Скривалищата на Левски - Мулдавският манастир
„ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ. Ако изгубя, изгубвам единствено мене си. “ Този откъс на Васил Левски ни посреща на входа на Мулдавския манастир „ Света Петка “, където и до през днешния ден се пази едно от скривалищата на Апостола на свободата. Игуменката на светата обител сестра Юлита не скрива вълнението си от този факт.
„ Боголюбиви хора от прилежащите села ми споделиха, че по поверие тук е идвал Васил Левски. Бил е в Червен, в къщата на Добрикови с цел да основава комитет. Дори им е споделил, че не са подготвени. И през нощта са го довели тук. Няма непокътнати писмени сведения какъв брой време е бил, къде тъкмо е бил, само че се знае, че е идвал. Църквата се доверява на преданията, за разлика от историците, които гледат писмените документи. Ако в този момент не отбележа в кондиката, че сте били тук, и за вас все едно това събитие не е съществувало. Всяка година на 19 февруари Църквата прави панихида за Васил Левски. На бесилото той е споделил на отец Тодор, който го е изповядал и пречистил „ И отче, молете се за Дякон Игнатий. Знае се, че той е бил духовник, преди да стартира да се занимава с държавните каузи, йеродякон. Пеел е доста хубаво в църквата, където е било неговото пострижение. И той е надраснал възрастта на сънародниците си, тъй като е приказвал за чиста и свята република “, описа сестра Юлита.
Самото укритие, което е имало връзка с игуменарната, е разкрито инцидентно от студенти по архитектура преди близо 50 години. Когато те идват през 1973 година да вършат архитектурно снимане на манастира, откриват, че вътре залата е 15 метра, а извън 17 метра. И вземат решение, че има тайник. Разбиват вратата, която се демонстрира и откриват, че там е имало долап, който е маскирал прохода откъм залата.
Сестра Юлита добави, че при идването й в манастира, е заварила в този тип скривалището – с малко легло и масичка.
Влизаме в скривалището на Левски. От предверието стигаме до тясна врата, а помещението от близо метър ни води до прозорче със стълба, по която се минава с цел да се стигне до скривалището, в което има малко легло застлано с черги и трикрака масичка. Тук човек няма по какъв начин да не се върне обратно във времето и да не усети духа на Апостола, дал живота си в името на чиста и свята Република. Убеждаваме се, че и през днешния ден заветите му са живи и сближават. Доказват го родолюбиви българи, които всяка година на 19 февруари, се насочат пешком от Асеновград към Мулдавския манастир „ Света Петка “ с цел да почетат паметта на Васил Левски. Така се ражда и концепцията за реновиране на скривалището на Апостола в светата обител, с цел да посреща то бъдещето на България, а точно – децата. Вече има и план, направен от архитектите Петър Петров и Петкана Бакалова, а концепцията е на известния асеновградчанин Стойчо Червенлиев. Той от дете посещава манастира, по тази причина за него е значимо, че всяка година на 19 февруари десетки българи вършат поход до светата обител, с цел да почетат паметта на Апостола.
„ От 55 години вземам участие в този поход. Така породи в мен желанието да възстановим скривалището на Левски, тъй като предната зала, през която се минава с цел да се стигне до него, беше много занемарена. Много деца, доста възпитаници посещават манастира и скривалището, и желая те да получат някакво усещане за епохата, за самия Левски. И когато дойдат да не видят единствено едно укритие, а да получат повече информация по тази причина кой е бил индивидът Левски. Затова помолихме проектант Петров и проектант Бакалова, които направиха един план. Той планува да се консервира това, което е, без да променяме нищо. И да създадем една зала пред скривалището, в която децата да могат да се срещнат с някои материали за Левски. Евентуално могат да се сложат видео екрани, на които да се прожектират непрестанно филми от историята на България, има толкоз доста неща които те могат да научат. Може и децата от зеленото учебно заведение също да го посещават, тук да научат повече за историята на манастира, нашата религия и по какъв начин тя е оживяла през годините “, сподели Червенлиев.
Проектът за реновиране на скривалището на Васил Левски ще се осъществя след привършване на ремонтните действия в Мулдавския манастир.
„ Църквата приветства концепцията тази зала да бъде за образование по история, вероучение, география, за по-малките родинознание, общество и полезности. И децата да получават тези полезности. Когато аз бях ученичка, а аз бях в тоталитарното време, тогава бяхме доста възпитавани в национализъм. Всяко дете знаеше стихотворението „ Аз съм българче “. И до в този момент го помня. Сега децата губят малко от това възприятие за принадлежност и дълг към родината. Би трябвало, и считам, че църквата е тази, която може да насочи възпитанието на децата. Защото никоя вяра не учи на неприятни неща. Децата малко или доста, в случай че познават полезностите, те биха били по-добри жители на републиката “, сподели още игуменката на Мулдавския манастир.
Сестра Юлита е безапелационна, че българите би трябвало да пазят заветите на Левски и ни изпраща с един от тях, който е годен с цялостна мощ и до през днешния ден:
„ Кажи ми ти моите кривици, и аз твоите. Па да си подадем ръка и да вървим дружно. “
БНР подкасти: Фактор Големите
„ Боголюбиви хора от прилежащите села ми споделиха, че по поверие тук е идвал Васил Левски. Бил е в Червен, в къщата на Добрикови с цел да основава комитет. Дори им е споделил, че не са подготвени. И през нощта са го довели тук. Няма непокътнати писмени сведения какъв брой време е бил, къде тъкмо е бил, само че се знае, че е идвал. Църквата се доверява на преданията, за разлика от историците, които гледат писмените документи. Ако в този момент не отбележа в кондиката, че сте били тук, и за вас все едно това събитие не е съществувало. Всяка година на 19 февруари Църквата прави панихида за Васил Левски. На бесилото той е споделил на отец Тодор, който го е изповядал и пречистил „ И отче, молете се за Дякон Игнатий. Знае се, че той е бил духовник, преди да стартира да се занимава с държавните каузи, йеродякон. Пеел е доста хубаво в църквата, където е било неговото пострижение. И той е надраснал възрастта на сънародниците си, тъй като е приказвал за чиста и свята република “, описа сестра Юлита.
Самото укритие, което е имало връзка с игуменарната, е разкрито инцидентно от студенти по архитектура преди близо 50 години. Когато те идват през 1973 година да вършат архитектурно снимане на манастира, откриват, че вътре залата е 15 метра, а извън 17 метра. И вземат решение, че има тайник. Разбиват вратата, която се демонстрира и откриват, че там е имало долап, който е маскирал прохода откъм залата.
Сестра Юлита добави, че при идването й в манастира, е заварила в този тип скривалището – с малко легло и масичка.
Влизаме в скривалището на Левски. От предверието стигаме до тясна врата, а помещението от близо метър ни води до прозорче със стълба, по която се минава с цел да се стигне до скривалището, в което има малко легло застлано с черги и трикрака масичка. Тук човек няма по какъв начин да не се върне обратно във времето и да не усети духа на Апостола, дал живота си в името на чиста и свята Република. Убеждаваме се, че и през днешния ден заветите му са живи и сближават. Доказват го родолюбиви българи, които всяка година на 19 февруари, се насочат пешком от Асеновград към Мулдавския манастир „ Света Петка “ с цел да почетат паметта на Васил Левски. Така се ражда и концепцията за реновиране на скривалището на Апостола в светата обител, с цел да посреща то бъдещето на България, а точно – децата. Вече има и план, направен от архитектите Петър Петров и Петкана Бакалова, а концепцията е на известния асеновградчанин Стойчо Червенлиев. Той от дете посещава манастира, по тази причина за него е значимо, че всяка година на 19 февруари десетки българи вършат поход до светата обител, с цел да почетат паметта на Апостола.
„ От 55 години вземам участие в този поход. Така породи в мен желанието да възстановим скривалището на Левски, тъй като предната зала, през която се минава с цел да се стигне до него, беше много занемарена. Много деца, доста възпитаници посещават манастира и скривалището, и желая те да получат някакво усещане за епохата, за самия Левски. И когато дойдат да не видят единствено едно укритие, а да получат повече информация по тази причина кой е бил индивидът Левски. Затова помолихме проектант Петров и проектант Бакалова, които направиха един план. Той планува да се консервира това, което е, без да променяме нищо. И да създадем една зала пред скривалището, в която децата да могат да се срещнат с някои материали за Левски. Евентуално могат да се сложат видео екрани, на които да се прожектират непрестанно филми от историята на България, има толкоз доста неща които те могат да научат. Може и децата от зеленото учебно заведение също да го посещават, тук да научат повече за историята на манастира, нашата религия и по какъв начин тя е оживяла през годините “, сподели Червенлиев.
Проектът за реновиране на скривалището на Васил Левски ще се осъществя след привършване на ремонтните действия в Мулдавския манастир.
„ Църквата приветства концепцията тази зала да бъде за образование по история, вероучение, география, за по-малките родинознание, общество и полезности. И децата да получават тези полезности. Когато аз бях ученичка, а аз бях в тоталитарното време, тогава бяхме доста възпитавани в национализъм. Всяко дете знаеше стихотворението „ Аз съм българче “. И до в този момент го помня. Сега децата губят малко от това възприятие за принадлежност и дълг към родината. Би трябвало, и считам, че църквата е тази, която може да насочи възпитанието на децата. Защото никоя вяра не учи на неприятни неща. Децата малко или доста, в случай че познават полезностите, те биха били по-добри жители на републиката “, сподели още игуменката на Мулдавския манастир.
Сестра Юлита е безапелационна, че българите би трябвало да пазят заветите на Левски и ни изпраща с един от тях, който е годен с цялостна мощ и до през днешния ден:
„ Кажи ми ти моите кривици, и аз твоите. Па да си подадем ръка и да вървим дружно. “
БНР подкасти: Фактор Големите
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ