Ако си спомняте 70-те години на киното, най-вероятно знаете, че

Ако си спомняте 70-те години на киното, най-вероятно знаете, че значително се считат за златни, изключително откакто Холивуд беше подготвен да опитва с всичко. Именно в същото време самият Стийв Маккуин основава своето име и съумява да се прочие с редица филми. Една от неговите ленти и до през днешния ден стои в категорията за най-хубави автомобилни гонки. Ролята му във кино лентата „ Льо Ман “ също го слага в човек, близо до автомобилните скорости. Да не приказваме, че Стийв е едно от неприятните момчета на Холивуд, само че с една дребна детайлност – неговите злоупотреби ще костват живота му.

Всичко стартира през далечната 1978 година, когато артистът страда от хронична кашлица. Изписаните антибиотици не оказват помощ за лекуването, а и самият артист отхвърля да остави цигарите – те са една пристрастеност, която в никакъв случай няма да се върне. Най-накрая се принуждава да потърси експерт и да разбере същинската диагноза – преврален мезотелиом. За страдание лекарите са безапелационни, че това е една от най-агресивните форми на рак на белите дробове.

Същият може да се случи посредством продължително излагане на азбест, а самият Маккуин е безапелационен, че го е вдишал, до момента в който е бил при морските пехотинци и е сменял тръби на един от бойните кораби. По това време няма никакво известно лекуване и още в болничното заведение декларират каква е истината – дните на един от най-известните артисти, са преброени. Болката се трансферира от дробовете в стомаха, черния дроб и врата му. В идващите месеци жителите на Мексико ще могат да му се полюбуват, откакто го виждат непрекъснато в търсенето на различни лечения, както и издирването на експерт по коремни заболявания. Въпросният доктор бил специалист в сглобяването на тежко ранени тореадори и Маккуин е чувал всевъзможни митове за него.

Въпросното здравно лице било готово да се опита да отстрани всички налични тумори, въпреки и множеството американци да не са подкрепяли тази концепция. Те знаели, че тази интервенция може да убие пациента. След като звездата няма какво да губи, за какво да не направи живота си малко по-труден? За страдание единствено научната страна се оказва права. Теранс Стивън Маккуин се ражда на 24 март 1930 година в Бийч Груув, Индиана. Баща му напуща фамилията в най-ранна възраст и отхвърля да се занимава с възпитанието. Майка му го оставя на 3-годишна възраст в дома на баба му и дядо му, като момчето ще остане там до 1942 година, когато пристигна време за втори брак. Младият Стийв се мести на 12 години в Лос Анджелис, където доведеният му татко ще го малтретира постоянно.

Проблемите вкъщи ще прераснат към дребни обири, а с тях ще пристигна и поканата за поправително учебно заведение на 16-годишна възраст. Странното е, че по това време никой не е очаквал от Стийв да се трансформира в телевизионна звезда. Във въпросното образователно заведение прекарва към 2 години и по-късно открива майка си в Ню Йорк през 1946 година За да няма дразги с доведения си татко, тя ще му уреди обособен апартамент, само че това към този момент е задоволително, с цел да напусне дома си и в никакъв случай повече да не гледа обратно. На 18 години е изцяло независим и без никаква цел в живота си. В следствие ще открие и една особена пристрастеност – морската пехота, като там ще обслужва кораби по кейовете в американска база, позиционирана в Доминиканската република.

С години сменя най-различни, като преди този момент е работил на нефтена платформа, а по-късно и като носач на хавлии в бардак. През 1947 година влиза в армията и уволнен с почести единствено три години по-късно. След като е обиколил малко света, взема решение да се завърне в Ню Йорк, а там единствената работа, която може да си откри е барман. Това не е чак толкоз неприятно, барманите са неофициалните герои в интервала на половата гражданска война, до момента в който самият Маккуин не стопира да припомня, че е някогашен морски пехотинец с висока доза харизма. Работата го среща с задоволително актриси. Мрежата от военни истории ще го изпрати в студио Neighborhood Playhouse, където ще дава препоръки, само че и също по този начин ще получава уроци по актьорско майсторство. До 1960 година към този момент е на сцените на Бродуей и във филмите на Пол Нюмън и Франк Синатра. Емблематичните функции идват малко по-късно, само че в обувките на невъзмутим детектив, той ще осинови единствено едно – любовта към бързите коли и пристрастеността към алкохола. За страдание демоните от предишното се завръщат и двете някогашни съпруги ще потвърдят, че артистът постоянно е упражнявал принуждение над тях.

След като и двете напущат, третата брачна половинка Барбара Минти ще се омъжи през 1980 година и за жалост ще живее с него единствено 10 месеца. Желанието на брачна половинка е да се бори изцяло независимо с това заболяване, като държи медиите надалеч от цялата история. Този проект по този начин и не се случва. На 18 март същата година изданието National Enquirer ще наруши тайната и ще разгласява материал, в който го разказва като тихият воин в една неравна борба. Маккуин ще се появи единствено още един път на 28 март, като всеки ще види изстрадалото му лице. Стои умерено пред всички кореспонденти и най-после пита един от публицистите дали това е изцяло задоволително. Когато излиза последният му филм „ Tom Horn “, медиите ще го нарекат „ Тъжната разлъка “.

Никога не разяснява последната си роля, а и от дълго време е отпътувал за Мексико, където се надява, че химиотерапията и радиотерапията ще оказват помощ. В последният миг Стийв е ориентиран към мъж на име Уилям Кели. Същият освен твърди, че е съумял да излекува своя рак, само че Американската асоциация за битка с рака отхвърля да одобри неговата методика за ефектна. Това, което Кели ползва на артиста е клизми с кафе и инжекции с кафези от животни. Мексиканският доктор Родриго Родригез пък ще предпише още една рецепта от 50 витамина, които да се одобряват всеки ден. В композиция с клизмите, масажите, сесия за молебствия и психотерапия, най-сетне артистът напуща страната и декларира, че е публично оздравял. Живее с тази заблуда до октомври 1980 година и положението му се утежнява в допълнение. На 5 ноември единствено 2 дни, преди да почине, влиза за повторно в клиника в Мексико.

Този път се надява, че доктор Цезар Сантос Варгас публично можел да изреже туморите. Хирургът не дава гаранции и при триумф е сигурен, че Стийв ще бъде недъгав и даже бастунът няма да му помогне да живее обикновено. По това време ракът в корема е станал към 5 кг и той самият върви като бременен. Операцията продължава към 3 часа. Варгас вади колкото се може повече тумори от врата и черния дроб на пациента. За един ден Маккуин твърди, че ще живее най-малко още няколко години. Вечерта след интервенцията ще каже на брачната половинка си, че нищо не го боли и се усеща доста добре. Това е последната вечер, в която двамата ще се видят.

Стийв умира в 2 часа и 50 минути сутринта на 7 ноември 1980 година Патологът ще удостовери, че интервенцията е съумяла да го унищожи. Дори и след премахването на огромния израстък от стомаха, експертизата демонстрира, че по този начин или другояче това образувание е можело да го унищожи във всеки един миг. Актьорът е заровен в Съединени американски щати, а едвам откакто неговият финален касап вижда фотографията във вестника, в действителност схваща с кого е имал работа. Разбира се, тази история няма да помогне и ще забележим, че години по-късно хора като Стийв Джобс ще посегнат към различната медицина, съкращавайки живота си.