Александра Смеречанска е родена в Брест, Беларус, но от малка

Александра Смеречанска е родена в Брест, Беларус, само че от дребна живее в Полша. Тази година приключва учебно заведение. Певица, поетеса, художничка. Участничка в доста музикални и поетични фестивали, в това число " Детска нова вълна ". Полуфиналистка в музикалното шоу " Гласът на Полша ". Двукратна лауреатка от Фестивала за модерна лирика. Участничка в XIX фестивал " Световни дни на поезията на ЮНЕСКО " в Рязан през април тази година. Автор на стихосбирката " Дишам посредством думите ".

- Александра, ти си певица, поетеса, художничка. Но въпреки всичко с какво най-вече ти харесва да се занимаваш?

- Обичам и трите изкуства. Но всичко стартира с пеенето. Бях на 6 години, когато майка ми ме заведе при вокален експерт. Някъде по това време започнах да пиша и лирика. Първото ми стихотворение се споделяше " Розовият хипопотам ". А да рисувам постоянно съм обичала. Все отново може би напълно мъничко превес взима пеенето. А неотдавна сама започнах да си пиша и текстовете за песните, да преправям мои стихотворения. Така че нещата при мен се преплитат. Хубаво е да имаш разнообразни гении, само че най-важното е да ги развиваш. Защото, когато се занимаваш с творчество, един ден всичко може да ти послужи. Илюстрациите към първата ми стихосбирка също са мои. И може би най-добре илюстрират моята лирика.

- А кой те поддържа в тези занимания?

- Най-голяма поддръжка имам от майка си Лена. Тя и ме хвали, и ме подлага на критика, когато е нужно. Аз съм родена в гр. Брест, Беларус. Баща ми е оттова, дядо ми е украинец, майка ми е родена в Казахстан, в мен тече още татарска, полска и съветска кръв. Усещам тази кръв, тъй като одобрявам другите нации, доста обичам да изучавам непознати езици, да се срещам с разнообразни култури. Когато бях напълно дребна, фамилията ми се реалокира да живее в Полша. Баща ми умря, когато бях на 6 години, а брат ми беше на 2 месеца. Цялата грижа за развъждането и възпитанието ни легна на раменете на майка ни. Тогава тя не знаеше и думичка полски. Трябваше да научи бързо езика, с цел да може да си откри работа, с която да вдигне фамилията на крайници и по едно и също време с това да се оправи с страстите от тежката загуба. Тя ме заведе да изучавам пеене, тъй като това беше фантазия на татко ми. Даде цялата си душа за нас, с цел да не ни липсва нищо в детството. Затова съм й признателна от цялото си сърце и обричам огромна част от творчеството си на нея. Ако не беше тя да ме стимулира и поддържа, нямаше да реализира нищо от това, което съумях до момента. Смятам, че родителите играят доста огромна роля в развиването на детето. Те би трябвало да възпламенят в нас желанието да развиваме своите гении и благоприятни условия. Могат да го създадат с похвали, въпреки че от време на време и рецензията също стимулира да се докажеш.

- Тази година завършваш учебно заведение... Накъде по-късно?

- Да, приключвам XIV колеж " Станислав Сташиц " във Варшава. Това е едно от най-хубавите учебни заведения в Полша. Класът ми е с профилирана подготовка по математика, биология, химия и физика. Мечтаех да стана лекарка и по-конкретно зъболекарка. Но в учебното заведение ни се организира лиричен фестивал, където участвах. На него се срещнах с Александър Навроцки, който ме стимулира съществено да се занимавам с лирика. Смятам да се посветя на изкуството. Ще се опитам посредством творчеството си да се докосна до хората. Да пиша стихове, песни, да превеждам. Да споделя с хората това, което е в мозъка и в душата ми. Да въодушевявам другите и сама да се въодушевявам. След държавния ми изпит сядам съществено да работя - следва излизането на албум с мои песни. Работя и над идната си стихосбирка. Искам да срещам повече хора в живота, които да ме въодушевяват и да обогатяват моя вътрешен свят.

- А ще продължиш ли да учиш в университет?

- Висшето обучение не мога да кажа, че е фантазия, само че то е належащо. Още се двоумя какво да изучавам. Много ми е забавна логиката на психиката, възнамерявам се за архитектура, само че най-вероятно ще продължа с музикално обучение. Преди две години даже се притеснявах, че се занимавам с изкуство, изключително в клас, където всички мечтаят да станат лекари. Лекарската специалност е сериозна и влиятелна, а белким можеш да се изхранваш с музика или с лирика? Но след това осъзнах, че пред индивида на изкуството се отварят доста по-широки порти, в сравнение с пред тесния експерт.

- Коя е твоята музика? Какви песни обичаш да пееш, да слушаш?

- Слушам всякаква музика. Харесвам известната музика, обичам да пея и да чувам джаз, блус, соул. Въобще обичам музика, която съдържа в себе си гърмеж от страсти и усеща и която ни подтиква към рефлексия.

- А поезията? Кога се ражда тя? Кое те въодушевява?

- Пиша в разнообразни моменти. Може да ме въодушеви всичко. Смятам, че човек не е в положение да планува какво може да го въодушеви да напише хубаво стихотворение. Мен може да ме вдъхновят и всекидневието, и пътуването в рейса, и размислите по време на час, и думите на мой съученик, и външният тип на човек, който виждам, и природата... Обичам да пиша за любовта и за това, което е прикрито в сърцето ми. Да, работя върху стиха. Чета доста, творчеството на разнообразни поети, изучавам се от тях. Но пиша единствено това, което усещам. Чета доста лирика в интернет и което ми харесва, бързам да го споделя с приятелите си. В мрежата има прелестни стихотворения на незнайни поети.

- А по какъв начин мислиш, младежите обичат ли поезията?

- Аз не просто го мисля, знам, че е по този начин. Специално в Полша младежите се интересуват и четат лирика. Разбрах го, когато разгласих стихотворенията си в интернет. Вярно е обаче, че на фона на развиването на другите изкуства и най-много на музиката поезията малко отстъпва по известност. Затова е значимо без значение от възрастта поетите да разпространяват своето творчество освен посредством книгите, само че и посредством интернет, с цел да не се загуби то и да стигне до оптимален брой читатели. Поезията на електронен притежател може и да не пронизва душата по този метод, както книгата, само че въпреки всичко думите, възприятията, посланията доближават до нас.

- А по кое време хващаш четката?

- Много постоянно концепциите и вдъхновението ме спохождат след събития, които ми дават доста креативен страсти, като да вземем за пример този XIX фестивал " Световни дни на поезията на ЮНЕСКО " в Рязан. Мотивира ме творчеството на другите хора: когато виждам, че те основават нещо красиво, значимо, пронизващо сърцето. Тогава пипвам и четката, и писалката и сядам пред платното, пред белия лист...

- Какъв човек си в живота? Как искаш да изглеждаш в очите на другите?

- Трудно ми е да кажа. Все отново съм единствено на 18 години. Но желая да бъда себе си. Искам да последвам гласа на сърцето си, да не отстъпвам личното си мнение, като в това време се вслушвам в мнението на другите хора. Особено на хора с огромен опит. В момента избирам повече да чувам, занапред ще има време да приказвам. Позитивен човек съм, обичам да се усмихвам. Много оценявам честността. Не се тормозя от страстите си: нито да скърбя, нито да рева, нито да се дръзвам. И се старая да обичам. Да обичам целия свят. Може да звучи тривиално, само че е по този начин.

- А какво обичаш у хората и какво мразиш?

- Обичам искреността у хората. Обичам хората да са същински. Мразя лъжата и фалша.

- Какво правиш в свободното си време?

- Какво значи свободно време? Аз считам, че цялото наше време е свободно, просто всичко зависи от гледната точка. Можеш да си свободен и когато вършиш работата си на драго сърце. Много обичам да чета книги, да чувам музика, да виждам филми, да се срещам с разнообразни забавни хора. Преди си мислех, че има неща, които човек би трябвало да прави, и неща, които човек обича да прави. Но в този момент разбрах, че пред нас има два пътя: или ние ще вършим единствено това, което обичаме, или просто ще обичаме това, което вършим. И може би вторият път е този, който би трябвало да следваме в живота си.

- Любимата ти мисъл?

- Щастието единствено тогава е същинско, когато го споделяме с някого.