Двигателите на Вояджър 1 заработиха след 37 г. бездействие
Ако се опитате да запалите мотор на кола, която е стояла в гаража с десетилетия, може би няма да очаквате да възпламени. Но системата от мотори на борда на Вояджър 1 проработи, откакто не беше употребена в продължение на 37 години, заяви американската галактическа организация.
Вояджър 1, най-бързият галактически странник на НАСА, който доближи по-далеч, от което и да е друго човешко създание, остава единственият делегат на Земята отвън рамките на Слънчевата система.
Апаратът, който пътува в галактическото пространство към този момент повече от 4 десетилетия, разчита на система от дребни мотори — тръстъри, с цел да се ориентира по този начин, че да може да комуникира със Земята. Тръстърите работят на дребни пулсации или "избухвания ", продължаващи няколко милисекунди, с цел да извършат фини корекции в ситуацията на Вояджър 1, тъй че антените му да бъдат ориентирани към нашата планета. Сега екипът на плана може да употребява системата от четири аварийни мотора, които бяха в "спящ " режим от 1980 година
"С помощта на тези тръстъри, които към момента действат след 37 години безучастие, ще можем да удължим живота на задачата Вояджър 1 с две до три години ", съобщи Сюзън Дод, управител на плана Вояджър 1 в лабораторията на НАСА "Jet Propulsion Laboratory " в Пасадена, Калифорния.
През 2014 година инженерите от галактическата организация изрекоха опасения, че тръстърите към този момент не действат обикновено. На 13 милиарда благи от Земята обаче няма сервиз, където да се поправят фините настройки, майтапят се от НАСА.
В Пасадена е образувана група от учени — Крис Джоунс, Робърт Шотуел, Карл Гернси и Тод Барбър, които би трябвало да проучват опциите и да плануват разнообразни сюжети. Инженерите оферират изненадващо решение на казуса: да се направи опит за задействане на четирите аварийни тръстъра, "спящи " от десетилетия.
Налага се ревизиране на софтуера, чиито кодове са писани на остаряла версия на асемблер.
Усилията на учените са възнаградени — на 28 ноември те съумяват да възпламенят четирите тръстъра за първи път от 37 години и да тестват способността им да ориентират апарата, употребявайки 10-милисекундни "пулсации ".
Учените чакат с неспокойствие резултатите от теста, които пътуват към Земята в продължение на 19 часа и 35 минути преди да бъдат "уловени " от антената в Голдстоун, Калифорния, която е част от мрежата на НАСА за изследване на дълбокия космос.
На 29 ноември откривателите откриват, че тръстърите работят съвършено — тъкмо толкоз добре, колкото тези, които са направлявали ситуацията на апарата през задачата до момента.
Следващата "задача " за тръстърите е планувана за месец януари.
Вояджър 1, най-бързият галактически странник на НАСА, който доближи по-далеч, от което и да е друго човешко създание, остава единственият делегат на Земята отвън рамките на Слънчевата система.
Апаратът, който пътува в галактическото пространство към този момент повече от 4 десетилетия, разчита на система от дребни мотори — тръстъри, с цел да се ориентира по този начин, че да може да комуникира със Земята. Тръстърите работят на дребни пулсации или "избухвания ", продължаващи няколко милисекунди, с цел да извършат фини корекции в ситуацията на Вояджър 1, тъй че антените му да бъдат ориентирани към нашата планета. Сега екипът на плана може да употребява системата от четири аварийни мотора, които бяха в "спящ " режим от 1980 година
"С помощта на тези тръстъри, които към момента действат след 37 години безучастие, ще можем да удължим живота на задачата Вояджър 1 с две до три години ", съобщи Сюзън Дод, управител на плана Вояджър 1 в лабораторията на НАСА "Jet Propulsion Laboratory " в Пасадена, Калифорния.
През 2014 година инженерите от галактическата организация изрекоха опасения, че тръстърите към този момент не действат обикновено. На 13 милиарда благи от Земята обаче няма сервиз, където да се поправят фините настройки, майтапят се от НАСА.
В Пасадена е образувана група от учени — Крис Джоунс, Робърт Шотуел, Карл Гернси и Тод Барбър, които би трябвало да проучват опциите и да плануват разнообразни сюжети. Инженерите оферират изненадващо решение на казуса: да се направи опит за задействане на четирите аварийни тръстъра, "спящи " от десетилетия.
Налага се ревизиране на софтуера, чиито кодове са писани на остаряла версия на асемблер.
Усилията на учените са възнаградени — на 28 ноември те съумяват да възпламенят четирите тръстъра за първи път от 37 години и да тестват способността им да ориентират апарата, употребявайки 10-милисекундни "пулсации ".
Учените чакат с неспокойствие резултатите от теста, които пътуват към Земята в продължение на 19 часа и 35 минути преди да бъдат "уловени " от антената в Голдстоун, Калифорния, която е част от мрежата на НАСА за изследване на дълбокия космос.
На 29 ноември откривателите откриват, че тръстърите работят съвършено — тъкмо толкоз добре, колкото тези, които са направлявали ситуацията на апарата през задачата до момента.
Следващата "задача " за тръстърите е планувана за месец януари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ