Расте в различни форми - от изправен, до пълзящ: Някъде го наричат гюлбул, изключително полезен е
Ако се поинтересувате от историята на розмарина (Rosmarinus officinalis), ще се убедите, че става дума за невероятна фалшификация. Вечнозеленият полухраст идва от Средиземноморието. Подправката намира необятно приложение още в древността. За нея се носят доста митове и неслучайно е възпята в стиховтете на великия британски стихотворец и драматург Уилям Шекспир. Векове наред на " морската роса ", както още е наричан розмаринът, са приписвани чудодейни свойства. Днес сме изцяло уверени в лечебните качества на подправката, само че за тях ще стане дума малко по-късно.
В Древна Гърция било изцяло обикновено да видите възпитаници от школите със сплетени в косите клонки розмарин. През тези епохи битувало вярването, че розмаринът подкрепя паметта. Християните в Северна Европа пък считали, че подправката резервира спомените и постоянно била полагана в гробове или символизирала вярността на влюбените. За египтяните, евреите и римляните розмаринът, който през днешния ден е известен и с имената ливанче, бабин косъм, индирлия и морска роса, бил свещена билка и с нейна помощ се прогонвали злите духове. Във Франция по време на чумната зараза се правело вино с розмарин и се оставяли клончета пред вратата като отбрана против пагубната болест. В България растението е импортирано от гръцки търговци още в антични времена. То, по-често, било употребявано поради лековитите му свойства, а не като фалшификация. Едно от обичайните български ястия с розмарин е великденското агне, написа herbamedicabg.com.
В наши дни приетите лечебни изгоди от розмарина са многочислени. Билката намира приложение както в леки козметични процедури, по този начин и при лекуването на съществени болести.
Розмаринът има общоукрепващо влияние. Често се предписва при безсилие след тежко боледуване, при простудни болести, херпеси и главоболие. Подправката има свойството да възбужда секрецията на стомашните жлези, като по този метод усъвършенства храносмилането. Оказва благотворно влияние върху отделителната система и подтиква жлъчната секреция. Специфичният мирис на розмарина е общоизвестен и с ободряващите си качества. Маслото от " морска роса " има свойството да освежава въздуха и да намалява количеството на болестотворните организми. Това го прави дейно противогрипно средство. В ароматерапията маслото от розмарин се употребява за пробуждане на интереса към живота и средство против меланхолия. Подправката намира необятно приложение и при лекуването на мъчително заздравяващи рани, бяло течение, кожен рак, ревматични болки, ниско кръвно налягане, хронична отмалялост и пренапрегнатост.
Широкозастъпена е практиката да се употребява розмарин при проблеми с нервната система. При нервни разтройства се одобряват орално по 1-2 капки масло от розмарин. Настойка от листата на билката в композиция с лавандула пък оказва позитивно влияние при хора, които са претърпели инсулт. Вече споменахме, че в Древна Гърция са считали, че розмаринът усъвършенства паметта. Това е тъкмо по този начин. Маслото от билката подтиква паметта и концентрацията. Помага също по този начин при частична загуба на обонянието, речта и зрението. Маслото от розмарин е потребно както за възрастните, по този начин и за младите. То влияе удобно и върху децата, които страдат от недостиг на внимание.
Вани с масло от розмарин се предлагат за активизиране на обмяната на течности в организма. Този метод на използване оказва стимулиращо кръвообръщението влияние и спомага за извеждането на мастни натрупвания от кръвоносната система.
Приложението на настойки и масло от розмарин е също по този начин застъпено и в козметиката и спа терапиите. Розмаринът повлиява добре разнообразни кожни проблеми, труднозарастващи рани и белези. Билкови екстракти от него се употребяват и при изработката на разнообразни лосиони и тоалетни млека, които третират проблеми като мазна кожа, пърхот, косопад и други
Обикновеният розмарин (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбълце и миризливи вечнозелени игловидни листа. Той пораства в региона на Средиземноморието. Член е на фамилията на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и доста други билки и подправки. Расте в разнообразни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми доближават 1,5 m на височина, рядко до 2 m. Листата са вечнозелени, 2 – 4 cm дълги и 2 – 5 mm необятни, зелени от горната страна и бели изпод с гъсти къси власинки. Цветовете са разнообразни на цвят – бели, розови, морави, сини.
Името " розмарин “ идва от латинското име " rosmarinus “, което хипотетично значи " морска роса “, като някои считат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.
В някои български диалекти розмаринът се нарича гюлбул (или гюлбюл), като се допуска, че това е старобългарска или даже прабългарска форма на името му.
В Древна Гърция било изцяло обикновено да видите възпитаници от школите със сплетени в косите клонки розмарин. През тези епохи битувало вярването, че розмаринът подкрепя паметта. Християните в Северна Европа пък считали, че подправката резервира спомените и постоянно била полагана в гробове или символизирала вярността на влюбените. За египтяните, евреите и римляните розмаринът, който през днешния ден е известен и с имената ливанче, бабин косъм, индирлия и морска роса, бил свещена билка и с нейна помощ се прогонвали злите духове. Във Франция по време на чумната зараза се правело вино с розмарин и се оставяли клончета пред вратата като отбрана против пагубната болест. В България растението е импортирано от гръцки търговци още в антични времена. То, по-често, било употребявано поради лековитите му свойства, а не като фалшификация. Едно от обичайните български ястия с розмарин е великденското агне, написа herbamedicabg.com.
В наши дни приетите лечебни изгоди от розмарина са многочислени. Билката намира приложение както в леки козметични процедури, по този начин и при лекуването на съществени болести.
Розмаринът има общоукрепващо влияние. Често се предписва при безсилие след тежко боледуване, при простудни болести, херпеси и главоболие. Подправката има свойството да възбужда секрецията на стомашните жлези, като по този метод усъвършенства храносмилането. Оказва благотворно влияние върху отделителната система и подтиква жлъчната секреция. Специфичният мирис на розмарина е общоизвестен и с ободряващите си качества. Маслото от " морска роса " има свойството да освежава въздуха и да намалява количеството на болестотворните организми. Това го прави дейно противогрипно средство. В ароматерапията маслото от розмарин се употребява за пробуждане на интереса към живота и средство против меланхолия. Подправката намира необятно приложение и при лекуването на мъчително заздравяващи рани, бяло течение, кожен рак, ревматични болки, ниско кръвно налягане, хронична отмалялост и пренапрегнатост.
Широкозастъпена е практиката да се употребява розмарин при проблеми с нервната система. При нервни разтройства се одобряват орално по 1-2 капки масло от розмарин. Настойка от листата на билката в композиция с лавандула пък оказва позитивно влияние при хора, които са претърпели инсулт. Вече споменахме, че в Древна Гърция са считали, че розмаринът усъвършенства паметта. Това е тъкмо по този начин. Маслото от билката подтиква паметта и концентрацията. Помага също по този начин при частична загуба на обонянието, речта и зрението. Маслото от розмарин е потребно както за възрастните, по този начин и за младите. То влияе удобно и върху децата, които страдат от недостиг на внимание.
Вани с масло от розмарин се предлагат за активизиране на обмяната на течности в организма. Този метод на използване оказва стимулиращо кръвообръщението влияние и спомага за извеждането на мастни натрупвания от кръвоносната система.
Приложението на настойки и масло от розмарин е също по този начин застъпено и в козметиката и спа терапиите. Розмаринът повлиява добре разнообразни кожни проблеми, труднозарастващи рани и белези. Билкови екстракти от него се употребяват и при изработката на разнообразни лосиони и тоалетни млека, които третират проблеми като мазна кожа, пърхот, косопад и други
Обикновеният розмарин (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбълце и миризливи вечнозелени игловидни листа. Той пораства в региона на Средиземноморието. Член е на фамилията на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и доста други билки и подправки. Расте в разнообразни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми доближават 1,5 m на височина, рядко до 2 m. Листата са вечнозелени, 2 – 4 cm дълги и 2 – 5 mm необятни, зелени от горната страна и бели изпод с гъсти къси власинки. Цветовете са разнообразни на цвят – бели, розови, морави, сини.
Името " розмарин “ идва от латинското име " rosmarinus “, което хипотетично значи " морска роса “, като някои считат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.
В някои български диалекти розмаринът се нарича гюлбул (или гюлбюл), като се допуска, че това е старобългарска или даже прабългарска форма на името му.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ