Защо акулите чук имат глави с формата на чук?
Акулите чук наподобяват необичайно - като че ли някой е хванал черепа им за очните кухини и е издължил главата встрани. Същевременно останалата част от телата им е като на естествените акули.
Вероятно се чудите какви са преимуществата на глава с формата на чук? И по какъв начин акулите чук са се сдобили с нея преди всичко?
Аз съм академик, който учи акулите от близо 30 години. Отговорите на някои от тези въпроси изненадаха даже мен.
Предимствата на чука
Учените считат, че акулите с глави, наподобяващи чук, имат три съществени преимущества.
Първото е обвързвано със зрението. Ако очите ви гледат към две противоположни направления – да речем, че се намират при ушите ви, това ще ви даде много по-широк ъгъл на видимост. Всяко око ще вижда друга част от света, ще имате доста добра визия за нещата към вас. По този метод обаче ще ви е мъчно да преценявате на какво разстояние са самите обекти.
За да компенсират този минус, акулите чук разполагат със специфични сетивни органи, наречени ампули на Лоренцини и разпръснати по долната страна на техния чук. Тези органи, наподобяващи пори, могат да засичат електричество.
Ако се вгледате деликатно в тази гигантска акула чук (S. mokarran), можете да видите сетивните пори, ситуирани от долната страна на чука. Снимка: Martin Prochazkacz / Shutterstock
Порите на процедура извършват ролята на детектор за метали – той усеща и намира плячка, заровена под пясъка на океанското дъно. Обикновените акули също разполагат с тези сетивни органи, само че при акулите чук те са повече. Колкото по-разпръснати са по разтеглената им глава, толкоз по-прецизни са в откриването на храна.
И най-сетне, учените считат, че чуковете оказват помощ на акулите да завиват по-бързо, до момента в който плуват. Ако в миналото сте ходили по време на стремителен вятър с чадър ръка или сте летели на аероплан, знаете какъв брой мощни могат да бъдат огромните повърхности при придвижване. Ако сте акула чук и вашата евентуална вечеря плува бързо, вие можете да завиете по-бързо от останалите риби, с цел да я уловите.
Родословното дърво на акулите чук
Щеше да е хубаво, в случай че учените като мен можеха да проучат вкаменелости и да проследят развиването на акулите чук през времето. За страдание, вкаменелостите на акулите чук се състоят съвсем напълно от зъби. Това е по този начин, защото телата им не разполагат с кости. Те са основани от хрущял – същото нещо, от което са направени вашите уши и нос. Хрущялът се разпада доста по-бързо от зъбите или костите, ето за какво той рядко се трансформира във вкаменелост. Зъбните вкаменелости пък не ни споделят нищо за еволюцията на черепите на акулите чук.
Днес в океаните плуват девет разнообразни типа акули чук. Те варират както във връзка с размер, по този начин и по форма на своите глави. Някои имат много необятни глави по отношение на телата си. Такива са крилатата ( E. blochii ), гигантската ( S. mokarran ), гладката ( S. zygaena ), раковинената ( S. lewini) и каролинската ( S. gilberti ) акула чук.
Най-тесният чук принадлежи на боневидната акула (S. tiburo). Източник: D. Ross Robertson/Smithsonian Tropical Research Institute, public domain
Други разполагат с по-малки чукове по отношение на телата си, в това число боневидната ( S. tiburo ) лопатовидната ( S. media ), малкооката ( S. tudes) и раковинено-боневидната ( S. corona ).
Дълго време учените допускаха, че първите акули чук не са разполагали с кой знае какви чукове, само че с течение на времето някои са еволюирали и са се сдобили с по-големи. Смятахме, че днешните разнообразни типове акули чук съставляват „ моментни фотоси “ от другите интервали в еволюционните процеси, като дребните акули чук са най-старите типове в родословното дърво, а големите – най-новите.
Не разполагаме с вкаменелости, които да проучваме. Ето за какво учени като мен изследват тази концепция благодарение на ДНК. ДНК е генетичният материал в клетките, който придвижва информация за метода, по който живите организми ще наподобяват и действат. Той може да бъде употребен и за изследването на това по какъв начин живите организми са свързани между тях.
Взехме ДНК проби от осем от деветте типа акули чук и ги използвахме, с цел да проучим родствените връзки посред им. Резултатите, които получихме, бяха много непредвидени. По-старите типове разполагаха с съразмерно по-големи чукове, до момента в който по-младите – по-малки чукове.
Деформациите могат да бъдат и преимущество
Когато ние, учените, разсъждаваме за еволюцията, нормално одобряваме, че живите организми се трансформират по мъничко с течение на времето – лека-полека се усъвършенстват, с цел да се възползват по-добре от средата, в която се намират. Този развой се назовава натурален тим. Нещата обаче не постоянно работят по този метод и еволюцията на акулите чук го потвърждава.
Вляво виждаме предстоящата еволюция на акулите чук – с постепенна смяна във формата на главата. Вдясно е моделът на еволюционна смяна, получен след секвенирането на ДНК данни. Източник: Gavin Naylor, CC BY-ND
Понякога едно животно може да се роди с генетичен резултат, който да се окаже изключително потребен за оцеляването му. Стига аномалията да може да се надживее и животното да може да се възпроизвежда, тази характерност ще бъде предадена на идващото потомство. Смятаме, че тъкмо това се е случило с акулите чук.
Видът, който се е разклонил най-рано, е крилатата акула ( E. blochii ), която разполага и с една от най-широките глави. С течение на времето естественият тим в действителност е смалил размера на чука. Оказва се, че най-скорошният тип е боневидната акула ( S. tiburo ), която разполага с най-малкия чук от всичките.
Автор: Гавин Нейлър (Gavin Naylor), началник на Програмата за проучване на акулите във Флорида, Университетът във Флорида (University of Florida).
Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейния създател. Прочетете оригиналната статия тук.
