Театър " Криле " е и музикалният театър " Титанично " на Милица Гладнишка (22 ноември) и моноспектакъла на Симеон Владов " Любовта не може просто да отмине " от Радослав Гизгинджиев. В театъра играят още Милена Маркова-Маца, Жанет Миовска, Николай Тодоров, Иван Велчев и основателят на Театър " Криле " Божидар Минков. Костюмите на спектаклите са дело на македонския дизайнер Сърджан Кръстевски.
- Като създател и режисьор на " Брачни безумия " какво е чувството вашето зрелище да се играе 50 пъти на сцената?
- Дай Боже повече - 100, 200... Усещането е възприятие на наслада. Но не от непотребна суетност за това, че ти се чува името, а тъй като спектакълът стига до хората. Това, което вълнува нас, вълнува и тях. И те не престават да го демонстрират с големия си интерес към представлението както в София, по този начин и в страната.
- На какво се дължи триумфът? От какво зависи дългият живот на едно зрелище?
- Доста са факторите. Не мога да ги градуирам кое е първо, кое второ... Но при всички случаи би трябвало да попаднеш на положителни артисти и да разкажеш добра история. Според мен най-съществен си остава човешкият фактор - актьорите, с тяхното омагьосване. Може и да си замислил нечувано представление за сетивата, само че в случай че нямаш подобаващите артисти, които да преведат твоите хрумвания на фена, изгубен си. И съм доста признателен, че в Театър " Криле " работя с извънредно надарени, отдадени, обичащи театъра, актьори. Когато предадат силата си на феновете, представлението става общо, тъй като е съпреживяно. Това е най-хубавото! Преди няколко години водещ беше евтиният усет, фенът главно бе разсмиван с " комизъм от кръста надолу ", както го дефинира мой сътрудник и другар. Това съответства с настъплението на чалгата, на доста риалити формати по малкия екран, време, в което животът поевтиняваше като стойност, само че не като фискална. Сега към този момент не е напълно по този начин, нещата започнаха да се стабилизират и по сцените все по-често виждаме комизъм, който се възприема " от кръста нагоре ", с главата, сърцето.
- В момента какви трендове се следят? Накъде клони усетът на публиката? Има ли баланс?
- Публиката не може да бъде излъгана. Не можеш да й подхвърлиш нещо, което е небрежно направено с единствената цел да се усвоят пари. Зрителят усеща качествения артикул, от ден на ден държи на него и се възмущава, когато го мамят от сцената. Той си е дал парите, с цел да получи избран вид преживяване и когато това не стане, е сериозен.
- Още ли се счита, че комедийните пиеси са по-вървежният и успешен род, в сравнение с трагичните или трагичните да вземем за пример?
- По принцип се води, че комедийният род е по-трудният, само че в България се объркаха малко нещата. Колегите взеха решение, че е доста по-лесно да разсмееш публиката, само че отново споделям, тя усеща качеството. И го изисква. Чувството за комизъм е доста изключително нещо и за нас, театралите, ни е извънредно мъчно да нацелим салдото сред това да бъдем себе си със своето неповторимо възприятие за комизъм, от една страна, и да бъдем разбрани, от друга. Мисля, че в " Брачни безумия " тъкмо това се получи - разказахме история, която персонално ни интригува, по много наличен метод. Разбрани сме и сме харесвани като това, което сме и това, което чака публиката от нас. Използвах " Пижама за шестима " на Марк Камолети единствено като ентусиазъм, с цел да опиша историята на " Брачни безумия " по този начин, както на нас ни е смешна и ни вълнува, от оригинала останаха единствено имената на героите, общата обстановка и мястото на действието.
- Разкажете за новия театър, който репетирате сега.
- Това е моя пиеса с работно заглавие " Боли ме ", писана преди много време, сложена 2003-а в Старозагорския спектакъл. Участва цялата компания от " Брачни безумия ", плюс още един сътрудник артист. Разширяваме се. Стараем се спектакълът да бъде на същия принцип, със същите провокации. За мен комедията има лечебен резултат, като оказва помощ на човек да се огледа от различен ъгъл, припознавайки се в обстановки, в които и той е попадал, само че не желае да си спомня за тях - смешни, нелепи, неуместни обстановки. Смехът е хубаво, оздравително нещо, само че би трябвало да се засягат и съществени тематики, които да предизвикат самоусъвършенстване. Така че за мен комедия не значи единствено смях до спукване. Всъщност в днешно време да определиш нещо строго като род е толкоз мъчно. Всеки артикул на изкуството носи белега на създателя или създателите, които го вършат, жанрът в чист тип не съществува. Поредният театър на Театър " Криле ", който е гледал наши артикули, знае какво да чака. Това, което вършим, е най-хубавата ни реклама. Ще вземам участие в него, макар че не обичам да играя в постановки, които дирижирам... Премиерата се чака при започване на декември.
- Театър " Криле " към този момент е на три години, пътувате много из страната. Как публиката реагира на вашите представления?
- Разнообразен репертоар имаме със спектакли като " Титанично " на Милица Гладнишка, който театърът приюти и популяризира, както и сполучлив моноспектакъл на Симеон Владов... Без постройка сме, само че носим духа на театъра... До края на годината предстоят още заглавия да излязат. Пиша и един текст за мен и Милица - театър с детайли от стендъп комедията. Това доста ме вълнува в последно време. Имам и други планове, въобще много проекти, само че в случай че ги кажа, единствено ще разсмея Бог.
- Занимавате се с най-разнообразни креативен работи, играете и в спектакли като артист, какво ви накара да минете от другата страна на завесата към този момент като режисьор?
- Още до момента в който учих в НАТФИЗ двете специалности, режисьорът Николай Ламбрев ми сподели, че би трябвало да си избера една, че няма да мога и двете специалности да практикувам. Но все пак аз съм твърдоглав и се пробвам да ги комбинирам. Актьорската специалност надвива към този момент. Опитвам се да запълвам по този начин нареченото свободно време с други провокации - пиша за кино, телевизия, спектакъл, дирижирам както за сцена, по този начин и зад камера, инсталирам аудио и видео в другите си планове. Интересно ми е. Не го върша за пари. За всичко, което съм основал, в случай че бях съответно оценен финансово, съгласно цените на необятния бял свят, щях да съм много богат... В последна сметка съм благополучен, че се занимавам с това, което обичам!
Кожухаров е създател и режисьор на спектакъла " Брачни безумия " на Театър " Криле ". Скоро той означи своето 50-то зрелище на открита сцена " Сълза и смях ". Следващото е на 8 ноември от 19 ч. Гастроли ще има и в страната - на 29 октомври в Харманли и 30 октомври в Сопот. В репертоара на Театър " Криле " е и музикалният театър " Титанично " на Милица Гладнишка (22 ноември) и моноспектакъла на Симеон Владов " Любовта не може просто да отмине " от Радослав Гизгинджиев. В театъра играят още Милена Маркова-Маца, Жанет Миовска, Николай Тодоров, Иван Велчев и основателят на Театър " Криле " Божидар Минков. Костюмите на спектаклите са дело на македонския дизайнер Сърджан Кръстевски.
- Като създател и режисьор на " Брачни безумия " какво е чувството вашето зрелище да се играе 50 пъти на сцената?
- Дай Боже повече - 100, 200... Усещането е възприятие на наслада. Но не от непотребна суетност за това, че ти се чува името, а тъй като спектакълът стига до хората. Това, което вълнува нас, вълнува и тях. И те не престават да го демонстрират с големия си интерес към представлението както в София, по този начин и в страната.
- На какво се дължи триумфът? От какво зависи дългият живот на едно зрелище?
- Доста са факторите. Не мога да ги градуирам кое е първо, кое второ... Но при всички случаи би трябвало да попаднеш на положителни артисти и да разкажеш добра история. Според мен най-съществен си остава човешкият фактор - актьорите, с тяхното омагьосване. Може и да си замислил нечувано представление за сетивата, само че в случай че нямаш подобаващите артисти, които да преведат твоите хрумвания на фена, изгубен си. И съм доста признателен, че в Театър " Криле " работя с извънредно надарени, отдадени, обичащи театъра, актьори. Когато предадат силата си на феновете, представлението става общо, тъй като е съпреживяно. Това е най-хубавото! Преди няколко години водещ беше евтиният усет, фенът главно бе разсмиван с " комизъм от кръста надолу ", както го дефинира мой сътрудник и другар. Това съответства с настъплението на чалгата, на доста риалити формати по малкия екран, време, в което животът поевтиняваше като стойност, само че не като фискална. Сега към този момент не е напълно по този начин, нещата започнаха да се стабилизират и по сцените все по-често виждаме комизъм, който се възприема " от кръста нагоре ", с главата, сърцето.
- В момента какви трендове се следят? Накъде клони усетът на публиката? Има ли баланс?
- Публиката не може да бъде излъгана. Не можеш да й подхвърлиш нещо, което е небрежно направено с единствената цел да се усвоят пари. Зрителят усеща качествения артикул, от ден на ден държи на него и се възмущава, когато го мамят от сцената. Той си е дал парите, с цел да получи избран вид преживяване и когато това не стане, е сериозен.
- Още ли се счита, че комедийните пиеси са по-вървежният и успешен род, в сравнение с трагичните или трагичните да вземем за пример?
- По принцип се води, че комедийният род е по-трудният, само че в България се объркаха малко нещата. Колегите взеха решение, че е доста по-лесно да разсмееш публиката, само че отново споделям, тя усеща качеството. И го изисква. Чувството за комизъм е доста изключително нещо и за нас, театралите, ни е извънредно мъчно да нацелим салдото сред това да бъдем себе си със своето неповторимо възприятие за комизъм, от една страна, и да бъдем разбрани, от друга. Мисля, че в " Брачни безумия " тъкмо това се получи - разказахме история, която персонално ни интригува, по много наличен метод. Разбрани сме и сме харесвани като това, което сме и това, което чака публиката от нас. Използвах " Пижама за шестима " на Марк Камолети единствено като ентусиазъм, с цел да опиша историята на " Брачни безумия " по този начин, както на нас ни е смешна и ни вълнува, от оригинала останаха единствено имената на героите, общата обстановка и мястото на действието.
- Разкажете за новия театър, който репетирате сега.
- Това е моя пиеса с работно заглавие " Боли ме ", писана преди много време, сложена 2003-а в Старозагорския спектакъл. Участва цялата компания от " Брачни безумия ", плюс още един сътрудник артист. Разширяваме се. Стараем се спектакълът да бъде на същия принцип, със същите провокации. За мен комедията има лечебен резултат, като оказва помощ на човек да се огледа от различен ъгъл, припознавайки се в обстановки, в които и той е попадал, само че не желае да си спомня за тях - смешни, нелепи, неуместни обстановки. Смехът е хубаво, оздравително нещо, само че би трябвало да се засягат и съществени тематики, които да предизвикат самоусъвършенстване. Така че за мен комедия не значи единствено смях до спукване. Всъщност в днешно време да определиш нещо строго като род е толкоз мъчно. Всеки артикул на изкуството носи белега на създателя или създателите, които го вършат, жанрът в чист тип не съществува. Поредният театър на Театър " Криле ", който е гледал наши артикули, знае какво да чака. Това, което вършим, е най-хубавата ни реклама. Ще вземам участие в него, макар че не обичам да играя в постановки, които дирижирам... Премиерата се чака при започване на декември.
- Театър " Криле " към този момент е на три години, пътувате много из страната. Как публиката реагира на вашите представления?
- Разнообразен репертоар имаме със спектакли като " Титанично " на Милица Гладнишка, който театърът приюти и популяризира, както и сполучлив моноспектакъл на Симеон Владов... Без постройка сме, само че носим духа на театъра... До края на годината предстоят още заглавия да излязат. Пиша и един текст за мен и Милица - театър с детайли от стендъп комедията. Това доста ме вълнува в последно време. Имам и други планове, въобще много проекти, само че в случай че ги кажа, единствено ще разсмея Бог.
- Занимавате се с най-разнообразни креативен работи, играете и в спектакли като артист, какво ви накара да минете от другата страна на завесата към този момент като режисьор?
- Още до момента в който учих в НАТФИЗ двете специалности, режисьорът Николай Ламбрев ми сподели, че би трябвало да си избера една, че няма да мога и двете специалности да практикувам. Но все пак аз съм твърдоглав и се пробвам да ги комбинирам. Актьорската специалност надвива към този момент. Опитвам се да запълвам по този начин нареченото свободно време с други провокации - пиша за кино, телевизия, спектакъл, дирижирам както за сцена, по този начин и зад камера, инсталирам аудио и видео в другите си планове. Интересно ми е. Не го върша за пари. За всичко, което съм основал, в случай че бях съответно оценен финансово, съгласно цените на необятния бял свят, щях да съм много богат... В последна сметка съм благополучен, че се занимавам с това, което обичам!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ