В името на недосегаемия главен прокурор
Активизирането на Данаил Кирилов е обезверен опит преди междинния отчет на Европейска комисия през юли България да покаже, че извършва рекомендациите от предходния отчет
© ВЕЛКО АНГЕЛОВ За два месеца концепцията на ръководещите за измененията в статута на " тримата огромни " в правосъдната власт претърпя странни метаморфози Целта е да се убедят европейските институции, че се прави промяна по техните рекомендации, само че да се резервира безконтролният основен прокурор Това е и още една стъпка към слагането на съдилищата според В началото на своя мандат през април новият правосъден министър Данаил Кирилов съобщи приоритет, който стъписа всички специалисти в региона. Той разгласи, че първата му задача ще е основаването на нов механизъм за предварително преустановяване на мандата на " тримата огромни " в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Именно това желала Европейската комисия (ЕК), с цел да приключи мониторинга върху България, разгласи министърът. През идващите два месеца " значимият приоритет " претърпя странни метаморфози, до момента в който през уикенда Кирилов разгласи последната си (засега) визия по тематиката - не било предварително преустановяване на мандата, а основаване на механизъм за краткотрайно премахване от служба на всеки от тримата, когато бъде притеглен като обвинен. И това също било условие на еврокомисията.
Парадоксалното в тази ситуация е, че отчетите на Европейска комисия по мониторинга на правораздаването са общодостъпни и в тях няма и намек за сходна рекомендация, по простата причина, че в българското законодателство тези неща са уредени от дълго време. Нищо чудно, че правосъдният министър към този момент два месеца не дава отговор на въпросите на " Капитал " къде тъкмо в отчетите на Европейска комисия се намират текстовете, на които се базира. Но пък креативните лутания на до неотдавна най-личния законодател в Народното събрание, а през днешния ден правосъден министър, родиха всевъзможни догатки за скрития план на тази концепция и преди всичко – че се търси елементарен метод за премахване на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, който от дълго време е явна цел. В случая обаче главната цел е друга - да се резервира недосегаемият статут на основния прокурор, до момента в който управляващите убеждават европейските институции, че следват техните инструкции.
Препоръката на Европейска комисия: Да се извърши решение на съда в Страсбург
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Активизирането на Кирилов е обезверен опит на българското държавно управление да убеди Европейска комисия директно преди междинния отчет по мониторинга през юли, че извършва рекомендациите от предходния отчет. В него ясно се споделя, че един от главните проблеми на българското наказателно правораздаване е " неналичието на ефикасни механизми за следствие на настоящ основен прокурор ". И че това е разпознато още през 2009 година с решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ", представено и в отчета от самостоятелния одит на българската прокуратура, осъществен през 2016г. от петима европейски прокурори от Службата за поддръжка на структурната промяна към Европейска комисия. (За делото " Колеви " вижте карето най-отдолу)
Буквално същото разгласи през март т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа (орган отвън системата на ЕС) - че към този момент девет години след решението " Колеви " в българското право към момента няма гаранции за без значение следствие против основния прокурор.
По необявени, само че явни аргументи българските управляващи не желаят даже да се приказва за ограничения, които да създадат допустимо такова без значение следствие, тъй като основният прокурор (който и да е той) от дълго време се е трансформирал в инструмент за подмолно диригентство на политиката и преразпределение на бизнеси, а ръцете, които държат този инструмент, надалеч не са на Темида. Затова още предходната правосъдна министърка Цецка Цачева предприе тактичност по " пакетиране на тримата огромни " в една обща правна рамка за търсене на отчетност и отговорност, за се внуши, че казусът с самостоятелното следствие е общ и за тримата. Това, несъмнено, е погрешно – казусът с следствието на основния прокурор е характерен и е доста добре разказан в решението на Европейски съд по правата на човека от 2009 година, което установи: българският основен прокурор е отпред на една централизирана конструкция, учредена на правилото на субординацията, която има извънредно пълномощие да повдига обвинявания, като в същото време основният прокурор има цялостен надзор над всяко следствие в страната. Това прави на практика невероятно едно без значение следствие против него.
Никога обаче нито българска, нито европейска институция не е установила да има какъвто и да е проблем с осъществяване на без значение следствие или даже правосъден развой против ръководителите на висшите съдилища, тъкмо заради институционалните разлики сред съд и прокуратура - съдилищата не са йерархични структури, съдиите нямат началници при решаването на делата, а и повече от явно е, че ръководителите на съдилищата нямат никакви пълномощия, с които да въздействат върху което и да е следствие.
Подмяната с " пакетирането "
В този подтекст концепцията да се вкарат идентични ограничения за тримата висши магистрати значи, че във връзка с основния прокурор нищо няма да се промени, само че пък ще се основат нови механизми за напън върху ръководителите на висшите съдилища, в това число посредством прокуратурата и основния прокурор. Проблемът на Кирилов е, че преди да хързулне на Европейска комисия концепцията за " пакетирането " на тримата, ще би трябвало да я " продаде " на Съвета на Европа, което надалеч не е толкоз просто.
За разлика от еврочиновниците в Брюксел, юридическата експертиза на органите на Съвета на Европа, измежду които влизат и Съдът по правата на индивида в Страсбург, Венецианската комисия и други, е надалеч по-висока и профилирана в региона на конституционно право, права на индивида, самостоятелност на правосъдната власт и така нататък
А на 20 и 21 юни в София Съветът на Европа и Националният институт на правораздаването провеждат закрита кръгла маса, на която представители на Отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека в Страсбург ще разискват с българските управляващи осъществяването на две основни решения на съда – по делото " С.З " и по делото " Колеви ". По тях българските управляващи от дълго време трябваше да плануват ограничения против неефективните наказателни производства, както и въвеждането на " гаранции за независимостта, по закон и на процедура , на следствия против основния прокурор, в това число по отношение на независимостта на органите, които дават отговор на всеки стадий на следствието ".
В програмата на кръглата маса за следващ път са оповестени главните проблеми:изключителната подготвеност на прокуратурата да внася обвинителен акт в съда и неналичието на правосъден надзор върху нейните отводи да стартира наказателно преследване;правомощието на основния прокурор и заместниците му да анулират всеки акт на долустоящ прокурор, който не е бил обжалван пред съд;невъзможността за краткотрайно премахване на основния прокурор, защото той има изключителна подготвеност да желае такава процедура;потенциалната опция основният прокурор да въздейства върху прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет (четирима прокурори и един следовател), както и на част от определените от Народното събрание, като по този метод управлява и кариерното развиване на прокурорите, които биха могли да вземат участие в следствие против него. Същото важи и за въздействието му в пленарния състав на Висш съдебен съвет, който е способен да взема решения за отстраняването му.Години наред никоя от тези тематики не притегли вниманието на ръководещите. Вместо това през уикенда Кирилов разгласи нов механизъм за краткотрайно премахване от служба на тримата огромни при повдигнато обвиняване по искане на който и да е прокурор от апелативната прокуратура. Решението за отстраняването ще се взема от пленарния състав на Висш съдебен съвет с болшинство от 2/3. Именно тази идея ще бъде показана на кръглата маса с представителите на Съвета на Европа, в случай че се съди по " предварителните бележки ", изпратени предходната седмица от българска страна до Отдела по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Отсега индикациите са, че тези промени няма да минат през Съвета на Европа. Търси се вцепеняващ резултат за съдиите
" Капитал " потърси коментар за предлагането на министъра от Здравка Калайджиева, български арбитър в Европейски съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015), взела участие в състава, приел единомислещо решението по делото " Колеви " през 2009 година Нейното мнение е изрично:
" Описаният от министъра законопроект не предлага мярка в осъществяване на решението по делото " Колеви ". Той не регистрира, че прокурорът от апелативната прокуратура, който ще повдига обвиняванията и ще желае премахване от служба, също е зависещ на основния прокурор и не може да обезпечи самостоятелност на следствието - недостатък, който прави невероятно следствието на основния прокурор и е установен с това решение. Законопроектът освен не подхожда на рекомендациите на Съвета на Европа, Европейската комисия, рекомендациите на Венецианската комисия и в одита на европейските прокурори за съответни промени, само че и задълбочава сегашната взаимозависимост на ръководителите на висшите съдилища от прокуратурата. Няма европейска страна, в която ръководителите на висшите съдилища да се избират от прокуратурата, която е страна в процеса - както е у нас. Законопроектът, наподобява, планува и въвеждането на спомагателен вцепеняващ резултат посредством премахване на ръководителите на висшите съдилища по искане на прокурор и по решение на пленарния състав на Висш съдебен съвет, където съдиите, определени от съдии, са единствено шест от 25. Такъв законопроект би противоречал и на решение на Конституционния съд по дело №2/2018 година по отношение на отстраняването от служба на магистрати по отношение на каквото и да е обвиняване против тях. (А по думите на някогашния основен прокурор Борис Велчев прокуратурата може, когато реши, " с лекост " да повдигне или приключи едно обвиняване.) В особеното мнение на четирима от конституционните съдии категорично се показва, че Наказателно-процесуален кодекс и в този момент планува правосъдна процедура по премахване на обвинени лица от служба и че не е ясно за какво законодателят избира тя да не се ползва по отношение на магистратите.
Впрочем за разлика от основния прокурор наказателната отговорност на съдиите, в това число на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, може да бъде търсена по реда за всеки различен жител. Изглежда, господин Данаил Кирилов не разграничава функционалностите на основния прокурор - както в наказателния развой, по този начин и като връх на йерархичната конструкция на прокуратура - от функционалностите на ръководителите на съдилищата, които не са началници на своите сътрудници. Този законопроект е още една крачка към слагането на съдилищата според и евентуален боязън от прокуратурата и от болшинството на Висш съдебен съвет, което не е формирано от съдии, определени от съдии, и заради това не би следвало да взема решение кадровите и дисциплинарните въпроси на съда. "
През декември 2015 година министър председателят Борисов съобщи, че промяната на прокуратурата остава за след Цацаров. Мандатът на Цацаров към този момент изтича, само че ръководещите не престават да бранят по всевъзможен начин недосегаемостта на основния прокурор, като редом с това методично унищожават самостоятелност на съда. Остава и европейските институции да признаят очевидното. Делото Колеви: Безброй изказвания за закононарушения, осъществени от прокурори, останали неразследвани
Николай Колев беше зам.-главен прокурор на България, а по-късно, прокурор във Върховната касационна прокуратура и по-късно във Върховната административна прокуратура. През декември 2001 година тоъ подава тъжба в Страсбург против противозаконното му задържане и опита да бъде натопен за престъпни закононарушения, като твърди, че това се дължи на спора му с тогавашния основен прокурор Никола Филчев. Застрелян е година по-късно – през декември 2002г. пред дома му, а делото е продължено от околните му. Извършителите и поръчителите на убийството му остават неразкрити, неразследвани останаха както неговите изказвания приживе, по този начин и изказванията на околните му, че основният прокурор Филчев употребява институционален и престъпен запас, с цел да реализира тормоз против него, както и против другите си съперници. Това продължи и откакто мандатът на Филчев завърши и на негово място пристигна Борис Велчев.
Решението на Съда в Страсург по делото " Колеви " съдържа стъписващо доста изказвания за нарушавания и закононарушения, осъществени от прокурори, в това число и от основния прокурор, които остават неразследвани. Проблемът, несъмнено, не е в това дали всички тези изказвания са правилни или не, а в отхвърли на управляващите въобще да ги виждат и ревизират съответно. Според Съда в Страсбург това се дължи на особеното устройство на българската прокуратура и на цялостния надзор на основния прокурор върху цялата й активност.
© ВЕЛКО АНГЕЛОВ За два месеца концепцията на ръководещите за измененията в статута на " тримата огромни " в правосъдната власт претърпя странни метаморфози Целта е да се убедят европейските институции, че се прави промяна по техните рекомендации, само че да се резервира безконтролният основен прокурор Това е и още една стъпка към слагането на съдилищата според В началото на своя мандат през април новият правосъден министър Данаил Кирилов съобщи приоритет, който стъписа всички специалисти в региона. Той разгласи, че първата му задача ще е основаването на нов механизъм за предварително преустановяване на мандата на " тримата огромни " в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Именно това желала Европейската комисия (ЕК), с цел да приключи мониторинга върху България, разгласи министърът. През идващите два месеца " значимият приоритет " претърпя странни метаморфози, до момента в който през уикенда Кирилов разгласи последната си (засега) визия по тематиката - не било предварително преустановяване на мандата, а основаване на механизъм за краткотрайно премахване от служба на всеки от тримата, когато бъде притеглен като обвинен. И това също било условие на еврокомисията.
Парадоксалното в тази ситуация е, че отчетите на Европейска комисия по мониторинга на правораздаването са общодостъпни и в тях няма и намек за сходна рекомендация, по простата причина, че в българското законодателство тези неща са уредени от дълго време. Нищо чудно, че правосъдният министър към този момент два месеца не дава отговор на въпросите на " Капитал " къде тъкмо в отчетите на Европейска комисия се намират текстовете, на които се базира. Но пък креативните лутания на до неотдавна най-личния законодател в Народното събрание, а през днешния ден правосъден министър, родиха всевъзможни догатки за скрития план на тази концепция и преди всичко – че се търси елементарен метод за премахване на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, който от дълго време е явна цел. В случая обаче главната цел е друга - да се резервира недосегаемият статут на основния прокурор, до момента в който управляващите убеждават европейските институции, че следват техните инструкции.
Препоръката на Европейска комисия: Да се извърши решение на съда в Страсбург
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Активизирането на Кирилов е обезверен опит на българското държавно управление да убеди Европейска комисия директно преди междинния отчет по мониторинга през юли, че извършва рекомендациите от предходния отчет. В него ясно се споделя, че един от главните проблеми на българското наказателно правораздаване е " неналичието на ефикасни механизми за следствие на настоящ основен прокурор ". И че това е разпознато още през 2009 година с решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ", представено и в отчета от самостоятелния одит на българската прокуратура, осъществен през 2016г. от петима европейски прокурори от Службата за поддръжка на структурната промяна към Европейска комисия. (За делото " Колеви " вижте карето най-отдолу)
Буквално същото разгласи през март т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа (орган отвън системата на ЕС) - че към този момент девет години след решението " Колеви " в българското право към момента няма гаранции за без значение следствие против основния прокурор.
По необявени, само че явни аргументи българските управляващи не желаят даже да се приказва за ограничения, които да създадат допустимо такова без значение следствие, тъй като основният прокурор (който и да е той) от дълго време се е трансформирал в инструмент за подмолно диригентство на политиката и преразпределение на бизнеси, а ръцете, които държат този инструмент, надалеч не са на Темида. Затова още предходната правосъдна министърка Цецка Цачева предприе тактичност по " пакетиране на тримата огромни " в една обща правна рамка за търсене на отчетност и отговорност, за се внуши, че казусът с самостоятелното следствие е общ и за тримата. Това, несъмнено, е погрешно – казусът с следствието на основния прокурор е характерен и е доста добре разказан в решението на Европейски съд по правата на човека от 2009 година, което установи: българският основен прокурор е отпред на една централизирана конструкция, учредена на правилото на субординацията, която има извънредно пълномощие да повдига обвинявания, като в същото време основният прокурор има цялостен надзор над всяко следствие в страната. Това прави на практика невероятно едно без значение следствие против него.
Никога обаче нито българска, нито европейска институция не е установила да има какъвто и да е проблем с осъществяване на без значение следствие или даже правосъден развой против ръководителите на висшите съдилища, тъкмо заради институционалните разлики сред съд и прокуратура - съдилищата не са йерархични структури, съдиите нямат началници при решаването на делата, а и повече от явно е, че ръководителите на съдилищата нямат никакви пълномощия, с които да въздействат върху което и да е следствие.
Подмяната с " пакетирането "
В този подтекст концепцията да се вкарат идентични ограничения за тримата висши магистрати значи, че във връзка с основния прокурор нищо няма да се промени, само че пък ще се основат нови механизми за напън върху ръководителите на висшите съдилища, в това число посредством прокуратурата и основния прокурор. Проблемът на Кирилов е, че преди да хързулне на Европейска комисия концепцията за " пакетирането " на тримата, ще би трябвало да я " продаде " на Съвета на Европа, което надалеч не е толкоз просто.
За разлика от еврочиновниците в Брюксел, юридическата експертиза на органите на Съвета на Европа, измежду които влизат и Съдът по правата на индивида в Страсбург, Венецианската комисия и други, е надалеч по-висока и профилирана в региона на конституционно право, права на индивида, самостоятелност на правосъдната власт и така нататък
А на 20 и 21 юни в София Съветът на Европа и Националният институт на правораздаването провеждат закрита кръгла маса, на която представители на Отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека в Страсбург ще разискват с българските управляващи осъществяването на две основни решения на съда – по делото " С.З " и по делото " Колеви ". По тях българските управляващи от дълго време трябваше да плануват ограничения против неефективните наказателни производства, както и въвеждането на " гаранции за независимостта, по закон и на процедура , на следствия против основния прокурор, в това число по отношение на независимостта на органите, които дават отговор на всеки стадий на следствието ".
В програмата на кръглата маса за следващ път са оповестени главните проблеми:изключителната подготвеност на прокуратурата да внася обвинителен акт в съда и неналичието на правосъден надзор върху нейните отводи да стартира наказателно преследване;правомощието на основния прокурор и заместниците му да анулират всеки акт на долустоящ прокурор, който не е бил обжалван пред съд;невъзможността за краткотрайно премахване на основния прокурор, защото той има изключителна подготвеност да желае такава процедура;потенциалната опция основният прокурор да въздейства върху прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет (четирима прокурори и един следовател), както и на част от определените от Народното събрание, като по този метод управлява и кариерното развиване на прокурорите, които биха могли да вземат участие в следствие против него. Същото важи и за въздействието му в пленарния състав на Висш съдебен съвет, който е способен да взема решения за отстраняването му.Години наред никоя от тези тематики не притегли вниманието на ръководещите. Вместо това през уикенда Кирилов разгласи нов механизъм за краткотрайно премахване от служба на тримата огромни при повдигнато обвиняване по искане на който и да е прокурор от апелативната прокуратура. Решението за отстраняването ще се взема от пленарния състав на Висш съдебен съвет с болшинство от 2/3. Именно тази идея ще бъде показана на кръглата маса с представителите на Съвета на Европа, в случай че се съди по " предварителните бележки ", изпратени предходната седмица от българска страна до Отдела по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Отсега индикациите са, че тези промени няма да минат през Съвета на Европа. Търси се вцепеняващ резултат за съдиите
" Капитал " потърси коментар за предлагането на министъра от Здравка Калайджиева, български арбитър в Европейски съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015), взела участие в състава, приел единомислещо решението по делото " Колеви " през 2009 година Нейното мнение е изрично:
" Описаният от министъра законопроект не предлага мярка в осъществяване на решението по делото " Колеви ". Той не регистрира, че прокурорът от апелативната прокуратура, който ще повдига обвиняванията и ще желае премахване от служба, също е зависещ на основния прокурор и не може да обезпечи самостоятелност на следствието - недостатък, който прави невероятно следствието на основния прокурор и е установен с това решение. Законопроектът освен не подхожда на рекомендациите на Съвета на Европа, Европейската комисия, рекомендациите на Венецианската комисия и в одита на европейските прокурори за съответни промени, само че и задълбочава сегашната взаимозависимост на ръководителите на висшите съдилища от прокуратурата. Няма европейска страна, в която ръководителите на висшите съдилища да се избират от прокуратурата, която е страна в процеса - както е у нас. Законопроектът, наподобява, планува и въвеждането на спомагателен вцепеняващ резултат посредством премахване на ръководителите на висшите съдилища по искане на прокурор и по решение на пленарния състав на Висш съдебен съвет, където съдиите, определени от съдии, са единствено шест от 25. Такъв законопроект би противоречал и на решение на Конституционния съд по дело №2/2018 година по отношение на отстраняването от служба на магистрати по отношение на каквото и да е обвиняване против тях. (А по думите на някогашния основен прокурор Борис Велчев прокуратурата може, когато реши, " с лекост " да повдигне или приключи едно обвиняване.) В особеното мнение на четирима от конституционните съдии категорично се показва, че Наказателно-процесуален кодекс и в този момент планува правосъдна процедура по премахване на обвинени лица от служба и че не е ясно за какво законодателят избира тя да не се ползва по отношение на магистратите.
Впрочем за разлика от основния прокурор наказателната отговорност на съдиите, в това число на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, може да бъде търсена по реда за всеки различен жител. Изглежда, господин Данаил Кирилов не разграничава функционалностите на основния прокурор - както в наказателния развой, по този начин и като връх на йерархичната конструкция на прокуратура - от функционалностите на ръководителите на съдилищата, които не са началници на своите сътрудници. Този законопроект е още една крачка към слагането на съдилищата според и евентуален боязън от прокуратурата и от болшинството на Висш съдебен съвет, което не е формирано от съдии, определени от съдии, и заради това не би следвало да взема решение кадровите и дисциплинарните въпроси на съда. "
През декември 2015 година министър председателят Борисов съобщи, че промяната на прокуратурата остава за след Цацаров. Мандатът на Цацаров към този момент изтича, само че ръководещите не престават да бранят по всевъзможен начин недосегаемостта на основния прокурор, като редом с това методично унищожават самостоятелност на съда. Остава и европейските институции да признаят очевидното. Делото Колеви: Безброй изказвания за закононарушения, осъществени от прокурори, останали неразследвани
Николай Колев беше зам.-главен прокурор на България, а по-късно, прокурор във Върховната касационна прокуратура и по-късно във Върховната административна прокуратура. През декември 2001 година тоъ подава тъжба в Страсбург против противозаконното му задържане и опита да бъде натопен за престъпни закононарушения, като твърди, че това се дължи на спора му с тогавашния основен прокурор Никола Филчев. Застрелян е година по-късно – през декември 2002г. пред дома му, а делото е продължено от околните му. Извършителите и поръчителите на убийството му остават неразкрити, неразследвани останаха както неговите изказвания приживе, по този начин и изказванията на околните му, че основният прокурор Филчев употребява институционален и престъпен запас, с цел да реализира тормоз против него, както и против другите си съперници. Това продължи и откакто мандатът на Филчев завърши и на негово място пристигна Борис Велчев.
Решението на Съда в Страсург по делото " Колеви " съдържа стъписващо доста изказвания за нарушавания и закононарушения, осъществени от прокурори, в това число и от основния прокурор, които остават неразследвани. Проблемът, несъмнено, не е в това дали всички тези изказвания са правилни или не, а в отхвърли на управляващите въобще да ги виждат и ревизират съответно. Според Съда в Страсбург това се дължи на особеното устройство на българската прокуратура и на цялостния надзор на основния прокурор върху цялата й активност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ