Ако сте французин, чието семейство е пострадало жестоко във Втората

Ако сте французин, чието семейство е потърпевшо грубо във Втората международна война, по какъв начин щяхте да се чувствате през годините след края на войната? Щяхте ли да желаете съюз с хората, които са ви унищожили живота, или щяхте да желаете да ги изличите от лицето на Земята?

Как щяхте да се чувствате?

А в случай че бяхте холандец, белгиец, англичанин?

Европейските страни са имали избор сред две благоприятни условия – да продължат враждата и омразата, която да ги докара до нова международна война, или да създадат кротичък съюз, като оставят предишното зад себе си.

След Първата международна война са избрали първото. Всички знаем резултата – нова международна война.

След Втората международна война са избрали второто. Всички виждаме резултата – Европейския съюз. И желаеме да сме там, тъй като е пример за народна власт.

Друг образец. Англия и Съединени американски щати вършат съюз със Сталин, с цел да спрат Хитлер. Въпреки че Сталин е бил съдружник с Хитлер преди този момент. И дори са си поделили Полша. И е явен деспот. Прегледайте спомените на Чърчил, с цел да видите ясното осъзнаване на западните водачи с какъв човек се съюзяват. И да, след 1945 година пътищата им се разминават и стартира Студената война.

Приликите:

основаване на съюзи при тежки условия и с цената на доста взаимни отстъпки, само че с мисълта за по-добро бъдеще.

Разликите:

Германия ясно схваща каква виновност носи за нещастието, която е унищожила живота на стотици милиони, и желае да се промени. Докато Русия, или по-точно Съветският съюз не се е интересувал от ориста на хората, а единствено от закрепване на управляването на политическата си класа. Което води до липса на промени, до по-голям гнет, до отдалечаване от демократичните полезности.

Очевидно е за какво единият съюз е просъществувал единствено няколко години, до момента в който другият – с десетилетия.

Примерите не са напълно съотносими към обстановката през днешния ден в България. Но демонстрират по какъв начин в доста по-тежки обстановки са се взимали доста по-тежки решения. И въпреки всичко има аналогии.

Разсипана страна, нефункциониращи институции, липса на промени, застой, изострен завой с прокремълска ориентировка, загърбване на основите на естествената народна власт, плюс няколко рецесии от друг генезис и естество. Решението на ПП-ДБ да създадат държавно управление с ГЕРБ е тежко и носи доста опасности.

Има три вероятни развития на обстановката:
ГЕРБ ще се опитат да се възползват от обстановката за персонална полза и за изпиране на функционерите си за всичко, което са създали или не през последните 15 години. Точно както направиха през 2015 година и излъгаха Реформаторския блок, а и всички гласоподаватели, които чакаха промени.ПП-ДБ ще се опитат да се възползват от обстановката, с цел да натрупат политически актив преди локалните избори. Или просто от неумелост да пропуснат да виждат какво прави ГЕРБ в обстановката.Или пък и двете водещи обединения ще съумеят да уцелят точния и само верен стеснен прозорец на опциите, с цел да създадат нужните промени в себе си, в институциите, в законите, в страната, в имиджа, който имаме пред задграничните сътрудници и вложители. Да, има подобен стеснен прозорец, които се смалява с всеки минал ден.
Да, можем да създадем естествена европейска страна. Ясни са основите:
Равенство пред законаОтговорност за дейностите на всекиРаботещи самостоятелни институцииИзчистване от сътрудници на кремълските службиСвобода за частната инициативаПравоохранителни органи, които знаят, че би трябвало да ни пазят и служатНулева приемливост към корупционни практикиНормални закони, готови с мисъл за бъдещетоВсичко друго, което е належащо за естествен живот в естествена демократична страна.
Отговорностите също са ясни:
ПП-ДБ да не се разпиляват, да се концентрират върху значимите промени, да се не главозамайват, да държат обстановката под надзор, да дават публичност на всичко, което се случва по върховете. Иначе ще изчезнат като Реформаторския блок.ГЕРБ да проумеят, че са били част от казуса за изгубените години, да изчистят редиците си, да се смирят, да не неодобряват промените, да спомагат за търсене на отговорност от отговорните, да схванат, че „ партиен приятел “ не постоянно е равнозначно на „ почтен “, да опишат какво се случи през последните 15 години, да се извинят, че са спомогнали за старта на гневната анти-европейска акция още с опита за ратификация на Конвенцията против домашното принуждение, да убедят своите почитатели, че демократичната народна власт няма да им вземе децата, нито ще ги направи „ гей “, въобще – да станат естествена про-европейска партия. Защото в този момент не са. И това се вижда ясно от мненията на техните почитатели. Ще изтъквам един: „ Да благодарим на господин Борисов, че ще ни вкара в Шенген и по този начин ще ни избави от джендърите! “. А както беше споделил самият военачалник Борисов през 2012 година „ Остава единствено една ограда да боядисаме и сме в Шенген “. И по този начин към този момент 11 години.А ние, почитателите на другите политически сили, да намерим рационалната разлика сред градивната рецензия и политическата прекаленост. И да сме подготвени за нови митинги, в случай че отново останем единствено с „ исторически компромис “.
Има доста опасности, има доста благоприятни условия, има по какъв начин да се откри верен път. Само би трябвало да има разсъдък и отговорност.

И да имаме български Конрад Аденауер.

Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!