Проблемът на Англия с „професионалните просяци“
Ако се има вяра на документи от 19 век, казусът се разраства до чудовищни размери. Дамските списания предизвестяват за него, а смели писатели като Джек Лондон се излагат на заплаха, с цел да го прегледат по-отблизо. Местните и държавните управляващи предизвестяват за дейности, които могат да изострят епидемията. Този нов обществен проблем не е някаква злина или болест: той е хипотетична войска от професионални просяци из улиците на Англия и Америка.
Бентуик споделя за ежеседмични срещи, които тези хора организират в Лондон, и за вестник, оповестен през седмица в Париж, наименуван Journal des Mendicants (Вестник на просяците). В скитанията на Джек Лондон из Съединените щати, създателят се среща с известно количество професионални просяци. „ Те са аристокрацията на техния под земята свят “, написа той в „ The Road “, само че те също по този начин са и най-опасните, поради нещата, които са подготвени да създадат, с цел да задържат статуса си. „ Професионалните просяци са по-малко 60 000 и в по-голямата си част са крадци или техни съучастници “, написа в British Lady’s Newspaper през 1847 година, което евентуално е пресилване на действителния им брой.
Откъде обаче идват тези професионални просяци, кой ги управлява и по какъв начин се провеждат? Всеки има собствен отговор или въобще няма отговор. Но може би същинският въпрос би трябвало да бъде: същински ли са изобщо тези професионални просяци?
„ След като бездомното население стартира да се появява в края на 70-те години на 19 век, а в някои градове е и в значителен брой, виждаме появяването на литература, която се пробва да изясни кои са тези хора и какво вършат на улицата. “, споделя Стивън Пимпаре, създател на „ A People’s History of Poverty in America “. Професионалните просяци от 18 и 19 век с две думи са кралете на обществените помощи на тяхната ера.
Подобни подозрения към морала на бедните има от близо хилядолетие в западния свят. Правителствените чиновници в Англия стартират да контролират просенето и ограниченията за облекчение на бедността още през 13 век, когато растежът на популацията и намалените заплати стават причина за все по-големия брой на трудоспособни хора на улицата. След като първата вълна на Черната гибел през 1349 година понижава работната мощ, обстановката единствено се утежнява. Докато бедността в миналото е обсъждана като публичен проблем, който изисква постоянно предоставяне на лепта, в този момент тя се приема като честен неуспех.
Наредбите по отношение на даването на лепта и просенето не престават и в Елизабетинската ера от края на 16 век и по-късно. Акт от 1597 година планува строги инструкции за просяците и скитниците и изисква градовете да обезпечат затвор за „ незаслужените небогати “, в които да бъдат настанявани. Превръщането на бедността и просенето в закононарушения значи също, че работодателите могат да поддържат ниски заплати и да по този начин да злоупотребяват с пазара на труда.
Въпреки криминализирането на просенето в Англия, някои магистрати по селата откриват така наречен „ живи заплати “ – система, наречена „ Speenhamland “, написа Бойд Хилтън в „ A Mad Bad, and Dangerous People?: England 1783-1846 “. И до момента в който съперниците на системата настояват, че тя възнаграждава мързела и в действителност служи за увеличение на бедността, „ множеството доказателства сочат, че вместо да предизвиква беднотия, тя е била възприета в енории, където бедността е най-голяма “.
Просенето и скитничеството могат да бъдат осъдени с камшици, затвор и тежък труд, макар че дамите и децата – които съставляват 90% от просяците в Лондон през 1796 година – постоянно са били освобождавани от наказване. И въпреки всичко публичният боязън и в същото време обаяние от просяците продължава да нараства. През 1817 година гравьорът Джон Томас Смит написа „ Vagabondiana “, където в детайли се разказват животите на 30 лондончани, живеещи на улицата, и методите им за оцеляване.
„ По-голямата част от просяците са дами с деца, само че хората, които са разказани в текстовете по тематиката, са мъже, които намират някакво безвредно място на улицата и го взимат като свое “, споделя Тим Хичкок, създател на „ Down and Out in Eighteenth-Century London “. „ Това ли е „ специалността “ им? Възможно е. Бедни ли са? Да. В потребност ли са? Да. “ – споделя Хичкок. „ Но не продължавате да просите, в случай че не можете да си изкарвате прехраната по този начин. “ Той показва разнообразни текстове, с цел да покаже, че някои хора в действителност смятат себе си за сполучливи професионални просяци, в това число „ Autobiography of a Super-Tramp “ и биографията на Мари Саксби „ Memoirs of a Female Vagrant “.
За Хичкок длъжността „ професионален бедняк “ не е толкоз мит, колкото част от дългия развой на смяна на традициите за това по какъв начин бедните членове на обществото си взаимодействат с по-заможните. Той цитира традицията на английските чиновници да употребяват коледни кутии през 18 и 19 век, които те носели и просили пари, постоянно печелейки повече от годишните си заплати. Или празникът на Гай Фокс, когато децата просят стотинки пред кръчмите. „ Дори Хелоуин е тип милостиня “, споделя Хичкок.
Страхът от просяци и слабата поддръжка в обществените помощи не са неповторими за Англия през 18 и 19 век. „ Американската комерсиална камара беше обезпокоена, че в случай че държавните управления стартират да дават повече социална помощ, служащите ще имат повече мотивация да желаят по-високи заплати “, споделя Пимпаре. „ Ако нямате различен избор с изключение на ужасната и рискова работа във фабриката, няма да я напуснете. Но внезапно, в случай че страната отвори места, където се сервира топла храна, може би в случай че работата ви е в действителност ужасна или рискова, ще можете да я напуснете. “
Една от главните разлики сред просенето в Съединени американски щати и Англия, отбелязва Пимпаре, е робството. След Гражданската война редица южни щати одобряват доста характерни закони, ориентирани към новоосвободените плебеи. Сега тези хора могат да бъдат задържани за „ закононарушения “ като явяване на обществено място очевидно без да могат да си посрещнат потребностите.
