Да забравяш на инат
Александър Маринов
Една от странните особености на българския публичен и в частност политически живот е склонността да се не помнят значими обстоятелства и условия. Избирателите не помнят какво са им обещавали политиците и още веднъж гласоподават за тях - или за други, само че от същата лъжлива порода. Политиците не помнят какво са споделили преди година или даже преди месец и стартират да настояват противоположното. Не една и две обществени персони не помнят от кое място са тръгнали и в какво са се клели и без капка срам пренаписват напълно биографиите си.
Някой би споделил, че страдаме от някаква характерна, национално заразна болест, поразяваща груповата и самостоятелната памет. Разбира се, всеки случай е необикновен, от време на време и възрастовите промени имат някакво отражение. Но постоянно не става дума за здравословен, а за честен проблем - зад видимостта на амнезията се крие умишлено изопачение на истината за персонална или партийна полза.
Последният характерен образец ни даде министър председателят Борисов във връзка на реакцията на Българска социалистическа партия след предявеното обвиняване към Елена Йончева за пране на пари. Думите му бяха: "Когато Цветанов го упрекнаха по времето на мандата на Българска социалистическа партия, ние какво казахме? Нека прокуратурата и службите да си свършат работата. Ако има отговорни, да бъдат осъдени. Да сме обвинили тогава някого? ". Да, само че същият този Бойко Борисов през май 2013-а сподели ни повече, ни по-малко следното: "Толкова бърза прокуратура и в фантазиите си не съм виждал. Загубихме 5-6 % поради абсурда с бюлетините в Костинброд. Когато стане ясно, че те не са били за експедиция, някой от прокуратурата би трябвало да изгори. Думата "прокуратура " не желая да я слушам, тъй като след всяка моя думичка има реакция. Не желая да приказвам. "
Обвиненият, само че по-късно щастливо оневинен Цветан Цветанов през юни същата година бе още по-категоричен: "Всичко, което се случва, е персонално - персонално от основния прокурор, персонално от Делян Пеевски. Човек може да си намерения нещо. Когато приказва Пеевски, следва деяние на прокуратурата. "
Не би било заслужено да укоряваме в политическа амнезия единствено жителите за европейско развиване на България и техния лидер. Навярно мнозина си спомнят, че след експлоадирането на абсурда към набъбналите разноски за хидровъзела "Цанков камък " през 2015-а управлението на Движение за права и свободи излезе с нарочна позиция. В нея се заявяваше: "Д-р Доган не е и не следва да бъде свързван с плана "Цанков камък ", чийто съветник не е и в никакъв случай не е бил. " Хубаво, само че пет години по-рано Камен Костадинов, тогава авторитетен народен представител от Движение за права и свободи, защитаваше противоположната теза: "Доган е един от идеолозите на построяването на "Цанков камък ". Това, че е мъдрец по обучение, не му пречи да се занимава с язовири и хидровъзели. "
Социалистическата партия също не е ваксинирана против провали в паметта. Когато вторият му мандат бе напът да завърши и се обрисуваше да се върне в Българска социалистическа партия, Георги Първанов направи сензационното разобличаване, че през 2005 година тогавашният водач на левицата Станишев му е предложил поста на министър-председател. Самият Станишев, несъмнено, нищо сходно не си спомни: "През април 2005-а ясно заявих, че в случай че Българска социалистическа партия завоюва изборите, аз поемам отговорността да бъда министър-председател. След това в никакъв случай различен вид не съм обсъждал. " За "преди това " нищо не загатна.
Но дано не се ограничаваме единствено в политическите среди. Склонност бързо да не помнят демонстрират и бизнес водачите. Например през юли 2017-а Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе с остро прессъобщение, обвиняващо "социалните сътрудници " (т.е. водачите на КНСБ и "Подкрепа "), че са си разрешили "по напълно долнокачествен метод да сложат в устата на господин Васил Велев изрази, които той не е употребявал, в частност, че служащите са били наречени лентяи и търтеи ". Проблемът е в това, че единствено два дни по-рано (покойният) Божидар Данев, ръководител на БСК, споделя на конференция: "Ставаме все по-мързеливи, от ден на ден с ниски умения и компетентности, които пъдят вложителите. Цитирам господин Васил Велев, ние фактически възпитаваме търтеи, които непрестанно желаят, без да дават. "
В някои още по-деликатни случаи амнезията е освен разбираема, а може да се каже витално нужна. Такъв бе въпросът с прословутото черно тефтерче на някогашния началник на Комисията за определяне и попречване на спор на ползи Филип Златанов. В него на доста места попадаха инструкции "да се удари " и "да се оправи ", а като създатели на поръчките бяха записани лица с букви Ц.Ц., Б.Б. и И.Ф. Чии са тези букви Златанов по този начин и не можа да си спомни.
Много смешно става, когато политиците по този начин се увличат в новите си функции, че не помнят (или преправят) личната си биография. Бойко Борисов доста пъти е заклеймявал "бившите комунисти ", а наскоро депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова патетично съобщи: "Парадоксално е ръководителят на Българска социалистическа партия да приказва за независимост на словото, а нейната партия да е пращала хората с друго мнение в лагери. " Добре, само че нали самият водач на ГЕРБ е бил член на Българска комунистическа партия (и даже се уволни от Министерство на вътрешните работи с претекста, че не желае да се деполитизира), както и редица други видни фигури на ръководещата партия. Парадокс в действителност има, само че той се състои във обстоятелството, че в управителните органи и парламентарната група на ГЕРБ откриваме повече (бивши) членове на Българска комунистическа партия, в сравнение с в тези на Българска социалистическа партия.
Днес мнозина се афишират против популизма и предизвестяват против "диктата на улицата ", плашат ни със "стихията на тълпата ". Да, само че както помним, крачката от "яростта на тълпата " до "справедливия яд на народа " е доста къса. И зависи от това, против кого е ориентиран въпросният яд. Както показват някои очевидци на трагичните събития към Народното събрание на 10 януари 1997 година, били са изказани реплики от рода на: "Нищо толкоз не се е случило. Приемам нападението на Народно събрание като една демократична изява " (Марио Тагарински) и даже "Във всички цивилизовани страни, когато има демонстрации, се изпочупва по нещичко " (Филип Димитров). По зла подигравка на ориста малко по-късно същия ден бе счупена главата на самия Филип Димитров.
Примерите могат да продължат, само че казусът е явен и напълно не е за подценяване. Паметта за думите и делата на политиците и другите обществени персони е значима. Не тъй като би трябвало да търсим виновници и изкупителни жертви, а поради нуждата за използването на властта да се носи отговорност. Липсата на отчетност и отговорност породи у властимащите извънредно рисковото (включително за тях самите) възприятие за ненаказуемост. Когато мислиш, че можеш да обещаеш всичко, а да правиш тъкмо противоположното, неуспехът - и персонален, и публичен - е неминуем.
Другата значима причина да помним и да желаеме доклад за казаното и направеното е епидемиологичното разпространяване на двуличието и хамелеонщината. Твърде доста хора пренаписаха биографиите си, като прибавиха начело по едно "анти ", само че си останаха същите безогледни кариеристи. Плюха без капка разкаяние на имената и делата на родителите си и това не е единствено персонална и фамилна драма. Те и през днешния ден са подготвени да предадат и продадат всичко - и професионална общественост, и страна, и татковина - в името на персоналната полза.
За страдание точно такива хора през днешния ден доминират в главните демократични институции на обществото. А обществото вижда това и реагира съответно. Да вземем за образец Народното събрание - в случай че единствено 8 на 100 от българите имат доверие на Народното събрание, за какво се учудваме, че от ден на ден хора се замислят за опция на прогнилата партокрация?
Една от странните особености на българския публичен и в частност политически живот е склонността да се не помнят значими обстоятелства и условия. Избирателите не помнят какво са им обещавали политиците и още веднъж гласоподават за тях - или за други, само че от същата лъжлива порода. Политиците не помнят какво са споделили преди година или даже преди месец и стартират да настояват противоположното. Не една и две обществени персони не помнят от кое място са тръгнали и в какво са се клели и без капка срам пренаписват напълно биографиите си.
Някой би споделил, че страдаме от някаква характерна, национално заразна болест, поразяваща груповата и самостоятелната памет. Разбира се, всеки случай е необикновен, от време на време и възрастовите промени имат някакво отражение. Но постоянно не става дума за здравословен, а за честен проблем - зад видимостта на амнезията се крие умишлено изопачение на истината за персонална или партийна полза.
Последният характерен образец ни даде министър председателят Борисов във връзка на реакцията на Българска социалистическа партия след предявеното обвиняване към Елена Йончева за пране на пари. Думите му бяха: "Когато Цветанов го упрекнаха по времето на мандата на Българска социалистическа партия, ние какво казахме? Нека прокуратурата и службите да си свършат работата. Ако има отговорни, да бъдат осъдени. Да сме обвинили тогава някого? ". Да, само че същият този Бойко Борисов през май 2013-а сподели ни повече, ни по-малко следното: "Толкова бърза прокуратура и в фантазиите си не съм виждал. Загубихме 5-6 % поради абсурда с бюлетините в Костинброд. Когато стане ясно, че те не са били за експедиция, някой от прокуратурата би трябвало да изгори. Думата "прокуратура " не желая да я слушам, тъй като след всяка моя думичка има реакция. Не желая да приказвам. "
Обвиненият, само че по-късно щастливо оневинен Цветан Цветанов през юни същата година бе още по-категоричен: "Всичко, което се случва, е персонално - персонално от основния прокурор, персонално от Делян Пеевски. Човек може да си намерения нещо. Когато приказва Пеевски, следва деяние на прокуратурата. "
Не би било заслужено да укоряваме в политическа амнезия единствено жителите за европейско развиване на България и техния лидер. Навярно мнозина си спомнят, че след експлоадирането на абсурда към набъбналите разноски за хидровъзела "Цанков камък " през 2015-а управлението на Движение за права и свободи излезе с нарочна позиция. В нея се заявяваше: "Д-р Доган не е и не следва да бъде свързван с плана "Цанков камък ", чийто съветник не е и в никакъв случай не е бил. " Хубаво, само че пет години по-рано Камен Костадинов, тогава авторитетен народен представител от Движение за права и свободи, защитаваше противоположната теза: "Доган е един от идеолозите на построяването на "Цанков камък ". Това, че е мъдрец по обучение, не му пречи да се занимава с язовири и хидровъзели. "
Социалистическата партия също не е ваксинирана против провали в паметта. Когато вторият му мандат бе напът да завърши и се обрисуваше да се върне в Българска социалистическа партия, Георги Първанов направи сензационното разобличаване, че през 2005 година тогавашният водач на левицата Станишев му е предложил поста на министър-председател. Самият Станишев, несъмнено, нищо сходно не си спомни: "През април 2005-а ясно заявих, че в случай че Българска социалистическа партия завоюва изборите, аз поемам отговорността да бъда министър-председател. След това в никакъв случай различен вид не съм обсъждал. " За "преди това " нищо не загатна.
Но дано не се ограничаваме единствено в политическите среди. Склонност бързо да не помнят демонстрират и бизнес водачите. Например през юли 2017-а Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе с остро прессъобщение, обвиняващо "социалните сътрудници " (т.е. водачите на КНСБ и "Подкрепа "), че са си разрешили "по напълно долнокачествен метод да сложат в устата на господин Васил Велев изрази, които той не е употребявал, в частност, че служащите са били наречени лентяи и търтеи ". Проблемът е в това, че единствено два дни по-рано (покойният) Божидар Данев, ръководител на БСК, споделя на конференция: "Ставаме все по-мързеливи, от ден на ден с ниски умения и компетентности, които пъдят вложителите. Цитирам господин Васил Велев, ние фактически възпитаваме търтеи, които непрестанно желаят, без да дават. "
В някои още по-деликатни случаи амнезията е освен разбираема, а може да се каже витално нужна. Такъв бе въпросът с прословутото черно тефтерче на някогашния началник на Комисията за определяне и попречване на спор на ползи Филип Златанов. В него на доста места попадаха инструкции "да се удари " и "да се оправи ", а като създатели на поръчките бяха записани лица с букви Ц.Ц., Б.Б. и И.Ф. Чии са тези букви Златанов по този начин и не можа да си спомни.
Много смешно става, когато политиците по този начин се увличат в новите си функции, че не помнят (или преправят) личната си биография. Бойко Борисов доста пъти е заклеймявал "бившите комунисти ", а наскоро депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова патетично съобщи: "Парадоксално е ръководителят на Българска социалистическа партия да приказва за независимост на словото, а нейната партия да е пращала хората с друго мнение в лагери. " Добре, само че нали самият водач на ГЕРБ е бил член на Българска комунистическа партия (и даже се уволни от Министерство на вътрешните работи с претекста, че не желае да се деполитизира), както и редица други видни фигури на ръководещата партия. Парадокс в действителност има, само че той се състои във обстоятелството, че в управителните органи и парламентарната група на ГЕРБ откриваме повече (бивши) членове на Българска комунистическа партия, в сравнение с в тези на Българска социалистическа партия.
Днес мнозина се афишират против популизма и предизвестяват против "диктата на улицата ", плашат ни със "стихията на тълпата ". Да, само че както помним, крачката от "яростта на тълпата " до "справедливия яд на народа " е доста къса. И зависи от това, против кого е ориентиран въпросният яд. Както показват някои очевидци на трагичните събития към Народното събрание на 10 януари 1997 година, били са изказани реплики от рода на: "Нищо толкоз не се е случило. Приемам нападението на Народно събрание като една демократична изява " (Марио Тагарински) и даже "Във всички цивилизовани страни, когато има демонстрации, се изпочупва по нещичко " (Филип Димитров). По зла подигравка на ориста малко по-късно същия ден бе счупена главата на самия Филип Димитров.
Примерите могат да продължат, само че казусът е явен и напълно не е за подценяване. Паметта за думите и делата на политиците и другите обществени персони е значима. Не тъй като би трябвало да търсим виновници и изкупителни жертви, а поради нуждата за използването на властта да се носи отговорност. Липсата на отчетност и отговорност породи у властимащите извънредно рисковото (включително за тях самите) възприятие за ненаказуемост. Когато мислиш, че можеш да обещаеш всичко, а да правиш тъкмо противоположното, неуспехът - и персонален, и публичен - е неминуем.
Другата значима причина да помним и да желаеме доклад за казаното и направеното е епидемиологичното разпространяване на двуличието и хамелеонщината. Твърде доста хора пренаписаха биографиите си, като прибавиха начело по едно "анти ", само че си останаха същите безогледни кариеристи. Плюха без капка разкаяние на имената и делата на родителите си и това не е единствено персонална и фамилна драма. Те и през днешния ден са подготвени да предадат и продадат всичко - и професионална общественост, и страна, и татковина - в името на персоналната полза.
За страдание точно такива хора през днешния ден доминират в главните демократични институции на обществото. А обществото вижда това и реагира съответно. Да вземем за образец Народното събрание - в случай че единствено 8 на 100 от българите имат доверие на Народното събрание, за какво се учудваме, че от ден на ден хора се замислят за опция на прогнилата партокрация?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ