Европейски доходи ще са възможни, ако имаме европейски данъци
Акценти от изявлението Налице е политическа воля за завършек на траялото десетилетия недофинансиране на опазването на здравето, образованието и вложенията в инфраструктура, които пречеха на стопанската система, само че следва по-трудното. По-големите осигуровки ще бъдат трансферирани на крайните клиенти посредством нарастване на цените. Необходима е данъчна промяна, с която да се понижи тежестта за нискодоходните групи. Прогноза за инфлацията: Бърз спад е вероятен, в случай че скоро последва завършек на пандемията, а спорът Русия-Украйна откри спокойно решение. В най-екстремния сюжет може да се стигне до налагане на тавани върху цените.Г-н Павлов, новото държавно управление очерта параметрите на Бюджет 2022 – към 7 милиарда лева дълг, недостиг от над 4% и разноски за над 60 милиарда лева Има ли нещо притеснително в числата съгласно Вас?
– Когато рецесията, провокирана от пандемията от ковид, стартира през 2019 година, България беше страната с най-нисък обществен дълг в ЦИЕ и имаше най-голямо поле за разхлабване на фискалната политика. В същото време България изглеждаше страната с най-голямо недофинансиране на опазването на здравето, образованието, инфраструктурата и други, зависещи от бюджета сфери. Всичко това сътвори опция пред страната да навакса част от пропуснатите вложения в тези основни за триумфа на всяка стопанска система области през идващите няколко години, в които Европейски Съюз нямаше да ползва трипроцентното ограничаване за размера на недостига като дял от Брутният вътрешен продукт. Очакванията за смяна в провежданата фискална политика се подхранваха и от идните през 2021 година избори, които също допускаха по-голямо фискално разхлабване.
Вместо да се възползва от това България се оказа страната с най-нисък недостиг в ЦИЕ през 2020 и 2021 година На начислена основа тя регистрира недостиг от 3.7% от Брутният вътрешен продукт приблизително за последните две години. За същия интервал Полша и Хърватска регистрираха междинна стойност от 5.9%, Сърбия 6.1%, Чехия 6.5%, Унгария 7.8%, а в Румъния дефицитът достигана 8.7% от Брутният вътрешен продукт или близо два и половина пъти по-голям от този в България.
В новия бюджет се залага нарастване на недостига на начислена основа до 5.5% през 2022 година Това е стъпка в вярната посока. Ако по логичен метод държавното управление успее да усили бюджетните средства за опазване на здравето, обучение и инфраструктура, това ще постави завършек на прекомерно рестриктивния метод при ръководството на обществените финанси от последните повече от две десетилетия.
Постигането на тази цел няма да е елементарно. Правителството залага нарастване на заплатите в бранш обучение през 2022 година Това е добре, само че е належащо да се поеме ангажимент заплатите в бранша да продължат да порастват изпреварващо до края на мандата, като този растеж се обвърже с възстановяване на просветителните резултати. В опазването на здравето се планува увеличение на бюджетните средства до 5.8% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година по отношение на 5.6% през 2021 година Това също е добре, изключително като се има поради какъв брой огромни са дефицитите в тази област. Необходима е обаче доста спомагателна работа, с цел да се построи единодушие към съответните ограничения, които ще създадат допустимо здравните индикатори на нацията да стартират да се усъвършенстват, до момента в който в това време доплащанията намалеят и опазването на здравето стане по-достъпно.
Подобна е картината и при финансовите разноски, където се планува нарастване от 2.9% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година до 5.8% през 2022 година Само че Планът за възобновяване и резистентност още не е дефинитивно контрактуван с Европейски Съюз, като остава и опасението, че няма задоволително готови планове, по които строително-монтажните работи могат да стартират още тази година. Да не приказваме за опасенията, че бранш строителството може би не разполага с задоволително свободен потенциал, с цел да посрещне подобен огромен растеж на търсенето в строителството на инфраструктура.
Всичко това сочи, че наподобява е налице политическа воля да се постави краят на траялото десетилетия недофинансиране на опазването на здравето, образованието и вложенията в инфраструктура, които пречеха на стопанската система да разкрие цялостния си капацитет и да форсира повишаването на приходите. Остава обаче по-трудното и то е доста спомагателна работа, с цел да се реализира единодушие за нужните ограничения, с цел да се реформират всичките тези основни за триумфа на стопанската система браншове.
Управляващите дават поръчка за стесняване на администрацията, за увеличение на вложенията, за електронизация на услугите. Как очаквате това да се отрази на българската стопанска система в идващите години?
– Необходимо е да разберем какво тъкмо има поради държавното управление, когато приказва за стесняване на администрацията. Намаляването на администрацията може да бъде целесъобразно, в случай че то е естествена последица от процесите на цифровизация или от отпадане на избрани действия, които по някаква причина към този момент не са нужни.
Намаляването на администрацията би трябвало да се прави с изключително огромно внимание към детайлите, защото администрацията включва и регулаторите. Допускам, че има дребен на брой браншове, в които понижаване на регулациите е целесъобразно, само че в това време, считам, че има браншове с високи равнища на централизация, в които по-нататъшно понижаване на регулациите единствено ще даде на водещите компании още по-голяма власт да диктуват цените за крайните си клиенти.
Успешното ръководство на обществената администрация наподобява на ръководството на актуалните компании. Успешните компании не са тези, които ще създадат най-голямо редуциране на разноските, в това число като закрият най-вече работни места, а тези, които ще създадат повече и по-успешни вложения, водени от желанието си да дадат освен това на клиентите си.
В плана за Бюджет 2022 виждаме, че се чака до края на 2024 година съотношението сред евросредствата и брутния вътрешен артикул на България да пораства. Няма ли това да усили зависимостта на българската стопанска система от евросредствата?
– България е измежду най-големите получатели на средства от новия инструмент Следващо потомство Европейски Съюз. В същото време усвояването на средства от многогодишната финансова рамка изостава. На този декор е обикновено да се залага огромен растеж на средствата от Европейски Съюз. Тук въпросът е каква част от тези средства ще успеем да усвоим и до каква степен положителни са плановете, които сме договорили с Европейски Съюз, тъй че по най-хубавия метод да решим проблемите, които пречат на българската стопанска система да разкрие цялостния си капацитет.
Усвояването на средствата от Европейски Съюз е по-прозрачно и по-ефективно в сравнение с при плановете единствено с национално финансиране. Голямата част от прехвърлянията от Европейски Съюз са безплатни, тъй че България освен има интерес да усвоява колкото се може повече такива средства, само че и да направи по този начин, че плановете с национално финансиране да се ръководят по същите правила като тези от Европейски Съюз.
Предстои повдигане на минималния и оптималния застрахователен приход. Това по какъв начин ще помогне на българската стопанска система да доближи европейските и коства ли си натоварването на бюджетите на бизнеса?
– Бизнесът не заплаща налози и осигуровки, семействата ги заплащат. В случая по-големите осигуровки ще бъдат трансферирани на крайните клиенти посредством нарастване на цените, на които бизнесът продава артикули и услуги на пазара. Бизнесът пресмята осигуровките и ги превежда в бюджета, като за основа употребява количеството труд, влагано в производството. Това обаче не трансформира огромната картина.
Продължавам да мисля, че е нужна данъчна промяна, с която да се понижи данъчната тежест за нискодоходните групи за сметка на увеличение на налозите за семействата с високи приходи. Без такава промяна неравенствата ще останат високи и ще не престават да пречат на икономическия напредък и скоростта, с която приходите се изравняват с тези в Европа.
Европейски приходи ще са вероятни, в случай че имаме европейски налози. В момента България е с едни от най-ниските доходи от налози като дял от Брутният вътрешен продукт в Европа, като в това време данъчната ни система е измежду най-регресивните. Ако не се реализира единодушие за увеличение на налозите и не се направи завой към по-справедливо облагане на другите подоходни групи, вложенията в обучение, опазване на здравето и инфраструктура ще продължат да са ниски. Това ще пречи да се преодолее изоставането ни във връзка с качеството и количеството на работната мощ и догонването на Европейските приходи ще остане непостижима цел.
Има ли заплаха за осъществяването на бюджета (в частта за Данък добавена стойност, акцизи), в случай че инфлацията в средата на годината внезапно се забави?
– Може и да има подобен риск, само че той е нищожен от днешна позиция. Бърз спад на инфлацията е вероятен, в случай че в идващите един-два месеца се случат по едно и също време две неща – по някаква незнайна все още причина пандемията от ковид завърши в целия свят, а спорът сред Русия и Украйна откри спокойно решение и доставките на газ за Европа се възстановяват. При този сюжет приходите от Данък добавена стойност и акцизи ще намалеят, само че разноските ще намалеят още повече, защото здравната рецесия ще свърши и с това ще отпадне нуждата бюджетът да дава помощ на компаниите и семействата.
Много по-опасен е противоположният сюжет. Ако здравната рецесия се задълбочи, проблемите с веригите на доставки ще се изострят и инфлацията ще се окаже по-голяма от предстоящото. Ако по едно и също време с това спорът сред Русия и Украйна ескалира, бъркотията с доставките ще стане цялостна и инфлацията може краткотрайно да се изстреля до стойности, които заплашват безусловно да спрат стопанската система. Това ще изисква надалеч стигаща интервенция от страна на държавните управления. В най-екстремния сюжет може да се стигне до налагане на тавани върху цените и въвеждане на ръководено от страната систематизиране на най-дефицитните и чувствителни артикули. При подобен сюжет цените може даже да спаднат, само че разноските на бюджета ще се изстрелят през тавана, защото бедстващите семейства и компании ще се нуждаят от огромни стратегии за подкрепяне от страна на обществения бранш.
Удачна ли е политиката за увеличение на приходите (в това число увеличение на пенсии и заплати) в изискванията на висока инфлация – може ли да се направи асоциацията с наливане на масло в огъня?
– Засега бюджетът планува единствено нарастване на заплатите на учителите и растеж на пенсиите по „ швейцарското предписание “ с 6.1% в средата на 2022 година Това се случва на фона на растеж на междинната заплата в обществения бранш от 15% и на междинната пенсия от 25% през 2021 година, както и в подтекста на предстояща инфлация от към 6% приблизително през 2022 година
Нужно е смелата политика за увеличение на финансираните от бюджета приходи, стартирана през предходната година, да продължи и през тази. Има фискална опция за увеличение на тези заплащания и тя би трябвало да се употребява, като се удържи натискът на пазарните фундаменталисти, по-високите доходи на бюджета да се употребяват за понижаване на налозите. Увеличението на пенсиите, би трябвало да бъде съпроводено със селективно увеличение на заплати в обществения бранш и надалеч стигащо увеличение на обществените заплащания – изключително на тези, предоставящи поддръжка на енергийно бедните семейства.
Няма заплаха тази политика да докара до увеличение на инфлацията в дълготраен проект, тъй като българската стопанска система не прегрява. У нас инфлацията се дължи най-много на проблемите с работата на веригите на доставки и скока в цените на горивата, който се подхранва и от възходящото напрежение сред Русия и Украйна. Ако намалите темповете, с които нарастват пенсиите и заплатите, това няма да отстрани проблемите с работата на веригите на доставки, нито ще постави завършек на напрежението сред Русия и Украйна и ще понижи цените на газта.
Не отхвърлям, че при по-ниски темпове, с които нарастват пенсиите и заплатите, инфлацията ще намалее. Проблемът е, че с цел да намалее инфлацията през днешния ден, ще е належащо доста по-голямо закъснение на растежа на приходите, в сравнение с това, което би било належащо, в случай че растежът в цените идваше от прегряване на пазара на труда.
Да се понижават темповете, с които нарастват пенсиите и заплатите ще значи като общество да си предизвикваме сами ненужна болежка. При това, болката ще бъде най-голяма таман за тези семейства, които са с най-ниски приходи, и които, както доста литература и емпирични данни сочат, страдат най-вече от надигането на инфлацията.
Разполага ли България с принадлежности, които да смекчат инфлацията?
– В огромната си част инфлацията се дължи на фактори отвън контрола на държавното управление, което стеснява опциите му за отговор от позиция на провежданата политика. Това, несъмнено, не значи, че държавното управление би трябвало безучастно да стои и да гледа по какъв начин високата инфлация удря българската стопанска система.
Една опция за понижаване на инфлацията е да се усили контролът върху секторите с огромна централизация, с цел да се пресекат опитите на недобросъвестни търговци да усилят цените, злоупотребявайки с пазарната мощ, която имат. Увеличаване на броя на имунизираните също би помогнало да се редуцират проблемите с веригите на доставки и да се успокоят цените. Разбира се, България е дребна частица от световните индустриални вериги и ще бъде значимо броят на имунизираните бързо да нараства и в останалата част от света, с цел да спаднат цените.
Ще бъде основно да се овладее надигането на инфлационните упования. В края на януари семействата наподобяват по-загрижени за здравето си, само че с отминаването на петата вълна на пандемията страхът от инфлацията ще стартира да доминира. За да се оправи с тази сложна задача, държавното управление ще би трябвало да убеди бизнеса и семействата, че разполага с инструментите и ресурсите, нужни с цел да окаже помощ на най-уязвимите от тях. Помощта за потребителите на електрическа сила ще би трябвало да продължи. Важно ще бъде това да става по метод, който ще предотврати натрупването на прекомерно огромни дефицити в държавните компании от енергетиката, както и да не се допусне появяването на доста зомби компании, които са станали прекомерно подвластни от държавната помощ. В същото време ще бъде належащо неколкократно нарастване на средствата по програмата в поддръжка на енергийно бедните семейства, защото без да се реши този проблем, няма вяра, че процесът на либерализацията на пазара на електрическа сила ще може да бъде приключен, когато рецесията с високите цени е зад нас.
Кога прогнозирате закъснение на повишаването на цените в страната?
– Очаквам инфлацията да доближи най-високите си стойности в идващите няколко месеца и да се задържи на доста високи равнища през цялото първо полугодие на 2022 година През втората половина на годината инфлацията ще стартира да се забавя, като в края на 2022 година ще остане на равнище от към 4%. Едва в края на идната година чакам инфлацията да се забави до равнища по-ниски от 3% на годишна база.
Нашият главен сюжет за българската стопанска система е построен върху допускането, че няма да се стигне до огромен боен спор сред Русия и Украйна. Деесклацията на напрежението ще разреши цените на газа, а с това в огромна степен и на останалите първоначални енергоресурси, последователно да се възстановява напролет. За това в допълнение ще способства и завършването на газовата връзка с Гърция, което ще разреши на България най-сетне да стартира да получава контрактуваните, на доста по-ниски от днешните пазарни цени, количества газ от Азербайджан.
Смущенията в работата на индустриалните вериги, които са другата значима причина за инфлацията, съгласно мен ще продължат по-дълго. Пандемията провокира огромни промени в моделите на произвеждане и ползване. Това включва повече електронна търговия, по-малко вложения в молове и офиси, повече вложения в жилища, както и повече вложения в зелени технологии и цифровизация. Ще следим съкращаване на индустриални вериги за пренасяне на производства по-близо до пазарите на последна продукция, както и с цел да се понижи зависимостта от избрани снабдители. Всичко това се случва с доста огромна скорост.
Проблемът е, че в такива моменти на дълбока промяна на стопанската система измененията в цените са асиметрични. Увеличението на цените там, където се образуват дефицити, са по-големи, в сравнение с понижението на цените там, където пораждат остатъци. Всичко това сочи, че интервалът на по-висока инфлация евентуално ще продължи по-дълго, в сравнение с се смяташе в началото, както и, че ще би трябвало да приемем по-голяма интервенция на държавните управления в работата на пазарите, в случай че желаеме стопанската система да премине през това с по-малко болежка.
– Когато рецесията, провокирана от пандемията от ковид, стартира през 2019 година, България беше страната с най-нисък обществен дълг в ЦИЕ и имаше най-голямо поле за разхлабване на фискалната политика. В същото време България изглеждаше страната с най-голямо недофинансиране на опазването на здравето, образованието, инфраструктурата и други, зависещи от бюджета сфери. Всичко това сътвори опция пред страната да навакса част от пропуснатите вложения в тези основни за триумфа на всяка стопанска система области през идващите няколко години, в които Европейски Съюз нямаше да ползва трипроцентното ограничаване за размера на недостига като дял от Брутният вътрешен продукт. Очакванията за смяна в провежданата фискална политика се подхранваха и от идните през 2021 година избори, които също допускаха по-голямо фискално разхлабване.
Вместо да се възползва от това България се оказа страната с най-нисък недостиг в ЦИЕ през 2020 и 2021 година На начислена основа тя регистрира недостиг от 3.7% от Брутният вътрешен продукт приблизително за последните две години. За същия интервал Полша и Хърватска регистрираха междинна стойност от 5.9%, Сърбия 6.1%, Чехия 6.5%, Унгария 7.8%, а в Румъния дефицитът достигана 8.7% от Брутният вътрешен продукт или близо два и половина пъти по-голям от този в България.
В новия бюджет се залага нарастване на недостига на начислена основа до 5.5% през 2022 година Това е стъпка в вярната посока. Ако по логичен метод държавното управление успее да усили бюджетните средства за опазване на здравето, обучение и инфраструктура, това ще постави завършек на прекомерно рестриктивния метод при ръководството на обществените финанси от последните повече от две десетилетия.
Постигането на тази цел няма да е елементарно. Правителството залага нарастване на заплатите в бранш обучение през 2022 година Това е добре, само че е належащо да се поеме ангажимент заплатите в бранша да продължат да порастват изпреварващо до края на мандата, като този растеж се обвърже с възстановяване на просветителните резултати. В опазването на здравето се планува увеличение на бюджетните средства до 5.8% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година по отношение на 5.6% през 2021 година Това също е добре, изключително като се има поради какъв брой огромни са дефицитите в тази област. Необходима е обаче доста спомагателна работа, с цел да се построи единодушие към съответните ограничения, които ще създадат допустимо здравните индикатори на нацията да стартират да се усъвършенстват, до момента в който в това време доплащанията намалеят и опазването на здравето стане по-достъпно.
Подобна е картината и при финансовите разноски, където се планува нарастване от 2.9% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година до 5.8% през 2022 година Само че Планът за възобновяване и резистентност още не е дефинитивно контрактуван с Европейски Съюз, като остава и опасението, че няма задоволително готови планове, по които строително-монтажните работи могат да стартират още тази година. Да не приказваме за опасенията, че бранш строителството може би не разполага с задоволително свободен потенциал, с цел да посрещне подобен огромен растеж на търсенето в строителството на инфраструктура.
Всичко това сочи, че наподобява е налице политическа воля да се постави краят на траялото десетилетия недофинансиране на опазването на здравето, образованието и вложенията в инфраструктура, които пречеха на стопанската система да разкрие цялостния си капацитет и да форсира повишаването на приходите. Остава обаче по-трудното и то е доста спомагателна работа, с цел да се реализира единодушие за нужните ограничения, с цел да се реформират всичките тези основни за триумфа на стопанската система браншове.
Управляващите дават поръчка за стесняване на администрацията, за увеличение на вложенията, за електронизация на услугите. Как очаквате това да се отрази на българската стопанска система в идващите години?
– Необходимо е да разберем какво тъкмо има поради държавното управление, когато приказва за стесняване на администрацията. Намаляването на администрацията може да бъде целесъобразно, в случай че то е естествена последица от процесите на цифровизация или от отпадане на избрани действия, които по някаква причина към този момент не са нужни.
Намаляването на администрацията би трябвало да се прави с изключително огромно внимание към детайлите, защото администрацията включва и регулаторите. Допускам, че има дребен на брой браншове, в които понижаване на регулациите е целесъобразно, само че в това време, считам, че има браншове с високи равнища на централизация, в които по-нататъшно понижаване на регулациите единствено ще даде на водещите компании още по-голяма власт да диктуват цените за крайните си клиенти.
Успешното ръководство на обществената администрация наподобява на ръководството на актуалните компании. Успешните компании не са тези, които ще създадат най-голямо редуциране на разноските, в това число като закрият най-вече работни места, а тези, които ще създадат повече и по-успешни вложения, водени от желанието си да дадат освен това на клиентите си.
В плана за Бюджет 2022 виждаме, че се чака до края на 2024 година съотношението сред евросредствата и брутния вътрешен артикул на България да пораства. Няма ли това да усили зависимостта на българската стопанска система от евросредствата?
– България е измежду най-големите получатели на средства от новия инструмент Следващо потомство Европейски Съюз. В същото време усвояването на средства от многогодишната финансова рамка изостава. На този декор е обикновено да се залага огромен растеж на средствата от Европейски Съюз. Тук въпросът е каква част от тези средства ще успеем да усвоим и до каква степен положителни са плановете, които сме договорили с Европейски Съюз, тъй че по най-хубавия метод да решим проблемите, които пречат на българската стопанска система да разкрие цялостния си капацитет.
Усвояването на средствата от Европейски Съюз е по-прозрачно и по-ефективно в сравнение с при плановете единствено с национално финансиране. Голямата част от прехвърлянията от Европейски Съюз са безплатни, тъй че България освен има интерес да усвоява колкото се може повече такива средства, само че и да направи по този начин, че плановете с национално финансиране да се ръководят по същите правила като тези от Европейски Съюз.
Предстои повдигане на минималния и оптималния застрахователен приход. Това по какъв начин ще помогне на българската стопанска система да доближи европейските и коства ли си натоварването на бюджетите на бизнеса?
– Бизнесът не заплаща налози и осигуровки, семействата ги заплащат. В случая по-големите осигуровки ще бъдат трансферирани на крайните клиенти посредством нарастване на цените, на които бизнесът продава артикули и услуги на пазара. Бизнесът пресмята осигуровките и ги превежда в бюджета, като за основа употребява количеството труд, влагано в производството. Това обаче не трансформира огромната картина.
Продължавам да мисля, че е нужна данъчна промяна, с която да се понижи данъчната тежест за нискодоходните групи за сметка на увеличение на налозите за семействата с високи приходи. Без такава промяна неравенствата ще останат високи и ще не престават да пречат на икономическия напредък и скоростта, с която приходите се изравняват с тези в Европа.
Европейски приходи ще са вероятни, в случай че имаме европейски налози. В момента България е с едни от най-ниските доходи от налози като дял от Брутният вътрешен продукт в Европа, като в това време данъчната ни система е измежду най-регресивните. Ако не се реализира единодушие за увеличение на налозите и не се направи завой към по-справедливо облагане на другите подоходни групи, вложенията в обучение, опазване на здравето и инфраструктура ще продължат да са ниски. Това ще пречи да се преодолее изоставането ни във връзка с качеството и количеството на работната мощ и догонването на Европейските приходи ще остане непостижима цел.
Има ли заплаха за осъществяването на бюджета (в частта за Данък добавена стойност, акцизи), в случай че инфлацията в средата на годината внезапно се забави?
– Може и да има подобен риск, само че той е нищожен от днешна позиция. Бърз спад на инфлацията е вероятен, в случай че в идващите един-два месеца се случат по едно и също време две неща – по някаква незнайна все още причина пандемията от ковид завърши в целия свят, а спорът сред Русия и Украйна откри спокойно решение и доставките на газ за Европа се възстановяват. При този сюжет приходите от Данък добавена стойност и акцизи ще намалеят, само че разноските ще намалеят още повече, защото здравната рецесия ще свърши и с това ще отпадне нуждата бюджетът да дава помощ на компаниите и семействата.
Много по-опасен е противоположният сюжет. Ако здравната рецесия се задълбочи, проблемите с веригите на доставки ще се изострят и инфлацията ще се окаже по-голяма от предстоящото. Ако по едно и също време с това спорът сред Русия и Украйна ескалира, бъркотията с доставките ще стане цялостна и инфлацията може краткотрайно да се изстреля до стойности, които заплашват безусловно да спрат стопанската система. Това ще изисква надалеч стигаща интервенция от страна на държавните управления. В най-екстремния сюжет може да се стигне до налагане на тавани върху цените и въвеждане на ръководено от страната систематизиране на най-дефицитните и чувствителни артикули. При подобен сюжет цените може даже да спаднат, само че разноските на бюджета ще се изстрелят през тавана, защото бедстващите семейства и компании ще се нуждаят от огромни стратегии за подкрепяне от страна на обществения бранш.
Удачна ли е политиката за увеличение на приходите (в това число увеличение на пенсии и заплати) в изискванията на висока инфлация – може ли да се направи асоциацията с наливане на масло в огъня?
– Засега бюджетът планува единствено нарастване на заплатите на учителите и растеж на пенсиите по „ швейцарското предписание “ с 6.1% в средата на 2022 година Това се случва на фона на растеж на междинната заплата в обществения бранш от 15% и на междинната пенсия от 25% през 2021 година, както и в подтекста на предстояща инфлация от към 6% приблизително през 2022 година
Нужно е смелата политика за увеличение на финансираните от бюджета приходи, стартирана през предходната година, да продължи и през тази. Има фискална опция за увеличение на тези заплащания и тя би трябвало да се употребява, като се удържи натискът на пазарните фундаменталисти, по-високите доходи на бюджета да се употребяват за понижаване на налозите. Увеличението на пенсиите, би трябвало да бъде съпроводено със селективно увеличение на заплати в обществения бранш и надалеч стигащо увеличение на обществените заплащания – изключително на тези, предоставящи поддръжка на енергийно бедните семейства.
Няма заплаха тази политика да докара до увеличение на инфлацията в дълготраен проект, тъй като българската стопанска система не прегрява. У нас инфлацията се дължи най-много на проблемите с работата на веригите на доставки и скока в цените на горивата, който се подхранва и от възходящото напрежение сред Русия и Украйна. Ако намалите темповете, с които нарастват пенсиите и заплатите, това няма да отстрани проблемите с работата на веригите на доставки, нито ще постави завършек на напрежението сред Русия и Украйна и ще понижи цените на газта.
Не отхвърлям, че при по-ниски темпове, с които нарастват пенсиите и заплатите, инфлацията ще намалее. Проблемът е, че с цел да намалее инфлацията през днешния ден, ще е належащо доста по-голямо закъснение на растежа на приходите, в сравнение с това, което би било належащо, в случай че растежът в цените идваше от прегряване на пазара на труда.
Да се понижават темповете, с които нарастват пенсиите и заплатите ще значи като общество да си предизвикваме сами ненужна болежка. При това, болката ще бъде най-голяма таман за тези семейства, които са с най-ниски приходи, и които, както доста литература и емпирични данни сочат, страдат най-вече от надигането на инфлацията.
Разполага ли България с принадлежности, които да смекчат инфлацията?
– В огромната си част инфлацията се дължи на фактори отвън контрола на държавното управление, което стеснява опциите му за отговор от позиция на провежданата политика. Това, несъмнено, не значи, че държавното управление би трябвало безучастно да стои и да гледа по какъв начин високата инфлация удря българската стопанска система.
Една опция за понижаване на инфлацията е да се усили контролът върху секторите с огромна централизация, с цел да се пресекат опитите на недобросъвестни търговци да усилят цените, злоупотребявайки с пазарната мощ, която имат. Увеличаване на броя на имунизираните също би помогнало да се редуцират проблемите с веригите на доставки и да се успокоят цените. Разбира се, България е дребна частица от световните индустриални вериги и ще бъде значимо броят на имунизираните бързо да нараства и в останалата част от света, с цел да спаднат цените.
Ще бъде основно да се овладее надигането на инфлационните упования. В края на януари семействата наподобяват по-загрижени за здравето си, само че с отминаването на петата вълна на пандемията страхът от инфлацията ще стартира да доминира. За да се оправи с тази сложна задача, държавното управление ще би трябвало да убеди бизнеса и семействата, че разполага с инструментите и ресурсите, нужни с цел да окаже помощ на най-уязвимите от тях. Помощта за потребителите на електрическа сила ще би трябвало да продължи. Важно ще бъде това да става по метод, който ще предотврати натрупването на прекомерно огромни дефицити в държавните компании от енергетиката, както и да не се допусне появяването на доста зомби компании, които са станали прекомерно подвластни от държавната помощ. В същото време ще бъде належащо неколкократно нарастване на средствата по програмата в поддръжка на енергийно бедните семейства, защото без да се реши този проблем, няма вяра, че процесът на либерализацията на пазара на електрическа сила ще може да бъде приключен, когато рецесията с високите цени е зад нас.
Кога прогнозирате закъснение на повишаването на цените в страната?
– Очаквам инфлацията да доближи най-високите си стойности в идващите няколко месеца и да се задържи на доста високи равнища през цялото първо полугодие на 2022 година През втората половина на годината инфлацията ще стартира да се забавя, като в края на 2022 година ще остане на равнище от към 4%. Едва в края на идната година чакам инфлацията да се забави до равнища по-ниски от 3% на годишна база.
Нашият главен сюжет за българската стопанска система е построен върху допускането, че няма да се стигне до огромен боен спор сред Русия и Украйна. Деесклацията на напрежението ще разреши цените на газа, а с това в огромна степен и на останалите първоначални енергоресурси, последователно да се възстановява напролет. За това в допълнение ще способства и завършването на газовата връзка с Гърция, което ще разреши на България най-сетне да стартира да получава контрактуваните, на доста по-ниски от днешните пазарни цени, количества газ от Азербайджан.
Смущенията в работата на индустриалните вериги, които са другата значима причина за инфлацията, съгласно мен ще продължат по-дълго. Пандемията провокира огромни промени в моделите на произвеждане и ползване. Това включва повече електронна търговия, по-малко вложения в молове и офиси, повече вложения в жилища, както и повече вложения в зелени технологии и цифровизация. Ще следим съкращаване на индустриални вериги за пренасяне на производства по-близо до пазарите на последна продукция, както и с цел да се понижи зависимостта от избрани снабдители. Всичко това се случва с доста огромна скорост.
Проблемът е, че в такива моменти на дълбока промяна на стопанската система измененията в цените са асиметрични. Увеличението на цените там, където се образуват дефицити, са по-големи, в сравнение с понижението на цените там, където пораждат остатъци. Всичко това сочи, че интервалът на по-висока инфлация евентуално ще продължи по-дълго, в сравнение с се смяташе в началото, както и, че ще би трябвало да приемем по-голяма интервенция на държавните управления в работата на пазарите, в случай че желаеме стопанската система да премине през това с по-малко болежка.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ