Честваме Сретение Господне и Петльовден, празнуват красиви и...
На 2 февруари Православната черква празнува Сретение Господне. Той е един от дванадесетте огромни Господски празници през годината и е одобрен още в първите епохи на християнството.
Според описа в Евангелието на свети евангелист Лука, на четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен от Божията Майка и праведния Йосиф в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога, както повелявал Моисеевият закон. Духом образован, в храма отишъл праведният дъртак Симеон, на който било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света и който от доста епохи очаквал да види Христос. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка Му, прегърнал Го и произнесъл пророческите думи: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, с миром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, що си приготвил пред лицето на всички нации – светлина за култура на езичниците и популярност на Твоя народ Израѝля " (Лук. 2:29-32).
Тези думи са навлезли в богослужебния живот на Църквата и се произнасят по време на Вечерната работа и в други случаи.
Към Пресвета Дева Мария праведният Симеон отправил други оракулски думи като показал Младенеца: " Ето, този лежи за рухване и ставане на мнозина в Израѝля и за предмет на несъгласия, и на самата тебе меч ще прониже душата, с цел да се открият мислите на доста сърца " (Лука 2:34-35).
В храма, в оня показателен ден, била и пророчица на име Анна. Тя възторжено популяризирала Бога, задето се удостоила да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, засвидетелствали пред света, че Младенецът е предстоящият Месия – Христос.
По благоверен бит и през днешния ден новородените деца на 40-ия ден от рождението им се водят в храма за благословение, а на майките им се чете избрана молитва.
Сретение е празник на Срещата с обещания от Бога Спасител. Сретение е празненство на несломимата вяра, на неотпадащото самообладание, на неугасващата религия в обещаното от Бога, на любовта, която надвишава и преодолява разделянето. Празникът е и мотив да се запитаме какво чакаме ние самите и на какво се надяваме. Дали живеем по този начин, че да се приготвяме за срещата с Бога, дали нашето естествено остаряване е в същото време и съзряване на душата ни, нравствен напредък, който ни доближава към Него.
Поличби, обичаи и обичаи
Знаците на деня предсказват каква ще бъде пролетта и хората имат вяра, че на този ден зимата среща лятото. Ако на Сретение има топене, пролетта ще бъде топла. Ако вали сняг - пролетта ще бъде дъждовна и дълга. Снежна стихия на 2 февруари значи късна и студена пролет; в случай че вали сняг, ще има добра годишна продукция от пшеница. Ако духа мощен вятър, ще има богата годишна продукция от плодове, а в случай че времето е умерено – ще има богата годишна продукция от лен.
Има една известна сентенция за времето на този ден: „ На Сретение Господне слънцето носи лято; зимата носи слана. “
Според националните вярвания има няколко забрани за деня - не тръгвайте на път, не отсичайте дървета, не се занимавайте с ръкоделия. Според националното вярване, нарушаването на последната заповед ще докара до удар на гръмотевица в къщата.
На този православен празник вярващите отиват на черква за отслужването на празнични литургии, благославят свещи и освещаване на водата. В молебствия към Всевишния и Дева Мария те молят за фамилно благоденствие, здраве и излекуване на болните.
Благословението на свещи на Сретение Господне е антична традиция . Преди литургията се прави специфичен „ Обряд на благословението на свещите “ - над свещите се споделя молитва, те се поръсват със светена вода и се раздават на вярващите. Такава свещ се пали вкъщи всякога по време на молитва. Водата също се благославя на Сретение Господне – тя се счита за лековита, способна да защищава от заболявания и уроки.
В националния календар 2 февруари е Петльовден. Всички обреди на този ден са свързани с петлите. Според националните обичаи наложително се коли петел и се раздава за здравето на мъжките чеда. На този ден е неразрешена домакиснка работа с изключение на приготвянето на ястията за празника и белосването на дома.
На този е неразрешено дамите да работят с остри предмети, с цел да не родят деца с недъзи. Също по този начин е неразрешена домакинската работа с изключение на дейностите, свързани с приготовленията за празника.
Друга традиция включва запазването на перата от петела, който се поставя на трапезата. В предишното бабите са ги употребявали за кадене при заболявания. Краката на петела се хвърлят на покрива на къщата.
Имен ден честват: Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка, Сретен
Според описа в Евангелието на свети евангелист Лука, на четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен от Божията Майка и праведния Йосиф в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога, както повелявал Моисеевият закон. Духом образован, в храма отишъл праведният дъртак Симеон, на който било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света и който от доста епохи очаквал да види Христос. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка Му, прегърнал Го и произнесъл пророческите думи: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, с миром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, що си приготвил пред лицето на всички нации – светлина за култура на езичниците и популярност на Твоя народ Израѝля " (Лук. 2:29-32).
Тези думи са навлезли в богослужебния живот на Църквата и се произнасят по време на Вечерната работа и в други случаи.
Към Пресвета Дева Мария праведният Симеон отправил други оракулски думи като показал Младенеца: " Ето, този лежи за рухване и ставане на мнозина в Израѝля и за предмет на несъгласия, и на самата тебе меч ще прониже душата, с цел да се открият мислите на доста сърца " (Лука 2:34-35).
В храма, в оня показателен ден, била и пророчица на име Анна. Тя възторжено популяризирала Бога, задето се удостоила да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, засвидетелствали пред света, че Младенецът е предстоящият Месия – Христос.
По благоверен бит и през днешния ден новородените деца на 40-ия ден от рождението им се водят в храма за благословение, а на майките им се чете избрана молитва.
Сретение е празник на Срещата с обещания от Бога Спасител. Сретение е празненство на несломимата вяра, на неотпадащото самообладание, на неугасващата религия в обещаното от Бога, на любовта, която надвишава и преодолява разделянето. Празникът е и мотив да се запитаме какво чакаме ние самите и на какво се надяваме. Дали живеем по този начин, че да се приготвяме за срещата с Бога, дали нашето естествено остаряване е в същото време и съзряване на душата ни, нравствен напредък, който ни доближава към Него.
Поличби, обичаи и обичаи
Знаците на деня предсказват каква ще бъде пролетта и хората имат вяра, че на този ден зимата среща лятото. Ако на Сретение има топене, пролетта ще бъде топла. Ако вали сняг - пролетта ще бъде дъждовна и дълга. Снежна стихия на 2 февруари значи късна и студена пролет; в случай че вали сняг, ще има добра годишна продукция от пшеница. Ако духа мощен вятър, ще има богата годишна продукция от плодове, а в случай че времето е умерено – ще има богата годишна продукция от лен.
Има една известна сентенция за времето на този ден: „ На Сретение Господне слънцето носи лято; зимата носи слана. “
Според националните вярвания има няколко забрани за деня - не тръгвайте на път, не отсичайте дървета, не се занимавайте с ръкоделия. Според националното вярване, нарушаването на последната заповед ще докара до удар на гръмотевица в къщата.
На този православен празник вярващите отиват на черква за отслужването на празнични литургии, благославят свещи и освещаване на водата. В молебствия към Всевишния и Дева Мария те молят за фамилно благоденствие, здраве и излекуване на болните.
Благословението на свещи на Сретение Господне е антична традиция . Преди литургията се прави специфичен „ Обряд на благословението на свещите “ - над свещите се споделя молитва, те се поръсват със светена вода и се раздават на вярващите. Такава свещ се пали вкъщи всякога по време на молитва. Водата също се благославя на Сретение Господне – тя се счита за лековита, способна да защищава от заболявания и уроки.
В националния календар 2 февруари е Петльовден. Всички обреди на този ден са свързани с петлите. Според националните обичаи наложително се коли петел и се раздава за здравето на мъжките чеда. На този ден е неразрешена домакиснка работа с изключение на приготвянето на ястията за празника и белосването на дома.
На този е неразрешено дамите да работят с остри предмети, с цел да не родят деца с недъзи. Също по този начин е неразрешена домакинската работа с изключение на дейностите, свързани с приготовленията за празника.
Друга традиция включва запазването на перата от петела, който се поставя на трапезата. В предишното бабите са ги употребявали за кадене при заболявания. Краката на петела се хвърлят на покрива на къщата.
Имен ден честват: Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка, Сретен
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ