Александър Дугин е политолог, краен националист и влиятелен геополитически анализатор

Александър Дугин е политолог, краен националист и авторитетен геополитически анализатор в Русия. Нещо повече, той е именуван " мозъкът на Путин ", както и негов идеолог и гуру. Ето за какво е много забавно да се прочете неговата позиция за събитията в последно време и развиването на войната след случилото се на Кримския мост. Припомняме и, че след взривяването на колата, в която беше щерката на Дугин - Дария Дугина, ескалацията закупи нови размери, а пропагандата в Руската федерация " развърза " езици.

ЕТО КАКВО ПИШЕ ДУГИН:

От време на време е належащо да назоваваме нещата с същинските им имена. Недоизказаността и полуистината пораждат лабиринти от неясноти, които от своя страна основават вихри и бурни потоци, в които истината се разсейва, разтваря. Движейки се дружно с конюнктурата, думите и речта се израждат необратимо. В последна сметка никой не има вяра на различен и всичко се взема решение в колапса.

Ние сме покрай тази точка, тъй че би трябвало да съберем храброст и да изясним всичко, както е. Взривяването на Кримския мост е границата. Освен това или истината - колкото и сурова да е тя - и сложен път към спасението и Победата. Или… Сами се досещате, не желая да тревожа никого – всички съгласно мен са наясно със сериозността на обстановката, в която се намираме.

Има интернационално право и има геополитика. Международното право разказва по какъв начин наподобяват нещата. Геополитиката - по какъв начин седи всичко. Винаги има бездна сред съществуване и симулативност.

От геополитическа позиция през 1991 година Русия претърпя колосално проваляне в борбата на Сушата против Морето. Ние се предадохме, издигнахме бяло знаме и го кръстихме Елцин (Елцин-центърът е същото, монумент на провалянето и предателството).

И освен това, приехме „ истината “ на врага – неговата ценностна система, неговите правила, неговите правила, парламентаризма, демократичната народна власт, идеологията на индивидуализма, хедонизма и комфорта, пазара.

Така се появи Руската федерация. И като васал на Запада, Москва беше принудена да признае независимостта на някогашните си територии – републиките. Те получиха самостоятелност от нас и автоматизирано изпаднаха според от тях. Откъдето си потегля Сушата, идва Морето. Това е законът. Три балтийски територии незабавно бяха включени в НАТО. Останалите се подредиха.

На равнище интернационално право това се отрази в признаването на независимостта на някогашните елементи на Велика Русия от Руската федерация. Но това беше единствено отражение на геополитическата действителност.

Сушата загуби и беше принудена да признае волята на спечелилия (Морето). Бяхме принудени да признаем независимостта на страните от Оперативно-наблюдателно дело. В геополитиката като в зоната. Това имам поради под " наложително ".

И започнаха да ни „ насилват “ още повече. Откажете се от Чечня, откажете се от Северен Кавказ, откажете се от Поволжието и по-късно откажете се от Урал, Сибир и Далечния изток. „ Вземете суверенитет, колкото желаете “ - за това става въпрос.

В самия завършек на 1993 година същият Елцин ненадейно се хвана и реши да не го " насилват " повече. Започна Първата чеченска акция. Страховито, срамно, чудовищно. Но... Това беше първият знак, че в Русия има нещо, което се съпротивлява на цялостната й окупация от Морето.

Либералите бяха на страната на сепаратистите. Нашите реформатори се смятаха за колониална администрация, гаулайтери на райони, подчинени по време на геополитическата война. Руската федерация е замислена като колониално образувание с най-малък суверенитет. И този суверенитет трябваше да става все по-малко.

Постсъветското, а в проектите на западните стратези и поструското пространство трябваше последователно да премине под директното ръководство на НАТО, а петата колона на либералите, управлявала по това време в Москва, трябваше да способства за това през всеки вероятен метод. Включително и посредством саботажа на Първата чеченска акция.

Кулминацията на това беше Хасавюртският мир и консолидацията към Елцин на олигарсите, които изцяло бяха изгубили доверието на народа и способността за власт (седем банкери). Генерал Лебед е първият образец за почитан съветски боен, който е предал страната си и е минал да служи на врага.

Всичко някак си стигна до края на 90-те години, когато уахабитите, следени от Запада, нахлуха в Москва и Дагестан, минаха към пряк гнет (взривове на къщи, саботажи, набези). „ Принуждаването “ на Русия към по-нататъшен разпад продължи. Ситуацията стана сериозна. Като в този момент. Днес също е сериозна. Още повече оттогава.

Тогава стартира ерата на Путин. Това беше коренен поврат. Преди всичко в геополитиката. Сушата отхвърли да се разпадне и стартира обезверена битка за възобновяване на суверенитета. Това е Втората чеченска акция.

Много сложна, само че победоносна. Тя изкова феномена на Кадиров, този, който е мощен. Това е силата на Сушата, Евразия, Хартлендът, който се е защитил от настъплението на Морето.

Путин потегли по пътя на геополитическия реванш. И това е неговата задача. Путин е Евразия, която се връща към своята субектност. И нищо друго. Всичко останало не е Путин.

Но на равнището на интернационалното право Русия, издигаща се от коленичещото състояние, към този момент беше притисната в границите на признаването на независимостта на страните от Оперативно-наблюдателно дело. И тази форма на " насила " беше обезпечена от геополитическия капацитет на НАТО.

В Мюнхенската си тирада през 2007 година Путин сложи под въпрос това положение на геополитическия баланс на силите на теоретично равнище. През 2008 година в Южна Осетия и Абхазия Русия на процедура оспори постсъветското статукво. Тоест укрепването на нашия геополитически суверенитет докара до обстоятелството, че взехме решение да променим постсъветските граници. Геополитиката влезе в деяние, измествайки интернационалното право.

Това беше последвано от Майдан, обединяване с Крим и въстание в Донбас. Майданът стана атакуващ жест на Морето, а Крим и Донбас станаха отговор на Сушата. Отново изградихме интернационалното право за геополитика. Както и да го обясняваме.

В интернационалното право има двусмислена уговорка за целта на териториалната целокупност на националните страни и в това време за правото на народите на самоопределяне. На процедура всякога това се взема решение точно от геополитическата мощ в салдото на силите сред Сушата и Морето.

Сушата упорства, че и Южна Осетия, и Абхазия са самостоятелни, а Крим, през днешния ден с изключение на него ДР, ЛНР, Херсон и Запорожие са наши. Морето упорства, че няма Югославия, само че Косово е „ без значение “.

Само силата. Само геополитиката. А интернационалното право обслужва постфактум това, което поражда в геополитическата процедура. Геополитиката е гола истина, а интернационалното право е надстройка над нея, облекло, рамка.

Сега за СВО. Тя беше стартирана, тъй като Сушата реши да направи още една стъпка, с цел да възвърне позициите си в салдото на силите.

Поведението на Москва в епохата на Путин и затова по време на възобновяване на геополитическия суверенитет на страната не подхожда доста на интернационалното право, което фиксира съществуването на национални страни в постсъветското пространство. Разликата беше, че Русия при Елцин беше полуколониална, до момента в който при Путин тя пое по пътя на същинската самостоятелност.

Въпреки това Елцин-центърът към момента съществува, тъкмо както има публично признание от Москва на Украйна като „ национална страна “. Либерални реформатори има и в самата Русия - като последователност и даже компромис сред изменничество и преданост.

Тази двоякост докара до 2014г. Да спрем придвижването си на изток в Украйна и да се опитаме да се задоволим с Крим беше неточност. Сега е явно за всички.

Защо да продължаваме да хитруваме с " хитрия проект ". Той отсъстваше. Но точно връзката с Елцин-центъра, привързаността към 90-те, към Запада, към глобализма и към Морето са виновни за тази съдбовна неточност. Върнахме се там, единствено че на доста по-лоши стартови позиции. Това можеше да бъде опровергано единствено на първия стадий от СВО, в случай че беше довела до мечтаните резултати. Но тя не го направи.

От геополитическа позиция Русия не може даже да допусне самото битие на Украйна като плацдарм за НАТО, Морето, Запада. Това беше добре разбрано от всички геополитици - от самия създател на тази просвета Макиндер, някогашния комисар на Антантата за Украйна, както и Збигнев Бжежински, до нашите евразийци и актуалната съветска школа в геополитиката.

Русия е индивид, империя, самостоятелна геополитическа мощ единствено дружно с Украйна (поне дружно с Новорусия). Това е законът. Макиндер и Бжежински направиха извод от това: Западът би трябвало непременно и по всеки метод да изтръгне Украйна отдолу под Русия.

Руските геополитици стигнаха до тъкмо противоположното като извод - Украйна и Русия (както и други области на Велика Русия, постсъветското пространство) би трябвало или да бъдат дружно, или най-малко да бъдат неутрални. Враждебност и директен надзор над тях от Морето са изключени. И тук никакво интернационално право не може да пречи. Ако в действителност сме Русия, то Анти-Русия по нашите граници не би трябвало да има.

С други думи: Беловежкото съглашение, като автограф под нашата загуба, съществува единствено досега, в който Русия остава под властта на Запада, слаба и всъщност окупирана, водена от колониалния хайлайф. Ако Русия е в действителност суверенна, то единствено тя е единствената, която би трябвало да бъде в действителност суверенна в цялото постсъветско пространство. А всички останали не са. Или с нас, или не.

СВО е за това. И единствено за това. И откакто стартира, дипломацията, стопанската система, интернационалните контракти - всичко това към този момент няма значение. Само геополитиката. Само Победата - на всички равнища и на всички фронтове.

СВО е първият в действителност огромен израз на волята на Русия да преразгледа геополитическите резултати от Студената война. Това значи, че Русия е решила – към този момент е решила, приказваме за близкото минало и сегашното, а освен за бъдещето – да промени еднополюсния международен ред и да влезе в пряк спор с цивилизацията на Морето, с нейното англо-саксонско ядро.

За Москва това е смъртна борба – само че единствено за предпоставките да стане индивид, Империя. Така че всичко е заложено на карта за нас. Морето, даже да загуби цяла Украйна, няма да пострада доста. Западът към момента ще има доста способи да се опита да ни задуши със наказания, търговски ограничавания, софтуерен апетит.

Но за нас слабостта в СВО е просто съдбовна. Никой не може и не е нужно да изяснява, че сме били принудени да я стартираме и че сме се управлявали само от филантропични съображения. Това е реторика. Замахнахме към същински, пълностоен, действителен, цивилизационен суверенитет. И сложихме всичко на карта за това.

Това е, което би трябвало да осъзнаете. Русия реши да промени международния ред. И в този момент цялото общество би трябвало бързо да се преустрои по нов евразийски, родолюбив метод.

Това се отнася на първо място за правоприлагащите органи, където доста проблеми явно са се натрупали през полуколониалната ера.

Отчасти има пряк бойкот - умелото издигане на основни позиции на фигури, които очевидно не се оправят с това, маргинализацията на достойните и мощни водачи, съзнателното потапяне в безчет механически елементи и най-после директната корупция - в действителност легитимирана от капитализма и ерата на Елцин-центъра. Виждаме това в държанието на " Военторг " по време на частичната готовност. И на всички места.

Днес главният проблем е в нашия енергиен капацитет. Но неговите корени са в обществото, в отсъствието на идеология, в разложения и удобен метод на живот, в действителността, която ни беше наложена след нашето проваляне и капитулация през 90-те години. Ние берем плодовете на парадигматичната умствена окупация на Русия.

Путин към този момент даде знак да се постави край, само че на кого го даде? Ако не на директни сътрудници на въздействие, то продуктите на този дълготраен бойкот - капризни, корумпирани, цинични, а постоянно просто недееспособни и душевен некомпетентни (в грижата за личното си сърцевина обаче са много пълноценни) представители на хайлайф, който се е развил в мрачните 90-e.

Това е като болярите от нашето Смутно време, подготвени да служат и на Шуйски, и на Лъжедмитрий, и непосредствено на поляците и даже на шведите. И тази гнусота е предопределена да обезпечи успеха на Русия в най-трудната борба с колосален, съдбоносен, механически оборудван и маниакално уверен в правотата си зложелател...

Със сигурност не става дума за украинците, зомбирани жертви, източни славяни, нашите братя. Става въпрос за Запада, за цивилизацията на Морето, за проектите на глобалистките елити да трансфорат международното владичество в успех на цивилизацията на Сатаната.

И те са решени да създадат това, вижте в какво се е трансформирала актуалната западна джендър, постхуманистична просвета и философия – това е непосредствено възпяване на пъкъла.

В самата Русия настъпи миг за радикална, бърза и незабавна смяна.

Моментът, в който от сърцето идват думите „ братя и сестри “, а не „ скъпи руснаци “. „ Всичко за фронта и всичко за успеха “, а не жалкото бръщолевене на чиновници, които се пробват да обединят несъвместимото - свещената война на целия народ не за живот и нормите на интернационалното право, които никой не съблюдава, а за гибел.

За да напредваме по фронтовете, би трябвало да се борим уверено вътре. Ерата на половинчатите ограничения и компромисите завърши. Нашата борба този път има всички шансове да стане последна.