Младите лица в политиката: Адв. Стеркова и културата като лична кауза
Александра Стеркова е юрист, специалист по комерсиално и облигационно право. Член е на Националния съвет на " Да, България! " и е основен специалист от работна група " Култура " на обединяване " Демократична България ".
Като деен член на гражданско придвижване " Реформи в културата " през 2019 година Александра изиграва основна роля в замразяването на смяна в законодателството, която цели да прокарва правилото на безмълвното единодушие при предпочитание за преустрояване на здания монументи на културата. През 2020 след дълга борба, дружно с общинските съветници на " Демократична България ", става причина за започването на процедура за запазване на постройките - недвижими културни полезности на територията на София.
Александра Стеркова е претендент за депутат от Демократична България в Монтана и в столичния 23 МИР (и в двете листи е с преференция 103 в бюлетина 11).
- Млад осъществил се експерт влиза в политиката с идея просвета. Какво ви стимулира?
- Личната и професионална реализация са единствено част от това, което ме дефинира като персона и което ми носи задоволство. Най-просто казано - няма по какъв начин да бъда щастлива, когато хората към мен не са. В сегашната реалност обществото като цяло не е щастливо - в окаяно положение са условия на труд, условия за бизнес, социална среда. Корупцията е значителният проблем, който коства човешки животи и лишава хората в пенсионна възраст от почтени пенсии, образованието от развиване, опазването на здравето от финансиране. На година от корупция изтичат от бюджета 10 милиарда лв. - средства, които могат да бъдат вложени точно в тези сфери.
След апела на Христо Иванов " Политизирайте се! " в края на 2016 година стана ясно, че, в случай че желая да трансформира средата, би трябвало да направя точно това. Това е единственият метод да се боря с демократични средства за едно по-добро бъдеще.
Правилно отбелязвате, че културата е точно идея, а не просто бранш. Именно културата е заварката, която ни дефинира като нация, поддържа нашата горделивост и дефинира развиването ни - от невръстна детска възраст, та до края на живота. Вярвам, че върховенството на закона е поръчител за просперитета на обществото и обособената персона, че качественото обучение е в основата на напредъка, а богатата просвета и възпитанието на богата ценностна система основават богато общество.
- Слоганът на Демократична България е " България може доста повече ". А за какво съгласно вас не го прави?
- България в действителност може доста повече. Но едно положително общество има потребност от положително водачество, с цел да осъществя капацитета си. В момента ръководещите с нищо не демонстрират такова водачество. България има необикновен естествен, културен, исторически, балнеологичен, туристически запас и човешки запас, който може да бъде развъртян и да сложи България на водещо място в региона на нововъведения и технологии, просвета и туризъм. За задачата обаче би трябвало да изберем хора, които имат визия и сила да го реализиран, не са оплетени в зависимости и са свободни да работят за обществото, а не за свои (или чужди) ползи. И имам вяра, че тъкмо може да предложи това.
Снимка: Демократична България
- Какво е положението съгласно вас сега на българската просвета и какво би трябвало да се промени?
- Смело декларирам, че положението е повече от плачевно. Политики в обособените браншове липсват и работят на " мускули " с самостоятелни сили и макар всички пречки от " мощните на деня " или близки до властта. Държавата на ежедневна база демонстрира, че не възприема културата като полезност и че хората, ангажирани с този бранш, не са приоритет. Нека вземем за образец актуалната обстановка с Covid - 19 - ограничения в бранша изцяло липсват. След отворено писмо на представители на музикалната промишленост министър председателят се съгласи да даде " помощи " на " към 1000 души " в размер на 5 минимални работни заплати - по какъв начин се е стигнало до това число - и за броя хора, и за самата сума - остава цялостна тайнственост. Ще се осмеля да предположа, че, както до всяко друго пресмятане, тези параметри са избрани по " нюх ", без действителни данни. Нека не забравяме, че при започване на пандемията през 2020 година във връзка с самоосигуряващите се лица финансовият министър съобщи, че това са " маргинали " и " обществено изолирани ". А хората в културата не са ли в една част точно самоосигуряващи се?
Не бих желала да разясня заявката за раздаването на " помощи ". За мен това е оскърбление, демонстрира цялостно недоумение на това що е то просвета. Културните дейци останаха без опция да генерират приход поради пандемията и като представители на непосредствено обиден бранш им се дължат обезщетения, а не " помощи ".
Културният бранш има потребност от ясна визия и тактика за развиване. От Демократична България предлагаме точно това - правене на цялостна 10 годишна тактика, разграничена на 4-годишни стратегии и едногодишни проекти с съответни дейности. Важно е да се означи, че тактиката е " жив " документ, който предстои на непрестанно допълнение, изменяне и насърчаване, съгласно развиването на бранша, а не, както в този момент се практикува, един пожелателен документ, който един път признат, остава да събира прахуляк някъде по рафтовете.
- Нека влезем в конкретика - кои са първите три неща, които бихте трансформирали в този бранш, в случай че зависеше от вас, и до какво би довело това?
- Много е мъчно да избера единствено три неща или да отсея трите най-важни неща, само че ще опитам:
1. Изготвяне на тактика за развиване на бранша - съществуването на ясна тактика дава опция за краткосрочно и дълготрайно развиване в бранша, отстрани следената сега " работа на парче ", което води само до безпорядък. Не на последно място - съществуването на работеща тактика разрешава обезпечаване на финансиране - и от държавния бюджет, и от европейски средства и други външни инструменти;
2. Промяна в нормативната рамка - проверка на законодателството, унищожаване на вътрешни несъгласия и изчистване от искрено лобистки или некомпетентни законодателни решения, и основаване на законодателна рамка там, където в този момент такава липсва. Това ще докара до основаване на хармонични процеси, които са елементарно използвани, даващи опция за конкуренция въз основа на справедливи критерии. Най-общо казано - когато разпоредбите са ясни, опциите за корупция и произвол за сведени до най-малко.
И моя персонална цел - проверка на Закона за културното завещание. По отношение на постройките - недвижими културни полезности кметове от всевъзможни цветова изясняват, че законът бил " неприятен ". Не че " добър " и " неприятен " са характерности на закона, само че с цел да се дефинира дали един закон е работещ или не, то той първо би трябвало да бъде прибавен. Ще се боря за ясно и изрично формулиране на процеса по опазване на постройките - културни полезности, с цел да бъдат непокътнати за бъдещите генерации. Когато правата и отговорностите на обособените участници в производството са ясни, оправдания като " неприятен закон " ще бъдат неприложими;
3. Децентрализация - към днешна дата цялото ръководство на бранша е съсредоточен в Столицата. Това води и до централизация на културните политики главно в София. Дори " Пловдив 2019 - Европейска столица на културата " сподели много разочароващо осъществяване точно заради липса на интерес от страна на контролиращите органи. Децентрализацията ще промени това - при структури с ясно дефиниран фокус за съответна област, ще има ясно отговорност, проследимост и надзор. Израз на това е и предлагането на Демократична България за изваждане на Национален фонд " Култура " от Министерството на културата и отделяне на районни и регионални центрове.
- Защо е значимо съгласно вас изваждането на фонд " Култура " отвън министерството на културата и до какво ще докара това?
- Национален фонд " Култура " работи при неразбираеми правила, финансира при още по-неясни критерии и на процедура служи като персонална каса на властта за награждаване на близки до нея създатели. Изваждането му от Министерството на културата и основаването на явен правилник ще разреши финансиране на повече и разнообразни действия, а децентрализацията на районен и регионален принцип ще обезпечи финансиране на райони и области в България, които все още са откъснати от всички и всевъзможни държавни политики.
- Не можем да не засегнем тематиката COVID-19 и отзвука на пандемията на културата в България. Имате ли краткосрочни, само че ефикасни хрумвания по какъв начин да се подкрепи секторът в тази посока?
- Вече засегнахме в известна степен отражението на COVID-19 върху бранша, само че желая още веднъж да подчертая, че е неприемливо година след началото на пандемията културният бранш да продължава да е оставен на произвола на ориста. Демократична България предлага следните предпочитани ограничения:
1. Създаване на незабавен фонд за създатели в риск, само че също по този начин и за културни организации, с цел да могат да запазят капацитета си;
2. Отлагане на заплащане на налози, осигуровки и други отговорности на засегнатите създатели.
- До какъв брой е значима за вас връзката сред образованието и културата и в какво се показва тя?
- Културата и образованието вървят ръка за ръка. Културата може да се преглежда като цялост от такива публични връзки, които на собствен ред образуват обществото като такова. Качественото обучение оформя културния светоглед и построява културата като полезност. Взаимодействието сред двете образува на процедура обществото. Силен културен бранш и качествено обучение са точната рецепта за основаване на богато общество - в веществен и в нравствен аспект. Демократична България предлага стратегия и за двете.
- Как можем да обвържем културата с туризма? И двата бранша са доста наранени от рецесията.
- За никого не е загадка, че в България под туризъм се схваща главно морският и ски туризъм. Това демонстрира извънредно лимитираното виждане на ръководещите и не дава отговор на актуалните трендове. Културният туризъм е трансформирал Европа в извънредно известна туристическа дестинация. Не е нужно да се сочат образци с огромните страни, задоволително е да погледнем просто нашите съседи - няма подозрение, че Гърция работи извънредно целеустремено за развиване и на морския, и на културния туризъм и постъпленията от това са големи. Съседна Румъния също работи за разпространение на културния си туризъм и резултатите не закъсняват.
България има доста какво да предложи в тази посока - от праисторическите селища през тракийските гробници и селища, римските археологични обекти, Първо и Второ Българско царство, та до прелестните възрожденски здания в централните градски елементи на съвсем всички обитаеми места. Няма обитаемо място в България, от най-малкото до най-голямото, което да няма какво да покаже и да притегли туристи. От тук и директни доходи в локалната стопанска система, основаване на работни места и възкръсване на цели запустяващи общини.
Ами балнео-турзима, още веднъж обвързван и с културата, и местности, употребявани още в Древността като минерални бани? България е втора в Европа по находищата си на минерална и изворна вода. Природно благосъстояние, което въобще не се употребява.
- Защо съгласно вас младите би трябвало да влязат в политиката и по какъв начин бихте стимулирали хората да гласоподават след толкоз следващи несполучливи опити да се промени моделът на ръководство?
- Младите са изпълнени с хрумвания и мотивация. Ние не сме обременени от несполучливи опити и имаме освен вяра, а и религия в смяната. И ние би трябвало да осъзнаем това освен като опция, а и като обвързване. За да променим ръководството, би трябвало доста работа и сила, приказвам от персонален опит. Но подсигурявам, че всяка победа, колкото и дребна, си заслужава и носи извънредно задоволство. Ние, младите, имаме тази сила, с цел да изпълним смяната в този момент - с цел да подсигурим почтени старини за нашите родители и бъдеще за нас и нашите деца.
Вярно е, че доста пъти в предишното доверието, което сме давали на избори, е бивало безпричинно. Но имам вяра, че с времето сме се научили да разграничаваме вероятното от невъзможното и действителните задължения от чистия популизъм. Днес има действителна опция, която стъпва на професионализъм и стратегия от действителни дейности, които ще доведат до действителни резултати. Всеки един от участниците в Демократична България застава със своето лице и своята биография зад задачите и концепциите на обединяването. На тези избори можете да гласувате за действителни хора, а не за калинки, за действително осъществима стратегия, а не за популистки обещания, за една мощна и съвременна България, а не за потвърдили се като некомпетентни и изхабени лица.
България в действителност може доста повече!
Последвайте Александра Стеркова във
Повече за програмата, с която Демократична България се явява на парламентарните избори -
Агитационен материал на Политическа партия Демократична България.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение.
Като деен член на гражданско придвижване " Реформи в културата " през 2019 година Александра изиграва основна роля в замразяването на смяна в законодателството, която цели да прокарва правилото на безмълвното единодушие при предпочитание за преустрояване на здания монументи на културата. През 2020 след дълга борба, дружно с общинските съветници на " Демократична България ", става причина за започването на процедура за запазване на постройките - недвижими културни полезности на територията на София.
Александра Стеркова е претендент за депутат от Демократична България в Монтана и в столичния 23 МИР (и в двете листи е с преференция 103 в бюлетина 11).
- Млад осъществил се експерт влиза в политиката с идея просвета. Какво ви стимулира?
- Личната и професионална реализация са единствено част от това, което ме дефинира като персона и което ми носи задоволство. Най-просто казано - няма по какъв начин да бъда щастлива, когато хората към мен не са. В сегашната реалност обществото като цяло не е щастливо - в окаяно положение са условия на труд, условия за бизнес, социална среда. Корупцията е значителният проблем, който коства човешки животи и лишава хората в пенсионна възраст от почтени пенсии, образованието от развиване, опазването на здравето от финансиране. На година от корупция изтичат от бюджета 10 милиарда лв. - средства, които могат да бъдат вложени точно в тези сфери.
След апела на Христо Иванов " Политизирайте се! " в края на 2016 година стана ясно, че, в случай че желая да трансформира средата, би трябвало да направя точно това. Това е единственият метод да се боря с демократични средства за едно по-добро бъдеще.
Правилно отбелязвате, че културата е точно идея, а не просто бранш. Именно културата е заварката, която ни дефинира като нация, поддържа нашата горделивост и дефинира развиването ни - от невръстна детска възраст, та до края на живота. Вярвам, че върховенството на закона е поръчител за просперитета на обществото и обособената персона, че качественото обучение е в основата на напредъка, а богатата просвета и възпитанието на богата ценностна система основават богато общество.
- Слоганът на Демократична България е " България може доста повече ". А за какво съгласно вас не го прави?
- България в действителност може доста повече. Но едно положително общество има потребност от положително водачество, с цел да осъществя капацитета си. В момента ръководещите с нищо не демонстрират такова водачество. България има необикновен естествен, културен, исторически, балнеологичен, туристически запас и човешки запас, който може да бъде развъртян и да сложи България на водещо място в региона на нововъведения и технологии, просвета и туризъм. За задачата обаче би трябвало да изберем хора, които имат визия и сила да го реализиран, не са оплетени в зависимости и са свободни да работят за обществото, а не за свои (или чужди) ползи. И имам вяра, че тъкмо може да предложи това.
Снимка: Демократична България - Какво е положението съгласно вас сега на българската просвета и какво би трябвало да се промени?
- Смело декларирам, че положението е повече от плачевно. Политики в обособените браншове липсват и работят на " мускули " с самостоятелни сили и макар всички пречки от " мощните на деня " или близки до властта. Държавата на ежедневна база демонстрира, че не възприема културата като полезност и че хората, ангажирани с този бранш, не са приоритет. Нека вземем за образец актуалната обстановка с Covid - 19 - ограничения в бранша изцяло липсват. След отворено писмо на представители на музикалната промишленост министър председателят се съгласи да даде " помощи " на " към 1000 души " в размер на 5 минимални работни заплати - по какъв начин се е стигнало до това число - и за броя хора, и за самата сума - остава цялостна тайнственост. Ще се осмеля да предположа, че, както до всяко друго пресмятане, тези параметри са избрани по " нюх ", без действителни данни. Нека не забравяме, че при започване на пандемията през 2020 година във връзка с самоосигуряващите се лица финансовият министър съобщи, че това са " маргинали " и " обществено изолирани ". А хората в културата не са ли в една част точно самоосигуряващи се?
Не бих желала да разясня заявката за раздаването на " помощи ". За мен това е оскърбление, демонстрира цялостно недоумение на това що е то просвета. Културните дейци останаха без опция да генерират приход поради пандемията и като представители на непосредствено обиден бранш им се дължат обезщетения, а не " помощи ".
Културният бранш има потребност от ясна визия и тактика за развиване. От Демократична България предлагаме точно това - правене на цялостна 10 годишна тактика, разграничена на 4-годишни стратегии и едногодишни проекти с съответни дейности. Важно е да се означи, че тактиката е " жив " документ, който предстои на непрестанно допълнение, изменяне и насърчаване, съгласно развиването на бранша, а не, както в този момент се практикува, един пожелателен документ, който един път признат, остава да събира прахуляк някъде по рафтовете.
- Нека влезем в конкретика - кои са първите три неща, които бихте трансформирали в този бранш, в случай че зависеше от вас, и до какво би довело това?
- Много е мъчно да избера единствено три неща или да отсея трите най-важни неща, само че ще опитам:
1. Изготвяне на тактика за развиване на бранша - съществуването на ясна тактика дава опция за краткосрочно и дълготрайно развиване в бранша, отстрани следената сега " работа на парче ", което води само до безпорядък. Не на последно място - съществуването на работеща тактика разрешава обезпечаване на финансиране - и от държавния бюджет, и от европейски средства и други външни инструменти;
2. Промяна в нормативната рамка - проверка на законодателството, унищожаване на вътрешни несъгласия и изчистване от искрено лобистки или некомпетентни законодателни решения, и основаване на законодателна рамка там, където в този момент такава липсва. Това ще докара до основаване на хармонични процеси, които са елементарно използвани, даващи опция за конкуренция въз основа на справедливи критерии. Най-общо казано - когато разпоредбите са ясни, опциите за корупция и произвол за сведени до най-малко.
И моя персонална цел - проверка на Закона за културното завещание. По отношение на постройките - недвижими културни полезности кметове от всевъзможни цветова изясняват, че законът бил " неприятен ". Не че " добър " и " неприятен " са характерности на закона, само че с цел да се дефинира дали един закон е работещ или не, то той първо би трябвало да бъде прибавен. Ще се боря за ясно и изрично формулиране на процеса по опазване на постройките - културни полезности, с цел да бъдат непокътнати за бъдещите генерации. Когато правата и отговорностите на обособените участници в производството са ясни, оправдания като " неприятен закон " ще бъдат неприложими;
3. Децентрализация - към днешна дата цялото ръководство на бранша е съсредоточен в Столицата. Това води и до централизация на културните политики главно в София. Дори " Пловдив 2019 - Европейска столица на културата " сподели много разочароващо осъществяване точно заради липса на интерес от страна на контролиращите органи. Децентрализацията ще промени това - при структури с ясно дефиниран фокус за съответна област, ще има ясно отговорност, проследимост и надзор. Израз на това е и предлагането на Демократична България за изваждане на Национален фонд " Култура " от Министерството на културата и отделяне на районни и регионални центрове.
- Защо е значимо съгласно вас изваждането на фонд " Култура " отвън министерството на културата и до какво ще докара това?
- Национален фонд " Култура " работи при неразбираеми правила, финансира при още по-неясни критерии и на процедура служи като персонална каса на властта за награждаване на близки до нея създатели. Изваждането му от Министерството на културата и основаването на явен правилник ще разреши финансиране на повече и разнообразни действия, а децентрализацията на районен и регионален принцип ще обезпечи финансиране на райони и области в България, които все още са откъснати от всички и всевъзможни държавни политики.
- Не можем да не засегнем тематиката COVID-19 и отзвука на пандемията на културата в България. Имате ли краткосрочни, само че ефикасни хрумвания по какъв начин да се подкрепи секторът в тази посока?
- Вече засегнахме в известна степен отражението на COVID-19 върху бранша, само че желая още веднъж да подчертая, че е неприемливо година след началото на пандемията културният бранш да продължава да е оставен на произвола на ориста. Демократична България предлага следните предпочитани ограничения:
1. Създаване на незабавен фонд за създатели в риск, само че също по този начин и за културни организации, с цел да могат да запазят капацитета си;
2. Отлагане на заплащане на налози, осигуровки и други отговорности на засегнатите създатели.
- До какъв брой е значима за вас връзката сред образованието и културата и в какво се показва тя?
- Културата и образованието вървят ръка за ръка. Културата може да се преглежда като цялост от такива публични връзки, които на собствен ред образуват обществото като такова. Качественото обучение оформя културния светоглед и построява културата като полезност. Взаимодействието сред двете образува на процедура обществото. Силен културен бранш и качествено обучение са точната рецепта за основаване на богато общество - в веществен и в нравствен аспект. Демократична България предлага стратегия и за двете.
- Как можем да обвържем културата с туризма? И двата бранша са доста наранени от рецесията.
- За никого не е загадка, че в България под туризъм се схваща главно морският и ски туризъм. Това демонстрира извънредно лимитираното виждане на ръководещите и не дава отговор на актуалните трендове. Културният туризъм е трансформирал Европа в извънредно известна туристическа дестинация. Не е нужно да се сочат образци с огромните страни, задоволително е да погледнем просто нашите съседи - няма подозрение, че Гърция работи извънредно целеустремено за развиване и на морския, и на културния туризъм и постъпленията от това са големи. Съседна Румъния също работи за разпространение на културния си туризъм и резултатите не закъсняват.
България има доста какво да предложи в тази посока - от праисторическите селища през тракийските гробници и селища, римските археологични обекти, Първо и Второ Българско царство, та до прелестните възрожденски здания в централните градски елементи на съвсем всички обитаеми места. Няма обитаемо място в България, от най-малкото до най-голямото, което да няма какво да покаже и да притегли туристи. От тук и директни доходи в локалната стопанска система, основаване на работни места и възкръсване на цели запустяващи общини.
Ами балнео-турзима, още веднъж обвързван и с културата, и местности, употребявани още в Древността като минерални бани? България е втора в Европа по находищата си на минерална и изворна вода. Природно благосъстояние, което въобще не се употребява.
- Защо съгласно вас младите би трябвало да влязат в политиката и по какъв начин бихте стимулирали хората да гласоподават след толкоз следващи несполучливи опити да се промени моделът на ръководство?
- Младите са изпълнени с хрумвания и мотивация. Ние не сме обременени от несполучливи опити и имаме освен вяра, а и религия в смяната. И ние би трябвало да осъзнаем това освен като опция, а и като обвързване. За да променим ръководството, би трябвало доста работа и сила, приказвам от персонален опит. Но подсигурявам, че всяка победа, колкото и дребна, си заслужава и носи извънредно задоволство. Ние, младите, имаме тази сила, с цел да изпълним смяната в този момент - с цел да подсигурим почтени старини за нашите родители и бъдеще за нас и нашите деца.
Вярно е, че доста пъти в предишното доверието, което сме давали на избори, е бивало безпричинно. Но имам вяра, че с времето сме се научили да разграничаваме вероятното от невъзможното и действителните задължения от чистия популизъм. Днес има действителна опция, която стъпва на професионализъм и стратегия от действителни дейности, които ще доведат до действителни резултати. Всеки един от участниците в Демократична България застава със своето лице и своята биография зад задачите и концепциите на обединяването. На тези избори можете да гласувате за действителни хора, а не за калинки, за действително осъществима стратегия, а не за популистки обещания, за една мощна и съвременна България, а не за потвърдили се като некомпетентни и изхабени лица.
България в действителност може доста повече!
Последвайте Александра Стеркова във
Повече за програмата, с която Демократична България се явява на парламентарните избори -
Агитационен материал на Политическа партия Демократична България.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ