Розовата долина тръгва към ЮНЕСКО и ФАО
Това стана ясно по време на полемика в Казанлък, в която участваха представители на държавната и локалната власт, културни институции, розопроизводители и преработватели.
Инициативата е взаимна сред Българската национална асоциация „ Етерични масла, парфюмерия и козметика “, Министерството на земеделието и храните и Община Казанлък.
Изпълнителният шеф на асоциацията Гергана Андреева акцентира, че задачата е запазване и разпространение на Розовата котловина като нематериално културно и стопанско завещание със международно значение. Фокусът е върху съхраняването на традициите в развъждането и преработката на маслодайната роза и върху опциите за интернационално съдействие посредством механизмите на ЮНЕСКО и ФАО.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова съобщи, че локалната общественост и розопроизводителите са същинските пазители на традицията. По думите ѝ България е разпознаваема в света с маслодайната роза и Фестивала на розата, само че са нужни по-целенасочени институционални старания, с цел да се утвърди розопроизводството като резистентен занаят и културна полезност.
Съветникът на министъра на туризма Амелия Гешева означи, че сходна кандидатура е форма на интернационално самопризнание и мощна марка за страната. Тя напомни, че 2026 година е оповестена за година на културното завещание и акцентира, че Министерството на туризма ще окаже цялостно подпомагане в процеса по кандидатстване.
От Министерството на земеделието и храните беше регистрирано, че секторът се сблъсква с неподходящи трендове през последните години, в това число спад в производството на розов цвят и розово масло. Въпреки това България остава измежду международните водачи по качество на розовото масло, с съперници като Турция, Китай, Иран и Мароко.
Експерти подчертаха, че все още България няма нито една записана система в програмата GIAHS на ФАО, което прави кандидатурата на Розовата котловина изключително значима. Според тях тя дава отговор изцяло на критериите за комбиниране сред обичайно земеделие, локална общественост и естествена среда.
Подкрепа за самодейността показаха представители на локалната власт, културни институции, читалища и сектора, като бе подчертана нуждата от координирани старания за реализиране на интернационално самопризнание.
Инициативата е взаимна сред Българската национална асоциация „ Етерични масла, парфюмерия и козметика “, Министерството на земеделието и храните и Община Казанлък.
Изпълнителният шеф на асоциацията Гергана Андреева акцентира, че задачата е запазване и разпространение на Розовата котловина като нематериално културно и стопанско завещание със международно значение. Фокусът е върху съхраняването на традициите в развъждането и преработката на маслодайната роза и върху опциите за интернационално съдействие посредством механизмите на ЮНЕСКО и ФАО.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова съобщи, че локалната общественост и розопроизводителите са същинските пазители на традицията. По думите ѝ България е разпознаваема в света с маслодайната роза и Фестивала на розата, само че са нужни по-целенасочени институционални старания, с цел да се утвърди розопроизводството като резистентен занаят и културна полезност.
Съветникът на министъра на туризма Амелия Гешева означи, че сходна кандидатура е форма на интернационално самопризнание и мощна марка за страната. Тя напомни, че 2026 година е оповестена за година на културното завещание и акцентира, че Министерството на туризма ще окаже цялостно подпомагане в процеса по кандидатстване.
От Министерството на земеделието и храните беше регистрирано, че секторът се сблъсква с неподходящи трендове през последните години, в това число спад в производството на розов цвят и розово масло. Въпреки това България остава измежду международните водачи по качество на розовото масло, с съперници като Турция, Китай, Иран и Мароко.
Експерти подчертаха, че все още България няма нито една записана система в програмата GIAHS на ФАО, което прави кандидатурата на Розовата котловина изключително значима. Според тях тя дава отговор изцяло на критериите за комбиниране сред обичайно земеделие, локална общественост и естествена среда.
Подкрепа за самодейността показаха представители на локалната власт, културни институции, читалища и сектора, като бе подчертана нуждата от координирани старания за реализиране на интернационално самопризнание.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ