Автоголовете на ГЕРБ продължават да валят
Александър МАРИНОВ
„ Когато човек е починал, това е задълго; когато е малоумен, това е вечно. ”
Провансалска сентенция
Автоголовете на властта през последната седмица замязяха на евтини циркови номера – освен в преносния, само че и в дословния смисъл. Тези дни първият помощник-шегаджия - вместо да стяга преждевременно разхлабените ограничения – реши да отвори и цирковете. Последиците от триковете на смешниците обаче имат злокобен темперамент, както в произведение на Стивън Кинг. Но за тези автоголове – по-нататък. Ще следваме логиката от фарс към драма.
В началото бе цирковият фокус " Да настъпим мотиката ". Опитът на държавното управление да се измъкне от отговорността за предприеманите ограничения никого не заблуди, изключително когато безумните разпоредби очевидно идват свише. Така се стигна до следващата " Анти-Радев " коронавирус мярка – затварянето на варненските културни институции само поради визитата на президента във връзка 100-годишния празник на трагичния спектакъл. Но защото нито фактическият разпоредник, нито изпълнителите на волята му имат някаква визия от полезността на художествената просвета за същинските варненци, изобщо не им мина през мозъка
каква " национална обич " ще пожънат.
Културният локдаун изтрая единствено няколко часа, само че и те бяха задоволителни, с цел да илюстрират герберското безхаберие.
Следващият занимателен епизод на самоубийствена пиарщина бяха усърдно публикуваните снимки от откриването на предизборната акция на ГЕРБ в Поморие. Публиката незабавно записва удивителното подобие с обичайна панахида – свещи, вино, бонбони и смирено кръстещи се гербомолци пред портрета на партийния водач. Някои по-крайни участници в обществените мрежи даже признаха, че са изпитали моментна прибързана наслада от настъпването на дълго чакана политическа кончина.
На идващия ден стана ясно, че следва да бъдат пожънати политическите плодове от още един от дълго време забит автогол – този със
съзнателното ограничение на опциите за гласоподаване
на българите в чужбина.
Управляващите се надяваха да се скатаят за следващ път, като се прикрият зад легендата за гласовете от Турция, само че подцениха радикализирането на нашите сънародници в чужбина, най-много в Съединени американски щати и Англия. Ситуацията незабавно бе отиграна от някои български опозиционни партии, а в това време открива нова обстановка в политическите полемики за трайно и рационално споразумяване на законосъобразни способи за отдалечено гласоподаване.
Кулминацията на управническия фарс бе достигната на една паметна конференция на НОЩ, на която " дежурните обвинени " формулираха същинската същина на " неповторимия български модел " за битка с пандемията, на който всички подражават. Накратко казано, моделът бе систематизиран с посланието " Няма да вземаме ограничения, тъй като няма да работят! "
Първо основният контрольор Кунчев направи научно изобретение: " Никой не твърди, че при използването на избрани ограничения вие ще получите липса на зараза ". И разкри същинската алтернатива на ръководещите - " Какво да вършим? С автоматите на улицата и който се появи, да го избиваме? "
След това пристигна ред на здравния министър Ангелов, който обясни, че ограничавания ще има, когато обществото повярва и е готово да ги съблюдава. И подчертава върху още една основна характерност на българския модел - известно е, че не се знае: " Не се опасявам от ограниченията, нито от тяхното налагане. Ако би трябвало да го създадем - ще го създадем. Кога ще го създадем - не знам. "
Разбира се, постоянно кулминационната точка настава, когато се изкаже министър председателят, а той разкри следващата интрига: " Има провокатори, които преднамерено се събират в някой ресторант и се пускат (в интернет), с цел да ни принудят да затворим отново целия отрасъл! "
Оттук нататък автоголовете на властта започнаха да получават все по-драматичен (дано да не е трагичен) темперамент. Прехвърлянето на решенията надолу (с цел бягство от политическа отговорност на правителството) на процедура докара до това, че локалните ограничения
лишиха доста компании и работещи
от опцията да аплайват за държавна помощ. Защото Законът за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние категорично показва, че микро-, дребни и междинни компании могат да бъдат обезщетени с % от оборота за времето, през което са прекратили активност, само че единствено в случай че това прекратяване е по силата на заповед на министъра на опазването на здравето. Нито една институция не разяснява проблема досега, макар че локалните управляващи незабавно усетиха в какъв капан ги набута висшият водач и започнаха да лавират.
В същото време, продължава упоритият отвод на властта да реши казуса със здравните осигуровки на служащите и чиновниците в неплатен отпуск. По закон те би трябвало да се поемат от органа, по чието решение е зародил той (в случая – здравният министър), само че ГЕРБ взеха решение, че самите чиновници би трябвало да си ги платят. Това безумство още един път илюстрира констатацията на Европейската фондация за изискванията на живот и труд (със статут на организация на Европейския съюз). Според неотдавна оповестен отчет за резултатите на ковид-кризата върху трудовия пазар и заетостта,
България е на последно място в Европейски Съюз
по равнище на поддръжка за потърпевшите бизнеси и техните чиновници, а сривът в заетостта е измежду най-тежките на континента.
Накрая, пристигна осъществяването със прекъсването на имунизирането с „ АстраЗенека ”. Тук не разясняваме самото деяние (такива стъпки започнаха редица европейски страни), а типичния за това ръководство метод на вземането му. Първо здравният министър отсече: " Ако Европейската организация по медикаментите каже " Спрете тази партида! " - ние ще я спрем. " Но единствено часове по-късно министър председателят издаде присъдата - той разпореди прекратяване на имунизирането с " АстраЗенека ", а те стопираха електронния указател, в който хиляди хора имат непокътнати часове до края на март.
Както и в предходни случаи, формалната заповед бе издадена от умело длъжностно лице, само че обществено бе оповестено, че
решението е взето персонално от премиера.
С други думи, повтори се въпросът от предходни случаи, когато министър-председателят жестоко нарушава избраните със закон пълномощия на други органи. Точно по този начин преди три седмици, при следващата обиколка с джипката, той отсече, че от началото на март отварят заведенията и " повече по този въпрос няма да се разяснява ".
Логично пораждат два въпроса. Първо - кой ще носи отговорност за тежките последствия от едноличните решения на премиера, измерващи се със стотици умряли и хиляди настанени в болница? (Да не приказваме за икономическите, обществените и психическите последствия, както и за разпределение на виновността сред него и безропотните реализатори на „ мъдрите ” му инструкции...) И второ - за какво нито прокуратурата, нито някой различен надзорен орган не реагира на поредицата от груби престъпления (изземване на правомощия)?
Но на тези автоголове ще вършим анализ различен път, надяваме се скоро.
„ Когато човек е починал, това е задълго; когато е малоумен, това е вечно. ”
Провансалска сентенция
Автоголовете на властта през последната седмица замязяха на евтини циркови номера – освен в преносния, само че и в дословния смисъл. Тези дни първият помощник-шегаджия - вместо да стяга преждевременно разхлабените ограничения – реши да отвори и цирковете. Последиците от триковете на смешниците обаче имат злокобен темперамент, както в произведение на Стивън Кинг. Но за тези автоголове – по-нататък. Ще следваме логиката от фарс към драма.
В началото бе цирковият фокус " Да настъпим мотиката ". Опитът на държавното управление да се измъкне от отговорността за предприеманите ограничения никого не заблуди, изключително когато безумните разпоредби очевидно идват свише. Така се стигна до следващата " Анти-Радев " коронавирус мярка – затварянето на варненските културни институции само поради визитата на президента във връзка 100-годишния празник на трагичния спектакъл. Но защото нито фактическият разпоредник, нито изпълнителите на волята му имат някаква визия от полезността на художествената просвета за същинските варненци, изобщо не им мина през мозъка
каква " национална обич " ще пожънат.
Културният локдаун изтрая единствено няколко часа, само че и те бяха задоволителни, с цел да илюстрират герберското безхаберие.
Следващият занимателен епизод на самоубийствена пиарщина бяха усърдно публикуваните снимки от откриването на предизборната акция на ГЕРБ в Поморие. Публиката незабавно записва удивителното подобие с обичайна панахида – свещи, вино, бонбони и смирено кръстещи се гербомолци пред портрета на партийния водач. Някои по-крайни участници в обществените мрежи даже признаха, че са изпитали моментна прибързана наслада от настъпването на дълго чакана политическа кончина.
На идващия ден стана ясно, че следва да бъдат пожънати политическите плодове от още един от дълго време забит автогол – този със
съзнателното ограничение на опциите за гласоподаване
на българите в чужбина.
Управляващите се надяваха да се скатаят за следващ път, като се прикрият зад легендата за гласовете от Турция, само че подцениха радикализирането на нашите сънародници в чужбина, най-много в Съединени американски щати и Англия. Ситуацията незабавно бе отиграна от някои български опозиционни партии, а в това време открива нова обстановка в политическите полемики за трайно и рационално споразумяване на законосъобразни способи за отдалечено гласоподаване.
Кулминацията на управническия фарс бе достигната на една паметна конференция на НОЩ, на която " дежурните обвинени " формулираха същинската същина на " неповторимия български модел " за битка с пандемията, на който всички подражават. Накратко казано, моделът бе систематизиран с посланието " Няма да вземаме ограничения, тъй като няма да работят! "
Първо основният контрольор Кунчев направи научно изобретение: " Никой не твърди, че при използването на избрани ограничения вие ще получите липса на зараза ". И разкри същинската алтернатива на ръководещите - " Какво да вършим? С автоматите на улицата и който се появи, да го избиваме? "
След това пристигна ред на здравния министър Ангелов, който обясни, че ограничавания ще има, когато обществото повярва и е готово да ги съблюдава. И подчертава върху още една основна характерност на българския модел - известно е, че не се знае: " Не се опасявам от ограниченията, нито от тяхното налагане. Ако би трябвало да го създадем - ще го създадем. Кога ще го създадем - не знам. "
Разбира се, постоянно кулминационната точка настава, когато се изкаже министър председателят, а той разкри следващата интрига: " Има провокатори, които преднамерено се събират в някой ресторант и се пускат (в интернет), с цел да ни принудят да затворим отново целия отрасъл! "
Оттук нататък автоголовете на властта започнаха да получават все по-драматичен (дано да не е трагичен) темперамент. Прехвърлянето на решенията надолу (с цел бягство от политическа отговорност на правителството) на процедура докара до това, че локалните ограничения
лишиха доста компании и работещи
от опцията да аплайват за държавна помощ. Защото Законът за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние категорично показва, че микро-, дребни и междинни компании могат да бъдат обезщетени с % от оборота за времето, през което са прекратили активност, само че единствено в случай че това прекратяване е по силата на заповед на министъра на опазването на здравето. Нито една институция не разяснява проблема досега, макар че локалните управляващи незабавно усетиха в какъв капан ги набута висшият водач и започнаха да лавират.
В същото време, продължава упоритият отвод на властта да реши казуса със здравните осигуровки на служащите и чиновниците в неплатен отпуск. По закон те би трябвало да се поемат от органа, по чието решение е зародил той (в случая – здравният министър), само че ГЕРБ взеха решение, че самите чиновници би трябвало да си ги платят. Това безумство още един път илюстрира констатацията на Европейската фондация за изискванията на живот и труд (със статут на организация на Европейския съюз). Според неотдавна оповестен отчет за резултатите на ковид-кризата върху трудовия пазар и заетостта,
България е на последно място в Европейски Съюз
по равнище на поддръжка за потърпевшите бизнеси и техните чиновници, а сривът в заетостта е измежду най-тежките на континента.
Накрая, пристигна осъществяването със прекъсването на имунизирането с „ АстраЗенека ”. Тук не разясняваме самото деяние (такива стъпки започнаха редица европейски страни), а типичния за това ръководство метод на вземането му. Първо здравният министър отсече: " Ако Европейската организация по медикаментите каже " Спрете тази партида! " - ние ще я спрем. " Но единствено часове по-късно министър председателят издаде присъдата - той разпореди прекратяване на имунизирането с " АстраЗенека ", а те стопираха електронния указател, в който хиляди хора имат непокътнати часове до края на март.
Както и в предходни случаи, формалната заповед бе издадена от умело длъжностно лице, само че обществено бе оповестено, че
решението е взето персонално от премиера.
С други думи, повтори се въпросът от предходни случаи, когато министър-председателят жестоко нарушава избраните със закон пълномощия на други органи. Точно по този начин преди три седмици, при следващата обиколка с джипката, той отсече, че от началото на март отварят заведенията и " повече по този въпрос няма да се разяснява ".
Логично пораждат два въпроса. Първо - кой ще носи отговорност за тежките последствия от едноличните решения на премиера, измерващи се със стотици умряли и хиляди настанени в болница? (Да не приказваме за икономическите, обществените и психическите последствия, както и за разпределение на виновността сред него и безропотните реализатори на „ мъдрите ” му инструкции...) И второ - за какво нито прокуратурата, нито някой различен надзорен орган не реагира на поредицата от груби престъпления (изземване на правомощия)?
Но на тези автоголове ще вършим анализ различен път, надяваме се скоро.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ