Александър Галитски е артист и арт терапевт, който живее в

Александър Галитски е актьор и арт терапевт, който живее в Израел. За себе си споделя: „ Обучавам възрастни хора по какъв начин да вършат дървени фигури и да рисуват. “ Това са неговите 10 съвета по какъв начин да споделяме с остарелите си родители:

1. Не опитвайте да ги променяте

В детството възрастните ни влудяваха с истории за съседското момче, което получавало по-добри оценки от нас и доста слушало родителите си. Като остареят, ние им го връщаме с реплики от сорта: „ Гледай съседа – излиза всеки ден, а ти постоянно си седиш у дома. “ Няма смисъл да им изнасяте лекции – не можете да ги измененията на тази възраст. Просто ги приемете такива, каквито са. Ако един човек пуши цигари и на 80, малко евентуално е да се откаже занапред от този си табиет. Или както един мой възрастен родственик се майтапи: „ Правя си дихателните извършения, до момента в който пакетът ми с цигари е празен. ”

2. Не се обвинявайте

Всеки е бил спохождан от възприятие за виновност по отношение на родителите си. Каквото и да вършим, все ни съпътства някакво възприятие за неуспех – не сме съумели да довършим нещо дружно, не сме им дали мечтаното, не сме се държали с тях както трябва… Но не се укорявайте. Времето е отговорно. Необходимо е в последна сметка да се научим да се грижим за себе си и да се отпуснем. Ако подчиним живота си на потребностите на един възрастен човек, най-после може да се окаже, че се упрекваме за това, в което се е трансформирал този живот. Например: за какво по този начин и не сме се оженили, за какво нямаме деца…

3. Не влизайте в спорове

Агресията у възрастните хора нормално е подбудена от тяхното незадоволство. Когато я отминете и просто се усмихнете на своите остарели родители, без да реагирате на гнева им, експанзията избледнява. Но в случай че отвърнете на техните офанзиви, сте изгубен. Не позволявайте да ви въвлекат в спор – изплъзнете се от него. Сменете тематиката в спокоен диалог. Това упражнение оказва помощ доста в случаи на спор.

4. Не очаквайте връзката да е развлечение

Работя с възрастни хора от 15 години. Когато те стартират да ми „ пържат “ мозъка с непрекъснато мрънкане или недоволства, пробвам се да запазя успокоение. Да осъзная, че няма аргументи да им се нервирам – те са освен нашите родители, това сме аз и ти след 20, 30, 40 години…

5. Не спорете

Има много моменти, когато в действителност ни напира от вътрешната страна да им отвърнем. Една от моите възрастни „ ученички “ ме накара да й купя тежко парче дърво и в продължение на две години се мъчехме да изработим статуя от него. Тя непрекъснато се оплакваше от мен: „ Виж каква сложна задача ми сложи! “. Чувах всичко това, само че не й отговарях. Нямаше по какъв начин да й напомня, че тя беше тази, която ме помоли да създадем това – тя просто не си го спомняше. Когато знаеш с кого тъкмо си имаш работа, всичко става доста по-лесно. Просто би трябвало:

6. Да проявявате състрадание, само че не и да ги съжалявате

Съчувствието е извънредно значимо. Нужно е още да вършиме разлика сред съчувствие и страдание – тя е като сред небето и земята. Съжалението ни обезоръжава, а да изпитваме жалост към някого, значи да сме неспособни да му помогнем. Но съчувствието е нещо друго – даже в случай че е интензивно или дори леко цинично.

7. Бъдете им вие опора

Те желаят от нас да сме сполучливи. Това е задоволително. Като стане дума за моите родители, започвам да се окайвам, че към този момент на процедура не могат да ми оказват помощ. Нашето богатство обаче е ключът към техния триумф в действителност – би трябвало да го имаме поради от самото начало.

8. Опознайте техните „ механически характерности “

Трябва да знаем тъкмо кого имаме отсреща си, какви са неговите особености и дефицити. Необходимо е да проумеем какво е да си некадърен да виждаш или чуваш, или да вървиш, или да стоиш изправен… За да разберете един кьорав човек, пробвайте да се поставите на неговото място: най-малко пробвайте да рисувате в мрачевина.

9. Контролирайте прекарването

Когато желаеме да предпазим възрастен човек от машинация, всички ограничения и препоръки се свързват все с увеличаване на отбраната: да сложим желязна външна врата или камера, да му забраним да отваря на непознати или да излиза… Но най-удачният метод е доста по-прост – направете по този начин, че старите хора непрекъснато да са заети с нещо. За задачата би трябвало да знаете какво им харесва и да им го осигурите. Леля ми, да вземем за пример, обичаше да преписва сонетите на Шекспир на един остарял компютър. Друга моя другарка – дама на 80 години – не чуваше нищо, само че практикуваше с лекост пет стила плуване, по тази причина прекарваше доста време в басейна.

10. Прощавайте

Важно е да се научите да оставяте ядовете зад тила си. Третирайте възрастните по този начин, както постъпвате с компютъра си, когато „ забие “ – изключете и след това рестартирайте. Ако през днешния ден не простите на дядо си или на възрастния си татко, на следващия ден може да е прекомерно късно. Би трябвало да сме задоволително мощни да прощаваме. Лично аз съм си измислил доста добре работеща „ 5-минутна “ техника: излизам от стаята и сядам някъде за 5 минути, през които не мисля за нищо. После се връщам с актуализирана дарба да съм съчувствен.

А ето и още една от моите Божи заповеди: карайте ги да се смеят. Веселият дъртак не е рисков.

Източници: brightside.me, jenatadnes.com
Илюстрации: