Сладоледът няма нужда от аргументи
Ако търсите причини в интерес на сладоледа, ето някои от най-модерните. Това по този начин обичано от децата типично лятно лакомство понижава напрежението и оказва помощ при бодърствуване. Обяснението е в наличието на триптофан в млякото и сметаната. Иначе казано, давайте на децата повече сладолед, с цел да са спокойни и да спят добре.
Според някои сведения римският император Нерон проявявал особена пристрастеност към охладените със сняг сокове от пресни плодове, за които с малко повече въображение може да се одобри, че са били предвестници на модерния сладолед. В горещите летни дни специфични бързоходци били командировани към Алпите, с цел да доставят лед и сняг за потребностите на императора, за който също така се твърди, че знаел някаква доста специфична загадка към правенето на сладоледа, само че която не споделил с никого и отнесъл със себе си.
Според друга версия първата рецепта за сладолед на Апенините била пренесена от Марко Поло след неговото пътешестване из земите на Изтока. Там той видял по какъв начин китайци подготвят студени десерти, евентуално сходни на ориенталските шербети, на които било писано по-късно да обхванат в изисканата европейска кухня с името sorbet – натрошен на пяна лед, полят с плодов сироп.
Следващата италианска връзка в историята на сладоледа е обвързвана с личността на Катерина Медичи (1519-1589), което не би трябвало да наподобява необичайно, като се има поради, че прекалено много нововъведения във френската дворцова кухня след XVI век се свързват с нейното име. По време на едномесечните тържества по случай нейната женитба с Орлеанския дук и предстоящ френски крал Анри II на гостите бил поднасян “сладолед ” с усет на разнообразни плодове - лимон, портокал, череши и ягоди. Приготвял го особено доведеният от Италия занаятчия Руджери, за който в профилирани уеб сайтове се твърди, че е бил първият професионален ice cream maker.
Друг исторически роман приписва пионерската роля на флорентинския проектант и инженер Бернардо Буонталенти, който през 1565 година бил изобретил нов “замразен десерт ” и неговата гастрономическа иновация провокирала същински възторг измежду локалните аристократи. Този роман би могъл да претендира за забележителна доза меродавност, като се има поради, че през XVI век алхимиците са достигнали до едно изобретение, което сигурно се е оказало от изключително значение за разцвета на европейското сладоледено дело. Те открили, че селитрата, разтворена във вода, има свойството да охлажда и даже да замразява течности. (Впрочем тази процедура към момента е настояща измежду комбайнерите, които в летните горещини по този метод си охлаждат бира.) Освен това примитивният ръчен охладител, при който железен цилиндър с плодов сироп се върти във ведро, цялостно с лед, сняг или вода с охлаждащи химикали, не е чак толкоз комплицирано оборудване.
През 1686 година един различен италианец, популярният Франческо Прокопио, отворил в Париж известното кафене “Прокоп ”, на което през идващите десетилетия било писано да изиграе особена роля в политическия живот на Стария свят. Сред постоянните гости са били просветителите Волтер, Русо и Бомарше, както и някои конструктори на новия европейски ред като Дантон, Марат и Робеспиер. Твърди се, че никому незнайният още капитан Наполеон Бонапарт при започване на своята кариера заложил тук своята шапка, защото нямал пари да си заплати след слаба игра на шах. В менюто на „ Прокоп ” още при неговото отваряне апропо се предложили към 80 типа замразени десерти – aqua gelata и frutta gelata.
През XVIII век сладоледът е бил общо взето прочут в Западна Европа. Дотогава го правели най-вече от плодове, само че последователно в рецептите почнали да проникват млякото и сметаната, с което неговият съвременен тип бил релативно приключен. В навечерието на Френската гражданска война той бил пренесен и в Америка, където още веднъж откривателите откриват италианска връзка. През 1770 година сладкарят Джовани Босио отворил в Ню Йорк първия магазин за сладолед (Gelateria), а четири години по-късно, отново в Ню Йорк, неговият съотечественик Филипо Ленци разгласил първата реклама на сладолед във вестник New York gazette-Mercury. И макар към този момент прекомерно дългата му история, за формален рожден ден на сладоледа се счита датата 10 юни 1786 година, когато е бил пуснат за всеобща продажба в Америка.
Домашен сладолед
Продукти: 500 мл прясно мляко, 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 2 отново. ванилия.
Млякото се сварява и леко се охлажда. Яйцата се разрушават със захарта и ванилията. Яйчената примес се прибавя към млякото и още веднъж се загрява при непрекъснато бъркане, до момента в който леко се сгъсти. Оставя се да се охлади и се прехвърля в купа. Разбива се с пасатор, с цел да поеме въздух, и се слага във фризер, с цел да замръзне, като понякога се разрушава с миксер, с цел да не става на кристали.
Сладоледена шарлота с праскови
Продукти: 7 праскови, 25 бишкоти, 500г сметанов сладолед, 1 ч.ч. вода, 70 г захар, 100 мл вишновка.
От захарта, водата и вишновката се прави сироп, в който се потапят леко бишкотите и се подреждат изправени към вътрешната стена на дълбока стъклена купа за компот. Покрива се и дъното на съда. Прасковите се измиват, обелват се и се пускат за 2-3 минути във вряща вода. Четири от прасковите се нарязват на четвъртинки, подреждат се върху бишкотите на дъното на купата и се оставят в хладилника. Малко преди сервирането върху бишкотите и прасковите се разстила сладоледът, заглажда се и се украсява с половинки от останалите праскови.
Сладолед с орехов крем и ягоди
Продукти: 500 г сладолед, 300 г ягоди. За крема: 2 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. брашно, 2 с.л. захар, 1 пакетче ванилия, 100 г леко запечени орехови ядки. За украсата: 50 г сладко от зелени смокини, бишкоти.
Към брашното и захарта се прибавят последователно на тънка бликам студеното мляко, до момента в който се получи гладка каша. Сместа се загрява до втвърдяване, като се бърка непрестанно. След това се дръпва от огъня и се прибавят счуканите орехови ядки и ванилията.
Готовият крем се налива в необятни чаши или купички. Върху него се подреждат ягодите. Сладоледът се разпределя най-отгоре и върху него се слагат бишкоти и зелени смокини. По предпочитание може да се добави и разрушена сметана.
Малинов сладолед с кисело мляко
Продукти: 600 г малини, сок от 1 лимон, 6 жълтъка, 200 г захар, 500 г кисело мляко.
Измитите малини се смачкват на пюре с лимоновия сок и се претриват през цедилка. Жълтъците се разрушават със захарта и се поставят на огъня на водна баня да се сгъстят като крем, след което се охлаждат. Смесват се с малиновото пюре и разрушеното кисело мляко и се разбъркват добре. Сместа се изсипва в пластмасова кутия с похлупак и се замразява във фризер или камера на ледник, като понякога се разбърква. Сладоледът се сервира на топки, декориран с цели малини.
Подготви: Ясен Бориславов
Според някои сведения римският император Нерон проявявал особена пристрастеност към охладените със сняг сокове от пресни плодове, за които с малко повече въображение може да се одобри, че са били предвестници на модерния сладолед. В горещите летни дни специфични бързоходци били командировани към Алпите, с цел да доставят лед и сняг за потребностите на императора, за който също така се твърди, че знаел някаква доста специфична загадка към правенето на сладоледа, само че която не споделил с никого и отнесъл със себе си.
Според друга версия първата рецепта за сладолед на Апенините била пренесена от Марко Поло след неговото пътешестване из земите на Изтока. Там той видял по какъв начин китайци подготвят студени десерти, евентуално сходни на ориенталските шербети, на които било писано по-късно да обхванат в изисканата европейска кухня с името sorbet – натрошен на пяна лед, полят с плодов сироп.
Следващата италианска връзка в историята на сладоледа е обвързвана с личността на Катерина Медичи (1519-1589), което не би трябвало да наподобява необичайно, като се има поради, че прекалено много нововъведения във френската дворцова кухня след XVI век се свързват с нейното име. По време на едномесечните тържества по случай нейната женитба с Орлеанския дук и предстоящ френски крал Анри II на гостите бил поднасян “сладолед ” с усет на разнообразни плодове - лимон, портокал, череши и ягоди. Приготвял го особено доведеният от Италия занаятчия Руджери, за който в профилирани уеб сайтове се твърди, че е бил първият професионален ice cream maker.
Друг исторически роман приписва пионерската роля на флорентинския проектант и инженер Бернардо Буонталенти, който през 1565 година бил изобретил нов “замразен десерт ” и неговата гастрономическа иновация провокирала същински възторг измежду локалните аристократи. Този роман би могъл да претендира за забележителна доза меродавност, като се има поради, че през XVI век алхимиците са достигнали до едно изобретение, което сигурно се е оказало от изключително значение за разцвета на европейското сладоледено дело. Те открили, че селитрата, разтворена във вода, има свойството да охлажда и даже да замразява течности. (Впрочем тази процедура към момента е настояща измежду комбайнерите, които в летните горещини по този метод си охлаждат бира.) Освен това примитивният ръчен охладител, при който железен цилиндър с плодов сироп се върти във ведро, цялостно с лед, сняг или вода с охлаждащи химикали, не е чак толкоз комплицирано оборудване.
През 1686 година един различен италианец, популярният Франческо Прокопио, отворил в Париж известното кафене “Прокоп ”, на което през идващите десетилетия било писано да изиграе особена роля в политическия живот на Стария свят. Сред постоянните гости са били просветителите Волтер, Русо и Бомарше, както и някои конструктори на новия европейски ред като Дантон, Марат и Робеспиер. Твърди се, че никому незнайният още капитан Наполеон Бонапарт при започване на своята кариера заложил тук своята шапка, защото нямал пари да си заплати след слаба игра на шах. В менюто на „ Прокоп ” още при неговото отваряне апропо се предложили към 80 типа замразени десерти – aqua gelata и frutta gelata.
През XVIII век сладоледът е бил общо взето прочут в Западна Европа. Дотогава го правели най-вече от плодове, само че последователно в рецептите почнали да проникват млякото и сметаната, с което неговият съвременен тип бил релативно приключен. В навечерието на Френската гражданска война той бил пренесен и в Америка, където още веднъж откривателите откриват италианска връзка. През 1770 година сладкарят Джовани Босио отворил в Ню Йорк първия магазин за сладолед (Gelateria), а четири години по-късно, отново в Ню Йорк, неговият съотечественик Филипо Ленци разгласил първата реклама на сладолед във вестник New York gazette-Mercury. И макар към този момент прекомерно дългата му история, за формален рожден ден на сладоледа се счита датата 10 юни 1786 година, когато е бил пуснат за всеобща продажба в Америка.
Домашен сладолед
Продукти: 500 мл прясно мляко, 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 2 отново. ванилия.
Млякото се сварява и леко се охлажда. Яйцата се разрушават със захарта и ванилията. Яйчената примес се прибавя към млякото и още веднъж се загрява при непрекъснато бъркане, до момента в който леко се сгъсти. Оставя се да се охлади и се прехвърля в купа. Разбива се с пасатор, с цел да поеме въздух, и се слага във фризер, с цел да замръзне, като понякога се разрушава с миксер, с цел да не става на кристали.
Сладоледена шарлота с праскови
Продукти: 7 праскови, 25 бишкоти, 500г сметанов сладолед, 1 ч.ч. вода, 70 г захар, 100 мл вишновка.
От захарта, водата и вишновката се прави сироп, в който се потапят леко бишкотите и се подреждат изправени към вътрешната стена на дълбока стъклена купа за компот. Покрива се и дъното на съда. Прасковите се измиват, обелват се и се пускат за 2-3 минути във вряща вода. Четири от прасковите се нарязват на четвъртинки, подреждат се върху бишкотите на дъното на купата и се оставят в хладилника. Малко преди сервирането върху бишкотите и прасковите се разстила сладоледът, заглажда се и се украсява с половинки от останалите праскови.
Сладолед с орехов крем и ягоди
Продукти: 500 г сладолед, 300 г ягоди. За крема: 2 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. брашно, 2 с.л. захар, 1 пакетче ванилия, 100 г леко запечени орехови ядки. За украсата: 50 г сладко от зелени смокини, бишкоти.
Към брашното и захарта се прибавят последователно на тънка бликам студеното мляко, до момента в който се получи гладка каша. Сместа се загрява до втвърдяване, като се бърка непрестанно. След това се дръпва от огъня и се прибавят счуканите орехови ядки и ванилията.
Готовият крем се налива в необятни чаши или купички. Върху него се подреждат ягодите. Сладоледът се разпределя най-отгоре и върху него се слагат бишкоти и зелени смокини. По предпочитание може да се добави и разрушена сметана.
Малинов сладолед с кисело мляко
Продукти: 600 г малини, сок от 1 лимон, 6 жълтъка, 200 г захар, 500 г кисело мляко.
Измитите малини се смачкват на пюре с лимоновия сок и се претриват през цедилка. Жълтъците се разрушават със захарта и се поставят на огъня на водна баня да се сгъстят като крем, след което се охлаждат. Смесват се с малиновото пюре и разрушеното кисело мляко и се разбъркват добре. Сместа се изсипва в пластмасова кутия с похлупак и се замразява във фризер или камера на ледник, като понякога се разбърква. Сладоледът се сервира на топки, декориран с цели малини.
Подготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ