Какъв родител е Александра Сърчаджиева?
Новият епизод на „ Елизабетско “ е прям, прочувствен и надълбоко човешки, тъй като посетител на водещата Елизабет Методиева е актрисата Александра Сърчаджиева. Тя разкрива душата си и приказва без защитни механизми - за комедията, болката, страховете и смелостта да бъдеш същински в свят, в който хората все по-трудно се смеят с глас.
Поводът за срещата са и новите ѝ министър председатели. Алекс споделя за комедийния филм „ Брънч за начинаещи “, сниман за извънредно малко време, и за терзанията дали ще се оправи с ролята си. Признава, че театралната тресчица в никакъв случай не я напуща - без значение дали излиза за първи или за петдесети път пред аудитория. Предстои и нова театрална премиера - „ С дамите за риба “, която още веднъж слага значими въпроси за любовта, взаимоотношенията и отговорността, която носим, когато нараняваме.
В диалога Сърчаджиева визира и тематиката за времената, в които живеем - тежки, напрегнати и политически неуместни. Тя е безапелационна, че през днешния ден е все по-трудно да разсмееш българина и че сатирата е върховен пилотаж. Въпреки това има вяра, че театърът избавя и че едно зрелище може да промени човешка орис. Именно тази религия я е предиздвикала да продължи, даже в моменти на подозрение дали има сили да бъде толкоз открита пред публиката.
Алекс приказва и за медийните заглавия към персоналния си живот, за спекулациите и за това какъв брой е значимо човек да живее живота си по личните си правила. За нея смелостта да си същински е най-голямото предизвикателство през днешния ден - във време, в което поддържаме връзка елементарно онлайн, само че мъчно гледаме хората в очите.
В епизода тя споделя персонални и мъчителни тематики - за прошката, за татко си, за загубата на Иван Ласкин и за това по какъв начин избрани мемоари към момента предизвикват болежка. Актрисата споделя и за майка си Пепа Николова, която е възприемала като най-хубавата си другарка, и за вярата един ден да има същата непосредственост със личното си дете. Какъв родител е Алекс и какъв живот желае да живее - цялостен с хора, смях и смисъл?
Не липсват и по-провокативни моменти - за мощните дами и дали самата тя плаши мъжете, за самотата след огромната обич, за страховете, които към момента носи, и за фантазията ѝ просто да ѝ е умерено на душата и да се радва на живота.
Епизодът приключва с ясно обръщение - прошката е най-великото нещо, а театърът и смехът са метод да оцелеем, даже когато светът към нас наподобява все по-несигурен.
Поводът за срещата са и новите ѝ министър председатели. Алекс споделя за комедийния филм „ Брънч за начинаещи “, сниман за извънредно малко време, и за терзанията дали ще се оправи с ролята си. Признава, че театралната тресчица в никакъв случай не я напуща - без значение дали излиза за първи или за петдесети път пред аудитория. Предстои и нова театрална премиера - „ С дамите за риба “, която още веднъж слага значими въпроси за любовта, взаимоотношенията и отговорността, която носим, когато нараняваме.
В диалога Сърчаджиева визира и тематиката за времената, в които живеем - тежки, напрегнати и политически неуместни. Тя е безапелационна, че през днешния ден е все по-трудно да разсмееш българина и че сатирата е върховен пилотаж. Въпреки това има вяра, че театърът избавя и че едно зрелище може да промени човешка орис. Именно тази религия я е предиздвикала да продължи, даже в моменти на подозрение дали има сили да бъде толкоз открита пред публиката.
Алекс приказва и за медийните заглавия към персоналния си живот, за спекулациите и за това какъв брой е значимо човек да живее живота си по личните си правила. За нея смелостта да си същински е най-голямото предизвикателство през днешния ден - във време, в което поддържаме връзка елементарно онлайн, само че мъчно гледаме хората в очите.
В епизода тя споделя персонални и мъчителни тематики - за прошката, за татко си, за загубата на Иван Ласкин и за това по какъв начин избрани мемоари към момента предизвикват болежка. Актрисата споделя и за майка си Пепа Николова, която е възприемала като най-хубавата си другарка, и за вярата един ден да има същата непосредственост със личното си дете. Какъв родител е Алекс и какъв живот желае да живее - цялостен с хора, смях и смисъл?
Не липсват и по-провокативни моменти - за мощните дами и дали самата тя плаши мъжете, за самотата след огромната обич, за страховете, които към момента носи, и за фантазията ѝ просто да ѝ е умерено на душата и да се радва на живота.
Епизодът приключва с ясно обръщение - прошката е най-великото нещо, а театърът и смехът са метод да оцелеем, даже когато светът към нас наподобява все по-несигурен.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ