Европейските правителства паднаха за свобода
Ако промяната на държавното управление е най-важният симптом на народна власт, то България е извънредно демократична страна. От 1991 година в нея са се сменили 20 кабинета, което ни кара да си спомним следвоенни Италия и Франция, в които царуваше сходна държавна въртележка.
Но и в българското царство (1908-1946 г.) кабинетите се менят като калейдоскоп. Традицията е душата на страните.
Разбира се, през днешния ден няма да изненадате никого с въртележка. Италия още веднъж я стартира с към този момент някогашния министър председател Драги, червено-зелено-жълтият кабинет на канцлера Шолц също не наподобява доста постоянен и даже не се знае дали ще успее да отпразнува една година на власт. Политическото дългоденствие не е на мода в наши дни.
Но днешна България се оказа забележителна не толкоз, че отхвърли да се довери на крайно-западния технократ, ученик на Харвард” и водач на партията “Продължаваме промяната” Кирил Петков (той съумя да продължи измененията единствено шест месеца), а тъй като в страната се видя явен проруски завой. Не е доста ясно какво ще се случи с новия кабинет, политиката на страни с стеснен суверенитет може да бъде криволичеща: през днешния ден другар на народа, а на следващия ден другар на американското посолство. Вижте и Гърция, а и освен.
Но в този момент идейното завещание на ефикасния Петков е извънредно непопулярно, даже образованието в Харвард не оказа помощ.
Естествено, сходна засегнатост не би могла да се хареса на проверяващи публицисти от избран тип. Чудният българин Христо Грозев, който в този момент управлява проверяващия отдел на “Белингкет” (известна Неправителствени организации, обвързвана с английската работа MИ6) и който съобщаваше доста за омагьосания замък на Путин, отравянето на Скрипал и Навални, не можеше да се сдържи да не проверява въртележката в историческата си татковина. Освен това ориста на Петков е в действителност трагична.
Според българския класик Христо Ботев:
" Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и артисти песни за него пеят... "
И където има звяр и природа, там е “Радио Свобода.
Както проверяващият Грозев, по този начин и самият Петков, паднал за независимост, хвърлят виновността за неприятностите си на съветския дипломат в София Елеонора Митрофанова, която, съгласно тях, е плела мрежи заприказва против държавното управление на България, действайки като американските посланици по банановите републики, които от дълго време се занимават със същото,
Може би прелестните българи (или прелестните чиновници на MИ6) си спомниха за Елеонора Аквитанска, брачната половинка на британския крал Хенри II, която, прониквайки в убежището на красивата Розамунда, с която кралят е непосредствен, я отравя. Елеонора Митрофанова по същия метод унищожи Петков.
Вярно, досието на Митрофанова не демонстрира нейната податливост към специфични интервенции под дипломатическо прикритие, само че, апропо, проверяващите знаят по-добре.
Друго нещо е, че запомнянето на правилото, което споделя да не се умножава същността излишно, също може да бъде потребно. По-специално, спомнете си, че при Петков България към този момент тотално изпадна в ножица.
От една страна, страната, чието икономическо положение по този начин или другояче не беше ослепително, претърпя обилни загуби от рецесията от 2022 година Срина се вносът на съветски енергийни запаси, срина се износът на български виновност и плодове за Русия, съветският туризъм също. Освен това престоят на руснаците в България - както гости, по този начин и притежатели на жилища - беше забележителен източник на приходи. Дори Германия, чиято икономическа мощност не може да се съпостави с тази на България, претърпява сложни времена, а министрите от Федерална Република Германия към този момент намерено приказват за опцията за национални въстания. Какво тогава остава за българите?
От друга страна, при Петков държавното управление не бягаше от настояванията на огромните братя, които бяха директно унищожителни за стопанската система на страната, а в противен случай, демонстрираше нараснала хъс в осъществяването им. Петков беше “по-католик от папата”
С толкоз разминаващи се ножици проблемите за държавното управление бяха единствено въпрос на време, и то не доста. Интригите на Елеонора даже не бяха нужни.
Но случката с Петков е исторически забавна. Говорейки за съветизацията на Източна Европа в края на 40-те години (и съветизацията на балтийските страни през 1940 г.), антисъветските - а в този момент няма други - историците показват въпроса по подобен метод, че в началото всичко е било спокойно и надали не навсякъде прелестно (или най-малко приемливо), само че внезапно на руските щикове са били одобрени по никакъв начин не прерасни режими. И по-късно четиридесет години в комунистическата пустиня.
Глупаво е да се отхвърля, че руските щикове са изиграли своята роля. Както и че просъветските режими в Източна Европа също не са цветя. Маджаринът Ракоси и българинът Червенков са неприятни фигури.
Но дано се запитаме: за какво съветизацията на режимите е толкоз сполучлива? Да, несъмнено, щикове, ялтенски сфери на въздействие и впрочем, само че какво да кажем за качеството на предходните режими? Някои като Улманис и Сметона се разграничават с такива качества, че на техния декор (поне на първо време) промяната на режима не наподобява като извънредно зло.
Тогава може би Петков с неговата „ Продължаваме промяната” е на същата линия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Но и в българското царство (1908-1946 г.) кабинетите се менят като калейдоскоп. Традицията е душата на страните.
Разбира се, през днешния ден няма да изненадате никого с въртележка. Италия още веднъж я стартира с към този момент някогашния министър председател Драги, червено-зелено-жълтият кабинет на канцлера Шолц също не наподобява доста постоянен и даже не се знае дали ще успее да отпразнува една година на власт. Политическото дългоденствие не е на мода в наши дни.
Но днешна България се оказа забележителна не толкоз, че отхвърли да се довери на крайно-западния технократ, ученик на Харвард” и водач на партията “Продължаваме промяната” Кирил Петков (той съумя да продължи измененията единствено шест месеца), а тъй като в страната се видя явен проруски завой. Не е доста ясно какво ще се случи с новия кабинет, политиката на страни с стеснен суверенитет може да бъде криволичеща: през днешния ден другар на народа, а на следващия ден другар на американското посолство. Вижте и Гърция, а и освен.
Но в този момент идейното завещание на ефикасния Петков е извънредно непопулярно, даже образованието в Харвард не оказа помощ.
Естествено, сходна засегнатост не би могла да се хареса на проверяващи публицисти от избран тип. Чудният българин Христо Грозев, който в този момент управлява проверяващия отдел на “Белингкет” (известна Неправителствени организации, обвързвана с английската работа MИ6) и който съобщаваше доста за омагьосания замък на Путин, отравянето на Скрипал и Навални, не можеше да се сдържи да не проверява въртележката в историческата си татковина. Освен това ориста на Петков е в действителност трагична.
Според българския класик Христо Ботев:
" Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и артисти песни за него пеят... "
И където има звяр и природа, там е “Радио Свобода.
Както проверяващият Грозев, по този начин и самият Петков, паднал за независимост, хвърлят виновността за неприятностите си на съветския дипломат в София Елеонора Митрофанова, която, съгласно тях, е плела мрежи заприказва против държавното управление на България, действайки като американските посланици по банановите републики, които от дълго време се занимават със същото,
Може би прелестните българи (или прелестните чиновници на MИ6) си спомниха за Елеонора Аквитанска, брачната половинка на британския крал Хенри II, която, прониквайки в убежището на красивата Розамунда, с която кралят е непосредствен, я отравя. Елеонора Митрофанова по същия метод унищожи Петков.
Вярно, досието на Митрофанова не демонстрира нейната податливост към специфични интервенции под дипломатическо прикритие, само че, апропо, проверяващите знаят по-добре.
Друго нещо е, че запомнянето на правилото, което споделя да не се умножава същността излишно, също може да бъде потребно. По-специално, спомнете си, че при Петков България към този момент тотално изпадна в ножица.
От една страна, страната, чието икономическо положение по този начин или другояче не беше ослепително, претърпя обилни загуби от рецесията от 2022 година Срина се вносът на съветски енергийни запаси, срина се износът на български виновност и плодове за Русия, съветският туризъм също. Освен това престоят на руснаците в България - както гости, по този начин и притежатели на жилища - беше забележителен източник на приходи. Дори Германия, чиято икономическа мощност не може да се съпостави с тази на България, претърпява сложни времена, а министрите от Федерална Република Германия към този момент намерено приказват за опцията за национални въстания. Какво тогава остава за българите?
От друга страна, при Петков държавното управление не бягаше от настояванията на огромните братя, които бяха директно унищожителни за стопанската система на страната, а в противен случай, демонстрираше нараснала хъс в осъществяването им. Петков беше “по-католик от папата”
С толкоз разминаващи се ножици проблемите за държавното управление бяха единствено въпрос на време, и то не доста. Интригите на Елеонора даже не бяха нужни.
Но случката с Петков е исторически забавна. Говорейки за съветизацията на Източна Европа в края на 40-те години (и съветизацията на балтийските страни през 1940 г.), антисъветските - а в този момент няма други - историците показват въпроса по подобен метод, че в началото всичко е било спокойно и надали не навсякъде прелестно (или най-малко приемливо), само че внезапно на руските щикове са били одобрени по никакъв начин не прерасни режими. И по-късно четиридесет години в комунистическата пустиня.
Глупаво е да се отхвърля, че руските щикове са изиграли своята роля. Както и че просъветските режими в Източна Европа също не са цветя. Маджаринът Ракоси и българинът Червенков са неприятни фигури.
Но дано се запитаме: за какво съветизацията на режимите е толкоз сполучлива? Да, несъмнено, щикове, ялтенски сфери на въздействие и впрочем, само че какво да кажем за качеството на предходните режими? Някои като Улманис и Сметона се разграничават с такива качества, че на техния декор (поне на първо време) промяната на режима не наподобява като извънредно зло.
Тогава може би Петков с неговата „ Продължаваме промяната” е на същата линия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ