Паразити в гривата на лъва
Александър МАРИНОВ
„ Когато политиците желаят да останат вечно на власт или най-малко до момента в който станат мултимилионери, не е мъчно да се плануват резултатите от ръководството...Водачите на обществото би трябвало да са хора и групи, които въплътяват качества, постоянно приписвани на лъва – мощ, разум, достойнство. Обречено е това общество, в което притежаващите властта не са лъвове, а паразити в гривата на лъва. Това важи с особена мощ за България – и заради признака на държавността, и заради „ качествата” на през днешния ден ръководещите държавата”.
Това е последния абзац от публикация, която разгласих във в. „ Банкеръ” на 19 юли 2008 година. За по-младите ни читатели дано напомним особения историко-политически миг: на вратата чукаше световната финансово-икономическа рецесия, ръководството на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори", ДПС) затъваше в проблеми, а до зашеметяващата първа парламентарна победа на ГЕРБ оставаше към година. Току-що следствие на ОЛАФ бе разкрило съществени злоупотреби с европейски средства, а корупцията по високите етажи на властта ставаше все по-видима. Обществото – с право – подозираше, че ръководещите се възползват от позицията си, с цел да натрупат благосъстояния и година по-късно ги наказа сурово. Имаше очаквания, че новоизгряващата политическа звезда на Бойко Борисов и неговата (еднолично ръководена) партия ще слагат ново начало. Но, както споделя народът,
имала глава да пати.
За към 10 години чисто практикуване на властта в разнообразни комбинации ГЕРБ изведе корупцията и злоупотребите на невиждани висоти. При това бяха завладени освен изпълнителната и законодателната власт, само че последователно и правосъдната, а огромна част от медиите се трансфораха в оръдие за отвратителна агитация и гонене на политическите съперници. Ако по това време множеството уважавани политически откриватели бяха поредни в сериозния разбор на злоупотребите с власт, през днешния ден множеството от тях са се трансформирали в долнокачествен обслужващ личен състав (и закономерно престанаха да бъдат уважавани). Личното (небезкористно) преображение на някои знакови „ експертни” лица е един от най-мрачните знаци на това, което се случи в родината ни.
Няма да не помни първото ми задгранично политическо образование, когато през 1991 година тогавашният идеолог на ПАСОК Костас Лалиотис (герой от студентския протест в атинската политехника) слушаше скептично моите въодушевени прогнози за почналата смяна у нас и най-после изрече мисъл, чието значение проумях години по-късно. Лалиотис сподели: „ Тепърва ще разберете какво става, когато политиката попадне под властта на парите”.
В първите години на прехода стартира да излиза наяве, че хората, натрупали бързо доста пари, все по-настойчиво се пробват да въздействат (с оглед на ползите си) върху решенията на политиците, а по-късно – и върху подбора им. Но качествено нова, извънредно по-опасна за обществото фаза настъпи, когато самите определени от народа политици, започнаха да употребяват предоставеното им доверие, с цел да вършат пари, доста пари. ГЕРБ докара тази промяна до степен на
извънредно и рядко срещано изродяване
– не мафията се промъкна до върховете на държавната власт, а самите върхове на властта се трансфораха в могъща незаконна организация, въвличайки в схемите си институциите, органите на властта, държавната администрация – от горе до долу.
Развращаването доближи такива мащаби, че политиците престанаха да се крият и започнаха да показват безсрамно насъбраните по незаконен метод големи запаси. Периодичните кавги, подбудени от очевидното противоречие сред законни приходи и стандарт на живот на „ прислужниците на народа”, нищо не променяха – послушните медии замазваха нещата и отклоняваха вниманието с нови кавги, способените държавни органи не преследваха, а покровителстваха користната приложимост на властта. Напразни бяха очакванията, че „ Европа ще скокне България да брани” – от самото начало и даже на фона на днешните невъобразими разкрития множеството европейски политици избират ползите на своите партийни семейства пред полезностите, в които се кълнат.
Такъв модел на практикуване на властта обаче е жертван – най-малко по две съществени аргументи. Първо, тъй като не е в положение да предложи на обществото положителното ръководство по стандартите на нашето време (а неприятното ръководство убива, освен това в дословния смисъл); второ, тъй като неизбежно бива прояден от вътрешната страна вследствие на несъгласията сред обособените „ гроздове паразити”.
Струваше ни се (може би наивно се надявахме), че този провал ще настъпи по-рано – през 2013-та или през 2017 година. Но в края на краищата го дочакахме. Българското общество и най-много младата му част гръмко съобщи, че повече няма да търпи този недъгав модел.
Връщане обратно няма да има.
Днес обичаната „ опорка” на властимащите е, че протестиращите нямат ясни послания, нито съответни претенции. Дали в действителност не могат да проумеят какво става, или са почнали да имат вяра на личната си агитация (както на фалшифицираните резултати от $оциологически изследвания) – това към този момент ще бъде предмет на интереса основно на научните проучвания. Всъщност моралният заряд, посланието и главното искане са пределно ясни – действително, а не фасадно господство на правото, посредством което да се подсигурява преустановяване на систематичната корист с власт за персонално обогатяване. Преди няколко дни президентът Радев го сподели: „ Българските политици би трябвало да се научат да живеят единствено от заплатата си”. Край на процентите от публични поръчки и европейски планове, завършек на рекета на бизнеса и заграбването на печеливши компании (последното пък дава ясна илюстрация на апела „ Мутрите вън от властта!”).
Как ще се извърши тази промяна на модела, занапред не може да се планува – вероятни са разнообразни пътища. Известна е единствено крайната цел, а тя е – създаване на такава обществена среда, която да подтиква запазването и развиването на човешкия капацитет на нацията и да предизвиква производителните, съзидателни старания. Също по този начин е явна първата нужна стъпка – подготовка и образуване на
свободни и почтени предварителни избори,
на които народът да изрази по в действителност либерален и осведомен метод оценката си за досегашното ръководство и вероятните носители на смяната.
Също по този начин е наложително да се намерят законови, а евентуално и конституционни гаранции за отчетност и отговорност на всеки, получил доверието на обществото да ръководи. Иначе казано - механизъм, който да даде опция на жителите да управляват, правят оценка и в случай че би трябвало – да отстраняват не анонимни органи, а съответни персони. Сега настоящата уредба не може да подсигурява едно от главните правила на демокрацията - строги наказания за всеки властващ, злоупотребил с властта, освен това - по-строги, в сравнение с за редовите жители. Впрочем, системата неслучайно е по този начин конструирана и точно по тази причина са обезверените напъни да ни убеждават, че няма опция.
Срамната връзка сред политика и пари би трябвало да бъде прекратена или най-малко лимитирана до най-малко. Тези, които правят или подкрепят по користни подбуди корист с власт, е належащо да носят строга отговорност. Паразитите би трябвало да бъдат изчистени от гривата на българския лъв, с цел да се изправи той с същинската си мощ.
„ Когато политиците желаят да останат вечно на власт или най-малко до момента в който станат мултимилионери, не е мъчно да се плануват резултатите от ръководството...Водачите на обществото би трябвало да са хора и групи, които въплътяват качества, постоянно приписвани на лъва – мощ, разум, достойнство. Обречено е това общество, в което притежаващите властта не са лъвове, а паразити в гривата на лъва. Това важи с особена мощ за България – и заради признака на държавността, и заради „ качествата” на през днешния ден ръководещите държавата”.
Това е последния абзац от публикация, която разгласих във в. „ Банкеръ” на 19 юли 2008 година. За по-младите ни читатели дано напомним особения историко-политически миг: на вратата чукаше световната финансово-икономическа рецесия, ръководството на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори", ДПС) затъваше в проблеми, а до зашеметяващата първа парламентарна победа на ГЕРБ оставаше към година. Току-що следствие на ОЛАФ бе разкрило съществени злоупотреби с европейски средства, а корупцията по високите етажи на властта ставаше все по-видима. Обществото – с право – подозираше, че ръководещите се възползват от позицията си, с цел да натрупат благосъстояния и година по-късно ги наказа сурово. Имаше очаквания, че новоизгряващата политическа звезда на Бойко Борисов и неговата (еднолично ръководена) партия ще слагат ново начало. Но, както споделя народът,
имала глава да пати.
За към 10 години чисто практикуване на властта в разнообразни комбинации ГЕРБ изведе корупцията и злоупотребите на невиждани висоти. При това бяха завладени освен изпълнителната и законодателната власт, само че последователно и правосъдната, а огромна част от медиите се трансфораха в оръдие за отвратителна агитация и гонене на политическите съперници. Ако по това време множеството уважавани политически откриватели бяха поредни в сериозния разбор на злоупотребите с власт, през днешния ден множеството от тях са се трансформирали в долнокачествен обслужващ личен състав (и закономерно престанаха да бъдат уважавани). Личното (небезкористно) преображение на някои знакови „ експертни” лица е един от най-мрачните знаци на това, което се случи в родината ни.
Няма да не помни първото ми задгранично политическо образование, когато през 1991 година тогавашният идеолог на ПАСОК Костас Лалиотис (герой от студентския протест в атинската политехника) слушаше скептично моите въодушевени прогнози за почналата смяна у нас и най-после изрече мисъл, чието значение проумях години по-късно. Лалиотис сподели: „ Тепърва ще разберете какво става, когато политиката попадне под властта на парите”.
В първите години на прехода стартира да излиза наяве, че хората, натрупали бързо доста пари, все по-настойчиво се пробват да въздействат (с оглед на ползите си) върху решенията на политиците, а по-късно – и върху подбора им. Но качествено нова, извънредно по-опасна за обществото фаза настъпи, когато самите определени от народа политици, започнаха да употребяват предоставеното им доверие, с цел да вършат пари, доста пари. ГЕРБ докара тази промяна до степен на
извънредно и рядко срещано изродяване
– не мафията се промъкна до върховете на държавната власт, а самите върхове на властта се трансфораха в могъща незаконна организация, въвличайки в схемите си институциите, органите на властта, държавната администрация – от горе до долу.
Развращаването доближи такива мащаби, че политиците престанаха да се крият и започнаха да показват безсрамно насъбраните по незаконен метод големи запаси. Периодичните кавги, подбудени от очевидното противоречие сред законни приходи и стандарт на живот на „ прислужниците на народа”, нищо не променяха – послушните медии замазваха нещата и отклоняваха вниманието с нови кавги, способените държавни органи не преследваха, а покровителстваха користната приложимост на властта. Напразни бяха очакванията, че „ Европа ще скокне България да брани” – от самото начало и даже на фона на днешните невъобразими разкрития множеството европейски политици избират ползите на своите партийни семейства пред полезностите, в които се кълнат.
Такъв модел на практикуване на властта обаче е жертван – най-малко по две съществени аргументи. Първо, тъй като не е в положение да предложи на обществото положителното ръководство по стандартите на нашето време (а неприятното ръководство убива, освен това в дословния смисъл); второ, тъй като неизбежно бива прояден от вътрешната страна вследствие на несъгласията сред обособените „ гроздове паразити”.
Струваше ни се (може би наивно се надявахме), че този провал ще настъпи по-рано – през 2013-та или през 2017 година. Но в края на краищата го дочакахме. Българското общество и най-много младата му част гръмко съобщи, че повече няма да търпи този недъгав модел.
Връщане обратно няма да има.
Днес обичаната „ опорка” на властимащите е, че протестиращите нямат ясни послания, нито съответни претенции. Дали в действителност не могат да проумеят какво става, или са почнали да имат вяра на личната си агитация (както на фалшифицираните резултати от $оциологически изследвания) – това към този момент ще бъде предмет на интереса основно на научните проучвания. Всъщност моралният заряд, посланието и главното искане са пределно ясни – действително, а не фасадно господство на правото, посредством което да се подсигурява преустановяване на систематичната корист с власт за персонално обогатяване. Преди няколко дни президентът Радев го сподели: „ Българските политици би трябвало да се научат да живеят единствено от заплатата си”. Край на процентите от публични поръчки и европейски планове, завършек на рекета на бизнеса и заграбването на печеливши компании (последното пък дава ясна илюстрация на апела „ Мутрите вън от властта!”).
Как ще се извърши тази промяна на модела, занапред не може да се планува – вероятни са разнообразни пътища. Известна е единствено крайната цел, а тя е – създаване на такава обществена среда, която да подтиква запазването и развиването на човешкия капацитет на нацията и да предизвиква производителните, съзидателни старания. Също по този начин е явна първата нужна стъпка – подготовка и образуване на
свободни и почтени предварителни избори,
на които народът да изрази по в действителност либерален и осведомен метод оценката си за досегашното ръководство и вероятните носители на смяната.
Също по този начин е наложително да се намерят законови, а евентуално и конституционни гаранции за отчетност и отговорност на всеки, получил доверието на обществото да ръководи. Иначе казано - механизъм, който да даде опция на жителите да управляват, правят оценка и в случай че би трябвало – да отстраняват не анонимни органи, а съответни персони. Сега настоящата уредба не може да подсигурява едно от главните правила на демокрацията - строги наказания за всеки властващ, злоупотребил с властта, освен това - по-строги, в сравнение с за редовите жители. Впрочем, системата неслучайно е по този начин конструирана и точно по тази причина са обезверените напъни да ни убеждават, че няма опция.
Срамната връзка сред политика и пари би трябвало да бъде прекратена или най-малко лимитирана до най-малко. Тези, които правят или подкрепят по користни подбуди корист с власт, е належащо да носят строга отговорност. Паразитите би трябвало да бъдат изчистени от гривата на българския лъв, с цел да се изправи той с същинската си мощ.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ