Александър Навроцки: Славянската поезия има душа
Александър Навроцки е роден през 1940 година в Полша. Завършил е полска и унгарска лингвистика и етнография във Варшавския университет. Автор е на 24 книги с лирика и прозаичност, 24 негови книги са издадени и в чужбина. Има и три сборника с разкази и други Има лично издателство. От 1998 година е основен редактор на списанието " Поезията през днешния ден ". От 2001 година е президент на фестивала " Световни дни на поезията " на ЮНЕСКО, на фестивала на славянската лирика и други
Носител на Рицарския кръст за заслуги към Унгарската република, лауреат на влиятелни награди и награди.
- Александър, ти си президент на фестивала " Световни дни на поезията на ЮНЕСКО ". Ще разкажеш ли на нашите читатели за това събитие?
- Основната цел на фестивала е поетичното слово да доближи до читателите. Основната концепция, която следва, е " ние - на вас, вие - на нас ". Издадохме към този момент повече от 20 книги на славянски и западни поети, в това време в 20 страни излязоха книги с произведения на наши поети. Мисля, че това е доста хубава, дружеска концепция.
- Какви поети вземат участие в тези фестивали?
- Каним създатели със мощна лирика, близки по светоусещане. От своя страна те канят поети, каквито им трябват. Фестивалите не са огромни. Обикновено вземат участие незначителен брой, само че подбрани създатели. Смятам, че когато участниците са по-малко, доста по-лесно е да станем другари между тях, да се докоснем до творчеството на другия, да представим пълноценно своята лична лирика, да се подпишат някакви контракти за съдействие. За мен многолюдните фестивали са чисто и просто базар, няма никакво поетично въодушевление, четат се стихотворения на конвейер и най-после никой не си спомня за никого.
- Какво ще кажеш за актуалната лирика? Какви са главните трендове, кои са модерните поети през днешния ден?
- Всеки век има своята лирика. Сега водеща лирика е тази, посредством която приказват нашите усеща. Основни тематики са самотата и търсенето на непосредствен човек, на другарство. Тя е значима, тъй като влиза в несъгласие с всекидневието, с нещата от бита. Това е търсеща лирика и хубавото е, че доста младежи се обръщат към нея. Те пишат по този начин, както им споделя душата, със личен жанр, без да се въздействат от съвременни трендове. Забелязвам, че в Полша има доста деца, които пишат надарена лирика: като се почне от 10-годишни до 18-годишни. След това всичко внезапно завършва. Завършват учебно заведение, следва университет или работа, търсене на способи за изкарване на пари и геният се губи в всекидневието. Какво да се прави, принудително не става. И в следствие - доста погубени гении. Има поети, които са почнали да пишат към този момент като много възрастни. Но на мен по ми харесва младата лирика, по-вкусна е. В нея водещи са възприятията, стилът е ослепителен, саморасъл, до момента в който в " по-възрастната " лирика доминират размислите, майсторството. За страдание, младите поети мъчно намират опция да разгласяват своите стихотворения в списания, вестници. Издателите доста постоянно споделят, че те не могат към момента да пишат стойностна лирика. Аз мисля - тъкмо противоположното е. Младите поети основават същинска, свежа лирика. А при по-възрастните е останала единствено мъдростта, пишат за това, което са претърпели и научили от живота. Това към този момент не е лирика. Трябва да се написа за усеща, за сърцето, за бъдещето. Поезията би трябвало да бъде лирика, а не продукция.
- А какви тематики би трябвало да вълнуват създателя? Например национализъм, родолюбие...
- Темите не са значими. Важно е словото. Някой беше споделил, че лирика има тогава, когато на думата се учудваш с друга дума. Именно това е значимото. Темите може да са разнообразни: война, обич, дружба, очакване... Съществена тематика е какво чакам от живота и какво животът чака от мен. Какво ще даде на живота моето потомство...
- А има ли кой да насочва младежите в поезията? Има ли модерна рецензия?
- Мога да кажа, че в Полша няма модерна стойностна рецензия. Но мисля, че по този начин е и в другите източноевропейски страни. Това е и положително, и неприятно. Преди всички се съобразяваха с критиците, тъй като, в случай че някой не го правеше, не го разгласиха. Те пишеха умни думи, тежки думи, които хората не разбираха, а от време на време и те самите не разбираха себе си. И по този метод сами се изхвърлиха от литературата. Сега рецензия няма и всеки си написа и разгласява, каквото си желае. Обаче някои " поети " в действителност нямат действителна визия за личното си " творчество ": дали става въпрос за хубава лирика или за графомания. И тук значим е усетът. Както при маргарина и маслото - би трябвало да го опиташ, с цел да схванеш кое е същинското.
- Няма ли заплаха при липса на рецензия и на обикновена самокритичност и съществуването на пари някои графомани да се помислят за велики поети? А надарени хора, които нямат средствата нито да разгласяват поезията си, нито да си създадат реклама, да останат несправедливо изхвърлени от литературата?
- И да, и не. Ако някой е в действителност надарен, той ще откри метод да разгласява стихотворенията си. Той няма по какъв начин да не бъде видян от публиката. Рано или късно. Но би трябвало да прояви самообладание и темперамент. Има обаче и случаи, когато не толкоз надарени поети имат и пари, и упоритост и се постановат в литературата, а други, които са доста надарени, само че не отдават значение на гения си, написват няколко стихотворения и стопират. Такъв е животът, можеш да окажеш помощ, само че не можеш да накараш някого принудително да стане стихотворец. Това изключително мощно важи за дамите. Като млади пишат доста надарено, само че след това идва работата, фамилията и те се посвещават на това. А когато децата пораснат и мъжът им омръзне, те още веднъж хващат писалката и се връщат към стихотворенията. Но към този момент не е същото. Няма я поезията. Случвало ми се е да идват мастити издатели и да желаят дадена книга да завоюва наградата на фестивала. Чета книгата - графоманщина. Няма лирика, просто стихотворна тирада. А в действителност същинската лирика може да я има във всичко.
- И въпреки всичко има ли място поезията в днешния веществен и нечовечен свят?
- Духовното постоянно е било водещо на Изток, а материалното - на Запад. Моделът, който ни предлага западният свят, е следният: работиш доста, храниш се, купуваш, спиш. И още веднъж. Съседът има кола, значи и аз би трябвало да имам. И се получава - имаш кола, само че нямаш благополучие. Голяма част от гениалните поети не са били богати, само че са останали да живеят посредством стиховете си. Успешните създатели през днешния ден ги постановат посредством рекламата, посредством вървене по всякакви събития и приеми. Те се издигат не с помощта на своята заложба, а на други фактори. Такъв създател е като съвременна движимост, скоро е жертван на забвение.
- Говорим за западен свят и славянски свят. И ти постоянно си защитавал славянския свят. Каква е разликата?
- Славянският свят има душа. Има лирика. Не споделям, че няма положителни западни поети. Напротив, и там има огромни имена в международната литература. Но славянските езици са по-добри за лирика. И като цяло в Източна Европа има повече стойностни поети. Хайде да се отдалечим от поезията. Да вземем за образец музиката. Западните певици пеят механически доста добре, а източните пеят с душата си. Аз да вземем за пример одобрявам, когато се пее на съветски, когато пеят съветски певици. Но виждам, че и в славянските страни се следи подражателство на Запада. Пее се на британски, със западни техники. А това е пагубно. Гледаш интернационален фестивал и всички пеят на британски. Получава се уравниловка. Къде е националното, самостоятелното? Всяка ария на родния език звучи по различен метод. Налагането на пеене по западен фасон, на британския език за всички, е еднакво да носиш идентични облекла или униформи като по времето на Мао Цзедун.
- Има ли битка сред полезностите на западния свят и славянските полезности?
- След Първата международна война славянството е било на мода в Западна Европа. Във всички източноевропейски страни се появява цяла плеяда доста надарени създатели. А през днешния ден ние сами сме си отговорни, че желаеме да бъдем принудително Запад. Преди даже в облеклото имаше нюанси и елементарно можеше да се познае кой от коя страна идва. Днес всички са облечени по западен фасон и не можеш да различиш националността на никого. Според мен изкуството би трябвало да бъде съвременно, само че да съхранява националните си особености. Да бъде опознаваемо. Така е и с поезията. Смятам, че източноевропейската лирика, славянската лирика е доста по-силна от западната.
- А ти самият по какъв начин стартира да пишеш?
- Когато бях млад, поетите бяха значими, уважавани хора. Момичетата също обръщаха огромно внимание на поетите. Нещо повече, даже в случай че единствено познаваш някой прочут стихотворец, и това имаше значение. Сигурно по тази причина и избрах поезията. Но най-много тъй като може би я нося в себе си.
- Имаш ли обичана мисъл, която следваш?
- Опитай се да живееш щастливо. Опитай се да живееш по този начин, както искаш. Иначе няма смисъл. Опитвай се да общуваш с хората. Днес ние сме изгубили способността си да поддържаме връзка. Вторачени в екраните на телефоните, забравяме, че най-важно е живото другарство. Няма семейство, няма близки, единствено телефонът. Когато пътувам в трамвая, избирам не да зяпам екрана, а да остана уединено с мислите си и мислено да беседвам със себе си. Както и да се съсредоточа върху новите си стихотворения.
Носител на Рицарския кръст за заслуги към Унгарската република, лауреат на влиятелни награди и награди.
- Александър, ти си президент на фестивала " Световни дни на поезията на ЮНЕСКО ". Ще разкажеш ли на нашите читатели за това събитие?
- Основната цел на фестивала е поетичното слово да доближи до читателите. Основната концепция, която следва, е " ние - на вас, вие - на нас ". Издадохме към този момент повече от 20 книги на славянски и западни поети, в това време в 20 страни излязоха книги с произведения на наши поети. Мисля, че това е доста хубава, дружеска концепция.
- Какви поети вземат участие в тези фестивали?
- Каним създатели със мощна лирика, близки по светоусещане. От своя страна те канят поети, каквито им трябват. Фестивалите не са огромни. Обикновено вземат участие незначителен брой, само че подбрани създатели. Смятам, че когато участниците са по-малко, доста по-лесно е да станем другари между тях, да се докоснем до творчеството на другия, да представим пълноценно своята лична лирика, да се подпишат някакви контракти за съдействие. За мен многолюдните фестивали са чисто и просто базар, няма никакво поетично въодушевление, четат се стихотворения на конвейер и най-после никой не си спомня за никого.
- Какво ще кажеш за актуалната лирика? Какви са главните трендове, кои са модерните поети през днешния ден?
- Всеки век има своята лирика. Сега водеща лирика е тази, посредством която приказват нашите усеща. Основни тематики са самотата и търсенето на непосредствен човек, на другарство. Тя е значима, тъй като влиза в несъгласие с всекидневието, с нещата от бита. Това е търсеща лирика и хубавото е, че доста младежи се обръщат към нея. Те пишат по този начин, както им споделя душата, със личен жанр, без да се въздействат от съвременни трендове. Забелязвам, че в Полша има доста деца, които пишат надарена лирика: като се почне от 10-годишни до 18-годишни. След това всичко внезапно завършва. Завършват учебно заведение, следва университет или работа, търсене на способи за изкарване на пари и геният се губи в всекидневието. Какво да се прави, принудително не става. И в следствие - доста погубени гении. Има поети, които са почнали да пишат към този момент като много възрастни. Но на мен по ми харесва младата лирика, по-вкусна е. В нея водещи са възприятията, стилът е ослепителен, саморасъл, до момента в който в " по-възрастната " лирика доминират размислите, майсторството. За страдание, младите поети мъчно намират опция да разгласяват своите стихотворения в списания, вестници. Издателите доста постоянно споделят, че те не могат към момента да пишат стойностна лирика. Аз мисля - тъкмо противоположното е. Младите поети основават същинска, свежа лирика. А при по-възрастните е останала единствено мъдростта, пишат за това, което са претърпели и научили от живота. Това към този момент не е лирика. Трябва да се написа за усеща, за сърцето, за бъдещето. Поезията би трябвало да бъде лирика, а не продукция.
- А какви тематики би трябвало да вълнуват създателя? Например национализъм, родолюбие...
- Темите не са значими. Важно е словото. Някой беше споделил, че лирика има тогава, когато на думата се учудваш с друга дума. Именно това е значимото. Темите може да са разнообразни: война, обич, дружба, очакване... Съществена тематика е какво чакам от живота и какво животът чака от мен. Какво ще даде на живота моето потомство...
- А има ли кой да насочва младежите в поезията? Има ли модерна рецензия?
- Мога да кажа, че в Полша няма модерна стойностна рецензия. Но мисля, че по този начин е и в другите източноевропейски страни. Това е и положително, и неприятно. Преди всички се съобразяваха с критиците, тъй като, в случай че някой не го правеше, не го разгласиха. Те пишеха умни думи, тежки думи, които хората не разбираха, а от време на време и те самите не разбираха себе си. И по този метод сами се изхвърлиха от литературата. Сега рецензия няма и всеки си написа и разгласява, каквото си желае. Обаче някои " поети " в действителност нямат действителна визия за личното си " творчество ": дали става въпрос за хубава лирика или за графомания. И тук значим е усетът. Както при маргарина и маслото - би трябвало да го опиташ, с цел да схванеш кое е същинското.
- Няма ли заплаха при липса на рецензия и на обикновена самокритичност и съществуването на пари някои графомани да се помислят за велики поети? А надарени хора, които нямат средствата нито да разгласяват поезията си, нито да си създадат реклама, да останат несправедливо изхвърлени от литературата?
- И да, и не. Ако някой е в действителност надарен, той ще откри метод да разгласява стихотворенията си. Той няма по какъв начин да не бъде видян от публиката. Рано или късно. Но би трябвало да прояви самообладание и темперамент. Има обаче и случаи, когато не толкоз надарени поети имат и пари, и упоритост и се постановат в литературата, а други, които са доста надарени, само че не отдават значение на гения си, написват няколко стихотворения и стопират. Такъв е животът, можеш да окажеш помощ, само че не можеш да накараш някого принудително да стане стихотворец. Това изключително мощно важи за дамите. Като млади пишат доста надарено, само че след това идва работата, фамилията и те се посвещават на това. А когато децата пораснат и мъжът им омръзне, те още веднъж хващат писалката и се връщат към стихотворенията. Но към този момент не е същото. Няма я поезията. Случвало ми се е да идват мастити издатели и да желаят дадена книга да завоюва наградата на фестивала. Чета книгата - графоманщина. Няма лирика, просто стихотворна тирада. А в действителност същинската лирика може да я има във всичко.
- И въпреки всичко има ли място поезията в днешния веществен и нечовечен свят?
- Духовното постоянно е било водещо на Изток, а материалното - на Запад. Моделът, който ни предлага западният свят, е следният: работиш доста, храниш се, купуваш, спиш. И още веднъж. Съседът има кола, значи и аз би трябвало да имам. И се получава - имаш кола, само че нямаш благополучие. Голяма част от гениалните поети не са били богати, само че са останали да живеят посредством стиховете си. Успешните създатели през днешния ден ги постановат посредством рекламата, посредством вървене по всякакви събития и приеми. Те се издигат не с помощта на своята заложба, а на други фактори. Такъв създател е като съвременна движимост, скоро е жертван на забвение.
- Говорим за западен свят и славянски свят. И ти постоянно си защитавал славянския свят. Каква е разликата?
- Славянският свят има душа. Има лирика. Не споделям, че няма положителни западни поети. Напротив, и там има огромни имена в международната литература. Но славянските езици са по-добри за лирика. И като цяло в Източна Европа има повече стойностни поети. Хайде да се отдалечим от поезията. Да вземем за образец музиката. Западните певици пеят механически доста добре, а източните пеят с душата си. Аз да вземем за пример одобрявам, когато се пее на съветски, когато пеят съветски певици. Но виждам, че и в славянските страни се следи подражателство на Запада. Пее се на британски, със западни техники. А това е пагубно. Гледаш интернационален фестивал и всички пеят на британски. Получава се уравниловка. Къде е националното, самостоятелното? Всяка ария на родния език звучи по различен метод. Налагането на пеене по западен фасон, на британския език за всички, е еднакво да носиш идентични облекла или униформи като по времето на Мао Цзедун.
- Има ли битка сред полезностите на западния свят и славянските полезности?
- След Първата международна война славянството е било на мода в Западна Европа. Във всички източноевропейски страни се появява цяла плеяда доста надарени създатели. А през днешния ден ние сами сме си отговорни, че желаеме да бъдем принудително Запад. Преди даже в облеклото имаше нюанси и елементарно можеше да се познае кой от коя страна идва. Днес всички са облечени по западен фасон и не можеш да различиш националността на никого. Според мен изкуството би трябвало да бъде съвременно, само че да съхранява националните си особености. Да бъде опознаваемо. Така е и с поезията. Смятам, че източноевропейската лирика, славянската лирика е доста по-силна от западната.
- А ти самият по какъв начин стартира да пишеш?
- Когато бях млад, поетите бяха значими, уважавани хора. Момичетата също обръщаха огромно внимание на поетите. Нещо повече, даже в случай че единствено познаваш някой прочут стихотворец, и това имаше значение. Сигурно по тази причина и избрах поезията. Но най-много тъй като може би я нося в себе си.
- Имаш ли обичана мисъл, която следваш?
- Опитай се да живееш щастливо. Опитай се да живееш по този начин, както искаш. Иначе няма смисъл. Опитвай се да общуваш с хората. Днес ние сме изгубили способността си да поддържаме връзка. Вторачени в екраните на телефоните, забравяме, че най-важно е живото другарство. Няма семейство, няма близки, единствено телефонът. Когато пътувам в трамвая, избирам не да зяпам екрана, а да остана уединено с мислите си и мислено да беседвам със себе си. Както и да се съсредоточа върху новите си стихотворения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ