Българин успя да разкрие математическа загадка на 50 години
Александър Стойчев, ученик на Американския университет в България, и Владимир Сухой откриват нов логаритъм.
Решение на 50-годишна научна мистерия ще докара до основаването на напълно нови цифрови приложения и усъвършенстване в работата на актуалните. Този теоретичен героизъм е дело на Александър Стойчев, доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова дружно с неговия докторант Владимир Сухой.
Двамата прекарват последните три години в търсене на нов логаритъм, който да прави противоположната интервенция на бързото превръщане на Фурие. Благодарение на него всеки ден милиарди хора по целия свят могат да гледат и слушат аудио и видео наличие, излъчено по интернет.
Обратната бърза промяна на Фурие (IFFT-inverse fast Fourier transform), дружно с FFT (fast Fourier transform) логаритъма съставлява ядрото на обработката на цифровия сигнал. През 1965 година е създадена по-универсалната систематизирана версия, наречена промяна chirp-z, само че до момента нямаше назад решение за нея.
В продължение на половин век никой не съумява да откри логаритъма за противоположната интервенция.
Задачата провокира любознанието на доцент Стойчев и Владимир Сухой и те се заемат с намирането на логаритъм за противоположната промяна.
Алгоритъмът за назад chirp-z-преобразуване на Александър Стойчев и Владимир Сухой, наименуван ICZT (inverse chirp z-transform), е показан в публикация, оповестена в списание Scientific Reports.
В своята публикация те правят оценка модификациите, които усъвършенстват неговата числена непоклатимост за подмножество от пространството на параметрите. Принципът на работа на тази двойка логаритми може да се съпостави с действието на система от две призми, където едната разделя светлината в пъстър набор, а втората я преобразува назад в бяла.
Така логаритъмът на Стойчев и Сухой извежда изхода на CZT (алгоритъмът на FFT) назад към своя вход, като подхожда на изчислителната трудност или скорост на втория, тъй че да може да се употребява с експоненциално разпадащи се или възходящи честотни детайли, за разлика от CZT, за което е тестван за числова акуратност.
Това е огромен теоретичен пробив.
„ Научното изобретение ще докара до пренаписването на учебниците и лекционните курсове в региона на цифровата обработка на сигнали “, се споделя в прессъобщението за откритието на Американския университет в България (АУБ).
Инфо: ОФНЮЗ
Единственият българин с две трансплантации: Излъгах гибелта с четири часаЛегнах за проучване, разсъниха се с нов черен дроб
„ Легнах на операционната маса за проучване, а се…Oct 18 2019vijti.com
