2020-та: каква я мислеха, каква стана
Александър МАРИНОВ
Обществено-политическите прогнози постоянно са били рисковано начинание, даже в случай че се опитваме да предвидим развоя на събитията в относително непосредствен небосвод. У нас в действителност всичко е допустимо, в това число хора с сякаш авторитетни позиции да практикуват прогностиката като „ продължение на пиар-а с други средства”. Напоследък, обаче, има забележима „ рецесия в жанра”. Сериозни, професионални опити да се очертаят непосредствените закани и благоприятни условия пред обществото ни съвсем липсват, или, по-точно казано, не могат да си пробият път в общественото пространство.
Ако извършите едно бързо търсене в Google, ще установите, че на основни думи „ прогнози за 2020-та година” се появяват основно предсказания на ясновидки, рядко – други (но наложително сензационни). Така да вземем за пример, разбрахме, че следва да изригне „ вулканът Витоша” или че ни чака „ бейби-бум” и масирана вълна на завръщане в България на високообразовани, честни и петимни да й оказват помощ наши рожби. Много по-предпазливи са метеоролозите, които избират уклончивата дефиниция „ към нормата”. Можем да ги разберем – въпросът по кое време и какъв брой ще вали е доста внимателен, откакто стана известно, че най-малко 500 хиляди българи са директно застрашени от воден режим.
Ако приказваме за българската политика и ръководството на страната ни, в действителност е мъчно да се провиди нещо изненадващо (в положителния смисъл на думата). Както се споделя, корабът потъва по проект. Управляващите и придворните им „ анализатори” настояват, че всичко е наред и ще бъде още по-наред. Опозицията споделя, че нищо не е наред, само че ще бъде, в случай че тя пристигна на власт. Критично мислещите експерти предизвестяват за задълбочаващите се проблеми, само че никой не ги слуша. В този ред на мисли, един другар обича да се майтапи с последните промени в химна на австроунгарската империя, препоръчани и утвърдени от императора за да се повдигне морала на войската и популацията в хода на вървящата на зле (за Централните сили) Първа международна война. Новата редакция включва, нагледно казано, оптимистична прогноза – че императорът „ ще се наслаждения на най-висшия подем на неговата земя и неговия народ”. Проблемът е, че няколко месеца по-късно империята престава да съществува, камо ли да процъфтява.
Прогнозите би трябвало да бъдат извор не на смахнат оптимизъм или на апокалиптични сензации, а просто инструмент на познанието и обществено-политическата процедура. В този смисъл, с изключение на политическите откриватели, с прогнози би трябвало да се занимават и институциите – с цел да се стараят да плануват евентуалните завои на процесите и да готвят обществото за тях. Към тази активност би трябвало да се подхожда отговорно, реалистично и умело, като се преодолява изкушението да се споделят единствено мечтаните, приятни неща и да се икономисва истината. Много по-разумно е на прогнозата да се гледа като на предизвестие, а не като на благопожелание, изключително в случай че е дело на институция.
И по този начин, дано се върнем малко (пет години) обратно и напомним каква трябваше да бъде страната ни през 2020-та година съгласно Националната стратегия за развиване на България 2020 - „ водещият стратегически и програмен документ” (по скромното определение в увода му), който „ въплъщава устрема на страната за избор на народен път за напредък”. Според визията, дефинирана при започване на документа, „ към 2020 година Бълтария е страна с конкурентоспособна стопанска система, осигуряваща условия за пълноценна обществена, креативна и професионална реализация на личността посредством образован, приобщаващ и териториално уравновесен стопански напредък.” За да не останат някакви подозрения или неясноти, малко по-нататък е очебийно, че осъществяването на плануваните интервенции ще докара до това, че през 2020 година България ще бъде страна, в която ще е нараснало качеството на човешкия капитал, ще бъде усъвършенствано качеството на образованието, ще бъде понижена бедността, ще бъде реализирано стабилно интегрирано районно развиване, ще бъде усъвършенствана институционалната среда, и прочие и прочие.
Краят на интервала на деяние на Националната стратегия за развиване на България 2020 пристигна. Читателят има опцията и правото да реши, дали живеем в страна, осигуряваща условия за „ пълноценна реализация на личността на всеки български гражданин”. Въпросът е реторичен – за обезпечаване на каква „ пълноценна реализация” става дума, откакто страната не може да обезпечи питейна вода на половин милион българи.
България през новата 2020-а ще наподобява напълно по различен метод – ще продължаваме да боледуваме, да умираме, да бягаме от „ затихващите” региони към огромните градове и най-много в чужбина. Изследванията на ПИСА ще установяват следващото дъно в образоваността, а по всяка възможност идващият ръководител на Народното събрание ще изпише думата „ БрекзиД” към този момент не с една, а с две или три правописни неточности.
Впрочем, да не бъдем толкоз сериозни към документа „ България 2020” - белким „ стратегията” Европа 2020 е по-малък неуспех, откакто не планува нито една от бедите, включително и въпросния Брезит? Но по-важно е друго – какъв е смисълът от прогнози, освен това – от сходни „ програмни документи”, откакто още при съставянето им е ясно, че никой няма да си прави труда да ги извършва. И – което е най-важното – че от неизпълнението им за виновните длъжностни лица няма да произтекат никакви последици. От 283-те страници на цитираната Национална стратегия единствено 2 (словом две) са отделени на механизма за „ ръководство, наблюдаване, надзор и отчитане”. Но никой до момента не е прочел или чул логичен доклад на осъществяването, да не приказваме за изтъкване на персонално виновните лица за това, че България от документа няма нищо общо с България от действителността. Така, както не сме видели и ред от (несъществуващия) доклад за осъществяването на мандатната държавна стратегия за интервала 2017-2021 година.
Една от главните аргументи за задълбочаващите се проблеми на българското общество е, че властта не се преценява с оценките и рекомендациите на способените хора и че не се регистрира и не носи отговорност пред жителите за осъществяването на поетите задължения, в това число записани в личните й решения. Докато това продължава да се случва безнаказано, прогнозите ще бъдат все по-песимистични, а обществото ни от ден на ден ще наподобява на персонажите от популярната картина на Йеронимус Бош „ Корабът на глупците”.
Ако въпреки всичко обобщим упованията за новата година, би трябвало да сложим акцента върху една мощна и изключително рискова за България (като изцяло разградена държава) наклонност. Националната и интернационалната политика се преориентира – в случай че се позовем на класическата доктрина на Вилфредо Парето - от координатната система на „ лисиците” към тази на „ лъвовете”. Всяка страна и нация, огромна или дребна, в Европейски Съюз или отвън него – се активизира за уверено отстояване на своите ползи, в това число благодарение на съюзи и обединения. Времето на неолибералните идеологически мантри отмина, опциите за скатаване и присламчване към някой от „ силните” изчезват. Брюкселската „ дълбока държава” изчерпа тиража на индулгенциите.
България и най-много страната ни и тези, които носят отговорността да я управляват, са безусловно неподготвени за новите правила на играта. Към вътрешните безчинства и безхаберия се прибавя една доста по-сложна и враждебна външна среда. С една дума, единствената оптимистична прогноза, която можем за създадем е, че през 2020 година България ще е по-добре, в сравнение с през 2021-а.
Обществено-политическите прогнози постоянно са били рисковано начинание, даже в случай че се опитваме да предвидим развоя на събитията в относително непосредствен небосвод. У нас в действителност всичко е допустимо, в това число хора с сякаш авторитетни позиции да практикуват прогностиката като „ продължение на пиар-а с други средства”. Напоследък, обаче, има забележима „ рецесия в жанра”. Сериозни, професионални опити да се очертаят непосредствените закани и благоприятни условия пред обществото ни съвсем липсват, или, по-точно казано, не могат да си пробият път в общественото пространство.
Ако извършите едно бързо търсене в Google, ще установите, че на основни думи „ прогнози за 2020-та година” се появяват основно предсказания на ясновидки, рядко – други (но наложително сензационни). Така да вземем за пример, разбрахме, че следва да изригне „ вулканът Витоша” или че ни чака „ бейби-бум” и масирана вълна на завръщане в България на високообразовани, честни и петимни да й оказват помощ наши рожби. Много по-предпазливи са метеоролозите, които избират уклончивата дефиниция „ към нормата”. Можем да ги разберем – въпросът по кое време и какъв брой ще вали е доста внимателен, откакто стана известно, че най-малко 500 хиляди българи са директно застрашени от воден режим.
Ако приказваме за българската политика и ръководството на страната ни, в действителност е мъчно да се провиди нещо изненадващо (в положителния смисъл на думата). Както се споделя, корабът потъва по проект. Управляващите и придворните им „ анализатори” настояват, че всичко е наред и ще бъде още по-наред. Опозицията споделя, че нищо не е наред, само че ще бъде, в случай че тя пристигна на власт. Критично мислещите експерти предизвестяват за задълбочаващите се проблеми, само че никой не ги слуша. В този ред на мисли, един другар обича да се майтапи с последните промени в химна на австроунгарската империя, препоръчани и утвърдени от императора за да се повдигне морала на войската и популацията в хода на вървящата на зле (за Централните сили) Първа международна война. Новата редакция включва, нагледно казано, оптимистична прогноза – че императорът „ ще се наслаждения на най-висшия подем на неговата земя и неговия народ”. Проблемът е, че няколко месеца по-късно империята престава да съществува, камо ли да процъфтява.
Прогнозите би трябвало да бъдат извор не на смахнат оптимизъм или на апокалиптични сензации, а просто инструмент на познанието и обществено-политическата процедура. В този смисъл, с изключение на политическите откриватели, с прогнози би трябвало да се занимават и институциите – с цел да се стараят да плануват евентуалните завои на процесите и да готвят обществото за тях. Към тази активност би трябвало да се подхожда отговорно, реалистично и умело, като се преодолява изкушението да се споделят единствено мечтаните, приятни неща и да се икономисва истината. Много по-разумно е на прогнозата да се гледа като на предизвестие, а не като на благопожелание, изключително в случай че е дело на институция.
И по този начин, дано се върнем малко (пет години) обратно и напомним каква трябваше да бъде страната ни през 2020-та година съгласно Националната стратегия за развиване на България 2020 - „ водещият стратегически и програмен документ” (по скромното определение в увода му), който „ въплъщава устрема на страната за избор на народен път за напредък”. Според визията, дефинирана при започване на документа, „ към 2020 година Бълтария е страна с конкурентоспособна стопанска система, осигуряваща условия за пълноценна обществена, креативна и професионална реализация на личността посредством образован, приобщаващ и териториално уравновесен стопански напредък.” За да не останат някакви подозрения или неясноти, малко по-нататък е очебийно, че осъществяването на плануваните интервенции ще докара до това, че през 2020 година България ще бъде страна, в която ще е нараснало качеството на човешкия капитал, ще бъде усъвършенствано качеството на образованието, ще бъде понижена бедността, ще бъде реализирано стабилно интегрирано районно развиване, ще бъде усъвършенствана институционалната среда, и прочие и прочие.
Краят на интервала на деяние на Националната стратегия за развиване на България 2020 пристигна. Читателят има опцията и правото да реши, дали живеем в страна, осигуряваща условия за „ пълноценна реализация на личността на всеки български гражданин”. Въпросът е реторичен – за обезпечаване на каква „ пълноценна реализация” става дума, откакто страната не може да обезпечи питейна вода на половин милион българи.
България през новата 2020-а ще наподобява напълно по различен метод – ще продължаваме да боледуваме, да умираме, да бягаме от „ затихващите” региони към огромните градове и най-много в чужбина. Изследванията на ПИСА ще установяват следващото дъно в образоваността, а по всяка възможност идващият ръководител на Народното събрание ще изпише думата „ БрекзиД” към този момент не с една, а с две или три правописни неточности.
Впрочем, да не бъдем толкоз сериозни към документа „ България 2020” - белким „ стратегията” Европа 2020 е по-малък неуспех, откакто не планува нито една от бедите, включително и въпросния Брезит? Но по-важно е друго – какъв е смисълът от прогнози, освен това – от сходни „ програмни документи”, откакто още при съставянето им е ясно, че никой няма да си прави труда да ги извършва. И – което е най-важното – че от неизпълнението им за виновните длъжностни лица няма да произтекат никакви последици. От 283-те страници на цитираната Национална стратегия единствено 2 (словом две) са отделени на механизма за „ ръководство, наблюдаване, надзор и отчитане”. Но никой до момента не е прочел или чул логичен доклад на осъществяването, да не приказваме за изтъкване на персонално виновните лица за това, че България от документа няма нищо общо с България от действителността. Така, както не сме видели и ред от (несъществуващия) доклад за осъществяването на мандатната държавна стратегия за интервала 2017-2021 година.
Една от главните аргументи за задълбочаващите се проблеми на българското общество е, че властта не се преценява с оценките и рекомендациите на способените хора и че не се регистрира и не носи отговорност пред жителите за осъществяването на поетите задължения, в това число записани в личните й решения. Докато това продължава да се случва безнаказано, прогнозите ще бъдат все по-песимистични, а обществото ни от ден на ден ще наподобява на персонажите от популярната картина на Йеронимус Бош „ Корабът на глупците”.
Ако въпреки всичко обобщим упованията за новата година, би трябвало да сложим акцента върху една мощна и изключително рискова за България (като изцяло разградена държава) наклонност. Националната и интернационалната политика се преориентира – в случай че се позовем на класическата доктрина на Вилфредо Парето - от координатната система на „ лисиците” към тази на „ лъвовете”. Всяка страна и нация, огромна или дребна, в Европейски Съюз или отвън него – се активизира за уверено отстояване на своите ползи, в това число благодарение на съюзи и обединения. Времето на неолибералните идеологически мантри отмина, опциите за скатаване и присламчване към някой от „ силните” изчезват. Брюкселската „ дълбока държава” изчерпа тиража на индулгенциите.
България и най-много страната ни и тези, които носят отговорността да я управляват, са безусловно неподготвени за новите правила на играта. Към вътрешните безчинства и безхаберия се прибавя една доста по-сложна и враждебна външна среда. С една дума, единствената оптимистична прогноза, която можем за създадем е, че през 2020 година България ще е по-добре, в сравнение с през 2021-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ