Турция и България изграждат мостове на сътрудничество
Интересът на новините, свързани с Турция е доста огромен
Разширяването на съдействието сред Турция и България в нови софтуерни сфери се преглежда като скъпа и стратегическа опция за бъдещето, това съобщи Дилек Кютюк, консултант в Дирекцията по връзки при посолството на Турция в София.
1. Г-жо, Кютюк, какво съставлява основаната през 2018 година Дирекция „ Комуникации “ към Президентството на Република Турция? Накратко – какви са нейните функционалности?
Създадената през 2018 година Дирекция „ Комуникации “ към Президентството е институция, която обезпечава съгласуваност в информационните и осведомителните процеси на държавните институции, цели своевременното и правилно информиране, достъпността на формалната информация и институционалната съгласуваност в спешни интервали.
От юли 2025 година институцията се управлява от проф. доктор Бурханеттин Дуран. Под неговата съгласуваност Дирекцията работи в съдействие със съответните държавни институции, с цел да подсигурява, че медиите и обществеността, както на национално, по този начин и на интернационално равнище, имат навременен достъп до публична и тествана информация, обвързвана с Турция.
В този подтекст тя се концентрира върху укрепването на институционалния информационен потенциал в спешни периоди; способства за механизмите за инспекция и разяснение в битката с дезинформацията, зачитайки свободата на изложение и журналистическата нравственос, продължава да развива своя цифров информационен потенциал.
2. Представителството на Дирекция „ Комуникации “ към Президентството на Република Турция в София действа от към година и половина. Как съгласно Вас този развой способства за развиването на връзките сред Турция и България?
Представителство ни към Посолството на Република Турция в София действа от към година и половина. Отношенията сред Турция и България са мощни в доста области, а нашата цел е да ги укрепим още повече, изключително в сферите на медиите, връзката и обществената дипломация.
През този интервал, с координацията и поддръжката на Дирекция „ Комуникации “ и Посолството на Република Турция в София, бе допринесено за по-ефективното действие на информационните канали в контактите с медии и съответни институции в двете страни. Осигурена бе поддръжка за бързо даване на тествана информация в отговор на запитвания на медиите по въпроси от общ интерес.
Чрез планове в региона на културата, медиите и университетските среди в границите на обществената дипломация бяха построени нови мостове на съдействие.
Турция и България имат общ дневен ред в сфери като добросъседство, партньорство в НАТО, търговия, енергетика, превоз, просвета и изкуство. Ние поставяме старания тези общи тематики да бъдат по-ясно разбирани от обществото и считаме за значимо да способстваме за по-доброто схващане на сферите на съдействие сред двете страни.
3. Как оценявате съдействието с медийните организации в България? Какви са наблюденията Ви по отношение на взаимоотношението в медийната сфера?
Медийната среда в България е разнообразна и плуралистична, с разнообразни публицистични линии. Нашият метод е да построяваме връзки с всички медии на транспарантна, налична и взаимно уважителна професионална основа.
Общото ни наблюдаване е, че ползата към вести, свързани с Турция, е доста огромен, изключително в сферите на стопанската система, туризма, сигурността, енергетиката и културата.
Понякога се срещат случаи на непълна или неточна информация. В такива обстановки улесняваме достъпа на публицистите до тествана информация от публични източници и при нужда предоставяме уточнения в границите на правото на отговор.
Освен това, за публицистите да могат да наблюдават събитията на място, в границите на опциите и при постъпило искане организираме теренни визити и осведомителни срещи за медиите.
За реализиране на фотоси в Турция, образуване на срещи с публични институции или обезпечаване на поддръжка за снимане в избрани области се ползва процедура по краткотрайна акредитация. Това е общоприета административна процедура, която подкрепя координацията по сигурността и достъпа. Затова е значимо публицистите, които възнамеряват пътешестване до Турция, да се извърнат към нашето Представителство, където им оказваме подпомагане и предоставяме нужната информация.
4. Какви ще бъдат главните задания и цели на Дирекцията в България през 2026 година?
Както всяка година, и през 2026 година нашите цели ще бъдат:
1. Да способстваме медиите и обществеността да имат достъп до точна, ясна и разбираема информация по главните тематики в връзките сред Турция и България – търговия, превоз, енергетика, сигурност, туризъм и културно съдействие.
2. В рамките на обществената дипломация да създаваме взаимни планове със заинтригувани страни от университетските среди, младежите, културата и изкуството, аналитичните центрове и медиите.
Преди няколко месеца в този подтекст дружно реализирахме плана „ Дипломация на чудесата на Турция и България “ в съдействие с медия Стандарт, Общество „ Културно завещание “ и Посолството на Р Турция в София, който получи доста позитивни мнения.
3. Зачитайки свободата на словото и журналистическата нравственос да поддържаме опциите за съдействие със структури на гражданското общество, университетските среди и медиите в региона на инспекцията на информацията, медийната просветеност и цифровата резистентност.
5. Каква е ролята на обществената дипломация за задълбочаването на връзките сред Турция и България?
Публичната дипломация способства връзките сред двете страни да не се лимитират единствено до публични контакти, а укрепва взаимното съгласие, емпатията и открития, градивен разговор сред обществата. Общата история и география на Турция и България основават опция това взаимно схващане през днешния ден да се развива посредством културата, образованието и човешките контакти.
Както споделя американската писателка Мая Анджелоу, хората могат да не помнят думите, само че не не помнят по какъв начин сте ги предиздвикали да се почувстват. Същото важи и за обществената дипломация – дълготраен остава отпечатъкът от човешкия контакт. Затова е от огромно значение да усилваме взаимоотношението в сфери като просвета, обучение, просвета, спорт, туризъм и медии и да развиваме съдействието посредством позитивни общи истории и прекарвания.
6. 6. Преди назначението Ви в България сте работили в Северна Македония и имате проучвания върху Балканите. Как бихте описали България на база този опит?
От дълги години се интересувам от Балканите. Харесвам природата, гостоприемството на хората и културната и кулинарна непосредственост с нашата страна. От академична позиция Балканите дават богато поле за проучвания, като доста понятия и диспути в интернационалните връзки са се развили точно на основата на историческия и политическия опит на района.
Бил съм в Северна Македония и в доста балкански страни по разнообразни планове. Мога да кажа, че ключът към разбирането на района е в вярното пояснение на многоизмерната действителност, в която съжителстват разнообразни идентичности и исторически памети. Затова не е здравословно Балканите да се обобщават под едно общо определение.
В този подтекст схващам България като страна със стратегическо състояние на Балканите, член на Европейския съюз, допринасяща за районната непоклатимост и отличаваща се с институционалния си потенциал. Укрепването на стабилността и благосъстоянието в България е значимо както за салдото в целия район, по този начин и за по-нататъшното развиване на българо-турските връзки.
7. 7. Дезинформацията е сериозен проблем в интернационалната връзка. Какви са методите на Дирекцията по връзки в битката с дезинформацията?
Основният ни метод в битката с дезинформацията е бързото и транспарантно даване на точна информация при ценене на свободата на изложение и журналистическата нравственос.
В този подтекст при появяването на изказвания, свързани с Турция, правим инспекция посредством публични източници и при нужда споделяме осведомителни бележки и уточнения.
Поддържаме отворени канали за контакт с медии и заинтригувани страни и отговаряме бързо на осведомителни запитвания. Използваме цифрови информационни средства, с цел да създадем осведомителните материали по-достъпни, и насърчаваме съдействието за подсилване на медийната просветеност и културата на инспекция на информацията. Целта ни е посредством понижаване на осведомителното замърсяване да се запази доверието сред обществата.
Центърът за битка с дезинформацията (DMM) също прави действия в тази тенденция и постоянно разгласява „ Бюлетин за дезинформацията “.
8. 8. Изкуственият разсъдък и цифровите технологии бързо трансформират обществената връзка. Какви действия се правят по акомодацията към тези технологии?
Изкуственият разсъдък и цифровите технологии основават както значими благоприятни условия, по този начин и нови отговорности в обществената връзка. Подходът на Дирекция „ Комуникации “ е явен: технологиите би трябвало да се употребяват в границите на правилата за меродавност, нравственос, сигурност и публичен интерес.
Нарастват операциите посредством изкуствен интелект и наличието вид „ deepfake “, заради което Центърът за битка с дезинформацията осведоми обществото посредством предизвестия и инспекции на сходни материали.
За усилване на потенциала за разбор и следене на публичните процеси се употребяват и развиват софтуерно подкрепени способи, а новите софтуерни трендове в битката с дезинформацията се наблюдават деликатно и се внедряват подобаващи решения.
Организират се и се поддържат образования и събития, отдадени на изкуствения разсъдък и цифровата промяна.
Освен това, посредством ежегодния Stratcom Summit темата за изкуствения разсъдък в връзката се слага на интернационално равнище. Срещата през 13–14 декември 2024 година в Истанбул, извършена под мотото „ Изкуствен разсъдък в връзката: трендове, опасности и промяна “, събра над 3000 специалисти и участници от 30 страни. Сред представителите бе и заместник-министърът на нововъведенията и растежа на България Красимир Якимов, който акцентира смисъла на съдействието сред обществения бранш, бизнеса и университетските среди в региона на изкуствения разсъдък. Разширяването на съдействието сред Турция и България в тези нови софтуерни сфери се преглежда като скъпа и стратегическа опция за бъдещето.
Източник: Стандарт
Разширяването на съдействието сред Турция и България в нови софтуерни сфери се преглежда като скъпа и стратегическа опция за бъдещето, това съобщи Дилек Кютюк, консултант в Дирекцията по връзки при посолството на Турция в София.
1. Г-жо, Кютюк, какво съставлява основаната през 2018 година Дирекция „ Комуникации “ към Президентството на Република Турция? Накратко – какви са нейните функционалности?
Създадената през 2018 година Дирекция „ Комуникации “ към Президентството е институция, която обезпечава съгласуваност в информационните и осведомителните процеси на държавните институции, цели своевременното и правилно информиране, достъпността на формалната информация и институционалната съгласуваност в спешни интервали.
От юли 2025 година институцията се управлява от проф. доктор Бурханеттин Дуран. Под неговата съгласуваност Дирекцията работи в съдействие със съответните държавни институции, с цел да подсигурява, че медиите и обществеността, както на национално, по този начин и на интернационално равнище, имат навременен достъп до публична и тествана информация, обвързвана с Турция.
В този подтекст тя се концентрира върху укрепването на институционалния информационен потенциал в спешни периоди; способства за механизмите за инспекция и разяснение в битката с дезинформацията, зачитайки свободата на изложение и журналистическата нравственос, продължава да развива своя цифров информационен потенциал.
2. Представителството на Дирекция „ Комуникации “ към Президентството на Република Турция в София действа от към година и половина. Как съгласно Вас този развой способства за развиването на връзките сред Турция и България?
Представителство ни към Посолството на Република Турция в София действа от към година и половина. Отношенията сред Турция и България са мощни в доста области, а нашата цел е да ги укрепим още повече, изключително в сферите на медиите, връзката и обществената дипломация.
През този интервал, с координацията и поддръжката на Дирекция „ Комуникации “ и Посолството на Република Турция в София, бе допринесено за по-ефективното действие на информационните канали в контактите с медии и съответни институции в двете страни. Осигурена бе поддръжка за бързо даване на тествана информация в отговор на запитвания на медиите по въпроси от общ интерес.
Чрез планове в региона на културата, медиите и университетските среди в границите на обществената дипломация бяха построени нови мостове на съдействие.
Турция и България имат общ дневен ред в сфери като добросъседство, партньорство в НАТО, търговия, енергетика, превоз, просвета и изкуство. Ние поставяме старания тези общи тематики да бъдат по-ясно разбирани от обществото и считаме за значимо да способстваме за по-доброто схващане на сферите на съдействие сред двете страни.
3. Как оценявате съдействието с медийните организации в България? Какви са наблюденията Ви по отношение на взаимоотношението в медийната сфера?
Медийната среда в България е разнообразна и плуралистична, с разнообразни публицистични линии. Нашият метод е да построяваме връзки с всички медии на транспарантна, налична и взаимно уважителна професионална основа.
Общото ни наблюдаване е, че ползата към вести, свързани с Турция, е доста огромен, изключително в сферите на стопанската система, туризма, сигурността, енергетиката и културата.
Понякога се срещат случаи на непълна или неточна информация. В такива обстановки улесняваме достъпа на публицистите до тествана информация от публични източници и при нужда предоставяме уточнения в границите на правото на отговор.
Освен това, за публицистите да могат да наблюдават събитията на място, в границите на опциите и при постъпило искане организираме теренни визити и осведомителни срещи за медиите.
За реализиране на фотоси в Турция, образуване на срещи с публични институции или обезпечаване на поддръжка за снимане в избрани области се ползва процедура по краткотрайна акредитация. Това е общоприета административна процедура, която подкрепя координацията по сигурността и достъпа. Затова е значимо публицистите, които възнамеряват пътешестване до Турция, да се извърнат към нашето Представителство, където им оказваме подпомагане и предоставяме нужната информация.
4. Какви ще бъдат главните задания и цели на Дирекцията в България през 2026 година?
Както всяка година, и през 2026 година нашите цели ще бъдат:
1. Да способстваме медиите и обществеността да имат достъп до точна, ясна и разбираема информация по главните тематики в връзките сред Турция и България – търговия, превоз, енергетика, сигурност, туризъм и културно съдействие.
2. В рамките на обществената дипломация да създаваме взаимни планове със заинтригувани страни от университетските среди, младежите, културата и изкуството, аналитичните центрове и медиите.
Преди няколко месеца в този подтекст дружно реализирахме плана „ Дипломация на чудесата на Турция и България “ в съдействие с медия Стандарт, Общество „ Културно завещание “ и Посолството на Р Турция в София, който получи доста позитивни мнения.
3. Зачитайки свободата на словото и журналистическата нравственос да поддържаме опциите за съдействие със структури на гражданското общество, университетските среди и медиите в региона на инспекцията на информацията, медийната просветеност и цифровата резистентност.
5. Каква е ролята на обществената дипломация за задълбочаването на връзките сред Турция и България?
Публичната дипломация способства връзките сред двете страни да не се лимитират единствено до публични контакти, а укрепва взаимното съгласие, емпатията и открития, градивен разговор сред обществата. Общата история и география на Турция и България основават опция това взаимно схващане през днешния ден да се развива посредством културата, образованието и човешките контакти.
Както споделя американската писателка Мая Анджелоу, хората могат да не помнят думите, само че не не помнят по какъв начин сте ги предиздвикали да се почувстват. Същото важи и за обществената дипломация – дълготраен остава отпечатъкът от човешкия контакт. Затова е от огромно значение да усилваме взаимоотношението в сфери като просвета, обучение, просвета, спорт, туризъм и медии и да развиваме съдействието посредством позитивни общи истории и прекарвания.
6. 6. Преди назначението Ви в България сте работили в Северна Македония и имате проучвания върху Балканите. Как бихте описали България на база този опит?
От дълги години се интересувам от Балканите. Харесвам природата, гостоприемството на хората и културната и кулинарна непосредственост с нашата страна. От академична позиция Балканите дават богато поле за проучвания, като доста понятия и диспути в интернационалните връзки са се развили точно на основата на историческия и политическия опит на района.
Бил съм в Северна Македония и в доста балкански страни по разнообразни планове. Мога да кажа, че ключът към разбирането на района е в вярното пояснение на многоизмерната действителност, в която съжителстват разнообразни идентичности и исторически памети. Затова не е здравословно Балканите да се обобщават под едно общо определение.
В този подтекст схващам България като страна със стратегическо състояние на Балканите, член на Европейския съюз, допринасяща за районната непоклатимост и отличаваща се с институционалния си потенциал. Укрепването на стабилността и благосъстоянието в България е значимо както за салдото в целия район, по този начин и за по-нататъшното развиване на българо-турските връзки.
7. 7. Дезинформацията е сериозен проблем в интернационалната връзка. Какви са методите на Дирекцията по връзки в битката с дезинформацията?
Основният ни метод в битката с дезинформацията е бързото и транспарантно даване на точна информация при ценене на свободата на изложение и журналистическата нравственос.
В този подтекст при появяването на изказвания, свързани с Турция, правим инспекция посредством публични източници и при нужда споделяме осведомителни бележки и уточнения.
Поддържаме отворени канали за контакт с медии и заинтригувани страни и отговаряме бързо на осведомителни запитвания. Използваме цифрови информационни средства, с цел да създадем осведомителните материали по-достъпни, и насърчаваме съдействието за подсилване на медийната просветеност и културата на инспекция на информацията. Целта ни е посредством понижаване на осведомителното замърсяване да се запази доверието сред обществата.
Центърът за битка с дезинформацията (DMM) също прави действия в тази тенденция и постоянно разгласява „ Бюлетин за дезинформацията “.
8. 8. Изкуственият разсъдък и цифровите технологии бързо трансформират обществената връзка. Какви действия се правят по акомодацията към тези технологии?
Изкуственият разсъдък и цифровите технологии основават както значими благоприятни условия, по този начин и нови отговорности в обществената връзка. Подходът на Дирекция „ Комуникации “ е явен: технологиите би трябвало да се употребяват в границите на правилата за меродавност, нравственос, сигурност и публичен интерес.
Нарастват операциите посредством изкуствен интелект и наличието вид „ deepfake “, заради което Центърът за битка с дезинформацията осведоми обществото посредством предизвестия и инспекции на сходни материали.
За усилване на потенциала за разбор и следене на публичните процеси се употребяват и развиват софтуерно подкрепени способи, а новите софтуерни трендове в битката с дезинформацията се наблюдават деликатно и се внедряват подобаващи решения.
Организират се и се поддържат образования и събития, отдадени на изкуствения разсъдък и цифровата промяна.
Освен това, посредством ежегодния Stratcom Summit темата за изкуствения разсъдък в връзката се слага на интернационално равнище. Срещата през 13–14 декември 2024 година в Истанбул, извършена под мотото „ Изкуствен разсъдък в връзката: трендове, опасности и промяна “, събра над 3000 специалисти и участници от 30 страни. Сред представителите бе и заместник-министърът на нововъведенията и растежа на България Красимир Якимов, който акцентира смисъла на съдействието сред обществения бранш, бизнеса и университетските среди в региона на изкуствения разсъдък. Разширяването на съдействието сред Турция и България в тези нови софтуерни сфери се преглежда като скъпа и стратегическа опция за бъдещето.
Източник: Стандарт
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ