Ако в момента скролвате на телефона си в леглото –

Ако сега превъртате на телефона си в леглото – не сте единствени. Това държание е постоянно срещано, изключително измежду младежите, които използват мобилни устройства   директно преди или след сън.
Прочетете още
Учени от Норвегия се пробват да изяснят до каква степен това въздействие е нездравословно. Те проучват данни от над 40 хиляди студенти, събрани в границите на огромно проучване. Според резултатите потреблението на екрани в леглото е обвързвано с 59% по-голяма възможност за развиване на бодърствуване и води до приблизително 24 минути по-кратък сън всяка нощ.

Изненадващото е, че обществените медии могат да бъдат по-вредни за съня спрямо гледането на телевизия.

Учените са считали, че обществените медии могат да имат изключително мощно влияние върху съня, заради интерактивния им темперамент и способността да провокират прочувствена стимулация.

Оказва се обаче, че главният фактор, обвързван със разстройствата в съня, не е типът активност, а общото време, прекарано пред екрана в леглото. Това допуска, че самото потребление на мобилни устройства забавя момента на заспиване, като лишава време, което другояче би било предопределено за отмора.

В рамките на изследването участниците дават информация по отношение на потреблението на устройства в леглото, в това число какви действия са правили – гледане на филми и телевизия, сърфиране в интернет, скролване в обществените мрежи и така нататък

Освен това хората дават отговор на въпроси за своите привички на сън – часове на лягане и ставане, времето, належащо за заспиване и какъв брой постоянно се будят през нощта.

Анализът демонстрира, че колкото по-дълго време хората са употребявали мобилни устройства преди лягане, толкоз по-верятно е било да изпитват разстройства в съня.

Експертите предлагат да се ограничи времето пред екрана преди лягане. Оптимално би било да не се употребяват мобилни устройства сред 30 и 60 минути преди заспиване. Изследването е оповестено в сп. Frontiers in Psychiatry.

Безсънието и неналичието на задоволителен сън могат да имат съществени последствия както за физическото, по този начин и за психическото здраве. Хроничното недоспиване е обвързвано с нараснал риск от сърдечно-съдови болести, диабет вид 2, затлъстяване и отслабена имунна система, написа puls.bg. Освен това, неналичието на сън може да докара до проблеми с концентрацията, паметта и вземането на решения, което затруднява ежедневното действие и покачва риска от произшествия.

На психо-емоционално равнище безсънието постоянно е обвързвано с нараснала тревога, депресивни положения и по-ниска резистентност на стрес. Липсата на сън също може да ускори отрицателните страсти, да понижи мотивацията и да наруши обществените връзки.

За да се усъвършенства качеството на съня, е потребно да се построи постоянна вечерна рутина. Препоръчва се лягане и пробуждане едновременно всеки ден, даже през уикендите. Създаването на спокойна среда в спалнята – с минимална светлина, ниски шумове и удобна температура – също подкрепя заспиването. Избягването на кофеин, тежка храна и интензивни тренировки вечер, както и ограничението на екранното време най-малко 30–60 минути преди сън, са други основни практики.

Препоръчителната дълготрайност на съня за възрастни е сред 7 и 9 часа на нощ, като самостоятелните потребности могат леко да варират. По-младите хора, в това число младежи и студенти, постоянно се нуждаят от към 8 до 10 часа сън, с цел да действат оптимално.

Здравият сън не е просто отмора – той е жизненоважен за възобновяване, работливост и положително качество на живот.