Защо кълвачът не получава мозъчно сътресение?
Ако стартираме да си блъскаме главите в дърветата, няма да ни се отрази добре. А един кълвач го прави със скорост 6 - 7 метра в секунда, към 12 000 пъти дневно, и това въобще не му пречи.
Животът му зависи от това да си блъска главата в дърветата с висока скорост. Така той изравя инсекти, с които се храни. Понякога издълбава в дънера дупка, необятна към 20 см и към 60 см дълбока, с цел да си направи гнездо.
Затова е развил постоянна защитна екипировка, която го защищава от контузии на мозъка, черепа и очите.
Преди година китайски учени организираха в детайли изследване, с цел да схванат по какъв начин природата пази главата на кълвача от контузии.
Те следят по какъв начин птиците кълват върху датчици, записват ги със свръхскоростни камери, сканират главите им с рентгенови апарати и електронни микроскопи, даже построяват компютърни модели на черепите на птиците и ги размазват в компютърно симулирани стени.
Така откриват няколко особености, които дружно основават противошоковата система в главата на кълвача.
Главата на кълвача абсорбира шока и понижава заплахата от контузия. Костта, която обкръжава мозъка, е дебела, шуплеста и изпълнена с трабекули - микроскопични пластинки от тъкан, които обезпечават гъста поддържаща мрежа, която омекотява удара.
