Матрьошка | Виктор ЕРОФЕЕВ
Ако ще имаме вяра на матрьошката, животът е премятане в вътрешност. Като център на съветския живот се дефинира ембрионът. Всичко останало е обвивка, прана, було. Колкото и красиви да са огромните матрьошки, те са повърхностни, самодоволни. Олицетворение на статичното пустославие на живота.
Хванеш ли матрьошката, не можеш да спреш да я отваряш. Искаш да стигнеш до истината. Матрьошката се гради на първичната игра, позната и на бебетата, на нея пък се крепи главният полов резултат на облеклата - играта на гоненица. Истината е скрита, истината е загадка. Истината желае жертви. Големите матрьошки са бременни с по-малките като с многократната си гибел. И ги отваряме, късаме им главите - занимателно. Колкото по-навътре, толкоз по-малко са шаренийките и украсите, художникът се е уморил. Матрьошката е сигнал за хронична изтощеност, боязън от светлината. Най-малкото дребосъче, неприятно изрисувано заради липса на място, това истуканче-ембрионче, би трябвало да е миличко като “бебенце ”. Умиление. Мъка за родителите. На лицето му няма бръчки, а някаква паяжина, като ренде, ръчички. Мъж ли е, жена ли е? Човек желае да целуне загрубелите ръце на майка си, желае да изглади бръчките на татко си. Руската целокупност обаче е прекомерно плитка за страсти, интегралността е безпомощна, всичко е единствено фикция и най-мъничката кукличка постоянно се търкулва под масата.
