Изборните резултати: какво всъщност се случи
Александър МАРИНОВ
Оживеното разискване на резултатите от изборите в неделя (14 ноември) е разумно. Но би било в действителност потребно, в случай че вместо легенди и конюнктурни операции се " случи " безкористен разбор на същинските, а не на „ различните ” обстоятелства. Дано този път потребността от истината бъде осъзната от всички, които по този начин или другояче имат потребност от нея – политиците и партиите, учените, медиите и несъмнено, жителите.
Всички ние през тази година платихме и продължаваме да плащаме доста висока цена поради големите старания, хвърляни за изкривяване на действителното състояние на нещата в българската политика и отсам – в цялото ни общество. Тези титанични старания няма да престанат внезапно, само че в случай че най-сетне се проумее, че те са напразни и даже нездравословни за личните им причинители, евентуално ще създадем крачка напред.
Преди всичко, съответният прочит на случилото се на 14 ноември е вероятен единствено в подтекста на цялостния разбор на събитията през последната година и половина, и изключително – на електоралното поле от месец април насам. В момента ни заливат едностранчиви (по разнообразни причини) разсъждения, които вършат случайни съпоставения в поддръжка на авансово заложени тези. Затова, дано хвърлим взор (макар и към този момент общ) върху безспорните измерители на политическите и електорални трендове, тъй като
относителните дялове могат да бъдат заблуждаващи,
изключително при манипулативна и/или некомпетентна интерпретация.
В момента мнозина спорят за предстоящите и непредвидените аспекти на изборните резултати. Особено дейни са откривателите на публичното мнение, които са притиснати да изясняват следващия крах да уловят редица основни детайли. Ако прибавим и желанието на множеството партийни управления да оправдаят очевидния си неуспех, желанието да се измислят някакви изключителни отклонения от рационалните упования стават елементарно обясними.
Да вземем за образец изборната интензивност. Говори се за някакъв фрапантен срив, само че в реалност – макар че спад има – той е от порядъка на 120 000 гласа. Това, несъмнено, не е добре, само че с цел да бъде обяснено, е нужно да се регистрират редица справедливи и субективни аргументи за отклонението от декларираните през акцията планове.
Наред с предвидимото (но неотчетено в анализите) потискащо въздействие на ковид-кризата и терзанията от социално-икономическите проблеми, за следващ път значително отражение имаха решителните дейности на страната
за секване на търговията с гласове.
Ограничаването на тази порочна процедура (което надали би трябвало да поражда страхове за ориста на демокрацията) напълно разумно за следващ път удари по успеваемостта на няколко партии, които разчитаха в огромна степен на този запас (на първо място ГЕРБ и ДПС). Поредният спад на техните резултати (да конкретизираме – в страната) напълно ясно корелира с сполучливото противопоставяне на изборните измами.
Също по този начин, макар догатките за вредите от неуспеха на краткотрайните летни парламенти, до последния миг изследванията (според особената позиция на всеки изследовател) неглижираха евентуалния срив при Има Такъв Народ, ИБНИ, Демократична България и Българска социалистическа партия (макар че в тази партия аргументите за срутва са по-сложни). От това, несъмнено, никой не завоюва, най-малкото управленията и симпатизантите на тези партии. Рано или късно, истината надвива.
Нямаше никаква изненада в това, че в настоящата здравна, социално-икономическа и всеобщо психическа конюнктура
интензивността не мина границата от 50%,
макар че до последния миг организациите привеждаха съответни цифри от порядъка на 54-55-57%, без да уточнят категорично, че те се пресмятат на основата на хипотетичния брой на гласоподавателите в България (а не на изборните списъци). В реалност, даже незасегнатата от рецесиите пикова интензивност през акцията не превишаваше 45%. В последна сметка тя доближи към 40%, което не е толкоз нелогично поради събитията.
В този подтекст балотажът на президентските избори, както и разликата сред първите двама кандидати изглеждаха явни. Странни бяха опитите да се „ изглади ” тази разлика в някои социологически проучвания. Ако на този фронт имаше някаква изненада, това бе слабото показване на претендента на десницата.
Без подозрение, повече непредвидени (на пръв поглед) резултати сервираха парламентарните избори. Не става дума за предизвестената загуба на ГЕРБ, които за следващ път изгубиха сегмент от ядрото си и за пръв път паднаха под границата от 600 хиляди гласа. Наред с разумното активизиране на всички запаси в София, изненадващо е сензитивното утежняване на резултатите на партията в такива обичайни нейни бастиони като Бургас, Стара Загора, Хасково.
Социолозите се изложиха в тоталната некадърност да плануват триумфа на „ Продължаваме промяната “, само че не тъй като това бе кардинално невероятно, а заради
нежеланието да се усети същинският пулс на обществото.
Сега е съвременно да се приказва за внезапното възстановяване на представянето на Движение за права и свободи, само че истината е, че то се дължи на от дълго време невиждания скок на резултатите в Турция и на мобилизиращия резултат от кандидатирането на Карадайъ. Освен това, общите резултати на придвижването просто се връщат към равнищата от април т.г. В страната Движение за права и свободи губи гласове на редица места (спрямо изборите на 4-и април), като изключително сензитивна е вредата в Стара Загора - над 10 000 гласа, Търговище и Варна - по 4000 гласа, Бургас - 3 000 гласа.
Драматичен е мащабът на загубата на поддръжка при Демократична България и Българска социалистическа партия, въпреки и по разнообразни аргументи. Десницата заплати висока цена за неуспеха на двата краткотрайни Народното събрание, до момента в който при социалистите става дума за следващо проваляне (за пръв път в новата си история партията пада под 300 хиляди гласа).
Нямаше изненада и във взаимното въздействие на двата типа избори. Очаквано Радев и Йотова получиха поддръжка (макар и неравномерна по мобилизация) от деклариралите я партии, а в допълнение привлякоха към 400 000 гласа от последователи на други партии и партийно неутрални гласоподаватели. На собствен ред Карадайъ реализира висока готовност на Движение за права и свободи, макар че завоюва към 30 000 гласа по-малко от Движението за права и свободи.
За да сложим последната точка в тази изборна сага, остава да забележим по какъв начин ще завърши балотажът на 21-и ноември. Тук интригата е не толкоз крайният излаз, колкото вероятните прегрупирания на гласоподавателите, които ще имат значение за по-нататъшния ход на политическите процеси в страната.
Оживеното разискване на резултатите от изборите в неделя (14 ноември) е разумно. Но би било в действителност потребно, в случай че вместо легенди и конюнктурни операции се " случи " безкористен разбор на същинските, а не на „ различните ” обстоятелства. Дано този път потребността от истината бъде осъзната от всички, които по този начин или другояче имат потребност от нея – политиците и партиите, учените, медиите и несъмнено, жителите.
Всички ние през тази година платихме и продължаваме да плащаме доста висока цена поради големите старания, хвърляни за изкривяване на действителното състояние на нещата в българската политика и отсам – в цялото ни общество. Тези титанични старания няма да престанат внезапно, само че в случай че най-сетне се проумее, че те са напразни и даже нездравословни за личните им причинители, евентуално ще създадем крачка напред.
Преди всичко, съответният прочит на случилото се на 14 ноември е вероятен единствено в подтекста на цялостния разбор на събитията през последната година и половина, и изключително – на електоралното поле от месец април насам. В момента ни заливат едностранчиви (по разнообразни причини) разсъждения, които вършат случайни съпоставения в поддръжка на авансово заложени тези. Затова, дано хвърлим взор (макар и към този момент общ) върху безспорните измерители на политическите и електорални трендове, тъй като
относителните дялове могат да бъдат заблуждаващи,
изключително при манипулативна и/или некомпетентна интерпретация.
В момента мнозина спорят за предстоящите и непредвидените аспекти на изборните резултати. Особено дейни са откривателите на публичното мнение, които са притиснати да изясняват следващия крах да уловят редица основни детайли. Ако прибавим и желанието на множеството партийни управления да оправдаят очевидния си неуспех, желанието да се измислят някакви изключителни отклонения от рационалните упования стават елементарно обясними.
Да вземем за образец изборната интензивност. Говори се за някакъв фрапантен срив, само че в реалност – макар че спад има – той е от порядъка на 120 000 гласа. Това, несъмнено, не е добре, само че с цел да бъде обяснено, е нужно да се регистрират редица справедливи и субективни аргументи за отклонението от декларираните през акцията планове.
Наред с предвидимото (но неотчетено в анализите) потискащо въздействие на ковид-кризата и терзанията от социално-икономическите проблеми, за следващ път значително отражение имаха решителните дейности на страната
за секване на търговията с гласове.
Ограничаването на тази порочна процедура (което надали би трябвало да поражда страхове за ориста на демокрацията) напълно разумно за следващ път удари по успеваемостта на няколко партии, които разчитаха в огромна степен на този запас (на първо място ГЕРБ и ДПС). Поредният спад на техните резултати (да конкретизираме – в страната) напълно ясно корелира с сполучливото противопоставяне на изборните измами.
Също по този начин, макар догатките за вредите от неуспеха на краткотрайните летни парламенти, до последния миг изследванията (според особената позиция на всеки изследовател) неглижираха евентуалния срив при Има Такъв Народ, ИБНИ, Демократична България и Българска социалистическа партия (макар че в тази партия аргументите за срутва са по-сложни). От това, несъмнено, никой не завоюва, най-малкото управленията и симпатизантите на тези партии. Рано или късно, истината надвива.
Нямаше никаква изненада в това, че в настоящата здравна, социално-икономическа и всеобщо психическа конюнктура
интензивността не мина границата от 50%,
макар че до последния миг организациите привеждаха съответни цифри от порядъка на 54-55-57%, без да уточнят категорично, че те се пресмятат на основата на хипотетичния брой на гласоподавателите в България (а не на изборните списъци). В реалност, даже незасегнатата от рецесиите пикова интензивност през акцията не превишаваше 45%. В последна сметка тя доближи към 40%, което не е толкоз нелогично поради събитията.
В този подтекст балотажът на президентските избори, както и разликата сред първите двама кандидати изглеждаха явни. Странни бяха опитите да се „ изглади ” тази разлика в някои социологически проучвания. Ако на този фронт имаше някаква изненада, това бе слабото показване на претендента на десницата.
Без подозрение, повече непредвидени (на пръв поглед) резултати сервираха парламентарните избори. Не става дума за предизвестената загуба на ГЕРБ, които за следващ път изгубиха сегмент от ядрото си и за пръв път паднаха под границата от 600 хиляди гласа. Наред с разумното активизиране на всички запаси в София, изненадващо е сензитивното утежняване на резултатите на партията в такива обичайни нейни бастиони като Бургас, Стара Загора, Хасково.
Социолозите се изложиха в тоталната некадърност да плануват триумфа на „ Продължаваме промяната “, само че не тъй като това бе кардинално невероятно, а заради
нежеланието да се усети същинският пулс на обществото.
Сега е съвременно да се приказва за внезапното възстановяване на представянето на Движение за права и свободи, само че истината е, че то се дължи на от дълго време невиждания скок на резултатите в Турция и на мобилизиращия резултат от кандидатирането на Карадайъ. Освен това, общите резултати на придвижването просто се връщат към равнищата от април т.г. В страната Движение за права и свободи губи гласове на редица места (спрямо изборите на 4-и април), като изключително сензитивна е вредата в Стара Загора - над 10 000 гласа, Търговище и Варна - по 4000 гласа, Бургас - 3 000 гласа.
Драматичен е мащабът на загубата на поддръжка при Демократична България и Българска социалистическа партия, въпреки и по разнообразни аргументи. Десницата заплати висока цена за неуспеха на двата краткотрайни Народното събрание, до момента в който при социалистите става дума за следващо проваляне (за пръв път в новата си история партията пада под 300 хиляди гласа).
Нямаше изненада и във взаимното въздействие на двата типа избори. Очаквано Радев и Йотова получиха поддръжка (макар и неравномерна по мобилизация) от деклариралите я партии, а в допълнение привлякоха към 400 000 гласа от последователи на други партии и партийно неутрални гласоподаватели. На собствен ред Карадайъ реализира висока готовност на Движение за права и свободи, макар че завоюва към 30 000 гласа по-малко от Движението за права и свободи.
За да сложим последната точка в тази изборна сага, остава да забележим по какъв начин ще завърши балотажът на 21-и ноември. Тук интригата е не толкоз крайният излаз, колкото вероятните прегрупирания на гласоподавателите, които ще имат значение за по-нататъшния ход на политическите процеси в страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ