Албена Врачанска-Петрович: В моите творби има много български следи
Албена Врачанска-Петрович е родена през 1965 година в София, където приключва Националната музикална академия. Внучка е на самобитния композитор Андрей Врачански. Живее и твори в Люксембург от 25 години. Дълъг е описът с премиите, които е получила в последните години, като най-престижната е " Кавалер на ордена за заслуги на страната ". Написала е над 600 творби в разнообразни жанрове, сред които 4 камерни опери и 2 концерта за оркестър - единият е за туба, а другият, двоен - за баритон саксофон и пиано. Световната премиера на нейната опера " Любов и ревнивост " в Старозагорската опера през май 2018 година е една от първите министър председатели на опера от български композитор през ХХI век. Известната композиторка е чест посетител на родна сцена, неотдавна тя пристигна с двама реализатори от Люксембург - сопраното Вероник Носбаум и пианиста Ромен Носбаум, с цел да показа новия си албум " The Voyager: Мелодии за глас и пиано " в границите на ММФ " Софийски музикални седмици ".
- Госпожо Врачанска, какво значи заглавието на новия ви албум?
- В моя диск главната тематика е пътуването, заминаването, точката на незавръщането, в която се намираха огромна част от българските актьори преди 30 години, когато се наложи да заминем по света, с цел да оцеляваме. Вояджър не е в смисъл на странник, а в смисъла на наложително тръгване, скитане...
- Удовлетворена ли сте от представянето на албума с концерта в камерна зала " България "?
- Публиката беше доста профилирана, най-вече музиканти, имаше десетина пианисти, в това число проф. Милена Моллова. Те оцениха качествата на певицата Вероник Носбаум. Пианистът Ромен Носбаум е прочут на нашите меломани от първия ми диск, издание на " Гега ню ", а в този момент те се допряха и до гения на неговата сестра Вероник. Много съм удовлетворена от представянето. Този диск излезе от една от най-престижните немски компании - " Соло музика ", основана за дистрибуция на " Сони мюзик ", и е първият на люксембургски актьор, публикуван от нея. Благодарение на щастливи случайности успяхме да получим помощ за турне от 8 концерта - в България е третият, по покана от българска страна. През лятото прекъсваме за малко. А през октомври отпътуваме за Барселона, Палау де ла музика, и в Реус Каталуния, след това във Виена, Хамбург, Люксембург. Очакваме и други предложения.
- Известно е, че предпочитате да създавате творби за избран актьор.
- В Люксембург не е елементарно да се избират изпълнителите, за които да създадеш произведение, и не всеки път съумявам да получа актьора, за който си бленувам. Когато от операта в Стара Загора ми поръчаха " Любов и ревнивост ", си представях Веселина Кацарова в основната роля. Но това беше невероятно в оня миг. Всеки човек построява личен свят и митология, хрумвания, облици. Когато сме чели гръцката митология като деца, нещо ни е впечатлила. После, препрочитайки тези притчи, се открояват два пласта - сценографското равнище, историята, която се споделя, както и по-дълбокият, интелектуалният слой. Вниквайки във всеки облик, в един миг аз пиша единствено по поръчка, с цел да не се усещам нещастна, в случай че творбата ми не бъде изпълнена. Когато получа поръчка или заричане творбата ми да бъде показано, героят от моята митология излиза и се облича в музика. По природа съм доста сантиментална и като интелектуалец имам голям боязън да не проявя тази прочувственост, по тази причина работя рационално. Хващам някаква музикална концепция и я построявам изцяло умишлено - това е развой, който ме избавя от подозрения. Много се веселя, че от фестивала " Пианисимо " получих поръчка за произведение за 2020 година в един нов настоящ род - така наречен клавирна опера.
- Може ли да се каже, че българската школа проличава във вашите композиции?
- Моите творби влизат във фонда на люксембургската музика, само че постоянно се прибавя " от български генезис ". И мелодичната ми заложба е с български нюанс. Има доста български следи. Почти във всяко мое произведение се чува нещо от нашите територии.
- Идвате ли си постоянно в родината?
- Идвам си доста постоянно и огромната част от моите другари музиканти са българи. Съдбата на българския музикант е по-трудна, тъй като би трябвало да се устоя в тежки условия. Люксембург дава на своите актьори опция да пътуват, да вземем за пример Вероник и Ромен пристигнаха с билети, платени от страната. България рядко би платила пътните на български актьор да изнесе концерт в чужбина. Там подкрепят изявите на актьори, с цел да се развиват.
- Това значи, че имат добре проведена и целенасочена културна политика.
- Да, и моята персонална орис е един образец - не съм нито гениална, нито най-най-най, само че съм имала шанса да попадна в страна, която ми оказва помощ. Имам издадени два диска. Когато човек е заставен да преподава на няколко места поради битовизмите на всекидневието, не му е до творчество, още по-малко пък да влага в това творчество. И когато страната не му оказва помощ, тя просто губи един надарен създател.
- Как се съхраняват музикалните обичаи в Люксембург?
- Има солидна традиция във връзка с любителската музика - духова, хорова. Всяко второ дете свири на някакъв инструмент на държавни разходи, достъпът до музикалното и артистичното обучение е вероятен за всеки. В момента едно дете в България, с цел да има достъп до изкуство, родителите му би трябвало да са по-заможни. Има доста фенове за типичен творби, само че за музиката от Дебюси насам най-често публиката е профилирана. В един миг концертните зали и оперите замязват на музеи. Съвременната музика на всички места в Европа към момента няма своята аудитория на такова равнище, както историческата. Защото изисква подготовка - освен музикална, само че и интелектуална. Трябва да се изяснява, да има брошури, излъчвания по малкия екран и по радиото, просветителни стратегии. Съвременната музика не е единствено за наслаждение и приятност. Както и в естетиката, би трябвало да се проучват творбите от импресионизма и експресионизма насам, по-късно затъмнение в международен мащаб музиката стана доста елитарна. Това няма по какъв начин да се промени, в случай че медиите не се заемат да образоват публиката.
- Хората на вашия дядо къде може да се чуят?
- Хората на моя дядо Андрей Врачански се пускат относително рядко по радиото. В момента нашите духови оркестри наподобяват на биг бенд и свирят най-вече американска музика, а не нашите родни хора. Ако публиката не чуе 2-3 хора на концерт или по радиото, последователно тази музика се не помни. Модерни са девойки и момчета с много кичозни песни, които образуват друга аудитория. Но това е наклонността по целия свят - звучи единствено американска музика и китари. Вероятно е по този начин, тъй като некомпетентни хора се слагат на водещи позиции и всеки има независимост на деяние. Но тази приемливост може да докара до обезличаване на националната музика; освен в България. Навремето, когато имаше партийни наставления в България, това водеше до известни ограничавания, само че най-малко се знаеше, че няма да звучи пошла музика от заран до вечер. Може би не сме имали независимост, само че сме възпитани във висока хармония.
- Смятате ли, че да си музикант през днешния ден у нас е привлекателно, както по времето, когато вие сте учили в академията?
- За страдание, малко на брой се обръщат към специалността на музиканта през днешния ден, тъй като е доста зле платена и нямат мотивация. Всеки би желал да си обезпечи живота и защото страната няма предпочитание да спомага за това, след академията доста млади музиканти отиват да специализират в чужбина и остават там. Рядко някой се връща.
- Освен композирането с какво друго се занимавате в Люксембург?
- Преподавам пиано, имам два хора, ръководя, интензивно работя с музиката. Почти всички български концерти в Люксембург по някакъв метод са свързани с мен. Често поканвам реализатори, те свирят доста български творби. Людмил Ангелов и Ина Кънчева изнесоха концерт - половината стратегия бе с произведения от Панчо Владигеров. Борислава Танева, Ирина-Калина Гудева и други постоянно вършат концерти с българска музика - от Георги Арнаудов, Александър Танев, Юлия Ценова, Емил Табаков, мои творби... Пламена Мангова също е свирила в Люксембург. Каквото мога да кажа като извод, е, че съм горда и щастлива да мога да осъществявам този самобитен културен мост сред моите две страни - родината и тази, която ме " осинови ".
- Госпожо Врачанска, какво значи заглавието на новия ви албум?
- В моя диск главната тематика е пътуването, заминаването, точката на незавръщането, в която се намираха огромна част от българските актьори преди 30 години, когато се наложи да заминем по света, с цел да оцеляваме. Вояджър не е в смисъл на странник, а в смисъла на наложително тръгване, скитане...
- Удовлетворена ли сте от представянето на албума с концерта в камерна зала " България "?
- Публиката беше доста профилирана, най-вече музиканти, имаше десетина пианисти, в това число проф. Милена Моллова. Те оцениха качествата на певицата Вероник Носбаум. Пианистът Ромен Носбаум е прочут на нашите меломани от първия ми диск, издание на " Гега ню ", а в този момент те се допряха и до гения на неговата сестра Вероник. Много съм удовлетворена от представянето. Този диск излезе от една от най-престижните немски компании - " Соло музика ", основана за дистрибуция на " Сони мюзик ", и е първият на люксембургски актьор, публикуван от нея. Благодарение на щастливи случайности успяхме да получим помощ за турне от 8 концерта - в България е третият, по покана от българска страна. През лятото прекъсваме за малко. А през октомври отпътуваме за Барселона, Палау де ла музика, и в Реус Каталуния, след това във Виена, Хамбург, Люксембург. Очакваме и други предложения.
- Известно е, че предпочитате да създавате творби за избран актьор.
- В Люксембург не е елементарно да се избират изпълнителите, за които да създадеш произведение, и не всеки път съумявам да получа актьора, за който си бленувам. Когато от операта в Стара Загора ми поръчаха " Любов и ревнивост ", си представях Веселина Кацарова в основната роля. Но това беше невероятно в оня миг. Всеки човек построява личен свят и митология, хрумвания, облици. Когато сме чели гръцката митология като деца, нещо ни е впечатлила. После, препрочитайки тези притчи, се открояват два пласта - сценографското равнище, историята, която се споделя, както и по-дълбокият, интелектуалният слой. Вниквайки във всеки облик, в един миг аз пиша единствено по поръчка, с цел да не се усещам нещастна, в случай че творбата ми не бъде изпълнена. Когато получа поръчка или заричане творбата ми да бъде показано, героят от моята митология излиза и се облича в музика. По природа съм доста сантиментална и като интелектуалец имам голям боязън да не проявя тази прочувственост, по тази причина работя рационално. Хващам някаква музикална концепция и я построявам изцяло умишлено - това е развой, който ме избавя от подозрения. Много се веселя, че от фестивала " Пианисимо " получих поръчка за произведение за 2020 година в един нов настоящ род - така наречен клавирна опера.
- Може ли да се каже, че българската школа проличава във вашите композиции?
- Моите творби влизат във фонда на люксембургската музика, само че постоянно се прибавя " от български генезис ". И мелодичната ми заложба е с български нюанс. Има доста български следи. Почти във всяко мое произведение се чува нещо от нашите територии.
- Идвате ли си постоянно в родината?
- Идвам си доста постоянно и огромната част от моите другари музиканти са българи. Съдбата на българския музикант е по-трудна, тъй като би трябвало да се устоя в тежки условия. Люксембург дава на своите актьори опция да пътуват, да вземем за пример Вероник и Ромен пристигнаха с билети, платени от страната. България рядко би платила пътните на български актьор да изнесе концерт в чужбина. Там подкрепят изявите на актьори, с цел да се развиват.
- Това значи, че имат добре проведена и целенасочена културна политика.
- Да, и моята персонална орис е един образец - не съм нито гениална, нито най-най-най, само че съм имала шанса да попадна в страна, която ми оказва помощ. Имам издадени два диска. Когато човек е заставен да преподава на няколко места поради битовизмите на всекидневието, не му е до творчество, още по-малко пък да влага в това творчество. И когато страната не му оказва помощ, тя просто губи един надарен създател.
- Как се съхраняват музикалните обичаи в Люксембург?
- Има солидна традиция във връзка с любителската музика - духова, хорова. Всяко второ дете свири на някакъв инструмент на държавни разходи, достъпът до музикалното и артистичното обучение е вероятен за всеки. В момента едно дете в България, с цел да има достъп до изкуство, родителите му би трябвало да са по-заможни. Има доста фенове за типичен творби, само че за музиката от Дебюси насам най-често публиката е профилирана. В един миг концертните зали и оперите замязват на музеи. Съвременната музика на всички места в Европа към момента няма своята аудитория на такова равнище, както историческата. Защото изисква подготовка - освен музикална, само че и интелектуална. Трябва да се изяснява, да има брошури, излъчвания по малкия екран и по радиото, просветителни стратегии. Съвременната музика не е единствено за наслаждение и приятност. Както и в естетиката, би трябвало да се проучват творбите от импресионизма и експресионизма насам, по-късно затъмнение в международен мащаб музиката стана доста елитарна. Това няма по какъв начин да се промени, в случай че медиите не се заемат да образоват публиката.
- Хората на вашия дядо къде може да се чуят?
- Хората на моя дядо Андрей Врачански се пускат относително рядко по радиото. В момента нашите духови оркестри наподобяват на биг бенд и свирят най-вече американска музика, а не нашите родни хора. Ако публиката не чуе 2-3 хора на концерт или по радиото, последователно тази музика се не помни. Модерни са девойки и момчета с много кичозни песни, които образуват друга аудитория. Но това е наклонността по целия свят - звучи единствено американска музика и китари. Вероятно е по този начин, тъй като некомпетентни хора се слагат на водещи позиции и всеки има независимост на деяние. Но тази приемливост може да докара до обезличаване на националната музика; освен в България. Навремето, когато имаше партийни наставления в България, това водеше до известни ограничавания, само че най-малко се знаеше, че няма да звучи пошла музика от заран до вечер. Може би не сме имали независимост, само че сме възпитани във висока хармония.
- Смятате ли, че да си музикант през днешния ден у нас е привлекателно, както по времето, когато вие сте учили в академията?
- За страдание, малко на брой се обръщат към специалността на музиканта през днешния ден, тъй като е доста зле платена и нямат мотивация. Всеки би желал да си обезпечи живота и защото страната няма предпочитание да спомага за това, след академията доста млади музиканти отиват да специализират в чужбина и остават там. Рядко някой се връща.
- Освен композирането с какво друго се занимавате в Люксембург?
- Преподавам пиано, имам два хора, ръководя, интензивно работя с музиката. Почти всички български концерти в Люксембург по някакъв метод са свързани с мен. Често поканвам реализатори, те свирят доста български творби. Людмил Ангелов и Ина Кънчева изнесоха концерт - половината стратегия бе с произведения от Панчо Владигеров. Борислава Танева, Ирина-Калина Гудева и други постоянно вършат концерти с българска музика - от Георги Арнаудов, Александър Танев, Юлия Ценова, Емил Табаков, мои творби... Пламена Мангова също е свирила в Люксембург. Каквото мога да кажа като извод, е, че съм горда и щастлива да мога да осъществявам този самобитен културен мост сред моите две страни - родината и тази, която ме " осинови ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ