Убит е Александър Стамболийски
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 — 14 юни 1923) е български политик, лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в държавното управление на Български земеделски народен съюз (1919–1923).
Роден е на 1 март 1879 година в Славовица, Пазарджишко. Александър Стамболийски учи в земеделското учебно заведение в Садово (1893–1895) и приключва Лозаро-винарското учебно заведение в Плевен (1895–1897). В Плевен е възпитаник на създателя на Българския аграрни съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 взе участие в учредителния конгрес на Български земеделски народен съюз. През идващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, само че прекъсва образованието си, заради заболяване от туберкулоза.
След завръщането си в България се занимава с политическа активност. През 1908 година Александър Стамболийски е определен за депутат от Български земеделски народен съюз. Той се трансформира във в действителност лидер на Български земеделски народен съюз и под негово въздействие съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) нормално и в V (1911) Велико национално заседание. Под негово влияние Български земеделски народен съюз прогласява лозунга за независима селска власт, която би трябвало да пази „ общоселските ползи ".
За разлика от марксизма Стамболийски пропагандира, че обществото се дели не на съсловия, а на класи. Тъй като най-голямото съсловие в България е селското и защото страната съществува и се развива с помощта на неговия труд, то и политическата власт съгласно Стамболийски следва да бъде в негови ръце. Това ще обезпечи същинско народовластие. В интерес основно на селското съсловие е належащо да се проведат коренни промени в интерес на развиването на дребната благосъстоятелност и произвеждане, като дружно с това ще се отхвърли и употребата на селото от града. В политическата област това ще докара до отмирането на обичайните буржоазни партии.
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се опълчва на измененията в Търновската конституция през 1911 година и на присъединяване на България в Първата международна война. Когато Австро-Унгария афишира война на Сърбия през 1914 година, той показва в Народното събрание вярата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и изменник, Стамболийски декларира: " В миг, като сегашния, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин ".
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отхвърлен от Народното събрание и наказан на пожизнен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, дружно с други политици, да води договаряния с участниците във въстанието за спокойно разрешаване на спора. Под въздействие на своя помощник Райко Даскалов той взема решение да оглави въстанието и бива провъзгласен за ръководител на така наречен Радомирска република. След неуспеха на протеста се укрива, само че през декември 1918 е амнистиран, дружно с множеството участници.
През януари 1919 година Стамболийски се включва в съдружното държавно управление на Теодор Теодоров. Той взе участие в договарянията за подписване на кротичък контракт на Парижката конференция. След отхвърли на Теодоров да одобри наложените условия, Стамболийски оглавява държавното управление и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския контракт, след което, съгласно някои медии, счупва писалката. След извършените парламентарни избори, от 21 май 1920 година държавното управление е формирано единствено от представители на Български земеделски народен съюз.
Правителството на Александър Стамболийски се пробва да изведе страната от интернационалната изолираност след Първата международна война, посредством интензивно присъединяване в активността на Обществото на народите и определяне на другарски връзки с Кралството на сърби, хървати и словенци. Подкрепя концепцията за основаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен лимит връзките сред земеделското държавно управление и Вътрешна македонска революционна организация. В битката си против Вътрешна македонска революционна организация държавното управление се употребява от услугите на Македонската федеративна организация. Изпратени са спомагателни войскови, жандармерийски и полицейски елементи в Петрички и Кюстендилски окръг за очистване базите на Вътрешна македонска революционна организация.
Във вътрешен проект държавното управление на Стамболийски организира някои промени, част от които са противоречиви. Някои от тях са: поземлена промяна обвързвана с ограничаване на размера на поземлената собственост; въвеждането на трудова тегоба, заради наложеното очистване на армията; опростяването на правописа. На процедура е наложена земеделска тирания, крепена от така наречен Оранжева армия, комбинирана с властническо ръководство.
Междувременно под натиска на Антантата в България през 1921 година са настанени Врангеловите белогвардейски войски, които са към 24,000 души. След осъществени обиски са разкрити документи, уличаващи белогвардейските елементи в България в дейности срещу управляващите. На 11 май те са разпуснати с разпореждане на държавното управление, а техни висши чинове са задържани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и съветската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата войска е предадено на Съглашението.
През 1922 година е извършен референдум за съдене на виновниците за националните произшествия. На него последователите на Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия с огромно болшинство постановат осъждането на част от политическия и боен хайлайф на България по време на войните 1913–1918. По-късно се организират политически репресии както против Българска комунистическа партия, по този начин и против буржоазната съпротива. Основен инструмент на репресиите е така наречен Оранжева армия — леко въоръжени отряди селяни, правилни на Български земеделски народен съюз и Стамболийски.
Към началото на 1923 година режимът на Стамболийски губи въздействие отвън средите на българското селячество. Подписването на Нишката конвенция от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за " обезопасяване на границата " сред двете страни, прелива чашата на търпението. Носят се клюки, че са водени секрети договаряния за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени огромна част от интелигенция, македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни 1923 година против държавното управление на Стамболийски е осъществен боен прелом, проведен от Военния съюз, с поддръжката на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София Оранжева армия е бързо обезоръжена.
Иначе враждебна на идеята на буржоазните партии и царя, Българска комунистическа партия заема позиция на неутралитет и лишава стихийните проземеделски протести от вероятната си поддръжка. Това е подбудено от мощната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на ръководството му. Васил Коларов изпраща от Москва депеша, в която мълчешком поучава Българска комунистическа партия да вземе присъединяване в дейностите срещу новия режим. Тя обаче е прекомерно закъсняла и дава резултат едвам при Септемврийското въстание от септември с.г.
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не съумява да реагира съответно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски безредици, останали в историята като Юнско въстание. Най-голяма мощ те получават в Плевенско и Шуменско. Плевен даже е обсаден и отчасти завзет от селските дружини. В последна сметка, протестите са потушени от военния гарнизон и правилни на новата власт в София сили.
Сам Стамболийски провежда стотици селяни и прави опит за блокада на Пазарджик. Заповед за нахлуване не е дадена. Силите са неравни и откакто локалният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се разпилян, с цел да не се стигне до кръвопролития.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава джука заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде хванат и погубен и той отпътува с група военни за Пазарджик, където интервенцията по залавянето се управлява от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, само че на 13 юни е хванат при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е погубен от група членове на Вътрешна македонска революционна организация, водена от скопския челник Величко Велянов. Умира на 14 юни. Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица са музеи.
Източник: Уикипедия
Роден е на 1 март 1879 година в Славовица, Пазарджишко. Александър Стамболийски учи в земеделското учебно заведение в Садово (1893–1895) и приключва Лозаро-винарското учебно заведение в Плевен (1895–1897). В Плевен е възпитаник на създателя на Българския аграрни съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 взе участие в учредителния конгрес на Български земеделски народен съюз. През идващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, само че прекъсва образованието си, заради заболяване от туберкулоза.
След завръщането си в България се занимава с политическа активност. През 1908 година Александър Стамболийски е определен за депутат от Български земеделски народен съюз. Той се трансформира във в действителност лидер на Български земеделски народен съюз и под негово въздействие съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) нормално и в V (1911) Велико национално заседание. Под негово влияние Български земеделски народен съюз прогласява лозунга за независима селска власт, която би трябвало да пази „ общоселските ползи ".
За разлика от марксизма Стамболийски пропагандира, че обществото се дели не на съсловия, а на класи. Тъй като най-голямото съсловие в България е селското и защото страната съществува и се развива с помощта на неговия труд, то и политическата власт съгласно Стамболийски следва да бъде в негови ръце. Това ще обезпечи същинско народовластие. В интерес основно на селското съсловие е належащо да се проведат коренни промени в интерес на развиването на дребната благосъстоятелност и произвеждане, като дружно с това ще се отхвърли и употребата на селото от града. В политическата област това ще докара до отмирането на обичайните буржоазни партии.
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се опълчва на измененията в Търновската конституция през 1911 година и на присъединяване на България в Първата международна война. Когато Австро-Унгария афишира война на Сърбия през 1914 година, той показва в Народното събрание вярата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и изменник, Стамболийски декларира: " В миг, като сегашния, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин ".
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отхвърлен от Народното събрание и наказан на пожизнен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, дружно с други политици, да води договаряния с участниците във въстанието за спокойно разрешаване на спора. Под въздействие на своя помощник Райко Даскалов той взема решение да оглави въстанието и бива провъзгласен за ръководител на така наречен Радомирска република. След неуспеха на протеста се укрива, само че през декември 1918 е амнистиран, дружно с множеството участници.
През януари 1919 година Стамболийски се включва в съдружното държавно управление на Теодор Теодоров. Той взе участие в договарянията за подписване на кротичък контракт на Парижката конференция. След отхвърли на Теодоров да одобри наложените условия, Стамболийски оглавява държавното управление и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския контракт, след което, съгласно някои медии, счупва писалката. След извършените парламентарни избори, от 21 май 1920 година държавното управление е формирано единствено от представители на Български земеделски народен съюз.
Правителството на Александър Стамболийски се пробва да изведе страната от интернационалната изолираност след Първата международна война, посредством интензивно присъединяване в активността на Обществото на народите и определяне на другарски връзки с Кралството на сърби, хървати и словенци. Подкрепя концепцията за основаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен лимит връзките сред земеделското държавно управление и Вътрешна македонска революционна организация. В битката си против Вътрешна македонска революционна организация държавното управление се употребява от услугите на Македонската федеративна организация. Изпратени са спомагателни войскови, жандармерийски и полицейски елементи в Петрички и Кюстендилски окръг за очистване базите на Вътрешна македонска революционна организация.
Във вътрешен проект държавното управление на Стамболийски организира някои промени, част от които са противоречиви. Някои от тях са: поземлена промяна обвързвана с ограничаване на размера на поземлената собственост; въвеждането на трудова тегоба, заради наложеното очистване на армията; опростяването на правописа. На процедура е наложена земеделска тирания, крепена от така наречен Оранжева армия, комбинирана с властническо ръководство.
Междувременно под натиска на Антантата в България през 1921 година са настанени Врангеловите белогвардейски войски, които са към 24,000 души. След осъществени обиски са разкрити документи, уличаващи белогвардейските елементи в България в дейности срещу управляващите. На 11 май те са разпуснати с разпореждане на държавното управление, а техни висши чинове са задържани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и съветската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата войска е предадено на Съглашението.
През 1922 година е извършен референдум за съдене на виновниците за националните произшествия. На него последователите на Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия с огромно болшинство постановат осъждането на част от политическия и боен хайлайф на България по време на войните 1913–1918. По-късно се организират политически репресии както против Българска комунистическа партия, по този начин и против буржоазната съпротива. Основен инструмент на репресиите е така наречен Оранжева армия — леко въоръжени отряди селяни, правилни на Български земеделски народен съюз и Стамболийски.
Към началото на 1923 година режимът на Стамболийски губи въздействие отвън средите на българското селячество. Подписването на Нишката конвенция от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за " обезопасяване на границата " сред двете страни, прелива чашата на търпението. Носят се клюки, че са водени секрети договаряния за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени огромна част от интелигенция, македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни 1923 година против държавното управление на Стамболийски е осъществен боен прелом, проведен от Военния съюз, с поддръжката на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София Оранжева армия е бързо обезоръжена.
Иначе враждебна на идеята на буржоазните партии и царя, Българска комунистическа партия заема позиция на неутралитет и лишава стихийните проземеделски протести от вероятната си поддръжка. Това е подбудено от мощната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на ръководството му. Васил Коларов изпраща от Москва депеша, в която мълчешком поучава Българска комунистическа партия да вземе присъединяване в дейностите срещу новия режим. Тя обаче е прекомерно закъсняла и дава резултат едвам при Септемврийското въстание от септември с.г.
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не съумява да реагира съответно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски безредици, останали в историята като Юнско въстание. Най-голяма мощ те получават в Плевенско и Шуменско. Плевен даже е обсаден и отчасти завзет от селските дружини. В последна сметка, протестите са потушени от военния гарнизон и правилни на новата власт в София сили.
Сам Стамболийски провежда стотици селяни и прави опит за блокада на Пазарджик. Заповед за нахлуване не е дадена. Силите са неравни и откакто локалният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се разпилян, с цел да не се стигне до кръвопролития.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава джука заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде хванат и погубен и той отпътува с група военни за Пазарджик, където интервенцията по залавянето се управлява от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, само че на 13 юни е хванат при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е погубен от група членове на Вътрешна македонска революционна организация, водена от скопския челник Величко Велянов. Умира на 14 юни. Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица са музеи.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ