Държава от еврозоната е възразила срещу дизайна на българска монета от 2 евро, посветена на азбуката ни
Държава от еврозоната публично е възразила против препоръчана от страната ни възпоменателна монета. Държавите членки са били известени от София за това предложение на 20 май, излиза наяве от изминал от Съвета на Европейски Съюз документ.
Според европейските закони в седемдневен период останалите страни от еврозоната могат да възразят против плана на дизайн, показан от България, в случай че има възможност той да провокира неподходящи реакции измежду техните жители.
За казуса с българската монета от 2 евро, на едната страна на която би трябвало да написа “българска писменост ”, заяви нидерландски специалист, който се занимава с присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз и живее в Скопие. Експертът Раинийр Ярсма разгласява известието в профила си в обществената мрежа Eкс. Той е изискал повече пояснение от Съвета на Европейски Съюз.
В отговор на въпрос на Българска национална телевизия от Българска народна банка потвърдиха, че монетата е включена в Монетната стратегия на банката и сега е в процедура по утвърждение според европейска правна рамка и националното законодателство. По отношение на плана Българска народна банка не регистрира открити въпроси, свързани със сходството му с използваните механически условия. Според банката процедурата към момента не е завършила и по тази причина отхвърля повече мнения.
В документа, изминал от Съвета на Европейски Съюз, името на страната е заличено.
БНТ научи, че става въпрос за Гърция.
Мотивите на прилежащата ни страна са, че в случай че върху монетата стои надписът “българска писменост ”, това може да се трансформира в казус и мотив други страни, които също употребяват кирилицата и са претенденти за участие в Европейски Съюз - като РСМ, Украйна и Сърбия по-късно да приказват надлежно за македонска, украинска или сръбска писменост.
Според източници от Съвета гръцките дипломати са напомнили на България, че при присъединението на страната към Европейски Съюз, София публично е приела декларация за потреблението на кирилицата в Европейски Съюз, в която се споделя:
“С признаването на българския език като достоверен език на договорите, а също и като формален и работен език, който се употребява от институциите на Европейския съюз, кирилицата ще стане една от трите писмености, които ще се употребяват публично в Европейския съюз. Тази основна част от културното завещание на Европа съставлява характерен български принос към езиковото и културното разнообразие на Съюза ”.
В декларацията, която е част от контракта за присъединение на България към Европейски Съюз, се приказва за кирилица и за български език, а не за българска писменост. Според Атина въпросът е по-скоро механически.
По информация на публичната телевизия представители на България и Гърция за разговаряли по въпроса. Един от разновидностите, които се разискват, е на монетната да не написа “Българска писменост ”, а да има две обособени думи “България ” и “Азбука ”. Този вид е допустим за Атина, само че не е ясно дали ще е допустим за Българска народна банка.
Коментар по тематиката направи и президентът Илияна Йотова.
" Струва ми се, че тук ние, всички, би трябвало да защитим своето право. Ние сме по този начин отгледани, по този начин откърмени и възпитани, нашата Кирилица е българската писменост. Аз върша към този момент три поред научни, международни конгреси отдадени на Кирилицата. Няма нито един академик от международна големина, без значение от коя страна и от коя точка на света идва, който да не използва термина Българска писменост, основана още в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславските скриптории на Старата ни столица ", съобщи Йотова.
Българският евродепутат Христо Петров - Ицо Хазарта също е изпратил писмо до Съвета, в което упорства за повече информация по случая. Самият той разгласява писмото във фейсбук страницата си.
Според европейските закони в седемдневен период останалите страни от еврозоната могат да възразят против плана на дизайн, показан от България, в случай че има възможност той да провокира неподходящи реакции измежду техните жители.
За казуса с българската монета от 2 евро, на едната страна на която би трябвало да написа “българска писменост ”, заяви нидерландски специалист, който се занимава с присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз и живее в Скопие. Експертът Раинийр Ярсма разгласява известието в профила си в обществената мрежа Eкс. Той е изискал повече пояснение от Съвета на Европейски Съюз.
В отговор на въпрос на Българска национална телевизия от Българска народна банка потвърдиха, че монетата е включена в Монетната стратегия на банката и сега е в процедура по утвърждение според европейска правна рамка и националното законодателство. По отношение на плана Българска народна банка не регистрира открити въпроси, свързани със сходството му с използваните механически условия. Според банката процедурата към момента не е завършила и по тази причина отхвърля повече мнения.
В документа, изминал от Съвета на Европейски Съюз, името на страната е заличено.
БНТ научи, че става въпрос за Гърция.
Мотивите на прилежащата ни страна са, че в случай че върху монетата стои надписът “българска писменост ”, това може да се трансформира в казус и мотив други страни, които също употребяват кирилицата и са претенденти за участие в Европейски Съюз - като РСМ, Украйна и Сърбия по-късно да приказват надлежно за македонска, украинска или сръбска писменост.
Според източници от Съвета гръцките дипломати са напомнили на България, че при присъединението на страната към Европейски Съюз, София публично е приела декларация за потреблението на кирилицата в Европейски Съюз, в която се споделя:
“С признаването на българския език като достоверен език на договорите, а също и като формален и работен език, който се употребява от институциите на Европейския съюз, кирилицата ще стане една от трите писмености, които ще се употребяват публично в Европейския съюз. Тази основна част от културното завещание на Европа съставлява характерен български принос към езиковото и културното разнообразие на Съюза ”.
В декларацията, която е част от контракта за присъединение на България към Европейски Съюз, се приказва за кирилица и за български език, а не за българска писменост. Според Атина въпросът е по-скоро механически.
По информация на публичната телевизия представители на България и Гърция за разговаряли по въпроса. Един от разновидностите, които се разискват, е на монетната да не написа “Българска писменост ”, а да има две обособени думи “България ” и “Азбука ”. Този вид е допустим за Атина, само че не е ясно дали ще е допустим за Българска народна банка.
Коментар по тематиката направи и президентът Илияна Йотова.
" Струва ми се, че тук ние, всички, би трябвало да защитим своето право. Ние сме по този начин отгледани, по този начин откърмени и възпитани, нашата Кирилица е българската писменост. Аз върша към този момент три поред научни, международни конгреси отдадени на Кирилицата. Няма нито един академик от международна големина, без значение от коя страна и от коя точка на света идва, който да не използва термина Българска писменост, основана още в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславските скриптории на Старата ни столица ", съобщи Йотова.
Българският евродепутат Христо Петров - Ицо Хазарта също е изпратил писмо до Съвета, в което упорства за повече информация по случая. Самият той разгласява писмото във фейсбук страницата си.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ