Ако се върнем за кратко в началото на филмовата кариера

Ако се върнем за малко при започване на филмовата кариера на Матю Макконъхи, може би ще си спомним за кино лентата „ Време да убиваш “, основан по книгата на Джон Гришам. Историята ни води в Мисисипи, където двама души изнасилват 10-годишната щерка на афро-американец от оскъдно градче. В деня на делото, бащата – изигран от Самюел Л. Джаксън – влиза в съда и прострелва и двамата, предавайки се директно по-късно. Матю Макконъхи изиграва блестящо ролята на юрист, който би трябвало да оправдае килъра. Историята в действителност е запленяваща, само че до момента в който Джон Гришам не признава от кое място има вдъхновението, умерено можем да видим, че хората вземат решение да раздават правораздаване независимо.

Примерът идва на 6 март 1981 година в съда на Западна Германия. Тогава е планувано и делото на Мариан Бахмайер против педофил, упрекнат в убийството на 7-годишната ѝ щерка. Преди присъдата да бъде произнесена, дамата вади револвер и го изпразва в тялото на обвинения. Този казус шокира всички в залата. Дамата е съумяла да премине през защитата и да внесе оръжие, а още по-лошото е, че по-късно го е употребила. Немските поданици стартират да наблюдават нейното дело по обвиняване за ликвидиране много деликатно, няма вестник, който да не написа за тази история, а даже през днешния ден, доста хора си спомнят този случай.

Преди да бъде наречена от немската медия „ Майката-отмъстителка “, Бахмайер е работеща самотна майка, която изкарва прехраната си в малко заведение в Любек, Западна Германия. Живее с третото си дете Анна, до момента в който останалите две са дадени за осиновяване. Онези, които са виждали детето в заведението, си спомнят и доста добре, че Анна е била усмихната, щастлива и доста умна. За късия ѝ живот, тя нямала врагове. За страдание е открита мъртва на 5 май 1980 година Никой не знае какво се е случило, само че формалната версия е, че детето се скарало с майка си и решило да избяга от учебно заведение.

Докато се прибира в дома си, е пресрещната от съседа Клаус Грабовски – локален месар и човек с престъпно досие, посочващо редица педофилски прегрешения. Разследващите по-късно ще потвърдят, че момичето е стояло с часове в дома му, преди да бъде удушено с копринени чорапи. Не е ясно дали е имало полово посягане или не, това не може да бъде открито. Тялото на Анна се озовава в картонена кутия и по-късно е изхвърлено в близкия канал. Същата вечер Грабовски е задържан, неговата избраница звъни в полицията. След разпит месарят признава, че е направил убийството, само че не признава да е правил каквото и да е било с него, а дава някаква доста странна версия.

Клаус твърдял, че умъртвил момиченцето, откакто тя декларирала, че ще го изнудва. Безумието става още по-голямо, когато същият декларира, че дребното момиченце се пробвало да го прелъсти. Отново подсещаме, че става въпрос за 7-годишно дете. Анна даже поискала пари от Клаус, в противоположен случай щяла да каже, че е била насилвана от него. До убийството се стигнало, откакто момичето се пробвало да избяга и да опише историята си, дали е същинска или не, това не можем да знаем. Мариан била потресена от безочливите неистини и една година, когато пристигнало делото, дамата към този момент била готова да извърши своята майчинска присъда.

Адвокатът на Клаус декларирал, че не е кадърен да извърши такова закононарушение, откакто е минал хормонална терапия, а също така поискал да бъде непринудено скопен няколко години по-рано. По това време в Западна Германия се случвало тъкмо това, само че истината е, че съседът не е от изключително чистите хора. На третия ден от делото, майката вади револвер Берета и дърпа спусъка 8 пъти. 6 от патроните са точни и той издъхва на пода в правосъдната зала. Веднага след задържането ѝ, майката признава, че е желала да го убие. Охраната чува и някои псувни по адрес на педофила. Скоро делото се насочило към извършителката на убийството. Според думите на обвинената, от деня на нещастието, тя е чувала и виждала детето си в залата, сънувала е доста пъти, че е убивала Клаус и това довело до нейните дейности. За да потвърдят, че дамата е закупила револвера, проверяващите желаят почерк на нейния ръкопис.

Мариан написа само „ Направих го за теб, Анна. “ и по-късно рисува 7 сърца, най-вероятно за всяка една година от живота на момичето. Жената го прострелва, преди да опише своята версия за изнудването, съжалява единствено, че не е могла да го простреля в лицето. Опитът на управляващите да скрият случилото се е несполучлив. За една седмица всеки вестник написа нейната история, някои я назовават героиня, други считат, че е прибегнела до свирепост, без да разреши на съда да си свърши работата.

Немското издание Stern написа серия от истории за живота на Бахмайер. Разкрива някои обстоятелства към сложното ѝ начало, всички те са били закупени против сумата от 158 000 $, с които тя да покрие своите потребности по делото. Списанието получава и доста позитивни мнения по тематиката, за мнозина насилието е изцяло целесъобразно. Мотивите са оправдани, въпросът е какво ще намерения съда по този случай. Въпросът е дали убийството е било преднамерено или не. По-лошото е, че някои хора си спомнят по какъв начин Мариан е упражнявала мерника си в мазето на кръчмата. През 1983 година майката влиза в пандиза за 6 години.

Мнението на Западна Германия по случая е следното: 28 считат, че присъдата е подобаваща за нейните дейности, други 27% имат вяра, че е прекомерно тежка, до момента в който 25% считат, че е прекомерно лека. През 1985 година е освободена, откакто излежава половината от времето си. Премества се в Нигерия и се омъжва, оставайки там някъде до началото на 90-те години. Следва бракоразвод и се реалокира в Сицилия, където е диагностицирана с рак на панкреаса. Осъзнавайки, че и остава малко време, открива репортера Лукас Мария Бьохмер, с който да снимат историята ѝ. Бахмайер умира на 17 септември 1996 година на 46-годишна възраст. По нейно предпочитание е заровена до щерка си Анна.