Ако ви се струва, че златната мина Marvel страда от

Ако ви се коства, че златната мина Marvel страда от липса на фантазия и героични приходи след края на " Отмъстителите " (и на мен по този начин ми изглежда), " Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта " внезапно ще ви опровергае. Това не е безусловно добра вест - филмът е безумен и гръмък фентъзи безпорядък, спрямо който компютърно генерираните изпълнения на супергероите от тима на Ник Фюри изглеждат като недопечен натурализъм. Със сигурност обаче №28 в комиксовата галактика има самобитна автентичност, която уголемява естетиката на поредицата - за Скорсезе и Копола тя може да " не е кино ", само че не и за милионите, закупили билети (нещо като 3 млрд. души общо за всичките филми).

Заслугата е основно на режисьора Сам Рейми - дългоочаквано завръщане на хорър маестрото от 80-те ( " Живите мъртви " ) към комиксовите сюжети, откакто при започване на XXI век той инжектира с нова енергия първите два кино лентата за Спайдърмен и сложи началото на дълготраен и сполучлив франчайз още преди Кевин Файги да сглоби студио " Марвел " и да се запише в историята. За двайсетте години от този момент Рейми засне единствено два кино лентата - хоръра " Отведи ме в пъкъла "  и фамилния " Оз, великият и могъщият " (предистория на " Вълшебникът от Оз " и като цяло провал), тъй че сигурно си е търсел работа. И въпреки всичко той получава нужната креативна независимост, с цел да разнообрази комиксовия свят със своите чудовища, оживели трупове и смъртоносни отблясъци. Сценарият на Майкъл Уолдрон от своя страна подценява всичко познато от физиката и биологията и изпраща персонажите на шеметно пътешествие през портали и пукнатини сред безчетни паралелни реалности. (Пътуването във времето е като магарешка каруца, съпоставено с това тук.) Още от първия филм през 2016-а изглеждаше, че Доктор Стрейндж се е заел да бие " Матрицата " и Нолан на техен терен, само че след анимационния " Спайдърмен в Спайди-вселената " и миналогодишния суперуспех " Спайдърмен: Няма път към дома " бе повече от ясно, че поредицата ще се развива в тази посока. 

В случай че дотук сте изцяло комплицирани, може би Marvel би трябвало да помислят към този момент за обяснителни пролози към филмите си, тъй като броят на героите, техните претекстове, суперсили и връзките посред им са към този момент налични единствено за младите мозъци на пристрастените почитатели. Но в случай че оставим логиката зад тила си - както са сторили Рейми и Уолдрон - " Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта " е шеметно, бясно и изтощително пътешестване. Бенедикт Къмбърбач се завръща като Стивън Стрейндж - арогантния хирург в оставка, само че със суперсили, дружно с китайския си сътрудник Уонг и неговите огнени пръстени. Но двамата няма да съумеят сами да спасят света: нужно е малко извънземно латино момиче на име Америка Чавес, което хвърчи сред действителностите като пчела от цвят на цвят. Гледалите сериала " Уандавижън " ще разпознаят в основна роля Уанда/Алената магьосница (Елизабет Олсен), която до момента се е появявала единствено в два от филмите, и то за малко. Да издадем повече би било закононарушение пред почитателите, които ще виждат още ред стари познайници в кадър. Нека затегнат коланите; за другите филмът така и така не е целесъобразен.