Фотографът Александър Николов открива самостоятелна изложба във Варна
Александър Николов - едно от водещите имена в художествената снимка във Варна, се показва със независима галерия в Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна от 27 септември до 15 октомври.
Експозицията събира знакови фрагменти от 80-те и 90-те години, както и по-късни творби, в това число и правени в последните години. По-голямата част от фотографиите са основани аналогово и показват майсторството на създателя в пресъздаването на форми, нюанси и плътности. Творбите са ситуирани в две от залите на Галерията - едната е отделена за черно-бялата снимка, другата - за цветната.
Обединява ги характерният почерк на Александър Николов, скъп от познавачите поради специфичното отношение към формата, въздействащото разкриване на геометрични структури и прецизността в разработките. Като самобитно встъпление към двете зали създателят е подредил свои репортажни фотоси - документални свидетелства от времето на варненската художническа общественост във фабрика “Вулкан ” - останала като ера във образните изкуства на България от края на ХХ век.
Преди откриването на изложбата Александър Николов показа пред Нина Локмаджиева по какъв начин е подбрал творбите за тази галерия.
Изложбата Ви е спестовна, единствено с най-силните Ви фрагменти. Представяте въздействащи фотографии, които се знаят от ценителите на рисуването със светлина. Как подходихте към класическата геометрия на промишлените форми и към човешкото тяло?
Във фотографиите на човешко тяло предавам формите на младо момиче, в които откривам и динамичност, и статика. Играя с високочувствителен филм, изображението е в растер, тъй като оригиналът на филмовата снимка е заимствуван с точков източник. При сканирането съумях да го обработя, с цел да направя тази разработка - от крайните светлини до крайните сенки. Исках да са построени като с аерограф. Това е от една страна хармония, въпреки това, и техника.
Така, както се отнасяте към предаването на плътността на човешкото тяло, Вие се отнасяте и към предаването на плътността на Вашия автомобил - една кола икона, даже когато е покрита с дипли като антична дреха.
Ако тръгнем обратно в историята - по кое време е основан, за какво е основан този удобен до немай къде автомобил “Бръмбар ”, ще забележим че е бил и извънредно доста сниман. Заслужил си е любовта на милиони фенове. Създаден е да е удобен, бърз, елементарно се ремонтира, елементарно се поддържа - всеки умел човек може да го направи - аз съм разглобявал мотора му в 8 ч. и в 12 ч. съм тръгвал отново.
Във фотосесията с него аз търсех изчистените форми, мекотата. “Бръмбарът ” си носи мекотата на формата, само че в същото време контрастира със средата. Има едно опълчване. Тръгнах в началото под влияние на изложбата на Кристо - постери, които бяха експонирани във Варна при започване на 90-те. Започнах от онази фотография, в която автомобилът е на една от буните във Варненския залив, затрупан е, само че все пак формата му се чете на фона на тетраподите и трагичното небе. После тази фотосесия прерасна в обхождане на промишлените зони, на паметника горе на Почивка, който извади асоциации с бетон, бункери... много немско ми стоеше там, даже с опушения бор. Интересуваше ме средата, в която вписвах класическата форма на автомобила.
Но това е Вашият персонален обичан автомобил, с който варненци Ви знаят от 90-те години, по какъв начин влезе в живота Ви той?
Тогава бяхме аз, той и кучето ми Агата. Бяхме неразделни. Още нямаше синя зона и ходех с него на работа, много служебна работа също вършехме с него.
На всеки човек му идва времето, когато се постанова да си купи автомобил и аз си бях харесал една дребна количка - Fiat 600, само че Венко, музикантът, сподели, че има другар, който продава един Volkswagen, видях го, харесах го - по този начин. Обаче аз нямам брошура. И този, който го продаваше, също нямаше брошура. Тогава един общ другари ни разноски двамата до КАТ, по всички страни. После изкарах курсове, взех брошура. Това беше през 80-те години, през 90-те към този момент започнахме да се снимаме с него.
Вашата галерия е експонирана по този начин, че допуска черно-бялата класическа снимка да се оглежда в цветната. Това интервали ли са, или е друго. Каква е Вашата концепция за това опълчване?
Това не са интервали, тъй като снимайки черно-бяло или цветно, човек се води от концепцията си за тази снимка - съгласно всяка потребност си има оптика, съгласно всяка задача - камера и така нататък Но главно в изложбата ми са остарели работи, правени на филм. Там е първата ми премия за рекламна снимка на индустриален дизайн от пленера в Смолян през 1986 година, там е втората ми премия от Фотоваканция, там е фотографията на сътрудника ми Юлиян Недев със брачната половинка му - снимах ги преди години - тя с червен бански, той с черен неопрен, в тил, с наведена глава. Това са снимани на филм цветни фрагменти.
Как преминахте към цифрова снимка?
Първата ми цифрова снимка - “Вълната ”, е в залата с цветните фотоси. Направих я самоуверено с един Canon 300 D, 6 MP, тези камери костваха торба пари на времето, бяха от първите цифрови апарати. Времето беше студено, аз забелязах едно място до вълнолома, където се образува тази вълна, и я дебнах половин час. Настинах, несъмнено, само че извлякох един кадър. Дигитална снимка е и серията камъни, която снимах за една събота и неделя. Всичко останало в изложбата е работа върху филм.
Каква е историята на тези новозаснети камъни - фотографиите им стоят като скулптурни портрети.
Тези камъни ги групирам доста от дълго време, само че в последно време Милко Божков възпламени интереса ми, желанието ми, да се заиграя с макро обектив. Най-малкият от тези обекти е към сантиметър висок, не са огромни камъни. Играя с формата и осветлението при тях. Разбира се, изразните средства на Милко Божков са съвсем неограничени, до момента в който аз направих каквото можах с лазер, дребни осветителни тела и макро обектив. От една страна, се пробвах да направя внушителни фотографии, като акцентира на техните форми, само че тук-там съм се отклонил в оприличаването. Мъчех се да бъде доста спестовен в изразните средства. Цвят съм вкарал тук-таме единствено за прохлада.
Овладян цвят, бих споделила.
Да, обрано е всичко в цвят, тъй като няма потребност цветът да подчертава и да надвишава наличието, формата е водеща. Огромно наслаждение е тази заигравка с форма, осветяване, комбинация. Единствено, бих желал фотографиите на камъните да са по-големи, тъй като биха звучали още по-внушително. Но аз продължава да намирам камъчета край морето заран, тази серия ще продължава.
Какви ни направи цифровата снимка - по-приказливи, по-лежерни?
Направи ни по-разточителни. При филмите имаш 24 или 36 фрагмента, това е. Снимаш деликатно. Тъй като съм учтив по това време, макар че цифровата снимка допуска разточително снимане, аз си върша нещата без фотообработващи стратегии. Това, което съм направил като осветяване и като цвят, е това, което демонстрирам. Така сме възпитани във филмовата снимка - тогава нямаше такива стратегии за обработка. Направиш ли една снимка с рекламна или друга цел, тя би трябвало да е към този момент подготвен артикул, тъй като влиза в щемпел. Рекламите се правеха на диапозитиви - никакво право на неточност! Безкрайни са опциите на обработващите стратегии, а към този момент и на изкуствения разсъдък, само че аз нямам предпочитание да се задълбавам в тях. Затова и в тази галерия множеството работи са аналогови - репортажната серия от “Вулкан ”, серията с моя Volkswagen, обособените фотографии - фара, тялото.
Много исторически стои всичко, когато се връщаме към аналоговото снимане. Как ще възприемат това хората, които в никакъв случай не са снимали аналогово?
Достатъчно е да знаеш, че имаш разполагаем 24 или 36 фрагмента. И точка! Нямаш повече. Това те възпитава да работиш точно - с осветяване, с комбинация, с всичко. То е като казармата - тя възпитаваше в миналото мъжете в доста скъпи насоки. Сега не знам за какво не я харесват, в Швейцария я има, тук като че ли ги е боязън от възпитанието, от дисциплината. Онази снимка по този начин ни възпитаваше - на спестовност, на други полезности. Можеше в действителност да си вземеш 10 кино лентата, само че отново е друго. Когато ти владееш композицията и осветлението, няма потребност да правиш стотици фрагменти. Построяваш композицията и осветлението, и готово. Сега в една карта можеш да събереш голямо количество фотографии, ето, да вземем за пример, при репортажното снимане е комфортно - тъй като хората мигат, гримасничат, мърдат - с цел да избереш подобаващите фрагменти.
Но Вие имате и един различен вид снимане - репродукциите на картини. На това рядко се обръща внимание отвън артистичната колегия. А то е върховен пилотаж в цветопредаването.
Репродукциите са по едно и също време и доста комплицирана, и доста елементарна работа, тъй като аз не върша картината, аз върша таблиците до картината - 20 нюанса на черно, цветните таблици. Но постоянно това не е задоволително, с цел да бъде картината добре възпроизводима при печатането и се постанова да се вкара малко повече бляскавост, повече контрастност, с цел да излезе на щемпел грамотно.
Думата “печат ” ме отпраща към Вашите документални свидетелства, които оформят един входен тунел в коридора към двете зали на Вашата галерия. Минавайки пред тях, фенът несъзнателно отдава респект към един пик в историята на образните изкуства във Варна и България - към епохата “Вулкан ”.
Някъде при започване на 90-те започнах тази серия от репортажни фотоси във “Вулкан ” - тогава към този момент виждах, че нещата не отиват на добре и желаех за остане памет за това място, за художниците - такива, каквито бяха там. Много фотоси съм направил. Тези черно-бели фотоси са главно истински сребърни копия. Преди две години направих галерия, отдадена на “Вулкан ” в Галерията във Варна, тя гостува след това и в Добрич. Но в този момент още веднъж извадих тези фотографии, с цел да припомня добре какво беше “Вулкан ”. А тези, които не помнят, да могат да научат по какъв начин живееха и работеха художниците във “Вулкан ”.
Александър Маринов Николов е роден през 1956 година във Варна. Син е на известния варненски проектант и акварелист Марин Маринов. Завършва компетентност „ Геодезия, картография и фотограметрия “ през 1975 година в родния си град, а по-късно и „ Фотография “ в ТПФ „ Юлиус Фучик “ в София. Фотограф-художник е от 1984 година Работил за периодически издания във Варна и в Регионалния исторически музей. От 1990 година е фотограф в Градска художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна.
Има редица независими изложения и участия в групови изложения. Отличен е с голям брой грамоти и награди, измежду които първа премия за рекламна снимка от Национален конкурс в Смолян, 1986 година
От 1 октомври 2023 работното време на Градската художествена изложба - Варна ще бъде: понеделник - събота от 9:30 до 17:30, неделя - почивен ден.
Експозицията събира знакови фрагменти от 80-те и 90-те години, както и по-късни творби, в това число и правени в последните години. По-голямата част от фотографиите са основани аналогово и показват майсторството на създателя в пресъздаването на форми, нюанси и плътности. Творбите са ситуирани в две от залите на Галерията - едната е отделена за черно-бялата снимка, другата - за цветната.
Обединява ги характерният почерк на Александър Николов, скъп от познавачите поради специфичното отношение към формата, въздействащото разкриване на геометрични структури и прецизността в разработките. Като самобитно встъпление към двете зали създателят е подредил свои репортажни фотоси - документални свидетелства от времето на варненската художническа общественост във фабрика “Вулкан ” - останала като ера във образните изкуства на България от края на ХХ век.
Преди откриването на изложбата Александър Николов показа пред Нина Локмаджиева по какъв начин е подбрал творбите за тази галерия.
Изложбата Ви е спестовна, единствено с най-силните Ви фрагменти. Представяте въздействащи фотографии, които се знаят от ценителите на рисуването със светлина. Как подходихте към класическата геометрия на промишлените форми и към човешкото тяло?
Във фотографиите на човешко тяло предавам формите на младо момиче, в които откривам и динамичност, и статика. Играя с високочувствителен филм, изображението е в растер, тъй като оригиналът на филмовата снимка е заимствуван с точков източник. При сканирането съумях да го обработя, с цел да направя тази разработка - от крайните светлини до крайните сенки. Исках да са построени като с аерограф. Това е от една страна хармония, въпреки това, и техника.
Така, както се отнасяте към предаването на плътността на човешкото тяло, Вие се отнасяте и към предаването на плътността на Вашия автомобил - една кола икона, даже когато е покрита с дипли като антична дреха.
Ако тръгнем обратно в историята - по кое време е основан, за какво е основан този удобен до немай къде автомобил “Бръмбар ”, ще забележим че е бил и извънредно доста сниман. Заслужил си е любовта на милиони фенове. Създаден е да е удобен, бърз, елементарно се ремонтира, елементарно се поддържа - всеки умел човек може да го направи - аз съм разглобявал мотора му в 8 ч. и в 12 ч. съм тръгвал отново.
Във фотосесията с него аз търсех изчистените форми, мекотата. “Бръмбарът ” си носи мекотата на формата, само че в същото време контрастира със средата. Има едно опълчване. Тръгнах в началото под влияние на изложбата на Кристо - постери, които бяха експонирани във Варна при започване на 90-те. Започнах от онази фотография, в която автомобилът е на една от буните във Варненския залив, затрупан е, само че все пак формата му се чете на фона на тетраподите и трагичното небе. После тази фотосесия прерасна в обхождане на промишлените зони, на паметника горе на Почивка, който извади асоциации с бетон, бункери... много немско ми стоеше там, даже с опушения бор. Интересуваше ме средата, в която вписвах класическата форма на автомобила.
Но това е Вашият персонален обичан автомобил, с който варненци Ви знаят от 90-те години, по какъв начин влезе в живота Ви той?
Тогава бяхме аз, той и кучето ми Агата. Бяхме неразделни. Още нямаше синя зона и ходех с него на работа, много служебна работа също вършехме с него.
На всеки човек му идва времето, когато се постанова да си купи автомобил и аз си бях харесал една дребна количка - Fiat 600, само че Венко, музикантът, сподели, че има другар, който продава един Volkswagen, видях го, харесах го - по този начин. Обаче аз нямам брошура. И този, който го продаваше, също нямаше брошура. Тогава един общ другари ни разноски двамата до КАТ, по всички страни. После изкарах курсове, взех брошура. Това беше през 80-те години, през 90-те към този момент започнахме да се снимаме с него.
Вашата галерия е експонирана по този начин, че допуска черно-бялата класическа снимка да се оглежда в цветната. Това интервали ли са, или е друго. Каква е Вашата концепция за това опълчване?
Това не са интервали, тъй като снимайки черно-бяло или цветно, човек се води от концепцията си за тази снимка - съгласно всяка потребност си има оптика, съгласно всяка задача - камера и така нататък Но главно в изложбата ми са остарели работи, правени на филм. Там е първата ми премия за рекламна снимка на индустриален дизайн от пленера в Смолян през 1986 година, там е втората ми премия от Фотоваканция, там е фотографията на сътрудника ми Юлиян Недев със брачната половинка му - снимах ги преди години - тя с червен бански, той с черен неопрен, в тил, с наведена глава. Това са снимани на филм цветни фрагменти.
Как преминахте към цифрова снимка?
Първата ми цифрова снимка - “Вълната ”, е в залата с цветните фотоси. Направих я самоуверено с един Canon 300 D, 6 MP, тези камери костваха торба пари на времето, бяха от първите цифрови апарати. Времето беше студено, аз забелязах едно място до вълнолома, където се образува тази вълна, и я дебнах половин час. Настинах, несъмнено, само че извлякох един кадър. Дигитална снимка е и серията камъни, която снимах за една събота и неделя. Всичко останало в изложбата е работа върху филм.
Каква е историята на тези новозаснети камъни - фотографиите им стоят като скулптурни портрети.
Тези камъни ги групирам доста от дълго време, само че в последно време Милко Божков възпламени интереса ми, желанието ми, да се заиграя с макро обектив. Най-малкият от тези обекти е към сантиметър висок, не са огромни камъни. Играя с формата и осветлението при тях. Разбира се, изразните средства на Милко Божков са съвсем неограничени, до момента в който аз направих каквото можах с лазер, дребни осветителни тела и макро обектив. От една страна, се пробвах да направя внушителни фотографии, като акцентира на техните форми, само че тук-там съм се отклонил в оприличаването. Мъчех се да бъде доста спестовен в изразните средства. Цвят съм вкарал тук-таме единствено за прохлада.
Овладян цвят, бих споделила.
Да, обрано е всичко в цвят, тъй като няма потребност цветът да подчертава и да надвишава наличието, формата е водеща. Огромно наслаждение е тази заигравка с форма, осветяване, комбинация. Единствено, бих желал фотографиите на камъните да са по-големи, тъй като биха звучали още по-внушително. Но аз продължава да намирам камъчета край морето заран, тази серия ще продължава.
Какви ни направи цифровата снимка - по-приказливи, по-лежерни?
Направи ни по-разточителни. При филмите имаш 24 или 36 фрагмента, това е. Снимаш деликатно. Тъй като съм учтив по това време, макар че цифровата снимка допуска разточително снимане, аз си върша нещата без фотообработващи стратегии. Това, което съм направил като осветяване и като цвят, е това, което демонстрирам. Така сме възпитани във филмовата снимка - тогава нямаше такива стратегии за обработка. Направиш ли една снимка с рекламна или друга цел, тя би трябвало да е към този момент подготвен артикул, тъй като влиза в щемпел. Рекламите се правеха на диапозитиви - никакво право на неточност! Безкрайни са опциите на обработващите стратегии, а към този момент и на изкуствения разсъдък, само че аз нямам предпочитание да се задълбавам в тях. Затова и в тази галерия множеството работи са аналогови - репортажната серия от “Вулкан ”, серията с моя Volkswagen, обособените фотографии - фара, тялото.
Много исторически стои всичко, когато се връщаме към аналоговото снимане. Как ще възприемат това хората, които в никакъв случай не са снимали аналогово?
Достатъчно е да знаеш, че имаш разполагаем 24 или 36 фрагмента. И точка! Нямаш повече. Това те възпитава да работиш точно - с осветяване, с комбинация, с всичко. То е като казармата - тя възпитаваше в миналото мъжете в доста скъпи насоки. Сега не знам за какво не я харесват, в Швейцария я има, тук като че ли ги е боязън от възпитанието, от дисциплината. Онази снимка по този начин ни възпитаваше - на спестовност, на други полезности. Можеше в действителност да си вземеш 10 кино лентата, само че отново е друго. Когато ти владееш композицията и осветлението, няма потребност да правиш стотици фрагменти. Построяваш композицията и осветлението, и готово. Сега в една карта можеш да събереш голямо количество фотографии, ето, да вземем за пример, при репортажното снимане е комфортно - тъй като хората мигат, гримасничат, мърдат - с цел да избереш подобаващите фрагменти.
Но Вие имате и един различен вид снимане - репродукциите на картини. На това рядко се обръща внимание отвън артистичната колегия. А то е върховен пилотаж в цветопредаването.
Репродукциите са по едно и също време и доста комплицирана, и доста елементарна работа, тъй като аз не върша картината, аз върша таблиците до картината - 20 нюанса на черно, цветните таблици. Но постоянно това не е задоволително, с цел да бъде картината добре възпроизводима при печатането и се постанова да се вкара малко повече бляскавост, повече контрастност, с цел да излезе на щемпел грамотно.
Думата “печат ” ме отпраща към Вашите документални свидетелства, които оформят един входен тунел в коридора към двете зали на Вашата галерия. Минавайки пред тях, фенът несъзнателно отдава респект към един пик в историята на образните изкуства във Варна и България - към епохата “Вулкан ”.
Някъде при започване на 90-те започнах тази серия от репортажни фотоси във “Вулкан ” - тогава към този момент виждах, че нещата не отиват на добре и желаех за остане памет за това място, за художниците - такива, каквито бяха там. Много фотоси съм направил. Тези черно-бели фотоси са главно истински сребърни копия. Преди две години направих галерия, отдадена на “Вулкан ” в Галерията във Варна, тя гостува след това и в Добрич. Но в този момент още веднъж извадих тези фотографии, с цел да припомня добре какво беше “Вулкан ”. А тези, които не помнят, да могат да научат по какъв начин живееха и работеха художниците във “Вулкан ”.
Александър Маринов Николов е роден през 1956 година във Варна. Син е на известния варненски проектант и акварелист Марин Маринов. Завършва компетентност „ Геодезия, картография и фотограметрия “ през 1975 година в родния си град, а по-късно и „ Фотография “ в ТПФ „ Юлиус Фучик “ в София. Фотограф-художник е от 1984 година Работил за периодически издания във Варна и в Регионалния исторически музей. От 1990 година е фотограф в Градска художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна.
Има редица независими изложения и участия в групови изложения. Отличен е с голям брой грамоти и награди, измежду които първа премия за рекламна снимка от Национален конкурс в Смолян, 1986 година
От 1 октомври 2023 работното време на Градската художествена изложба - Варна ще бъде: понеделник - събота от 9:30 до 17:30, неделя - почивен ден.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ