Ако си спомняте речта на Доналд Туск през 2018 г.,

Ако си спомняте речта на Доналд Туск през 2018 година, най-вероятно помните и тези елементи, с които приказва за България. Бившият ръководител на Европейския съвет подсети на аудиторията, че историята на Балканите е даже по-впечатляваща от тази на Game of Thrones и сигурно е прав, изключително в случай че познавате историята в малко по-сериозни елементи. Именно тук искрата за серия световни спорове ще пламне благодарение на Гаврило Принцип, а след него ще открием и още доста моменти, с които светът ще се промени. След като цивилизацията се движи от изток на запад, архивите ще ни покажат някои съществени точки за това малко парче земя, трансформирало се в сериозен обект на ползи. В този случай не би трябвало да забравяме и един доста забавен миг от историята на Босна и Херцеговина.

За задачата насочваме вниманието към бреговата линия на страната, дълга тъкмо 20 километра. Тази чест се пада на град Неум, който е единственият достъп до Адриатическо море. Скромната територия демонстрира, че през 2013 година е измерена популация от близо 4960 души, до момента в който кореняците са едвам 3013. С други думи, останалите са били туристи. Неум е ситуиран на почти 60 километра от емблематичният Дубровник, който сега продължава да бъде една изключително скъпа туристическа дестинация. Трудът на Джордж Р.Р. Мартин съумя да помогне за този факт, само че не би трябвало да забравяме, че макар скромната си повърхност, Неум също има какво да предложи като история. От позиция на стопанска система, пространството не е чак толкоз огромно,  с цел да можем да кажем, че е допустима огромна търговия, само че при всички положения можем да приказваме за плюсове за страната-притежател.

По-забавното е по какъв начин тъкмо Босна и Херцеговина ще получат този толкоз скъп достъп. Въпросният кулоар е учреден и съществува от 1699 година Някога е бил част от Република Рагуза и е преднамерено взет и разграничен от Далмиция, като тип защита против съперникът Венеция. Османската империя има потребност от буферни зони, които да спрат евентуалните апетити за нахлуване. През 1947 година Черна гора ще вземе заливът на Котор, затова даже и в този момент тази територия не е цялостна. В исторически проект, Неум не е просто зона, с която да се подсигурява протекцията, това е апетитна хапка за две империи. През 1718 година още веднъж има предначертаване на границите на Карловци, подписва се Пожаревашкия контракт и все пак, Венеция към момента уголемява своята морска територия, с цел да има по-сериозно въздействие по вода – детайл, който Османската империя просто не желае да даде толкоз елементарно. За да се постави завършек на веницианската упоритост, османците узурпират територията на Горни Клек и по-голямата част от полуостров Клек на Република Рагуза.

Стоварването на войска там е изцяло легално, тъй като османците купуват същата територия от босненския крал  Степан в края на XIV век. Наличието на въоръжени сили най-сетне поставя завършек на опитите на Венеция или най-малко до известно време. Венецианската република пада през 1797 година и нейният огромен съперник може за малко време да си отдъхне. През 1815 година на сцената излиза преродената Австрийска империя, която още веднъж насочва вниманието си към далматинските владения, територията на Дубровник и несъмнено – анклавите Неум и Суторина. Новата империя е подготвена да ги заплати, тъй като на този стадий воденето на военна акция може да сложи съществуването ѝ под въпрос, само че османците не продават. Понеже се притесняват от нападателни ходове,  притежателите стоварват своите бойни кораби на котва и укрепват защитната линия, с която да си подсигуряват сигурност и не престават по този начин цели 63 години, само че генерално контролът на Османската империя е в продължение на 179 години.

Едва с Берлинския контракт излиза наяве, че пристанището на Неум ще бъде предоставено на Виена, както и цяла Босна и Херцеговина. Под покровителството на новата империя – Австро-Унгария, Неум-Клек се трансформира в стратегическа точка, която занапред би трябвало да се трансформира във военноморска база. Генерал  Франц Конрад декор Хьоцендорф е подготвен да укрепи дребният град с крайбрежни батареи и торпедни кораби, които да подсигуряват сигурността на територията. Този път врагът е Италия, Османската империя към този момент е изтласкана надалеч от Балканите и нейното въздействие стартира да отслабва от ден на ден. Страховете на Хьоцендорф са свързани с обстоятелството, че в случай че Италия тръгне на морско стълкновение или акостиране, това парче земя може да изиграе ролята на Троянски кон.

Проектът обаче даже не е утвърден, тъй като доста скоро избухва Първата Световна война. Австро-Унгария към този момент е черна точка за света, а Сърбия е съумяла да се трансформира в жертва, която е незаслужено нападната, най-малко това е формалната версия, въпреки и политиката и пропагандата да демонстрират един доста по-различен претекст, същата тактика ще бъде приложена и в Македония, само че това е една друга история. Амбицията на сърбите е да основат мистичното славянско кралство. Логично е, че откакто Австро-Унгария губи войната, дружно с Германия и България, проектите за протекцията на Адриатическо море ще избледнеят. През 1918 година Неум става част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците, което скоро ще одобри и името „ Югославия “.

Новата страна неведнъж пренебрегва границите и спогодбите. През 1929 година районът е включен в Приморската бановина, като 10 години по-късно е част от съглашението Цветкович-Мачек, като тогава става част от Хърватия. Проблемът е, че историята не се не помни и откакто се намесва комисията Джилас, която връща малко архивите и федеративните републики в техните граници от 1878 година Неум още веднъж става част от самостоятелната Босна и Херцеговина. На нея се предава и по-голямата част от полуостров Клек. От 90-те години до този миг, същата остава във притежание на Босна и Херцеговина, само че още веднъж е поле на ползи. Първо тъй като Неум би трябвало да контролира целия трафик сред Европейския съюз и Балканите. Съществуват проекти за построяването на мост, финансиран от Европейски Съюз. Очаква се този план да бъде приключен идната година, въпреки и да среща някои по-сериозни рецензии от страна на босненски политически придвижвания.

Босна и Херцеговина подписват контракт с Хърватия, като към този момент не се приказва за териториално превъзходство, а за бързо свързване на Европа. Днес, въпреки и с дребна повърхност, този град е единственият изход към вода на страната и прочее получава задоволително внимание от туристи и гости, които имат предпочитание да схванат основната история, оставена през вековете. Ако погледнете картата, Хърватия сигурно не е изключително щастлива, откакто е безусловно разграничена на две.

Снимки: Wikipedia