Албания се отделя от Северна Македония по пътя си към ЕС. Тирана започва преговори на 15 октомври
Албания ще бъде отделена от Северна Македония по пътя към присъединение в Европейския съюз (ЕС), потвърдиха източници на Радио Свободна Европа в Брюксел. Такова единомислещо решение е било взето по време на съвещание на непрекъснатите представители в Европейски Съюз в сряда.
Това става две години откакто Тирана и Скопие започнаха дружно договаряния за евроинтеграция. Проблемите сред Северна Македония и България обаче забавиха процеса, което се отрази и на напредъка на Албания.
Същинските договаряния сред Скопие и Брюксел към момента не са почнали, тъй като Северна Македония не е изпълнила изискването да подсигурява правата на българското малцинство в конституцията си. Този ангажимент, с цел да отдръпна София ветото си над договарянията за македонска евроинтеграция.
На този декор към този момент над 10 години е в ход по този начин наречения. Той беше основан през 2014 година , с цел да поддържа европейската интеграция на страните от Западните Балкани - Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
Първата част на договарянията за присъединението на Албания към Европейски Съюз ще може да стартира на 15 октомври. Като част от нея ще бъдат разисквани няколко глави - „ Обществени поръчки “, „ Статистика “, „ Съдебна система и съществени права “, „ Правосъдие, независимост и сигурност “ и „ Финансов надзор “.
Договорът за другарство, добросъседство и съдействие беше подписан сред България и Северна Македония през 2017 година по време на ръководството на ГЕРБ.
През 2020 година България беше единствената страна членка на Европейски Съюз, която наложи несъгласие върху началото на договарянията на Скопие за участие. Тогава София твърдеше, че Северна Македония е нарушила въпросния контракт, а Скопие отговори с обвиняване, че България го нарушава, налагайки ветото.
Обвиненията на България бяха свързани с отклонения от формулите за историята и езика, застой в работата на историческата и на междуправителствената комисия, претенциите за признание на македонско малцинство в България, език на омразата и други.
Ветото беше оттеглено, откакто българският парламент така наречен за решение на разногласието. То предлага българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Брюксел.
Македонският парламент предлагането, а по-късно външните министри на двете страни двустранен протокол. Впоследствие България отдръпна ветото си, а Северна Македония публично договаряния е Европейски Съюз през юли 2022 година Същинските договаряния обаче ще стартират едвам когато Скопие извърши уговорките си към София, измежду които е и вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония.
След като националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ завоюва парламентарните избори през май тази година, македонското държавно управление изиска да предоговори „ френското предложение “. Очаквано, Европейски Съюз отхвърли това искане.
Въпреки дипломатическите опити на двете страни да изгладят връзките си, през последните години напрежението се е покачвало нееднократно.
Това става две години откакто Тирана и Скопие започнаха дружно договаряния за евроинтеграция. Проблемите сред Северна Македония и България обаче забавиха процеса, което се отрази и на напредъка на Албания.
Същинските договаряния сред Скопие и Брюксел към момента не са почнали, тъй като Северна Македония не е изпълнила изискването да подсигурява правата на българското малцинство в конституцията си. Този ангажимент, с цел да отдръпна София ветото си над договарянията за македонска евроинтеграция.
На този декор към този момент над 10 години е в ход по този начин наречения. Той беше основан през 2014 година , с цел да поддържа европейската интеграция на страните от Западните Балкани - Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
Първата част на договарянията за присъединението на Албания към Европейски Съюз ще може да стартира на 15 октомври. Като част от нея ще бъдат разисквани няколко глави - „ Обществени поръчки “, „ Статистика “, „ Съдебна система и съществени права “, „ Правосъдие, независимост и сигурност “ и „ Финансов надзор “.
Договорът за другарство, добросъседство и съдействие беше подписан сред България и Северна Македония през 2017 година по време на ръководството на ГЕРБ.
През 2020 година България беше единствената страна членка на Европейски Съюз, която наложи несъгласие върху началото на договарянията на Скопие за участие. Тогава София твърдеше, че Северна Македония е нарушила въпросния контракт, а Скопие отговори с обвиняване, че България го нарушава, налагайки ветото.
Обвиненията на България бяха свързани с отклонения от формулите за историята и езика, застой в работата на историческата и на междуправителствената комисия, претенциите за признание на македонско малцинство в България, език на омразата и други.
Ветото беше оттеглено, откакто българският парламент така наречен за решение на разногласието. То предлага българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Брюксел.
Македонският парламент предлагането, а по-късно външните министри на двете страни двустранен протокол. Впоследствие България отдръпна ветото си, а Северна Македония публично договаряния е Европейски Съюз през юли 2022 година Същинските договаряния обаче ще стартират едвам когато Скопие извърши уговорките си към София, измежду които е и вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония.
След като националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ завоюва парламентарните избори през май тази година, македонското държавно управление изиска да предоговори „ френското предложение “. Очаквано, Европейски Съюз отхвърли това искане.
Въпреки дипломатическите опити на двете страни да изгладят връзките си, през последните години напрежението се е покачвало нееднократно.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ