Легендарната танцьорка и най-голямата звезда на Мулен Руж умира в мизерия
Ако сте гледали кино лентата Мулен Руж, не може да не сте се впечатлили от облика на Сатен, изигран от Никол Кидман. Смята се, че този облик е заимстван от именитата танцьорка Луиза Вебер, която била муза на художниците Реноар и Лотрек. Най-известното кабаре отваря порти в Париж в края на XIX век, а славата му се простира до през днешния ден. Наричали Мулен Руж сцената на разврата, тъй като там се танцувал вулгарния за това време канкан. От всички танцьорки обаче най-силно изпъква името на Луиза Вебер. Тя е родена на 13 юли 1866 година в оскъдно еврейско семейство и от дребна е мечтаела да танцува на сцена.
На 16 години стартира работа в дребни парижки заведения, където се изявявала с къса стратегия. С дръзкото си държание и гъвкавост бързо притегля погледите на клиентите, а един от правилните ѝ почитатели бил художникът Пиер-Огюст Реноар.
Той я помолил да му театралничи и бързо я трансформира в една от музите на Монмартр. Въвежда я в бохемските среди на Париж и я среща с един от притежателите на Мулен Руж – Джозеф Олер.
Луиза съумява да го впечатли и той ѝ предлага работа в кабарето. Всяка вечер в продължение на 6 години тя се появява на сцената в паметното кабаре и се трансформира в негова емблема.
Музата на Монматрт става най-желаната компания за богатите господа. По цяла вечер те поръчвали вино и значителни трапези, с цел да прекарат времето си с нея. Не била фаворитка на всички, тъй като някои гости я считали за прекомерно вулгарна, само че несъмнено умеела да притегля вниманието към себе си.
Вестниците и слисанията я назовават Ла Гулю или Ненаситната, тъй като се забавлявала освен по цяла вечер, само че и по през целия ден.
За разлика от множеството танцьорки, тя освен подскачала на сцената, а и измисляла разнообразни закачки с клиентите, като сваляла шапките и цилиндрите им и жонглирала с тях във въздуха.
Примата на Мулен Руж е на върха на славата си през 1895 година, когато ненадейно е уволнена. Според най-популярната версия дама от висшето общество заплаща голяма сума на притежателите за услугата, защото брачният партньор ѝ постоянно търсел компанията на Ла Гулю.
Въпреки че остава без работа, Луиза не губи самонадеяност и тъй като множеството клинети на Мулен Руж идвали в заведението поради нейните представления, повярвала, че те ще я последват и на друга сцена.
Организира лично шоу, чийто плакат е нарисуван от Анри дьо Тулуз-Лотрек, само че концепцията ѝ се оказва цялостен неуспех, тъй като правилните ѝ почитатели не ѝ били толкоз правилни. Накрая музата от Монмартр е принудена да танцува на улицата и даже в локален цирк, с цел да си купува храна.
Тя не съумява да преживее това проваляне и оскърбление и се пропива. Алкохолизмът изцяло унищожава тялото, с което е приковала мъжките погледи върху себе си, и по този начин споделя довиждане на танците.
Преди гибелта си е продавала цигари, кибрит и ядки в съседство с Мулен Руж и умира във фургон. През 1990 година е управляващите в Париж реалокират останките ѝ в известното гробище Монмартр, където са заровени Виктор Юго и Оскар Уайлд.
Източник: sanovnik.bg
На 16 години стартира работа в дребни парижки заведения, където се изявявала с къса стратегия. С дръзкото си държание и гъвкавост бързо притегля погледите на клиентите, а един от правилните ѝ почитатели бил художникът Пиер-Огюст Реноар.
Той я помолил да му театралничи и бързо я трансформира в една от музите на Монмартр. Въвежда я в бохемските среди на Париж и я среща с един от притежателите на Мулен Руж – Джозеф Олер.
Луиза съумява да го впечатли и той ѝ предлага работа в кабарето. Всяка вечер в продължение на 6 години тя се появява на сцената в паметното кабаре и се трансформира в негова емблема.
Музата на Монматрт става най-желаната компания за богатите господа. По цяла вечер те поръчвали вино и значителни трапези, с цел да прекарат времето си с нея. Не била фаворитка на всички, тъй като някои гости я считали за прекомерно вулгарна, само че несъмнено умеела да притегля вниманието към себе си.
Вестниците и слисанията я назовават Ла Гулю или Ненаситната, тъй като се забавлявала освен по цяла вечер, само че и по през целия ден.
За разлика от множеството танцьорки, тя освен подскачала на сцената, а и измисляла разнообразни закачки с клиентите, като сваляла шапките и цилиндрите им и жонглирала с тях във въздуха.
Примата на Мулен Руж е на върха на славата си през 1895 година, когато ненадейно е уволнена. Според най-популярната версия дама от висшето общество заплаща голяма сума на притежателите за услугата, защото брачният партньор ѝ постоянно търсел компанията на Ла Гулю.
Въпреки че остава без работа, Луиза не губи самонадеяност и тъй като множеството клинети на Мулен Руж идвали в заведението поради нейните представления, повярвала, че те ще я последват и на друга сцена.
Организира лично шоу, чийто плакат е нарисуван от Анри дьо Тулуз-Лотрек, само че концепцията ѝ се оказва цялостен неуспех, тъй като правилните ѝ почитатели не ѝ били толкоз правилни. Накрая музата от Монмартр е принудена да танцува на улицата и даже в локален цирк, с цел да си купува храна.
Тя не съумява да преживее това проваляне и оскърбление и се пропива. Алкохолизмът изцяло унищожава тялото, с което е приковала мъжките погледи върху себе си, и по този начин споделя довиждане на танците.
Преди гибелта си е продавала цигари, кибрит и ядки в съседство с Мулен Руж и умира във фургон. През 1990 година е управляващите в Париж реалокират останките ѝ в известното гробище Монмартр, където са заровени Виктор Юго и Оскар Уайлд.
Източник: sanovnik.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ