Очертава се Цветекзит без сделка
Александър МАРИНОВ
Интересна сапунка би се получила, в случай че се откри занаятчия на най-популярното изкуство да пресъздаде титаничната амплитуда на спорните пристрастености, вилнеещи в душата на Бойко Борисов. Неотдавна министър председателят проплака от чужбина, че отлъчвайки Цветанов от партията, е изгубил фамилията си. Само два дни по-късно се оказа, че не е останала и капка фамилна обвързаност – подложен натясно от неуместни въпроси за новия покупател на ЧЕЗ, Борисов ядно отсече: „ Питайте Цветанов, той към този момент не е от ГЕРБ”. Това, несъмнено, е в кръга на шегите. Никакви усеща на родствена съпринадлежност в никакъв случай не е имало сред Първия и (доскоро) Втория в партията на властта. Просто Борисов се раздира сред два противоположни вътрешни импулса.
От едната страна е желанието да си върне на Цветанов за всичко, което му е сторил (или най-малко се е опитвал да стори) и в същото време да стовари върху него отговорността за всички золуми на ръководещите и виновността за приближаващия край. Но от другата страна тежи и се ускорява страхът от последствията. За лаиците отстраняването (да не кажем отстрелването) на Цветанов може и да е било безпроблемно, само че действителността е друга и Борисов си дава доста ясна сметка за това.
Нека вметнем няколко думи за фамозния политически инстинкт на лидера на ГЕРБ. Той в действителност съществува и до момента е помагал на Борисов да се измъква от тежки и даже безнадеждни обстановки. Но не търсете в тази ирационална даровитост някакви нюанси от вида на вътрешен глас или дарба за просветление. Нищо сходно. Това е ни повече, ни по-малко гласът на страха, който надушва заплахата. Така, както инстинктът на хищника го възпира да последва влечението към апетитната примамка в клопката.
А изкушението да довърши Цветанов може в действителност да аргументи на Борисов големи неприятности, изключително в усложняващата се вътрешна и външна конюнктура. В други времена, когато всичко работеше в интерес на ГЕРБ, низвергването на прегрешилия и чистката на правилните му фрагменти на всички равнища не биха били сложна задача. Сега даже и опитът да се постъпи по този метод може да провокира сриване на ГЕРБ, а тъкмо в този миг Борсов има потребност от опазване на силата на партията си. За още известно време – до момента в който контракти изискванията за своето отдръпване. След това ще постъпи с нея по образеца на Симеон Сакскобургготски или още по-брутално (поради явни манталитетни различия).
Впрочем, в този момент Борисов е изправен пред провокирано от самия него огромно тестване в партията си, което евентуално усеща с инстинкта си, само че надали прави оценка аналитично. Войната сред крилата в ГЕРБ стартира (колкото и да е подмолна засега). Първата открита борба обаче неизбежно ще се развихри скоро и ще бъде жестока. Защото става дума за позициите в локалната власт, които наподобява ще бъдат единствената сигурна опора (поне) в идващите четири години.
Досега този развой беше напълно следен от Цветанов, колкото и Борисов да си мислеше, че има последната тежка дума. Сега на всички места ще възникне съревнование сред заемащите моментните основни позиции в локалната власт (в голямата си част задължени и лоялни на Цветанов) и новите кандидати, които ще разчитат на демонстрираната безусловна честност към Борисов в контраст на „ старите кадри”.
Премиерът даже не си е дал сметка какъв ще бъде резултата от изпуснатата фраза „ Цветанов към този момент не е от ГЕРБ”. Независимо от желанията му, това ще бъде изтълкувано като сигнал за начало на повсеместна офанзива против тези, които минават за хора на довчерашния Втори. Много мъчно може да бъде предотвратено разгарянето на вътрешнопартийна конкуренция, която няма да докара до лъчение на най-хубавите претенденти за кметове и съветници, а до безредни опити за необмислено омаскаряване и премахване на противниците.
Ако може да се има вяра на изтичащата информация, на идния конгрес Борисов ще се опита да смени в придвижване правилото на управление на ГЕРБ, като децентрализира организационната власт и я разпредели измежду голям брой отговорници по региони. Ако изобщо е схванал порочността на досегашния модел (който трябваше от дълго време да бъде променен), явно не си дава сметка, че сходна партийна промяна сега е самоубийствена, а и по принцип е сложен въпросът дали клиентелистка партия като ГЕРБ може да действа по различен модел.
На собствен ред Цветанов е възприел извънредно интелигентна за него тактичност – просто изчезна от общественото пространство. Но това напълно не значи, че се е примирил и кротнал дефинитивно. Явно схваща, че в този момент Борисов е на път да направи грешките, които предизвикаха личното му проваляне. И търпеливо чака своя час.
Всяка медийна офанзива от страна на премиера с обвинявания против Цветанов оттук насетне ще провокира противоположен резултат. При всичките си отговорности и грехове, Цветанов няма по какъв начин да е отговорен за всичко, а доста неща е правил по повеля на Първия. Проблемът не е в това, че може да реши да се разприказва, макар че към този момент загатна и за такава опция. Изострянето на обвиняванията против него („ Питайте Цветанов”) ще бъде възприето извънредно отрицателно в партията, изключително в навечерието на изборите, тъй като опозицията, колкото и несъответстваща да е, няма да пропусне да се възползва, в това число по места. Това ще даде нови причини на низвергнатия против Вожда и ще консолидира последователите му за преодоляване – в случай че не на партията, то най-малко на най-много позиции в локалната власт.
Сега територията за маневри на премиера е мощно стеснена. Той пусна духа от бутилката, отстрани „ цецоначалието” в ГЕРБ и по този метод даде старт на „ битката за наследството”. За разлика от Българска социалистическа партия, където фракционерството и груповщината са остарели заболявания, само че въпреки всичко сдържани от вековната еднаквост и генно заложена дисциплинираност, имитацията на плурализъм (пък даже и единствено в подножието на върха) бързо ще убие ГЕРБ.
Въпреки че парадира с близостта до Живков, Борисов по този начин и не е научил най-важните поучения от неговото дълготрайно властване, само че и от края на политическия му път. Той се пробва единствено да го имитира, освен това много нескопосано. Например, съчетавайки сълзливи въздишки по „ изгубеното семейство” с груби нападки и закани (предсказвайки на Цветанов ориста на Виденов и Местан). Безразборната и безпринципна промяна на позициите не е диалектика.
Излизането на Цветанов можеше да мине относително безпрепятствено и даже в някаква степен да бъде потребно за ГЕРБ, в случай че бе осъществено посредством задоволително интелигентна договорка. Верен на житейския си опит, Борисов се подлъга по илюзията, че може да вземе всичко на някогашния Втори, който ще се задоволи с това, че (все още) не са му взели свободата или нещо още по-ценно. Но това не е договорка, по този начин както въпросът на грабителя „ Парите или живота” е чисто реторичен (нищо не му пречи първо да ви вземе живота, а по-късно и кесията).
„ Цветекзитът без сделка” - както се обрисува да завърши историята на възхода и падението на Цветан Цветанов – в огромна степен подсказва епилога на плана ГЕРБ. Ако бяха малко по-умни, основните настоящи лица в този план от дълго време трябваше да повторят елегантната формула на Национална движение „Симеон Втори" - „ Четири години управляваш, още четири замиташ следите в коалиция, по-късно умерено се наслаждаваш на живота дружно с децата и внуците си.” Но, както гласи максимата на Козма Прудков, „ човек не може да направи това, което да направи не може”. Защото толкоз си може.
Интересна сапунка би се получила, в случай че се откри занаятчия на най-популярното изкуство да пресъздаде титаничната амплитуда на спорните пристрастености, вилнеещи в душата на Бойко Борисов. Неотдавна министър председателят проплака от чужбина, че отлъчвайки Цветанов от партията, е изгубил фамилията си. Само два дни по-късно се оказа, че не е останала и капка фамилна обвързаност – подложен натясно от неуместни въпроси за новия покупател на ЧЕЗ, Борисов ядно отсече: „ Питайте Цветанов, той към този момент не е от ГЕРБ”. Това, несъмнено, е в кръга на шегите. Никакви усеща на родствена съпринадлежност в никакъв случай не е имало сред Първия и (доскоро) Втория в партията на властта. Просто Борисов се раздира сред два противоположни вътрешни импулса.
От едната страна е желанието да си върне на Цветанов за всичко, което му е сторил (или най-малко се е опитвал да стори) и в същото време да стовари върху него отговорността за всички золуми на ръководещите и виновността за приближаващия край. Но от другата страна тежи и се ускорява страхът от последствията. За лаиците отстраняването (да не кажем отстрелването) на Цветанов може и да е било безпроблемно, само че действителността е друга и Борисов си дава доста ясна сметка за това.
Нека вметнем няколко думи за фамозния политически инстинкт на лидера на ГЕРБ. Той в действителност съществува и до момента е помагал на Борисов да се измъква от тежки и даже безнадеждни обстановки. Но не търсете в тази ирационална даровитост някакви нюанси от вида на вътрешен глас или дарба за просветление. Нищо сходно. Това е ни повече, ни по-малко гласът на страха, който надушва заплахата. Така, както инстинктът на хищника го възпира да последва влечението към апетитната примамка в клопката.
А изкушението да довърши Цветанов може в действителност да аргументи на Борисов големи неприятности, изключително в усложняващата се вътрешна и външна конюнктура. В други времена, когато всичко работеше в интерес на ГЕРБ, низвергването на прегрешилия и чистката на правилните му фрагменти на всички равнища не биха били сложна задача. Сега даже и опитът да се постъпи по този метод може да провокира сриване на ГЕРБ, а тъкмо в този миг Борсов има потребност от опазване на силата на партията си. За още известно време – до момента в който контракти изискванията за своето отдръпване. След това ще постъпи с нея по образеца на Симеон Сакскобургготски или още по-брутално (поради явни манталитетни различия).
Впрочем, в този момент Борисов е изправен пред провокирано от самия него огромно тестване в партията си, което евентуално усеща с инстинкта си, само че надали прави оценка аналитично. Войната сред крилата в ГЕРБ стартира (колкото и да е подмолна засега). Първата открита борба обаче неизбежно ще се развихри скоро и ще бъде жестока. Защото става дума за позициите в локалната власт, които наподобява ще бъдат единствената сигурна опора (поне) в идващите четири години.
Досега този развой беше напълно следен от Цветанов, колкото и Борисов да си мислеше, че има последната тежка дума. Сега на всички места ще възникне съревнование сред заемащите моментните основни позиции в локалната власт (в голямата си част задължени и лоялни на Цветанов) и новите кандидати, които ще разчитат на демонстрираната безусловна честност към Борисов в контраст на „ старите кадри”.
Премиерът даже не си е дал сметка какъв ще бъде резултата от изпуснатата фраза „ Цветанов към този момент не е от ГЕРБ”. Независимо от желанията му, това ще бъде изтълкувано като сигнал за начало на повсеместна офанзива против тези, които минават за хора на довчерашния Втори. Много мъчно може да бъде предотвратено разгарянето на вътрешнопартийна конкуренция, която няма да докара до лъчение на най-хубавите претенденти за кметове и съветници, а до безредни опити за необмислено омаскаряване и премахване на противниците.
Ако може да се има вяра на изтичащата информация, на идния конгрес Борисов ще се опита да смени в придвижване правилото на управление на ГЕРБ, като децентрализира организационната власт и я разпредели измежду голям брой отговорници по региони. Ако изобщо е схванал порочността на досегашния модел (който трябваше от дълго време да бъде променен), явно не си дава сметка, че сходна партийна промяна сега е самоубийствена, а и по принцип е сложен въпросът дали клиентелистка партия като ГЕРБ може да действа по различен модел.
На собствен ред Цветанов е възприел извънредно интелигентна за него тактичност – просто изчезна от общественото пространство. Но това напълно не значи, че се е примирил и кротнал дефинитивно. Явно схваща, че в този момент Борисов е на път да направи грешките, които предизвикаха личното му проваляне. И търпеливо чака своя час.
Всяка медийна офанзива от страна на премиера с обвинявания против Цветанов оттук насетне ще провокира противоположен резултат. При всичките си отговорности и грехове, Цветанов няма по какъв начин да е отговорен за всичко, а доста неща е правил по повеля на Първия. Проблемът не е в това, че може да реши да се разприказва, макар че към този момент загатна и за такава опция. Изострянето на обвиняванията против него („ Питайте Цветанов”) ще бъде възприето извънредно отрицателно в партията, изключително в навечерието на изборите, тъй като опозицията, колкото и несъответстваща да е, няма да пропусне да се възползва, в това число по места. Това ще даде нови причини на низвергнатия против Вожда и ще консолидира последователите му за преодоляване – в случай че не на партията, то най-малко на най-много позиции в локалната власт.
Сега територията за маневри на премиера е мощно стеснена. Той пусна духа от бутилката, отстрани „ цецоначалието” в ГЕРБ и по този метод даде старт на „ битката за наследството”. За разлика от Българска социалистическа партия, където фракционерството и груповщината са остарели заболявания, само че въпреки всичко сдържани от вековната еднаквост и генно заложена дисциплинираност, имитацията на плурализъм (пък даже и единствено в подножието на върха) бързо ще убие ГЕРБ.
Въпреки че парадира с близостта до Живков, Борисов по този начин и не е научил най-важните поучения от неговото дълготрайно властване, само че и от края на политическия му път. Той се пробва единствено да го имитира, освен това много нескопосано. Например, съчетавайки сълзливи въздишки по „ изгубеното семейство” с груби нападки и закани (предсказвайки на Цветанов ориста на Виденов и Местан). Безразборната и безпринципна промяна на позициите не е диалектика.
Излизането на Цветанов можеше да мине относително безпрепятствено и даже в някаква степен да бъде потребно за ГЕРБ, в случай че бе осъществено посредством задоволително интелигентна договорка. Верен на житейския си опит, Борисов се подлъга по илюзията, че може да вземе всичко на някогашния Втори, който ще се задоволи с това, че (все още) не са му взели свободата или нещо още по-ценно. Но това не е договорка, по този начин както въпросът на грабителя „ Парите или живота” е чисто реторичен (нищо не му пречи първо да ви вземе живота, а по-късно и кесията).
„ Цветекзитът без сделка” - както се обрисува да завърши историята на възхода и падението на Цветан Цветанов – в огромна степен подсказва епилога на плана ГЕРБ. Ако бяха малко по-умни, основните настоящи лица в този план от дълго време трябваше да повторят елегантната формула на Национална движение „Симеон Втори" - „ Четири години управляваш, още четири замиташ следите в коалиция, по-късно умерено се наслаждаваш на живота дружно с децата и внуците си.” Но, както гласи максимата на Козма Прудков, „ човек не може да направи това, което да направи не може”. Защото толкоз си може.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ