Митът за световна революция и неизбежна война
Александр Гогун*
Войната, която води страната с най-голем нуклеарен боеприпас измежду страните в Европа, припомня за предшествениците на настоящия неосъветски режим в Москва. Малко прочут факт е, че след успеха над Германия Сталин приготвя " последна и решителна борба " - несъмнено, напълно не за всеотдайност. Не налагане на международно владичество, а
завоюването на света
беше задачата на живота му в продължение на десетилетия.
Още в годините на Гражданската война, когато Червената войска напредва към Варшава, Сталин предлага на Ленин „ да се сложи пред Коминтерна въпросът за образуване на въстание в Италия и в други страни, които още не са укрепнали, като Унгария, Чехия (Румъния към момента не е била победена). " Очевидно съответният проект за завземане на редица страни е единствено въведения към по-нататъшни завоевания – определяне не на европейска, а на световна „ тирания на пролетариата “ през 1917-1920 година. План, който е в устата на цялото болшевишко управление, в това число и на националния комисар по националностите.
Установил към този момент своята еднолична власт, през 20-те и 30-те години на предишния век Сталин непрекъснато и гръмогласно се афишира за международна гражданска война и приказва за „ неизбежността “ на войната с капиталистическия свят. Той прави очевиден намек за иден конфликт със Съединените щати в диалог с американската работна делегация на 9 септември 1927 година: „... В хода на по-нататъшното развиване на интернационалната гражданска война ще се оформят два международни по мащаб центъра: център на социализма, включващ страни, които клонят към социализма, и център на капитализма, сплотяващ страни, които гравитират към капитализма. Борбата сред тези два лагера ще реши ориста на капитализма и социализма в целия свят “.
В средата на 30-те години на предишния век започва огромна стратегия за създаване на океански флот, само че при започване на Втората международна война тя е прекратена, когато съответните запаси и материали са трансферирани към производството на оръжия и муниции за военни цели. Въпреки това, даже идната борба с нацизма, фашизма и японската хунта, не лимитира хоризонта на Сталин до Евразия. През август 1940 година разузнаването на Военноморския флот на Съюз на съветските социалистически републики изготвя „ Перспективен проект за основаване на радиооборудвани външни пунктове за интервала 1940-1943 година “, инсталирайки секретни приемници и предаватели, наред с други уреди в зоната на Панамския канал, в Ню Йорк, Сан Франциско, Аржентина, Бразилия и Африка. Създаването на толкоз огромна мрежа не може да не е било в съгласие персонално със Сталин.
Войната с Германия не върви съгласно проектите на руското управление, само че сега, когато краят на борбата с Райха към момента единствено проблясва в далечината, кремълският водач се пробва на конференцията в Техеран да убеди съдружниците да подхващат странна мярка - унищожаването на хванатия в бъдещето команден корпус на Вермахта. Смъквайки кожата на към момента неубитата мечка, на вечерята Сталин предлага да бъдат екзекутирани от 50 до 100 хиляди офицери и сержанти. Рузвелт се пробва да обърне всичко на смешка, а ужасеният Чърчил отхвърля изрично предлагането. Едва ли е допустимо да се изясни сходна самодейност на водача на Съюз на съветските социалистически републики по различен метод, с изключение на с желанието му да предотврати бързото възобновяване на немската войска от съдружниците. В последна сметка той знае от първа ръка какъв брой тежко ще се окаже затруднение по време на планувания пробив към Лисабон.
В края на януари 1945 година, в дните, когато Червената войска организира Висло-Одерската интервенция, по време на приема в резиденцията на Сталин ръководителят на Коминтерна Георгий Димитров си води записка в своя дневник. На него участват редица водещи югославски и български комунисти, както и доста руски сподвижници на генералисимуса, който по време на един от тостовете признава искрено: „ Кризата на капитализма се показва в разделянето на капиталистите на две фракции — едната фашистка, другата демократична (курсив в оригинала – А. Г.). Съюзът сред нас и демократичната секта на капиталистите се появи, тъй като последната имаше интерес да предотврати господството на Хитлер, защото тази брутална обстановка би тласнала работническата класа до крайности и до свалянето на самия капитализъм. В момента сме съдружници с едната секта против другата, само че в бъдеще ще бъдем и против фракцията на капиталистите демократи. ”
За това, че сходни настроения витаят и в армията напомня боецът от фронтовата линия Давид Самойлов: „ Вариантът за по-нататъшна акция против Европа - война с актуалните съдружници - не изглеждаше необикновен нито за мен, нито за доста от останалите бойци. Военният триумф, възприятието за победа и непобедимост, към момента живият ентусиазъм за нахлуване - всичко това поддържаше чувството, че е допустимо и осъществимо завладяването на Европа. С такова въодушевление в армията човек не можеше да спре в Берлин... “.
Но на благоразумния Сталин омразата не му е непозната. Той схваща, че първо би трябвало да оближе раните си и да приготви страната и армията за
акция против нови съперници
Той обявява съществуването на подобен проект на езоповски език по време на заседание на гласоподавателите на московския Сталински изборен регион на 9 февруари 1946 година. Публикуваната негова тирада на другия ден в „ Правда “ прелива от войнствена изразителност, само че най-искрена е тя единствено в уводната част: „ Войната поражда като неминуем резултат от развиването на международните стопански и политически сили въз основата на актуалния монополистичен капитализъм.... Капиталистическата система на международната стопанска система е изпълнена с детайли на световни рецесии и военни конфликти... “.
Може би е било допустимо да се избегне военна злополука, в случай че е можело от време на време да се преразпределят първични материали и пазари сред страните в сходство с тяхната икономическа тежест по метод, в който се вземат координирани и мирни решения. Но това не може да стане при сегашните буржоазен условия за развиване на международната стопанска система. Отговор на това сталинско изявление е Фултънската тирада на Чърчил.
През 1948 година Сталин ясно изяснява на комунистическите водачи на България и Югославия вероятностите за развиване на интернационалната обстановка и нуждата от поддръжка на гражданската война в Гърция: „ Не би трябвало да се страхувате от някакъв тип „ безапелационен императив “ по отношение на въпроса за моралния дълг. Ние нямаме такива безапелационни императиви. Целият въпрос е в салдото на силите. Ако можете, стачкувайте. Ако не, не влизайте в разпри. Ние подхващаме борба не когато врагът желае, а когато това е в наш интерес.
След като уголемява производството на химически и биологични оръжия, създавайки своя лична нуклеарна бомба, Сталин не изключва началото на последната и решителна борба да бъде още през 1950 година По-точно, той осъзнава, че войната, която стартира в Корея, може да прерасне в световно кръвопролитие. Той искрено написа за това на Мао Цзедун при започване на октомври 1950 година: „ Съединените щати, заради авторитет, към момента могат да бъдат въвлечени в огромна война,... затова, Китай може да бъде замесен във войната, а дружно с него и Съюз на съветските социалистически републики ще бъде замесен във войната... Трябва ли да се опасяваме от това? Според мен не би трябвало, тъй като дружно ще бъдем по-силни от Съединени американски щати и Англия... Ако войната е неизбежна, дано бъде в този момент “.
След нападението над Северна Корея, на Южното командване на Военновъздушни сили на Съединени американски щати е препоръчано да стартира контраофанзива не против Пхенян, а против военните фабрики в Урал и Сибир. Но внимателните политици отхвърлят тази самодейност. Междувременно при започване на 1950 година е подписан пакт за взаимопомощ сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР и... в края на 1950 година, с навлизането на " доброволците " на Мао, спорът в Източна Азия се трансформира в Китайско-Американска война. Точно това желае Сталин, противопоставяйки хитро най-голямата нация в света на най-богатата в света страна. Подобна такника към този момент е тествана от него през 1939 и 1941 година, когато предизвика „ планетарна месомелачка “ с контракти за ненападение с Германия и Япония. През 1950 година той още веднъж си резервира ролята на третия тържествуващ. Освен това, съгласно отчетите, които лежат на бюрото му през декември, реактивният аероплан МиГ-15 се оказва ефикасен освен против „ летящите суперкрепости “, само че и против съпровождащите ги изтребители. Американският нуклеарен отговор към този момент не е толкоз заплашителен. Американският контингент в Корея скоро превъзхожда американските войски, ситуирани в Европа. Съюз на съветските социалистически републики също усилва доставките на оръжия за виетнамските бунтовници - посредством посредничеството на Мао, само че и непосредствено – като принуждава част от френските войски да се изтеглят в жадуваната Европа.
Съветският съюз получава пролонгация от още пет години за създаване на термоядрена бомба и подготовка на удар, в който въоръжените сили на страните спътници би трябвало да играят забележителна роля. Късно вечерта на 9 януари 1951 година в Кремъл се открива заседание на военно-политическото управление на Съюз на съветските социалистически републики и петте централноевропейски страни на „ национална народна власт “. Според записка на румънския министър на защитата Емил Боднарас, Сталин обрисува времето на Трета международна война: „ Фактът, че Съединени американски щати ще бъде зает с Азия през идващите две или три години, това съставлява доста удобно събитие за нас, за международното революционно придвижване. Тези две-три години би трябвало ловко да ги използваме. “ Освен това водачът дава на " по-малките братя " редица указания, чийто смисъл може да се изрази по следния метод: да трансфорат своите страни в „ казарма-военен завод- казарма-военен цех “. С спирания срещата продължава до късно вечерта на 12 януари, когато предложенията на Сталин са прецизирани и утвърдени. Полският участник в тази среща Едуард Охаб напомни в изявление с журналистката Тереза Троянская: „ С натежало сърце приехме тези „ оферти “ и вероятностите, произлизащи от тях “.
Светлана Алилуева си спомня, че по това време водачът „ … беше злобен към целия свят… През зимата на 1952-53 година настъпи обезсърчителен мрак.(...) Към цялата безумство се добави дрънкането на оръжия. Поради някакъв нищожен мотив американският дипломат Джордж Кенан беше изпъден от Москва. Един полковник, артилерист, приятел на моите братя (вероятно осиновеният наследник на Сталин - Артьом Сергеев. – А.Г.), ми сподели поверително в тези дни: „ О, в този момент е моментът да стартираме да водиме война – до момента в който е жив татко ти. Ние сме непобедими! " Да се мисли за това съществено беше извънредно, само че явно имаше такива настроения в държавното управление. Хората се опасяваха да приказват, всичко беше като мъртвило преди гръмотевична стихия “.
Но гръм удари другаря Сталин - на 1 март той е покосен от инсулт. Кръвоизлив в мозъка. Уплашени бойни приятели, извикани от защитата, посетили изпадналия в безсъзнание лидер, само че се поколебали да повикат доктор. От какво са се страхували повече: от това, че генералисимус ще се възвърне и въпреки всичко ще пристигна деня за отплата (на Страшния съд), или че когато премине неговото неразположение, ще счита, че молбата му към Ескулап като опит да бъде отхвърлен от власт? С течение на времето се появява
опцията за неизбежната гибел
на всички виновни лица: самият водач може да пристигна на себе си и да се ядоса за това, че не му е оказана помощ. Затова били извикани лекари, само че те не съумели да спасят деспота. Той прекарва съвсем пет дни в чудовищна мъка, в това число повръщане на кръв. Въпреки това, съгласно щерка му, кремълският войник се опитал да работи даже на смъртния си одър: „ Дишането му стана все по-бързо и по-бързо. През последните дванадесет часа към този момент беше ясно, че дефицитът на О2 нараства. Лицето му потъмня и се промени, последователно чертите му станаха неузнаваеми, устните му почерняха. Последните час-два индивидът просто постепенно се задушаваше. Агонията беше ужасна. Тя го душеше и това го виждаха всички. По някое време – не знам дали в действителност беше по този начин, само че по този начин изглеждаше – очевидно в последния миг той внезапно отвори очи и огледа присъстващите, които стояха в близост. Това беше ужасяващ взор - на оглупял или ядосан човек, изпълнен с смут пред гибелта и пред непознатите лица на лекарите, които се бяха надвесили над него. Този взор обиколи всички за част от минутата. И тогава – всичко беше толкоз необяснимо и ужасно, и до момента не го възприемам, само че не мога да го не помни - той внезапно подвигна лявата си ръка (тази, която можеше да движи) нагоре и сякаш я насочи някъде нагоре, като че ли заплашвайки всички присъстващи там. Жестът беше неясен, само че заплашителен... ".
Десетилетия по-късно обликът на пренеслия се в Отвъдното генералисимус преследва в кошмарите най-близкия му сподвижник. Психолозите означават, че в обятията на Морфей човек най-често вижда тъкмо това, което се пробва да изтръгне от паметта си, това, което настойчиво желае да не помни в действителността. Вероятно по тази причина Молотов разказва сцената от Армагедон, отговаряйки на въпроса на журналиста Феликс Чуев дали Сталин го посещава през нощта, по този начин: „...Понякога сънувам. Привиждат ми се някакви изцяло необикновени обстановки. В някакъв изцяло опустошен град…от който просто не мога да изляза… Тогава срещам него … “ (генералисимус Сталин - бел.ред.) “
*Александър Гогун е докторант в Свободния университет в Берлин и посетител преподавател в Потсдамския университет (2010-2012 г.) Работи по проблеми, свързани с История на сталинизма, Съюз на съветските социалистически републики в постсталинския интервал и по време на Втората международна война. Автор е на монографиите „ Между Хитлер и Сталин “ (2004 г.); „ Сталинските командоси. Укрански партизански формирования - 1941-44 година ". Научните си проучвания разгласява в уеб страницата gogun.org/bg.
Превод: Faktpr.bg
Войната, която води страната с най-голем нуклеарен боеприпас измежду страните в Европа, припомня за предшествениците на настоящия неосъветски режим в Москва. Малко прочут факт е, че след успеха над Германия Сталин приготвя " последна и решителна борба " - несъмнено, напълно не за всеотдайност. Не налагане на международно владичество, а
завоюването на света
беше задачата на живота му в продължение на десетилетия.
Още в годините на Гражданската война, когато Червената войска напредва към Варшава, Сталин предлага на Ленин „ да се сложи пред Коминтерна въпросът за образуване на въстание в Италия и в други страни, които още не са укрепнали, като Унгария, Чехия (Румъния към момента не е била победена). " Очевидно съответният проект за завземане на редица страни е единствено въведения към по-нататъшни завоевания – определяне не на европейска, а на световна „ тирания на пролетариата “ през 1917-1920 година. План, който е в устата на цялото болшевишко управление, в това число и на националния комисар по националностите.
Установил към този момент своята еднолична власт, през 20-те и 30-те години на предишния век Сталин непрекъснато и гръмогласно се афишира за международна гражданска война и приказва за „ неизбежността “ на войната с капиталистическия свят. Той прави очевиден намек за иден конфликт със Съединените щати в диалог с американската работна делегация на 9 септември 1927 година: „... В хода на по-нататъшното развиване на интернационалната гражданска война ще се оформят два международни по мащаб центъра: център на социализма, включващ страни, които клонят към социализма, и център на капитализма, сплотяващ страни, които гравитират към капитализма. Борбата сред тези два лагера ще реши ориста на капитализма и социализма в целия свят “.
В средата на 30-те години на предишния век започва огромна стратегия за създаване на океански флот, само че при започване на Втората международна война тя е прекратена, когато съответните запаси и материали са трансферирани към производството на оръжия и муниции за военни цели. Въпреки това, даже идната борба с нацизма, фашизма и японската хунта, не лимитира хоризонта на Сталин до Евразия. През август 1940 година разузнаването на Военноморския флот на Съюз на съветските социалистически републики изготвя „ Перспективен проект за основаване на радиооборудвани външни пунктове за интервала 1940-1943 година “, инсталирайки секретни приемници и предаватели, наред с други уреди в зоната на Панамския канал, в Ню Йорк, Сан Франциско, Аржентина, Бразилия и Африка. Създаването на толкоз огромна мрежа не може да не е било в съгласие персонално със Сталин.
Войната с Германия не върви съгласно проектите на руското управление, само че сега, когато краят на борбата с Райха към момента единствено проблясва в далечината, кремълският водач се пробва на конференцията в Техеран да убеди съдружниците да подхващат странна мярка - унищожаването на хванатия в бъдещето команден корпус на Вермахта. Смъквайки кожата на към момента неубитата мечка, на вечерята Сталин предлага да бъдат екзекутирани от 50 до 100 хиляди офицери и сержанти. Рузвелт се пробва да обърне всичко на смешка, а ужасеният Чърчил отхвърля изрично предлагането. Едва ли е допустимо да се изясни сходна самодейност на водача на Съюз на съветските социалистически републики по различен метод, с изключение на с желанието му да предотврати бързото възобновяване на немската войска от съдружниците. В последна сметка той знае от първа ръка какъв брой тежко ще се окаже затруднение по време на планувания пробив към Лисабон.
В края на януари 1945 година, в дните, когато Червената войска организира Висло-Одерската интервенция, по време на приема в резиденцията на Сталин ръководителят на Коминтерна Георгий Димитров си води записка в своя дневник. На него участват редица водещи югославски и български комунисти, както и доста руски сподвижници на генералисимуса, който по време на един от тостовете признава искрено: „ Кризата на капитализма се показва в разделянето на капиталистите на две фракции — едната фашистка, другата демократична (курсив в оригинала – А. Г.). Съюзът сред нас и демократичната секта на капиталистите се появи, тъй като последната имаше интерес да предотврати господството на Хитлер, защото тази брутална обстановка би тласнала работническата класа до крайности и до свалянето на самия капитализъм. В момента сме съдружници с едната секта против другата, само че в бъдеще ще бъдем и против фракцията на капиталистите демократи. ”
За това, че сходни настроения витаят и в армията напомня боецът от фронтовата линия Давид Самойлов: „ Вариантът за по-нататъшна акция против Европа - война с актуалните съдружници - не изглеждаше необикновен нито за мен, нито за доста от останалите бойци. Военният триумф, възприятието за победа и непобедимост, към момента живият ентусиазъм за нахлуване - всичко това поддържаше чувството, че е допустимо и осъществимо завладяването на Европа. С такова въодушевление в армията човек не можеше да спре в Берлин... “.
Но на благоразумния Сталин омразата не му е непозната. Той схваща, че първо би трябвало да оближе раните си и да приготви страната и армията за
акция против нови съперници
Той обявява съществуването на подобен проект на езоповски език по време на заседание на гласоподавателите на московския Сталински изборен регион на 9 февруари 1946 година. Публикуваната негова тирада на другия ден в „ Правда “ прелива от войнствена изразителност, само че най-искрена е тя единствено в уводната част: „ Войната поражда като неминуем резултат от развиването на международните стопански и политически сили въз основата на актуалния монополистичен капитализъм.... Капиталистическата система на международната стопанска система е изпълнена с детайли на световни рецесии и военни конфликти... “.
Може би е било допустимо да се избегне военна злополука, в случай че е можело от време на време да се преразпределят първични материали и пазари сред страните в сходство с тяхната икономическа тежест по метод, в който се вземат координирани и мирни решения. Но това не може да стане при сегашните буржоазен условия за развиване на международната стопанска система. Отговор на това сталинско изявление е Фултънската тирада на Чърчил.
През 1948 година Сталин ясно изяснява на комунистическите водачи на България и Югославия вероятностите за развиване на интернационалната обстановка и нуждата от поддръжка на гражданската война в Гърция: „ Не би трябвало да се страхувате от някакъв тип „ безапелационен императив “ по отношение на въпроса за моралния дълг. Ние нямаме такива безапелационни императиви. Целият въпрос е в салдото на силите. Ако можете, стачкувайте. Ако не, не влизайте в разпри. Ние подхващаме борба не когато врагът желае, а когато това е в наш интерес.
След като уголемява производството на химически и биологични оръжия, създавайки своя лична нуклеарна бомба, Сталин не изключва началото на последната и решителна борба да бъде още през 1950 година По-точно, той осъзнава, че войната, която стартира в Корея, може да прерасне в световно кръвопролитие. Той искрено написа за това на Мао Цзедун при започване на октомври 1950 година: „ Съединените щати, заради авторитет, към момента могат да бъдат въвлечени в огромна война,... затова, Китай може да бъде замесен във войната, а дружно с него и Съюз на съветските социалистически републики ще бъде замесен във войната... Трябва ли да се опасяваме от това? Според мен не би трябвало, тъй като дружно ще бъдем по-силни от Съединени американски щати и Англия... Ако войната е неизбежна, дано бъде в този момент “.
След нападението над Северна Корея, на Южното командване на Военновъздушни сили на Съединени американски щати е препоръчано да стартира контраофанзива не против Пхенян, а против военните фабрики в Урал и Сибир. Но внимателните политици отхвърлят тази самодейност. Междувременно при започване на 1950 година е подписан пакт за взаимопомощ сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР и... в края на 1950 година, с навлизането на " доброволците " на Мао, спорът в Източна Азия се трансформира в Китайско-Американска война. Точно това желае Сталин, противопоставяйки хитро най-голямата нация в света на най-богатата в света страна. Подобна такника към този момент е тествана от него през 1939 и 1941 година, когато предизвика „ планетарна месомелачка “ с контракти за ненападение с Германия и Япония. През 1950 година той още веднъж си резервира ролята на третия тържествуващ. Освен това, съгласно отчетите, които лежат на бюрото му през декември, реактивният аероплан МиГ-15 се оказва ефикасен освен против „ летящите суперкрепости “, само че и против съпровождащите ги изтребители. Американският нуклеарен отговор към този момент не е толкоз заплашителен. Американският контингент в Корея скоро превъзхожда американските войски, ситуирани в Европа. Съюз на съветските социалистически републики също усилва доставките на оръжия за виетнамските бунтовници - посредством посредничеството на Мао, само че и непосредствено – като принуждава част от френските войски да се изтеглят в жадуваната Европа.
Съветският съюз получава пролонгация от още пет години за създаване на термоядрена бомба и подготовка на удар, в който въоръжените сили на страните спътници би трябвало да играят забележителна роля. Късно вечерта на 9 януари 1951 година в Кремъл се открива заседание на военно-политическото управление на Съюз на съветските социалистически републики и петте централноевропейски страни на „ национална народна власт “. Според записка на румънския министър на защитата Емил Боднарас, Сталин обрисува времето на Трета международна война: „ Фактът, че Съединени американски щати ще бъде зает с Азия през идващите две или три години, това съставлява доста удобно събитие за нас, за международното революционно придвижване. Тези две-три години би трябвало ловко да ги използваме. “ Освен това водачът дава на " по-малките братя " редица указания, чийто смисъл може да се изрази по следния метод: да трансфорат своите страни в „ казарма-военен завод- казарма-военен цех “. С спирания срещата продължава до късно вечерта на 12 януари, когато предложенията на Сталин са прецизирани и утвърдени. Полският участник в тази среща Едуард Охаб напомни в изявление с журналистката Тереза Троянская: „ С натежало сърце приехме тези „ оферти “ и вероятностите, произлизащи от тях “.
Светлана Алилуева си спомня, че по това време водачът „ … беше злобен към целия свят… През зимата на 1952-53 година настъпи обезсърчителен мрак.(...) Към цялата безумство се добави дрънкането на оръжия. Поради някакъв нищожен мотив американският дипломат Джордж Кенан беше изпъден от Москва. Един полковник, артилерист, приятел на моите братя (вероятно осиновеният наследник на Сталин - Артьом Сергеев. – А.Г.), ми сподели поверително в тези дни: „ О, в този момент е моментът да стартираме да водиме война – до момента в който е жив татко ти. Ние сме непобедими! " Да се мисли за това съществено беше извънредно, само че явно имаше такива настроения в държавното управление. Хората се опасяваха да приказват, всичко беше като мъртвило преди гръмотевична стихия “.
Но гръм удари другаря Сталин - на 1 март той е покосен от инсулт. Кръвоизлив в мозъка. Уплашени бойни приятели, извикани от защитата, посетили изпадналия в безсъзнание лидер, само че се поколебали да повикат доктор. От какво са се страхували повече: от това, че генералисимус ще се възвърне и въпреки всичко ще пристигна деня за отплата (на Страшния съд), или че когато премине неговото неразположение, ще счита, че молбата му към Ескулап като опит да бъде отхвърлен от власт? С течение на времето се появява
опцията за неизбежната гибел
на всички виновни лица: самият водач може да пристигна на себе си и да се ядоса за това, че не му е оказана помощ. Затова били извикани лекари, само че те не съумели да спасят деспота. Той прекарва съвсем пет дни в чудовищна мъка, в това число повръщане на кръв. Въпреки това, съгласно щерка му, кремълският войник се опитал да работи даже на смъртния си одър: „ Дишането му стана все по-бързо и по-бързо. През последните дванадесет часа към този момент беше ясно, че дефицитът на О2 нараства. Лицето му потъмня и се промени, последователно чертите му станаха неузнаваеми, устните му почерняха. Последните час-два индивидът просто постепенно се задушаваше. Агонията беше ужасна. Тя го душеше и това го виждаха всички. По някое време – не знам дали в действителност беше по този начин, само че по този начин изглеждаше – очевидно в последния миг той внезапно отвори очи и огледа присъстващите, които стояха в близост. Това беше ужасяващ взор - на оглупял или ядосан човек, изпълнен с смут пред гибелта и пред непознатите лица на лекарите, които се бяха надвесили над него. Този взор обиколи всички за част от минутата. И тогава – всичко беше толкоз необяснимо и ужасно, и до момента не го възприемам, само че не мога да го не помни - той внезапно подвигна лявата си ръка (тази, която можеше да движи) нагоре и сякаш я насочи някъде нагоре, като че ли заплашвайки всички присъстващи там. Жестът беше неясен, само че заплашителен... ".
Десетилетия по-късно обликът на пренеслия се в Отвъдното генералисимус преследва в кошмарите най-близкия му сподвижник. Психолозите означават, че в обятията на Морфей човек най-често вижда тъкмо това, което се пробва да изтръгне от паметта си, това, което настойчиво желае да не помни в действителността. Вероятно по тази причина Молотов разказва сцената от Армагедон, отговаряйки на въпроса на журналиста Феликс Чуев дали Сталин го посещава през нощта, по този начин: „...Понякога сънувам. Привиждат ми се някакви изцяло необикновени обстановки. В някакъв изцяло опустошен град…от който просто не мога да изляза… Тогава срещам него … “ (генералисимус Сталин - бел.ред.) “
*Александър Гогун е докторант в Свободния университет в Берлин и посетител преподавател в Потсдамския университет (2010-2012 г.) Работи по проблеми, свързани с История на сталинизма, Съюз на съветските социалистически републики в постсталинския интервал и по време на Втората международна война. Автор е на монографиите „ Между Хитлер и Сталин “ (2004 г.); „ Сталинските командоси. Укрански партизански формирования - 1941-44 година ". Научните си проучвания разгласява в уеб страницата gogun.org/bg.
Превод: Faktpr.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ