Стагфлация в стил 70-те години витае във въздуха
Акциите процъфтяваха, заплатите и цените се надпреварваха едни други и за първи път от десетилетия във въздуха витаеше инфлация. " Може ли да се разчита, че Бордът на Федералния запас ще отговори на предстоящите инфлационни паники от 1967 година с нормалния си жар за ограничение на кредитирането? " попита изданието Wall Street Journal на 2 ноември 1966 година " Отговорът: Вероятно не ".
Всъщност, на фона на поредност от парични и фискални половинчати ограничения, идващото десетилетие и половина ще стане известно като " Голямата инфлация " в Съединени американски щати, като показателят на потребителските цени ще скочи със 186%, или 7,3% годишно, от 1968 до 1983 година (CPI беше 4,7% през 2021 година и се прави оценка на 8% тази година до момента.)
Още по-лошо, две енергийни рецесии попречиха на стопанската система на Съединени американски щати, повишавайки равнището на безработица до 8,2% през 1975 година и 10,8% през 1982 година, макар че цените продължиха да порастват. Наречен интервал на стагфлация, това време стопански удуши доста американски фамилии и компании. Епизодът беше " най-големият неуспех на американската макроикономическа политика в следвоенния интервал ", споделя Джереми Сийгъл, почетен професор по финанси в Wharton School на Университета на Пенсилвания и създател на основополагащото пазарно изследване, " Stocks for the Long Run " (Акции за дълготрайно държане).
Днес стагфлацията още веднъж витае във въздуха. Инфлацията, провокирана от разноските след пандемията, е на най-високото си равнище от четири десетилетия и стопанската система може към този момент да е в криза. Акциите са в мечи пазар, доходността на облигациите се повишава, а криптовалутите се срутват. Само безработицата остава исторически ниска - от едвам 3,6%.
Последните няколко години бяха задоволително трудни; представете си 15 години по-нататъшна болежка. За благополучие ръководителят на Фед Пол Волкър остави управлението за отбягване на най-лошите вреди в това, което той назова " урокът от 70-те години ".
Ще вземем ли поради този урок?
Както при днешните растящи цени, Голямата инфлация стартира с горещо работеща стопанска система, подсилена от данъчните понижения през 1964 година и разноските както за война (Виетнам), по този начин и за мир. CPI доближи 3% през 1966 година, когато The Journal би паника.
Федералният запас беше управителен от Уилям Макчесни Мартин младши, който съпоставя централната банка с " придружителя, който подреди купата с пунш да бъде отстранена тъкмо когато купонът в действителност бе в разгара си ". И въпреки всичко, когато пристигна време да се постави завършек на купона с инфлацията, Мартин " не пожела да увеличи лихвените проценти или да понижи предлагането на пари на заем ", написа The Journal. Защо? Защото забавянето на стопанската система може да укроти инфлацията с цената на увеличение на безработицата, което беше политически недопустимо.
Мартин и неговият правоприемник Артър Бърнс последваха образците надлежно на президентите Линдън Джонсън и Ричард Никсън.
" Всеки в региона знае доста добре, че президентът Никсън искаше лихвите да останат ниски ", сподели министърът на финансите Джон Конали пред The Journal на 16 август 1971 година, когато процентът на федералните фондове беше 5,75%. Курсът ще следва модел нагоре и надолу през 70-те години.
Служителите на Фед имаха вяра в кривата на Филипс, която теоретизира, че има постоянна, противоположна връзка сред инфлацията и безработицата. Ако управляваме стопанската система малко по- нагорещена, съгласно мисленето, безработицата ще бъде ниска. Но критиците предизвестиха, че непрекъснатата инфлация може да се самопродължава. Докато служащите търсят покачване на заплатите, фирмите покачват цените, с цел да подхождат на разноските за труд, като задействат серпантина сред заплатите и цените.
" Бремето на инфлацията набъбна прекалено много, с цел да може да се понесе ", написа Barron " s на 31 март 1969 година, цитирайки дефицита на жилища и работна ръка, които отразяват днешната обстановка. " Ако предишното е някакъв ориентир, нездравото разширение и спекулативният остатък би трябвало да доведат до срив. "
Отговорът на Никсън, поредност от надзор на заплатите, цените и наемите (наред с други мерки), най-много потисна цените, до момента в който не бяха вдигнати. Barron " s изобличи това, което беше известно като удара на Никсън. " Какво реализира контролът? " попита редакторът Робърт Блайбърг на 29 април 1974 година " Докато се преструваше, че управлява инфлацията, администрацията на Никсън, подпомагана и подстрекавана от Борда на Федералния запас, отвори необятно инфлационните кранове. "
Тогава пристигна първият петролен потрес. Ембаргото на Организацията на страните експортьорки на нефт от 1973 година увеличи цените на суровия нефт с 300% за месеци. Това направи " насмешка с концепцията, че има елементарен компромис сред по-висока инфлация и по-ниска безработица ", написа икономистът Стивън Б. Рийд. Кривата на Филипс беше мъртва.
Доброволната стратегия Whip Inflation Now на президента Джералд Форд от 1974 година се трансформира в кулминационна точка, когато акциите се сринаха и настъпи рецесията; Barron " s го назова " трик ". Друга петролна рецесия удари през 1979 година Най-ниската точка може да е била " неразположената " тирада на президента Джими Картър през юли същата година, когато той сподели на Съединени американски щати, че " цялото законодателство в света не може да поправи това, което не е наред с Америка ".
Накратко, стопанската система беше отвън надзор и държавното управление беше без хрумвания. Един резултат беше политическата гражданска война, която опустоши Роналд Рейгън в президентството през идната година.
Друга беше паричната гражданска война, водена от Волкър, който беше назначен от Картър за ръководител на Фед 10 дни след речта. Той даде да се разбере, че задачата му е инфлацията.
" Ние нямаме различен избор, с изключение на да се оправим с инфлационната обстановка, тъй като с течение на времето инфлацията и равнището на безработица вървят дружно ", сподели той през 1980 година " Не е ли това урокът от 70-те години? "
Волкър стегна паричното предложение и увеличи лихвата на федералните фондове до над 19%. Това провокира двойна криза, само че инфлацията и безработицата с времето спаднаха и скоро настъпи утрото на Рейгън в Америка.
Днес ръководителят на Фед Джером Пауъл наподобява схваща урока от 70-те години. " Ние не се опитваме да предизвикваме и не мислете, че ще би трябвало да предизвикваме криза ", сподели той пред Банковия комитет на Сената на 22 юни. " Но считаме, че е безусловно значимо да възстановим ценовата непоклатимост, в действителност както в интерес на пазара на труда, по този начин и в интерес на всичко друго. "
Ако Фед не реагира на инфлацията толкоз бързо, колкото се надяваха някои, Сийгъл споделя, че въпреки всичко е работил задоволително скоро, с цел да ограничи вредите. Той споделя, че чака инфлацията да намалее в границите на една година и че ще преживеем по-меко кацане от това, проектирано от Волкър.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.
Всъщност, на фона на поредност от парични и фискални половинчати ограничения, идващото десетилетие и половина ще стане известно като " Голямата инфлация " в Съединени американски щати, като показателят на потребителските цени ще скочи със 186%, или 7,3% годишно, от 1968 до 1983 година (CPI беше 4,7% през 2021 година и се прави оценка на 8% тази година до момента.)
Още по-лошо, две енергийни рецесии попречиха на стопанската система на Съединени американски щати, повишавайки равнището на безработица до 8,2% през 1975 година и 10,8% през 1982 година, макар че цените продължиха да порастват. Наречен интервал на стагфлация, това време стопански удуши доста американски фамилии и компании. Епизодът беше " най-големият неуспех на американската макроикономическа политика в следвоенния интервал ", споделя Джереми Сийгъл, почетен професор по финанси в Wharton School на Университета на Пенсилвания и създател на основополагащото пазарно изследване, " Stocks for the Long Run " (Акции за дълготрайно държане).
Днес стагфлацията още веднъж витае във въздуха. Инфлацията, провокирана от разноските след пандемията, е на най-високото си равнище от четири десетилетия и стопанската система може към този момент да е в криза. Акциите са в мечи пазар, доходността на облигациите се повишава, а криптовалутите се срутват. Само безработицата остава исторически ниска - от едвам 3,6%.
Последните няколко години бяха задоволително трудни; представете си 15 години по-нататъшна болежка. За благополучие ръководителят на Фед Пол Волкър остави управлението за отбягване на най-лошите вреди в това, което той назова " урокът от 70-те години ".
Ще вземем ли поради този урок?
Както при днешните растящи цени, Голямата инфлация стартира с горещо работеща стопанска система, подсилена от данъчните понижения през 1964 година и разноските както за война (Виетнам), по този начин и за мир. CPI доближи 3% през 1966 година, когато The Journal би паника.
Федералният запас беше управителен от Уилям Макчесни Мартин младши, който съпоставя централната банка с " придружителя, който подреди купата с пунш да бъде отстранена тъкмо когато купонът в действителност бе в разгара си ". И въпреки всичко, когато пристигна време да се постави завършек на купона с инфлацията, Мартин " не пожела да увеличи лихвените проценти или да понижи предлагането на пари на заем ", написа The Journal. Защо? Защото забавянето на стопанската система може да укроти инфлацията с цената на увеличение на безработицата, което беше политически недопустимо.
Мартин и неговият правоприемник Артър Бърнс последваха образците надлежно на президентите Линдън Джонсън и Ричард Никсън.
" Всеки в региона знае доста добре, че президентът Никсън искаше лихвите да останат ниски ", сподели министърът на финансите Джон Конали пред The Journal на 16 август 1971 година, когато процентът на федералните фондове беше 5,75%. Курсът ще следва модел нагоре и надолу през 70-те години.
Служителите на Фед имаха вяра в кривата на Филипс, която теоретизира, че има постоянна, противоположна връзка сред инфлацията и безработицата. Ако управляваме стопанската система малко по- нагорещена, съгласно мисленето, безработицата ще бъде ниска. Но критиците предизвестиха, че непрекъснатата инфлация може да се самопродължава. Докато служащите търсят покачване на заплатите, фирмите покачват цените, с цел да подхождат на разноските за труд, като задействат серпантина сред заплатите и цените.
" Бремето на инфлацията набъбна прекалено много, с цел да може да се понесе ", написа Barron " s на 31 март 1969 година, цитирайки дефицита на жилища и работна ръка, които отразяват днешната обстановка. " Ако предишното е някакъв ориентир, нездравото разширение и спекулативният остатък би трябвало да доведат до срив. "
Отговорът на Никсън, поредност от надзор на заплатите, цените и наемите (наред с други мерки), най-много потисна цените, до момента в който не бяха вдигнати. Barron " s изобличи това, което беше известно като удара на Никсън. " Какво реализира контролът? " попита редакторът Робърт Блайбърг на 29 април 1974 година " Докато се преструваше, че управлява инфлацията, администрацията на Никсън, подпомагана и подстрекавана от Борда на Федералния запас, отвори необятно инфлационните кранове. "
Тогава пристигна първият петролен потрес. Ембаргото на Организацията на страните експортьорки на нефт от 1973 година увеличи цените на суровия нефт с 300% за месеци. Това направи " насмешка с концепцията, че има елементарен компромис сред по-висока инфлация и по-ниска безработица ", написа икономистът Стивън Б. Рийд. Кривата на Филипс беше мъртва.
Доброволната стратегия Whip Inflation Now на президента Джералд Форд от 1974 година се трансформира в кулминационна точка, когато акциите се сринаха и настъпи рецесията; Barron " s го назова " трик ". Друга петролна рецесия удари през 1979 година Най-ниската точка може да е била " неразположената " тирада на президента Джими Картър през юли същата година, когато той сподели на Съединени американски щати, че " цялото законодателство в света не може да поправи това, което не е наред с Америка ".
Накратко, стопанската система беше отвън надзор и държавното управление беше без хрумвания. Един резултат беше политическата гражданска война, която опустоши Роналд Рейгън в президентството през идната година.
Друга беше паричната гражданска война, водена от Волкър, който беше назначен от Картър за ръководител на Фед 10 дни след речта. Той даде да се разбере, че задачата му е инфлацията.
" Ние нямаме различен избор, с изключение на да се оправим с инфлационната обстановка, тъй като с течение на времето инфлацията и равнището на безработица вървят дружно ", сподели той през 1980 година " Не е ли това урокът от 70-те години? "
Волкър стегна паричното предложение и увеличи лихвата на федералните фондове до над 19%. Това провокира двойна криза, само че инфлацията и безработицата с времето спаднаха и скоро настъпи утрото на Рейгън в Америка.
Днес ръководителят на Фед Джером Пауъл наподобява схваща урока от 70-те години. " Ние не се опитваме да предизвикваме и не мислете, че ще би трябвало да предизвикваме криза ", сподели той пред Банковия комитет на Сената на 22 юни. " Но считаме, че е безусловно значимо да възстановим ценовата непоклатимост, в действителност както в интерес на пазара на труда, по този начин и в интерес на всичко друго. "
Ако Фед не реагира на инфлацията толкоз бързо, колкото се надяваха някои, Сийгъл споделя, че въпреки всичко е работил задоволително скоро, с цел да ограничи вредите. Той споделя, че чака инфлацията да намалее в границите на една година и че ще преживеем по-меко кацане от това, проектирано от Волкър.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ